Карл Ясперс


Категория на документа: История


 "ПРОИЗХОДА И ЦЕЛТА НА ИСТОРИЯТА"

Карл Ясперс е роден на 23 февруари 1883 година в град Олденбург, в семейство на чиновник. След завършване на гимназия , следва право . По-късно следва и медицина в Берлин , като проявява голям интерес към психопатологията . Започва работа в психиатрична клиника . През 1922 година става професор по философия и преподава в Хайдлебургския университет . Дори и след смъртта си през 1969 година , Ясперс запазва славата си на изтъкнат философ .

Ясперс е автор на много трудове свързани с екзистенциалната философия на човека , историята на философията , философия на историята и политология . Някои от най-важните му са : "Обща психопатология" , "Психология на светогледите" , "Духовната ситуация на времето" , "Разум и екзистенция" , "За произхода и целта на историята" , "Въведение във философията" и много други .

Главно Ясперс се занимава с проблема за бъдещето на човечеството , за неговата образованост и най вече за духовното му развитие . Ясперс разглежда пресичането на два момента в развитието на човека - биологическото и историческото му развитие . Биологическото създава наследствените свойства , а историческото - предаването на опита . Според автора колкото повече човека е навлиза в масовата култура , изчезва образованият слой . Появява се средния човек имащ по-малко изисквания и западаща духовност . "Масовия човек има малко време, не живее живот , подхранван от едно цяло , не желае вече подготовката и напрежението , ако няма конкретна цел , която ги превръща в полза ; той не иска да чака и няма търпение за зрялост ;всяко нещо трябва да носи настоящо удовлетворение ; духовното се е превърнало в моментни удоволствия ." - от книгата "Духовната ситуация на времето" .

Постоянно е в търсене на нещо ново , дори то да не е от полза все пак е интересно . Единственото важно е запазването на историческата традиция у всички народи , която да не е просто знание за миналото , а да напомня за произхода и предците ни . Именно тя прави единни всички държави .

В днешно време за съхраняване на исторически спомени служат музеи , библиотеки , архиви . Всичко , което се пази в тях е с висока стойност за всички култури и грижливо е поддържано . Това се отнася и за историческите местности , които са от голяма важност за всяка нация и се превръщат в туристически обекти.

С течение на много време и дългогодишни разкопки пред нас се разкриват отдавна изчезнали светове и култури . Става ясно , че човек е съществувал още в далечните от нас епохи , за които се знае твърде малко.

През 1949 година Карл Ясперс издава книгата "За произхода и целта на историята". Чрез нея той се опитва на отговори на множество въпроси засягащи възникването на човечеството и неговата история . Една от интересните теми е за съществуването на живот извън нашата планета . Има ли друго място в Космоса , където да живеят съзнателни същества ?
За възможностите в онова време всички отговори относно този въпрос се свеждат само до предположения и философски мисли . Според Ясперс това е почти невъзможно , тъй като единствено Земята притежава необходимите физически и химически условия за живот продължаващ вече милиони и милиарди години . Същото се отнася и за природата , която продължава да съществува чрез повтаряне на едни и същи форми през дълги интервали във времето . Принципно нейната история е различен вид от нашата .

Оказва се , че дори и историята има свой граници , тъй като е невъзможно да се доберем до сведения в толкова далечни периоди . Митовете и легендите са тези , които ни напомнят за делата на предшествениците ни . За науката история обаче те не могат да бъдат използвани като достоверни факти . При нея всички извори , документи и сведения достигнали до нас са изследвани и проверявани до доказване на тяхната достоверност . Човешкото знание произхожда от опита и се свежда до него .

Тази РЕАЛНА И СВЕЩЕНА ИСТОРИЯ ни предава увереност , разкрива ни нови хоризонти . Учи ни да виждаме висшите възможности и преходните творения на човека .

Ясперс разделя историята на четири дълбоки среза :

Първи : Това е период , през който е направена първата голяма крачка в откритията - откриване и използване на огъня , възникване на езиците , направата на инструментите . Известна е още като Прометеевата епоха , която е и основата на цялата история . Тя трябва да е много отдалечена във времето и да е многократно по - дълга от документираното , почти нищожно в сравнение с нея историческо време .

Втори : Обхваща периода между 5000 и 3000 година пр. Хр. . Свързва се древните култури в Египет и Месопотамия . Те се характеризират с високо ниво на технически постижения и механизъм за задоволяване нуждите на общността , използвайки за тази цел най вече водите на река Нил .

Трети : Това е времето между 800 - 200 година пр. Хр. . Период на полагане на духовните основи на човечеството , от които и до днес черпят сили и то едновременно и независимо в Китай , Персия , Палестина , Гърция .

Четвърти : Оттогава насам се е случило едно единствено , съвсем ново и с преломен в материално отношение характер събитие със световно - историческо въздействие от същата величина : научно - техническата епоха . То е подготвено в Европа от края на Средновековието , конституирано е духовно през XVII в. , разгръща се широко от края на XVIII в. , развива се стремглаво едва от няколко хилядолетия насам .

Философът се занимава с проблема за формирането и периодизацията , за както и за възгледа за единството на човешката история . Той по - обстойно разглежда третия срез от историята , а именно периода на така нареченото от него осево време .

Осевото време представлява един отрязък от време - 600 години , които се простират от 800 до 200 година пр. Хр. и бележи края на митологичната епоха в развитието на цивилизациите . До този момент е господствал мита и наивното обяснение за всичко , но той отстъпва място на теорията . Рационалното знание се противопоставя на митологичните предразсъдъци , "започва борба за трансцедентен Бог , срещу демоните , които не съществуват , борба , предизвикана от етическото възмущение срещу измамните образи на Бога". Основна движеща сила в този период е човека , воден от религията и философията .

За първи път се появяват философите . Въпросът за възникването на философията е сложен процес . Ясперс , след много изследвания стига до извода , че човек е философствал , преди да възникне философията. В Древния Изток - Китай , Индия и Древна Гърция , израстват висока култура и следователно философско мислене . Философията не възниква на определена дата , а във всеки един момент в индивидуалното развитие на човека . Само в нея човекът , който не може да живее с някаква вяра на откровение , би могъл да осъзнае и добие увереност в същинската си воля . Философското мислене от векове насам е помагало на съзнанието да проникне в по - дъбоките основания на човешкото битие . Философията има отношение към всеобщото и универсалното .
Чрез философията човекът в качеството си на отделен индивид се противопоставя на природата , а спекулативното мислене му позволява да търси самите причини за битието и да разсъждава над загадките му .

Според Парменид битието е "неизменно , единно , неподвижно и тъждествено на самото себе си" .
Според Хераклит битието е "непрекъснато изменение на случващото се" .

Като доказателство за значимостта на осевото време Ясперс посочва , че : "тогава в Китай живеят Конфуций и Лао - цзи , възникват всички направления в китайската философия ......В Индия се появяват Упанишадите , живее Буда ; в Иран Заратустра учи за един свят , където се води борба между доброто и злото , в Палестина проповядват пророците Илия , Исая , Йеремия и Второисая ; в Гърция това е времето на Омир , на философите Парменид , Хераклит , Плотон ; на трагиците , на Тукидит и Архимет".

Всичко това се случва в интервала от тези броени столетия в Китай , Индия и Запада , независимо едно от друго . За Ясперс това е доказателство за универсалния характер на човешката история , която се основава на принципите на трансцендирането на човешката личност в дълбините на собственото й съзнание и преодоляване на противоречията между субекта и обекта . По време на осевия период възниква този облик на човека , който виждаме и днес .

Разделяйки историческия процес на четирите големи периода - праистория , древни култури , период на осево време и технически век , той разделя й човешката история на "две дихания" . Всички хора на земята се характеризират с определена цялост , което според Ясперс довежда до глобална държава и глобално правителство .

В развитието на обществата съществуват различни теоретични и практични модели , които налагат през различните епохи , различни измерения на обществените достижения . Именно в съществуването на цивилизацията може да се открои непрекъснатото натрупване на знания , които идват от потребностите на социалните общности.

Всеки Ренесанс е опит да се възродят ценностите , създадени през осевия период на човечеството . Според Ясперс съвременната духовна ситуация е изпитание за човешката екзистенция . Настъпило е време на масови култури . Религията като духовна основа на човешката екзистенция е станала сякаш невидима . Религиозната вяра в лицето на отделния човек става като че ли все по-рядко явление . Сега пред човека се откриват непрекъснато нови и големи възможности . Битието на в човека в наши дни е само един процес на производство и консумация , което води до по - бързата обмяна на стоки и развитие . Хората вече не живеят пълноценно и не ценят отлитащия миг . Всичко губи своята устойчивост . Изчезването на устойчивостта не както в материалния,така и в нематериалния свят води до бавното изчезване на човешката среда. Всичко това се дължи на силно развиващата се техническа епоха . Хората свикват с машините , които са неотлъчна част от тяхното ежедневие . Правят се все по - нови и нови открития , които водят човека до разрушение .
Х. Г. Уелс : "Материя , жизнен процес , процес на познанието , всички преминават от необходимостта на тяхната природа към унищожението".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Карл Ясперс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.