Календар и хронология


Категория на документа: История


 СУ "Св. Климент Охридски"

И с т о р и ч е с к и ф а к у л т е т

Специалност: история

РЕФЕРАТ

по дисциплината:

Историческа информатика

Тема: Календар и хронология

Изготвил: Проверил:
Ива Асова доц. Р. Донков

Календарът е част от нашето ежедневие и има голяма стойност, тъй като чрез него организираме времето си, разпределяме своите задачи, отброяваме годините си и празнуваме празниците си. Той се гради върху астрономически явления. Такива са смяната на деня с нощта, изменението на лунните фази, както и промяната на годишните времена.

Синодичният месец представлява интервалът от време между две последователни еднакви фази на луната. Средната продължителност на синодичния месец се приема за 29 денонощия, 14 часа, 44 минути, 2,8 секунди.

Тропичната година представлява интервалът от време между две последователни преминавания на центъра на слънцето през точката на пролетното равноденствие.

На XI генерална конференция по мерки и теглилки, която се провежда в Париж през октомври 1960г. се приема единна международна система от единици, както и секунда като основна единица време.

Измерването на времето представлявало голям интерес в древния свят. Египетската цивилизация е една от най-великите в древния свят и една от най-дълговечните, просъществувала над три хиляди години. В съзнанието на широката аудитория, тя веднага събужда образа на пирамидите, Големия сфинкс в Гиза, огромните храмове и приказните съкровища, съхранени сред сухите пясъци на Египет. Не трябва да се пропуска фактът, че те първи създават свои слънчев календар. След много наблюдения, египтяните забелязали, че настъпването на лятното слънцестояние е свързано и съвпада с изгревът на най-ярката звезда на небето - Сириус. Впечатление им прави също така, че изгревите на въпросната звезда съвпадат с разливанията на р. Нил. Разливането и играело огромна роля в живота на египтяните, тъй като от нея зависела тяхната реколта. Поради този факт, се появила необходимостта от броенето на дните от едно разливане на р. Нил до следващото. По този начин в Египет се заражда един от първите слънчеви календари.

В слънчевият календар, годината се деляла на 12 месеца, с равен брой дни - 30. Месеците носели имена на различни божества, които те почитали. Слънчевата година се деляла на 3 сезона - разливане на р. Нил, сеитба и прибиране на реколтата. Всеки сезон имал по 4 месеца.

След много години, египетските жреци открили, че тяхната година е по-къса, но не предприемат някаква реформа, тъй като това би довело до примяна в датите на празниците, които те чествали. Поради тази разлика, гражданският и астрономическият им календар постепенно губят синхром и могат да доведат до не по-малки различия при датирането. На всяка 1460 година двата календара съвпадат и за известно време са точни, но постепенно губят връзка до края на следващия цикъл.

В Канопския декрет на цар Птоломей III Евергет от династията на птоломейте, се намира първото предложение за включване на високосна година. Ако това предложение не е било отхвърлено, египетската година щяла да бъде равна на 365,25 денонощия, т.е равна на създалият се столетия по-късно Юлиански календар.

Няма точни данни за това, откога съществува римския календар. По времето на управление на основателят на Рим - Ромус в средата на VIII в. пр. н. е., римляните вече използвали календар. Годината започвала през първия ден от месеца, в който настъпвала пролетта. В началото, месеците нямали имена и се означавали с пореден номер.

Първоначално римският календар съдържал 304 дни. Той трябвало да бъде изравнен с календарната година на гърците, трябвало да бъдат добавени 50 дни. Тъй като римляните били много суеверен народ, смятали, че нечетните числа носели щастие, поради това добавили не 50 дни, а 51.

За римляните, месец февруари носел лош късмет, тъй като бил много къс, съдържал и четен брой дни - 28.

През VIIв. пр. н. е. Легендарният римски цар Нума Помпилий прави реформа - добавя още два месеца към календарната година, която до момента се състояла от 10 месеца. Името на първият месец от новодобавените два бил Януари, в чест на бог Янус. Вторият месец бил кръстен Февруари, в чест на бога на подземното царство Фебуус.

Продължителността на добавените месеци е можела да бъде променяна само от жреците. Така постоянно се предприемали реформи и ставали големи грешки, например - празникът на жътвата да се чества през зимата.

Поради това, в римският календар настъпил истински хаос. Тези промени довели до огромни обърквания, а с времето нуждата от голяма реформа нараствала. През 46г. пр. н. е. Гай Юлий Цезар предприел нужната реформа. Подробно се запознал с особеностите на египетския календар, както и грешките допуснати в него. Възложил на александрийски астрономи да въведат календар по моделът на египетската година, но с поправката на Канопския декрет, т.е с добавяне на високосна година.

Продължителността на годината станала 360 1/4 денонощия. Същността на реформата е, че за основа се приема годишното преместване на слънцето спрямо звездите.

В знак на благодарност към Гай Юлий Цезар, по предложение на Марк Антоний, през 44г. пр. н. е., сенатът именува месец пети - Юли.

Вместо на всяка четвърта година да се отчита високосна година, неведнъж жреците правели това на третата година. Поради това, грешките в юлианския календар отново започнали да се трупат и отново календарът имал нужда от корекция.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Календар и хронология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.