История на България след 1944 г.


Категория на документа: История


- за редовни търговски въздушни линии.
- за взаимни митнически улеснения.
- за сътрудничество при използването на водите на реките, които протичат през териториите на двете страни.
- за мореплаване.
- за сътрудничество в областта на туризма.
- дългосрочна търговска спогодба.
Уреждането на български­те финансови задължения е предвидено да стане със заплащане в стоки в размер на 7 млн. долара - чрез отделяне на известен про­цент от българския износ за Гърция в продължение на няколко години.
Британският посланик в София У. Харпъм, който следи с особено внимание прего­ворите, им дава следната оценка: „Необичайно е две страни да подпишат споразумения, пок­риващи на практика целия спектър на техните икономически, финансови и технически отношения. Това е още по-необичайно и дори трябва да е уникално, когато се постига между едно правителство от НА ТО и едно комунистическо правителство. Моето впечатление е, че българите се пазариха упорито и споразумението ще работи повече в техен, отколкото в гръцки интерес." Той откроява и друга последица от постигнатите споразумения - „потен­циалното отслабване на предния пост на Запада на Балканския полуостров".
С подписването на споменатите спогодби се нормали­зират напълно и дипломатическите отношения между двете стра­ни. За български посланик в Атина (вместо временно управляващ българската легация) е назначен Н. Минчев, а за гръцки посланик в София - Ф. Кавалиератос.
През април 1967 в Гърция е извършен военен преврат, а военната хунта управлява до 1974. Българската оценка е, че превратът е „фашистки" и е станал с активното участие на ЦРУ и Пентагона с цел „да се заздрави югоизточното крило на НАТО", но България не трябва да допусне да се изострят или върнат назад отношенията между двете държави.
Българските управляващи поемат риска да установят контакт с „черните полковници" и през май-юни 1973 новият бъл­гарски министър на външните работи П. Младенов прави официално посещение в Гърция, при което се подписват:
- Декларация за принципите на добросъседство, разбирателство и сътруд­ничество
- културна спогодба
- споразумение за откриване на българско генерално консулство в Солун и гръцко консулство в Пловдив.
Истинското „размразяване" в българо-гръцките отношения обаче настъп­ва след турската окупация на част от Кипър през юли 1974 и последвалото сваляне на режима на полковниците и възстановяване на парламентарния режим в Гърция. За Атина „опасността от изток", т. е. от агресивността на Турция, изли­за на преден план и изисква подобряване на отношенията с останалите съседи.
Повратният момент идва през 1975, когато през юли в България пристига Константин Караманлис (първо официално посещение на гръцки министър-председател), след което, по думите на П. Младенов, „ако не беше напълно сруте­на, все пак сериозно беше подкопана стената на недоверието и враждебността, която векове наред ни беше разделяла".

Заслугата за преодоляването на сковаността Младенов приписва на Т. Живков, който заявява на своя гост: „...Вие сте много силен и смел човек, човек с грамаден кураж, след като се решихте да дойдете в България. Казвам това, защото Вие много добре знаете какво сте правили и говорили, както и какво съм правил и говорил аз, защото и двамата си даваме сметка, че народите ни все още не са забравили това... Затова си мисля, че Вие сте една голяма личност, един голям човек и политик. Слабият човек и дребният политик не биха могли да се решат на подобна стъпка."
За 1975-1981 Живков се среща 7 пъти с Караманлис.
При следващите контакти на високо равнище както при управлението на Караманлис (1974-1980), така и при Андреас Папандреу (1981-1989) са съгласувани дългосрочни инициативи в модерната област на промишленото коопериране, транспорта, енергетиката и др.
По време на срещата на остров Корфу през април 1979 са подписани "Съгласувани направления за по-ната­тъшното развитие на икономическото сътрудничество между На­родна република България и Република Гърция до 1985 " които предвиждат съвместна дейност в областта на промишленото коо­периране, транспорта, съобщенията, водното стопанство (особе­но за използване водите на река Места), туризма и др.
През юни 1982 е подписана "дългосрочна програма за по-­нататъшното развитие на икономическото сътрудничество м/у HP България и Република Гърция", която определя насоките за разширяване и обогатяване на икономическите им отношения - в промишлеността, енергетиката, транспорта, селското стопанство и други области.
На 11 септември 1986 двете страни приемат Декларация за приятелство, добросъседство и сътрудничество, която дава основание да се говори за „ос Атина-София".
До края на 80-те години отношенията на България с Гърция продължават да се развиват добре и да се градят на взаимното уважение. От 37 млн. долара през 1970 взаимният стокообмен се увеличава на 283 млн. долара през 1982.
(31)
Власт, интелигенция, култура – от края на 50-те до края на 80-те

«Затягането на юздите» на интелигенцията в България започва още през 1956. Страхът на партийното ръководство да не изгуби контрол върху нея го кара през февруари 1957 да централизира управлението на културата и просветата в едно министерство и да се обърне към човека, успял да ги държи здраво в партий­ния коловоз, макар и с методи, които година по-рано са остро критикувани.
През януари 1958 за около шест месеца В. Червенков поема в свои ръце Министерст­вото на просветата и културата (след него за кратко на този пост е Живко Живков, а от декември 1958 до септември 1962- Начо Папазов).
Контролът над интелигенцията става още по-необходим във връзка с все още неустойчивото положение на Хрушчов и Живков, започнали промените в СССР и в Бъл­гария. Българският ръководител следва стъпките на Н. Хрушчов и КПСС в отно­шенията с творците.
През май 1957 на две срещи с културни дейци Хрушчов издига лозунга „За тясна връзка на литературата и изкуството с живота на народа".
Български аналог става девизът „Повече между народа, по-близо до живота" -лайтмотив в речта на Живков пред писателите на 8 април 1958. Целта е да се сплашат непокорните и да се покаже мястото, което партията е отредила на инте­лигенцията.
За да бъдат разсеяни докрай нейните илюзии, през юни 1958 8 конг­рес на БКП приема резолюция, която за пореден път поставя задачата:
- за „борба с всякакви явни и прикрити буржоазни, антимарксически и антипартийни възгле­ди и влияния в изкуството"
- задължителност на социалистическия реализъм, ко­мунистическа идейност, връзка с живота на трудещите се.
По-сериозна закана към интелигенцията и по-точно към филмовите дей­ци, се съдържа в постановлението на ЦК от 5 юли 1958 за състоянието и разви­тието на Българската кинематография, продължаващо ждановската практика за решаване на културните проблеми чрез партийни постановления.

- критиката е срещу неправилната тематична насоченост и заглушаването" на ясната комунистическа идейност и партийност на филми, опитва­щи се да разчупят предписваните схеми и канони, най-вече в творбата „На малкия остров" (сценарист Валери Петров, режисьор Рангел Вълчанов).
- причините за „вредните" тенденции са открити в настъпилата след Априлския пленум „идейна неустойчивост и колебание".
- управлението на кинематографията и Съюзът на кинодейците са обвинени в липса на правилно идейно-политическо ръководство и в тях са извършени значителни кадрови промени.
- партията определя темати­ката - на първо място съвременните проблеми, както и жанровете - „комедии, приключенски, музикални и други такива филми".
- творбите трябва да са «жизнерадостни» и „партийно целеустремени".
- може да се разкриват труд­ностите и недостатъците на развитието, както и „личните, семейно-битови те­ми", но само от ясни комунистически позиции.
- търсенето на нови художествени форми и средства е оправдано, само ако с тях се разкрива по-ярко комунистичес­ката идея.
На 22 конгрес на КПСС през октомври 1961 Хрушчов подновява атаките си срещу култа и Сталин. Още през ноември Т. Живков последва тази линия на пленум на ЦК, който отстранява В. Червенков от партийното ръководство. В по­редната критика интелигенцията съзира нова възможност за разширяване на нап­равения през 1956 пробив в името на демократизацията.
Но в началото на 60-те пред комунистическите партии вече са се изправили нови опасности. Изос­трянето на международните отношения засилва страха от изпускане на контрола върху интелигенцията, което може да доведе до нарастване на западното влияние. За да го предотврати, БКП набляга на постулата за неотслабващата идеологичес­ка борба и за невъзможността от мирно съвместно съществуване между социа­листическата и буржоазната идеология.
Настъплението срещу ставащата непослушна интелигенция започва от фев­руари 1962.
- до средата на април са проведени срещи на членове на ЦК с всички творчески съюзи, последвани от пленум и национално съвещание по идеологичес­ките въпроси.
- на творците се внушава, че главната опасност са опитите да се поста­ви под съмнение правилността на партийната линия и ръководната роля на парти­ята в културата, което отваря вратата пред буржоазното влияние и „идеологическата диверсия".
- април 1963 - Живков, по примера на Хруш­чов, се среща с представители на интелигенцията, за да заяви, че чуждите влияния ги отклоняват от „единствено правилния път на социалистическия реализъм" и че творческата свобода не може да излиза извън партийната политика и ръковод­ство.
- Живков безапелационно обявява абстракционизма за „чиста безсмислица" и „израждане"



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на България след 1944 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.