История на китайската култура


Категория на документа: История



К Р А Т Ъ К П Р Е Г Л Е Д
П О И С Т О Р И Я
Н А К И Т А Й
Китайската цивилизация се появява под формата на множество центрове, осейващи обширни територии в района на реките Хуанхъ и Янгдзъ(Чангдзянг).Тези места са населявани от най-дълбока древност, което не е изненада, предвид това, че повечето древни цивилизации възникват и се организират в равнини и широки долини, през които протичат реки- области, благоприятстващи земеделски дейности.Китайците говорят за цивилизация на 5-6 хил.години,но археологическите разкопки и писмените паметници свидетелствуват за човешка дейност отпреди 1700-1046г.пр.н.е. Има се пред вид следи от стопанска дейност и показатели,по които да се съди за държавни образувания.Счита се, че тези държавни образувания са резултат от развитието на неолитични общества от порядъка на Лунгшанската култура(龙山).Единствените исторически записки достигнали до наши дни са на историка Съ Ма Циен(司马迁).Той описва събития и споменава имена на династии и царе с претенции за историчност хиляда години преди раждането си.

Той говори за Първата династия - Ся(夏),датирана 2200-1750пр.н.е.,която до скоро се счита за митологическа,предвид това,че не са намирани артефакти за съществуването ѝ. Доказателствата са разкрити по-късно - черни керамични съдове, а също така примитивни йероглифични откъслечни текстове изписани в/у черупки от костенурки и лопатки на кости от свине от по-късна епоха, известна като Династия Шанг(商);това ни кара да считаме,че Ся реално е съществувала, и че още по онова време писменост вече е имало.

Шанг(1750-1040г.пр.н.е.).За тази династия следва да се знаят три неща: най-напредналата цивилизация в обработката на бронз; първи сведения за писменост; вероятно най-кръвожадната досъвременна цивилизация. При различни церемонии от религиозен характер,освещавания на сгради и др.,при погребения на царе, са обезглавявани стотици роби,или са ги хвърляли живи в гроба на починалия за да му служат в отвъдното. В по-късни времена живите хора са били заместени от теракотни фигури, толкова многобройни,че са достигали размерите на цяла армия. Особено любопитно е,че системата им на онаследяване на властта се различава коренно от системата по онези, а и от по-късни времена както в региона, така и в други точки на планетата.Вместо да се предава от баща на син, тя се предава от най-големия към по-малкия брат до изчерпване на родовата линия,след което по същия начин се предава от най-големия племенник към по-малкия.

Западен Джоу 西周(1100-771г.пр.н.е.).Тази династия се счита за много "по-китайска" от Шанг.Това е най-вече,че те предават властта от баща на син,а и освен това не били особено големи привърженици на човешките жертвоприношения.Те също били големи майстори на леенето и обработката на бронз,нещо,което в Европа се научават да правят столетия по-късно.Историческите събития показват,че разглеждайки онази епоха можем да говорим по-скоро не за династии, а за различни култури,възникнали почти едновременно и съсъществували известен период от време, преди да започнат да се унищожават една друга и да се анексират, оформяйки по-големи държавни образувания.Така например Ся е погълната от Шанг,а Шанг, на свой ред е завладян от Джоу.Джоу не е управлявал това, което днес наричаме Китай. Китай се е състоял от множество полузависими княжества, като Джоу е най-голямото сред тях и е било хегемон в региона.След унищожаването на Шанг, джоусците разселват шангците в завладяваните от Джоу територии, укрепяват се в старата си столица в западната част на Джоу, където джоуското население е компактно. Те изработват концепцията за "Мандата на Небето", съгласно която Небето връчва своя мандат за управление на Поднебесната на добродетелен владетел и отнема това право на недобродетелен такъв.На протежение на множество столетия това княжество запазва хегемонията си до момента, когато варварски племена дошли от запад разрушават столицата му, ограбват я и я опожаряват, в следствие на което джоуците бягат на изток и основават Източен Джоу, просъществувал от 771-256г.пр.н.е.

ПЕРИОДЪТ "ПРОЛЕТ-ЕСЕН"(722-481г.пр.н.е.)
春秋时代
ПЕРИОД НА "ВРАЖДУВАЩИТЕ КНЯЖЕСТВА"(403-221гпр.н.е.)
战国时代

Периодът "Пролет - Есен "е наречен така, по названието на исторически трактат.Това е период на наскончаеми вражди изразяващи се в безкрайни кръвопролитни войни за надмощие сред съществуващите княжества.Едрите феодали(сюзерени) поглъщат именията на по-дребните и разширяват феодите си до степен, позволяваща им да се обявят за независими царе, което води до още по-голяма феодална раздробеност.Войните са ежедневие и начин на живот,водещи до огромно обедняване сред всички социални слоеве в полза на лихвари и едри феодали - новоизлюпени "царе".Това е и време, когато процъфтяват нови идеи, най-вече свързани с идеята за държавността като такава и начинът на нейното устройство и ръководене.Тогава се ражда и развива идеите си Кунфуций(孔夫子), достигнали до нас като Кунфуцианство, тогава се появяват Даоизма(道) и Легизма(法). Първото и третото учение не са философии в европейския смисъл на думата, а са по-скоро системи от утилитарни етатични(държавнически) идеи и схващания. Кунфуций считал, че единствено добродетелните мъже са годни за добри управници, и че добродетелността е най-ценното качество на държавния чиновник.Намирал е, че такава добродетелност е постижима, когато личността се придържа в поведението си към определени норми и набляга на думата "подобаващ".Считал е, че в същността си Човекът е добър, и че притежава в някаква степен стремеж към самоусъвършенстване(личностно) и на тази основа един владетел или държаваен чиновник може да се стреми към добродетелност, която да му помогне да стане добър управник, от което всички в държавата биха имали полза.Той не е записал принципите на учението си, като тази задача е оставил на учениците и последователите си. Даоизмът се явява повече като философско-религиозно учение и не третира теми свързани с държавното управление. Той се нагърбва с напосилната задача да изрази неизразимото. Ключовото понятие е Дао, означаващо "всичко" и "нищо". Тази дума се превежда като "път","принцип", като под тях се разбира естеството на Вселената, което даоистът трябва да следва.Всяка една намеса в природния естествен ход на Вселената се счита за накърняване на Дао,което води до неблагополучия. Самото учение е написано фрагментарно, с парадоксални изрази - даоистите са изключително големи любители на подобен вид изказ. Родоначалникът на Даоизма е Лао Дзъ(老子). Другата доктрина от онзи период е Легизма,формулиран и защитаван от един от учениците на Кунфуций. Явно, той не е бил особено съгласен с учителя си по основни понятия и постулати, защото в доктрината си той защитава виждания, които са в пълен разрез с тези на Кунфуций. Той счита, че в основата си Човекът е зъл, изключително самолюбив, и затова пагубен. Оттук се налага и идеята за неговото обуздаване с оглед да може да бъде управляван ефективно, като за целта трябва да се създадат и прилагат драконови мерки и закони. Духът на легизма в същност е държавата да се управлява от система от закони, а не от индивидуалната воля на владетеля, която може да не съвпада със законовите разпоредби, но така, дори слаб владетел, с помощта на тази система, може да управлява успешно. Като начало трябва да се изгорят всички книги, заедно с инакомислещите, тъй като съществуването им представлява предпоставка и заплаха от неподчинение. Следва да се създаде система за следене и доносничене за да се осигури функционирането на системата и да се насади атмосфера на страх и терор. Царят, макар и син на Небето, не може да предава властта си наследствено, тъй като при положение, че се явява син на Небето, той носи неговия мандат да царува и не може да се говори за "законен наследник", а оттук не може да се говори за "лоялна опозиция".

Периодът на Враждуващите княжества е сходен с периода "Пролет-Есен". Разликата е в това, че докато в предходния период армиите са малки, съставени от по няколко хиляди души, а битките са траели не повече от един ден, през този период армиите вече са огромни: те се състояли от по няколко стотин хиляди души, сраженията са траели седмици, обсадите - месеци и дори години. Княжествата били около 40 и в постоянно състояние на война за надмощие. Интересно явление е, че аристокрацията изчезва, или изпада в сянка и се топи. Причината за това явление е, че князете не зоват на помощ едрите феодали и васалите, а просто вдигат данъците с оглед финансирането на походите. В резултат на последвалото уедряване на феодите, по-дребните собственици се разоряват, лихварството се шири, дребната и средна аристокрация губи именията си. Тук ваче на преден план излизат търговците, спекулантите и владеещите знанията, които се издигат в бюрократичната система, от която изместват аристократите. Единствените останали аристократи в бюрократичната система са тези, които принадлежат на царското семейство. Като следствие от войните между княжествата, броят на последните намалява от 40 на 14, а накрая остават едва 7: Цин, Уей,Хан,Ян,Джао,Ци и Чу(秦,魏,韩,燕,赵,齐,楚). Княжеството Цин постепенно анексира всички останали и обединението на Китай става факт - през 221г.пр.н.е. князът на Цин е провъзгласен за Император, който дава началото на династия Цин(秦). До този момент император няма - всички са се наричали царе(国王).
Цин(221-206г.пр.н.е.).И така, императорът Цин Шъ Хуанг завладява Китай след няколкостотин години разпокъсаност.След обединението, той разделя империята на 36 административни области с цел по-ефективното ѝ управление.За този му голям успех има две основни причини: военно-техническа и вътрешно-административна. Княжеството Цин е разполагало с най-голямото количество желязо в сравнение с всички останали княжества; Цин Шъ Хуанг налага държавен монопол в/у добива, обработката и търговията с този метал - абсолютно необходимо условие за успешни войни с противник, част от чиито оръжия е от бронз.Още една стъпка, предприета от него за засилване на княжеството е развитието на селското стопанство и увеличаването на населението, чрез привличане на безимотни селяни от другите царства и предлагането на данъчни облекчения на заселниците. Другата причина за успеха му е и това, че е бил заклет легист, поради което налага изключително строг ред в разрастващото се княжество. Той разпорежда изгарянето на всички книги, които могат да се намерят на територията на държавата, като оставя тези, свързани с гадаенето и медицината, избива интелектуалците, тъй като представляват потенциална заплаха за властта и нейните институции. Той съединява дигите ограждащи бившите княжества от север, като останалите разрушава. Нещо повече - той подсилва и издига дигите по северните граници още повече за да бъдат възпирани северните конни племена при набезите над Китай. Той също така е наказвал със смърт всеки един, който закъснеел за военните маневри, без оглед на това дали е войник, или генерал.Малко преди смъртта му, един войник, който водел нови попълнения за армията, закъснявал поради лошото време, знаейки какво очаква всички закъснели, убеждава новите попълнения да вдигнат въстание, на което той застанал начело. Това довежда до падане на династията и след утихването на бунта, нова династия се издига и носи името Хан(汉) - 206г.пр.н.е. - 8г.сл.н.е.

М Е Ж Д У Ц А Р С Т В И Е И У А Н М А Н(王莽)
(8г.сл.н.е. - 25г.сл.н.е.)
К Ъ С Е Н Х А Н (西汉)
(25л.нг.с.е. - 220г.сл.н.е.)
Тази династия играе много важна роля в китайската история. Тя дава името си на етническата група живяла по времето на Хан. Всички след това се кичели с това, че били "ханци".Създадената от Цин Шъ Хуанг бюрократична система била доразвита от Хан, а всяка следваща династия я копира.Защо развитието на тази бюрократична система е от такова значение? Древен Китай е огромна държава, простираща се от Тихия океан до Шънянг, 500км северно от Пекин, на юг достига до Гуйлин и на запад до Чунцин. По онова време Китай е най-голямата страна в света и е с население от около 60мл. Управлението на такава огромна страна без съответната бюрократична система с цел подържането на вътрешния мир, съответното правителство и данъчна система е абсолютно невъзможно.Тази система, обаче, не почива в/у Легизма, а в/у Кунфуцианството, изискващо подобаващо поведение и лоялност към императора. Развивайки и осъвършенствайки тази система, императорите съумяват да управляват Китай доста успешно.
По време на управлението на династията настъпва момент на междуцарствие и за да се избегне криза във властта, Уан Ман, дотогава регент, бива провъзгласен за император.Той не бил от царско потекло и за това, едва след много интриги и дворцови борби бива избран за император. Той се опитва да прокара някои реформи, но поради това, че нямал качества на управник, не успява. По време на неудачното му управление избухва въстанието на Червеновеждите, в което участват не само засегнатите от реформите му селяни, но и част от войската и разни дребни феодали. В крайна сметка, императорската фамилия отново взема властта в свои ръце след смъртта му и царуването на династията продължава като Късен Хан. Новият император продължава реформите подети от Уан Ман, насочени към укрепване на централната власт и отслабване мощта на местните кланове. За кратко време втората династия Хан извежда страната от кризата.През 184г.пр.н.е. избухва въстанието на Жълтите забрадки, като дори след неговото потушаване страната остава размирна. Двеста години по-късно властта на династията отслабва, в следствие на тежките данъци за финансиране на отбраната с/у северните нашественици големи маси население се придвижват на юг, като въпреки това Хан не може да овладее тези набези и страната се раздира от размирици до изпадането ѝ в хаос.
Т Р И Ц А Р С Т В И Е (三国)
(220г.сл.н.е. - 265 г.сл.н.е.)
Д И Н А С Т И И Т Е Н А С Е В Е Р А И Ю Г А
(317г.сл.н.е. - 589г.сл.н.е.)
Периодът е белязан от изтощителни войни м/у царствата и идеята за един император, както има едно слънце в небето все повече се налага. Докато китайците се преселват на юг, от север прииждат все повече племена, които заемат мястото им и се асимилират сред останалото автохтонно(местно) население. Процесът на асимилация е държавна политика: варварските двусрични имена се сменят с китайски едносрични, официалният език за тях става китайският. По същото време навлиза Будизмът(още през Iв.от н.е.), но не печели почва до падането на Хан. Будизмът се съревновава ожесточено с Кунфуцианството и го измества като културна сила. Той се видоизменя и губи първоначалния си вид, такъв, какъвто бива създаден в Индия. От Китай се разпространява в Тибет, Югозападна Азия, Корея, Япония и Монголия. Донякъде той се слива и с Даоизма, особено като масова религия, но Даоизмът като такъв, запазва идентичността си и не се асимилира в популярен Будизъм.
Д И Н А С Т И Я С У Й (隋)
(589г.сл.н.е. - 618г.сл.н.е.)
Най-важното около тази династия, е че опирайки се на северните сили, макар и варварски, а не на етнически ханци - успява да обедини Китай отново. Прекратяването на междуособиците довежда до икономически разцвет, строят се нови крепости по северните граници, създават се търговско-занаятчийски центрове покрай реките, а също и морски пристанища. Започва се прокопаването на Великия китайски канал, създаден на основата на стари и нови канали, свързващ долините на реките Хуангхъ и Янгдзъ. Династията подема завоевателни войни с/у Корея и Виетнам с променлив успех. Мащабните граждански и военни начинания довеждат до непоносимо вдигане на данъците, което покачва народното недоволство и избухват масови бунтове.Следващата династия също е варварска:

Т А Н Г (唐)
(618г.сл.н.е. - 907г.сл.н.е.)
Тази династия се счита за една от най-великите династии. Тя разширява китайските граници на север през Сибир, Корея - на изток и на юг заема част от Виетнам. Тя дори създава коридор за контрол над Копринения път през днешен Афганистан. През време на царуването на династията е кодифицирана традиционната конфуцианска правова с-ма, която дава пълни юридически пълномощия единствено на императора, налага строга социална йерархия и административно подчинение. Значението на градовете като икономически и културни центрове нараства, установява се единна парична единица с кръгла форма и отвор в средата във формата на квадрат. Началния период от съществуването на династията е белязан от значителен икономически, културен възход и териториално разширение съперничащи с тези на династия Хан. По-сетнешните тангски императори не са толкова енергични и надарени с управленчески качества и водят династията към нейния упадък, паралелно с неизброимите въстания, подхващани както от водачи в пограничните провинции, така и във вътрешността на страната. Некадърността и корумпираността на финансовите министри водят до масови недоволства. Държавният монопол над ключови сектори в търговията и тяхното прекомерно облагане с данъци (като търговията със сол, например), а също така свръх експлоатацията на обезправените селяни водят до периодически размирици. По времето на тази династия има и императрица на име У, която убива сина си и набеждава друг претендент за престола с цел елиминирането му. Тази императорска фаворитка покровителства корумпирани висши служители и особено генерал Ан Лу Шан, който бързо добил огромна власт. В даден момент Ан Лу Шан явно решава, че императорската власт много би му отивала и затова подема метеж, който трае цели 8 години и е крайно разрушителен. По време на метежа императорът е принуден да бяга от столицата, системата вече е отслабена и страната отново се разпада за 150 години.
С Е В Е Р Е Н С У Н(北宋)
(960г.сл.н.е. - 1125г.сл.н.е.)
Ю Ж Е Н С У Н(南宋)
(1127г.сл.н.е. - 1279г.сл.н.е.)
Наред с Танг, Сун се слави като една от най-великите династии. Императорската армия обединява отново Китай и се създава династия Сун. Това е време на забележителен подем на техниката, културата и икономиката. По нейно време се открива книгопечатането и се внася вид високодобивен виетнамски ориз. Изобилието от ориз, в комбимнация с аграрната система е такова, че държавната и икономическата система не се нуждаят от по-нататъшно развитие. Изобилието от храна, в комбинация с предостатъчната работна ръка, води до това, щото всичко застива в едно положение чак до средата на 20в. Много фермери от вътрешността на Китай и някои ниско развити региони от югозападна Азия все още си служат със системата от времето на Сун. Системата не само се самоиздържа, но и укрепва съществуващия социален ред, което довежда до това, че обществото не се развива, икономиката изпада в състояние на статика чак до 20в. Така например, един от факторите за индустриалната революция в Европа е недостигът на работна ръка, докато в Китай - тя е в излишък. Затова Китай не се нуждае от технологическо развитие и обновление. Междувременно монголо-тюркското племе джурджени напада сунската империя и вземат в плен императорското семейство. Един от синовете на императора успява да избяга на юг, където по-късно е създадена южносунската империя със столица Хангджоу.Северен Китай е завладян от монголите, които вече са погълнали всичко от Манджурия до Австрия и плаща данък на монголските завоеватели.
Ю А Н(元)
(1279г.сл.н.е. - 1368г.сл.н.е.)
Юан я наричат "династията", а всъщност това си е окупация. Използват се съществуващите държавни структури, но езикът в императорския двор е монголски и повечето и от висшите чиновници са монголци. Монголци, уйгури, някои араби и дори Марко Поло е обслужвал интересите на Юан. Важно е да се знае обаче, че монголите запазват Китай такъв, какъвто го знаем и не го превръщат в пасища за конете си, както постъпват в другите завладени територии. В много отношения управлението на Юан е катастрофа: страната е в политически и икономически застой, земеделието и търговията западат, много китайци са превърнати в роби, напоителните системи не се поддържат, което и става причина за опустошително наводнение, отнело живота на няколкостотин хиляди души. Монголската власт налага множество ограничения, като например да не се излиза нощем, да не се събират на едно място много хора, да не се провеждат празненства, да не се изучават чужди езици и военно дело. Но тъкмо отказът им да наемат образовани китайци в управлението довежда до забележителен разцвет на културата. Така например, Пекинската опера се появява по времето на Юан. От друга страна, опитите за анализ на падането на Сун, при усилията ѝ да удържи варварите извън пределите на страната, води до появата и господството на Неокунфуцианството, известно с консерватизма си, ако ли не направо реакционно учение. В крайна сметка недоволството от Юан води до всенародни движения и избухване на въстание, оглавявано от ръководителите на тайното общество "Белия лотос".
М И Н Г(明)
(1368г.сл.н.е. - 1644г.сл.н.е.)
След разпада на империята на монголите, династията Юан пада под ударите на въстаниците и на нейно място се възкачва династия Минг. Управниците на Минг се отличават с това, че били по-охранени, по-мързеливи, по-налудничави и по-злобни от цялата царска фамилия като цяло. След като първият Минг император разкрил заговор на първия министър, не само че министърът е обезглавен, но и цялата му фамилия и дори най-далечно свързаните с него. Освен всичко друго, били и злостни неокунфуцианци, които не били в състояние да видят по-далеч от носа си. В началото на 15-ти век мореплавателят Джън Хъ с повече от 300 кораба достига до Могадишу и Джедда в опита си да обиколи Азия по море, след завръщането му в Китай консервативните знатни и учени китайци не позволили следваща експедиция, поради невъзможността да съзрат важността ѝ. А това се е случило близо 100 години преди Колумб! За пръв път в историята си Китай се обръща навътре към себе си, вкопчвайки се в неправилното тълкуване на една демодирана философия. Като положително може да се посочи преместването на столицата в Пекин и укрепването на Великата китайска стена, строежа ѝ с камък и тухли, построяването на Забранения град и даването на Макао на португалците. Протича процес на превръщане на селата с развито занаятчийство в градски центрове, в градовете се съсредоточава голям брой население, развитие намират производството на порцелан, коприна и хартия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на китайската култура 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.