Женското присъствие на Атон


Категория на документа: История



Независимо от опитите да се ограничи присъствието на миряни, през целия XI в. част от тях продължили да живеят в Света гора. Разтревожен от зачестилите нарушения сред монашеското братство, светогорският Прот се обърнал за помощ към цариградския патриарх Николай III Граматик. В отговор патриархът изготвил духовни наставления под формата на постнически стихове. Николай Граматик пропомнял на светогорските братя правилата за монашеско въздържание и духовна чистота.

Съветите на цариградския патриарх не помогнали. В края на XI в. на Света гора живеели около триста влашки семейства. Монасите били твърде облагодетелствани от присъствието на пастирите в Света гора. Власите им доставяли мляко, сирене и вълна. Между тях се завързала и търговия. Тези отношения скоро придобили порочен, безнравствен характер.

Една част от атонските монаси укорявали греховния живот и изложили свидетелства за него в писма до патриарх Николай. Важна роля в тази кореспонденция изиграл игуменът на Великата Лавра Йоанакий Валма. Той предупреждавал за злините, причинявани от власите, техните жени и дъщери. Доколкото Света гора не била в пряко подчинение на патриарха, той не могъл да предприеме сериозни мерки. Призивите на Николай Граматик към атонските монаси не дали желания резултат. Тогава Йоанакий Валма решил да прибегне към хитрост. Той подписал забрана която да възпре прегрешенията сред манастирското братство. На тази основа скоро възникнал конфликт между Алексий Комнин и патриарх Николай III. Влашката афера продължила и през първото десетилетие на XII в. В крайна сметка императорът успял да прогони власите от Света гора в Пелопонес. Изселването на власите и влашките пастирки прекратило най-масовото нарушение на монашеските правила в Свещената планина.

Във връзка със ставащото на Света гора в края на XI и началото на XII в. атонските монаси били обвинени още, че прекарват времето си в кръчмите и отглеждат мулета, кобили, кучета и женски котки. Това обвинение показва, че и на женските животни вече се гледало като на греховен източник. След забавленията на разпуснатите монаси, които били заплашени от императора с носоотрязване, очевидно връх взело най-консервативното исихастко крило, което с подозрение се отнасяло към всяко животно в манастирите.

Срещу тези, които смущават монашеския ред и спокойствие били взети и други мерки. Някои игумени наклеветили своите събратя, вероятно това били по-млади калугери, че се учат да пеят песни в манастирските килии. Отново били взети мерки да не се допускат на Света гора повече младежи и скопци, защото там вече имало много "деца и голобради". Историята с власите изиграла катализираща роля за трайното изгонване на жените и въоще на светското население от Света гора през средните векове. През XIII в. на Атон се поддържал общо взето онзи морален ред, който изключвал каквито и да е контакти с жени. За известно време през 30-те години на столетието покровител на светогорските манастири бил и българският цар Иван Асен II. В отсъствието на цариградските православни императори той продължил традицията да се даряват манастирските обители. При посещението си на Света гора през 1230 г. Иван Асен II дал дарствена грамота на манастира Ватопед. Тогава бил укрепен и българският манастир "Св. Георги Зограф".

В края на XIII и началото на XIV в. като резултат от нападенията над Света гора от латински пирати, турци и каталани, се създали условия за нарушение на правилата, регулиращи монашеския живот там. Засилената миграция на населението от Халкидическия полуостров била предпоставка за появата на някои негативни тенденции в поведението на светогорските монаси. В документи от това време се казва, че иноците от манстита "Св. Павел", оправдавайки се със страх от нападения, се преселили в стария Ксиропотаму. Част от тях се отделили и били забелязани да ходят по градове и села, да се срещат с миряни и дори с жени. Тези действия на монасите предизвикали острата реакция на един бивш светогорски монах - цариградския патриарх Атанасий I. Той се опитал да установи най-строг режим в манастирите и безупречна монашеска дисциплина. Патриарх Атанасий I разработил своеобразна програма за преустройство на византийското монашество и особено това на Атон. Неговите проповеди и писма, изпълнени с препоръки и наставления, към светогорските братя, формирали по същество един нов типик за живота в манастирите на Атон. Най-кратко неговата същност може да се изрази с три думи: молитва, бедност и аскеза. Патриарх Атанасий се стремял да сведе до минимум връзките на манастирите с външния свят и да ограничи съвсем влиянието на мирското общество сред монашеското братство. С тази цел се забранявало излишното движение извън манастира, както на игумена, така и на всички монаси. Влизащите и илизащите в обителта трябвало да бъдат под наблюдение на игумена и да се съпровождат от трима сред най-набожните от братята. Препоръчвало се, ако се наложи излизане от манастира, да излизат двама монаси заедно, а не един. Въведени били по-строги изпитания за постъпващите иноци, за да се избегне идването на случайни хора. Още един път категорично се забранявало влизането на жени в манастирите, което косвено свидетелства, че тази забрана в отделни случаи е била престъпвана. Патриархът напътствал и игумените да избягват контакти с други хора извън манастира. Със своята дейност патриарх Атанасий I подготвил реформата, осъществена през ноември 1312 г. от император Андроник II и новият предстоятел на Цариградската патриаршия Нифон. С императорски хрисовул и сигилоидна грамота, подписана от патриарха, властта да се утвърждава светогорският Прот се предавала на Цариградската патриаршия. Това била една от най-важните промени в управлението на Атон през XIV в.

През XIV в. мистицизмът и аскетизмът навлезли широко в живота и поведението на атонските монаси. Това още повече възпрепятствало дори и случайната поява на жени в Атон. Въпреки това именно през XIV-XV в. били направени две изключения за жени, които получили достъп до светите места на Халкидика. И двете били свързани със сръбския владетелски дом. Тяхната високопоставеност преодоляла преградата за женското присъствие на полуострова. Първата от тях е царица Елена, съпруга на сръбския владетел Стефан Душан. Тя е българка по произход - сестра на българския цар Иван Александър. Цар Стефан Душан, царица Елена и техният син крал Урош, престояли на Света гора осем месеца - от август 1347 до април 1348 г. Важно свидетелство за посещението на сръбската владетелка там е един многократно публикуван текст от XVII в., поместен в славянски ръкописен сборник с религиозно съдържание, съхраняван в университетската библиотека на Лайпциг. Това е предисловието към превода на евангелските тълкувания, направени от охридският архиепископ Теофилакт по молба на византийската екс императрица Мария. От този текст остава впечатлението, че може би царица Елена е дошла на Атон сама, или заедно със сина си, малко преди Стефан Душан. Самият сръбски владетел в началото на август 1347 г. се намирал в Призрен, където останал поне до 6 август същата година. Едва след това и той заминал за Атон. Забраната за женско присъствие на Света гора е била заобиколена от царското семейство. По това време цар Душан е бил една от най-силните фигури в политическия живот на Балканите и едва ли атонските монаси са имали дързостта да възпрат идването на съпругата му в Атон. За да не се създава напрежение сред монашеството, царица Елена дошла скришом. Тя не демонстрирала излишно присъствието си, което останало инкогнито за манастирското братство. Нейните контакти били с ограничен кръг от хора, между които бил и старецът Йоаникий.

Първоначално сръбският владетел и семейството му се установили в манастира Хилендар. Оттам Душан предприел обиколка на Атон. През декември 1347 г. той посетил Великата Лавра и Есфигмену, а през януари 1348 г. руския манастир Пантелеймон. В тази визита сред светогорските манастири царица Елена не е взела участие. Нейното име не се среща в грамотите, дадени от цар Душан на споменатите обители. След завръщането си в Хилендар Стефан Душан издал нов хрисовул за този манастир, в който потвърждавал всички по-рано направени дарения за него в Сърбия и Романия. В този документ името на царица Елена се споменава на четири места. През 1348г. сръбският цар посетил още Карея, Зограф и Ватопед. В Карея дошла е царица Елена. Тя изявила неочаквано желание, поискала да стане втори ктитор на килията на Св. Сава, сръбски светец, и да избира заедно с хилендарското братство "старците", които да живеят на това място. Нейното желание било изпълнено и специална клауза от грамотата на Душан отбелязва този факт. По-късно след смъртта на цар Стефан Душан и замонашаването на Елена, хилендарският игумен Доротей отново потвърдил ктиторството на царицата над килията на свети Сава. По същество действията на сръбската владетелка били най-голямото вмешателство, извършено от жена в управлението на светогорските обители в цялата им история. Ктиторството на царица Елена, по-късно монахиня Елисавета, не продължило дълго. На 29 април 1348г. Душан бил отново в Призрен. Вероятно заедно с него от Атон се оттеглила и царица Елена, която очевидно и през следващите години поддържала връзка с хилендарските монаси.

В изворите не се срещат други сведения за посещения на жени в Атон през XIV в. Има косвени данни за връзките на някои жени със светогорските обители. В поменик от Протата, формиран в периода 1355/6-1371г., са споменати три жени. Това са византийската императрица Ана Савойска, нейната дъщеря и Анна Асенина Кондостефанина - съпругата на великия примикюр Йоан Кондостефан. Вероятността те да са посетили Света гора не трябва да се изключва, но в изворите липсват каквито и да е по-конкретни сведения за това.

Опасността от женска поквара идвала оттам, че жени могли да проникнат, преоблечени като евнуси или преструвайки се на голобради момчета. Затова като предпазна мярка в Мануиловия типик от 1406 г. отново се напомняло на монасите да не приемат в манастирите евнуси и голобради, дошли да станат прислуга или послушници.

През XV в. на Атон стъпил кракът и на друга сръбска принцеса. Това била Мара Бранкович - дъщеря на деспот Георги Бранкович и съпруга на султан Мурад II. Независимо от брака си със султана, Мара Бранкович остава трайно привързана към живота на православните хора и по всякакъв начин им помага. След смъртта на султана, тя извършва огромна дейност в помощ на балканските манастири. С нейното застъпничество през 1469г. са пренесени мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. През 60-те, 70-те и 80-те години на XV в. в редица документи е засвидетелствана грижата й за някои светогорски манастири. Преди всичко тя подпомага Хилендар, Св. Павел, Зограф и Есфигмену. Посещението на Мара Бранкович в манастира Св. Павел на Атон е легендаризирано. Според преданието след падането на Цариград тя намерила в ризницата на византийските императори злато, ливан и смирна, които били донесени някога от източните мъдреци, доведени от звездата при Христа. Мара пожелала лично да занесе тези дарове в манастира Св. Павел. Когато обаче доплувала до Света гора, от небето й бил даден знак да не пристъпва строгия атонски устав и да не влиза в манастирите. Тогава тя се спряла и изчакала монасите да дойдат при нея, за да им предаде богатствата. На това място по-късно бил поставен кръст, наречен "царичин". Като се има предвид загрижеността на Мара Бранкович за този манастир, може да се предположи, че легендата е само преувеличена истина за идването на тази жена на Атон. Близостта на сръбската принцеса с управляващите в Османската империя е била използвана от светогорските монаси. Те са позволили нейното идване на Света гора с оглед имотните изгоди за манастира. Известно е, че няколко години преди смъртта си, през 1481г., Мара Бранкович осиновила влашкия воевода Влад IV Монах, за да осигури и в следващите години закрила за Хилендарския манастир. Вероятно "царица" Мара ще остане единствената жена, дошла на Атон само с чисти помисли и с дълбока загриженост за православните манастири.

Крайният консерватизъм е характерна черта на православното балканско монашество през Средновековието, а една от неговите специфики на Атон била забраната за какъвто и да е достъп на жени в района на манастирите. Изключенията, които били направени през Средновековието за посещение на Света гора от жени, са малко и в повечето случаи са по конюнктурни причини. Атонските манастири се намирали под покровителството на византийски императори, български и сръбски царе, влашки воеводи, а в отделни случаи османските султани се отнасяли снизходително към техните традиции. От друга страна, тъкмо балканските владетели си позволявали да нарушат едно или друго правило на живота на Светата планина, включително и това, да допуснат женско присъствие на полуострова. Финансовите нужди на обителите принуждавали братството понякога да се отнесе с уважение към дошлите при него жени.

Забраната и досега за присъствие на жени на Атон импулсира атмосферата на тайнственост около нея. През Средновековието се проявили само симптоми за преодоляването на тази непрестъпност.

Библиография:
1. Гюзелев,В. Светогорска обител Зограф, том I





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Женското присъствие на Атон 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.