Кесарството на хан Тервел


Категория на документа: История


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"Св. Св. Кирил и Методий"

РЕФЕРАТ

по дисциплината:
Средновековна българска история

на тема:
Кесарството на хан Тервел

Застаналият през 700 г. начело на българската държава хан Тервел произхождал също от рода Дуло - предполага се че е бил син на Аспарух. По това време във връзка с известни несполуки във войната срещу арабите Византия преживявала криза, която намерила израз във вътрешните междуособици и нестабилност на императорската власт. Неблагоприятните за ромеите обстоятелства били умело използвани от новия български владетел.

През 695 г. чрез заговор бил свален Юстиниан II. Начело на държавата застанал Леонтий, а Юстиниан с отрязан нос (оттук и прозвището му Ринотмет) бил изпратен на заточение в Херсон на Кримския полуостров. С този преврат положението във Византия не било заздравено. През 698 г. престолът заел Тиберий III. Повод за намесата на хан Тервел във византийската криза дал бившият император Юстиниан II, който не се бил отказал от мисълта да си върне престола.

От Херсон сваленият император избягал при хазарите във Фанагория, а в края на 704 г. дошъл в България, някъде към устието на Дунав. Оттук той влязъл във връзка с българския хан - отначало чрез пратеник, а по-късно лично се явил пред него. Юстиниан II помолил Тервел за помощ, срещу което му обещал "премного дарове и собствената си дъщеря за жена".

Българският владетел му обещал да окаже пълна помощ на императора. На следващата 705 г. след тридневни усилия Юстиниан успял да проникне в Цариград. Успехът му несъмнено се дължи на българската войска. Според Теофан и Никифор на българския владетел били указани големи почести и му били поднесени скъпи дарове. В една от главните зали Юстиниан II наметнал Тервел с царска хламида (мантия) и го удостоил с титлата кесар. Поставяйки тази титла на българския владетел, византийският император го утвърждавал за законен властелин на една независима държава - за това говорят действия като намазването с царска хламида и оказването на почести от страна на византийската войска.

Особено значение имала териториалната придобивка. През областта Загоре минавали най-късите и удобни пътища, водещи от земите северно от Стара планина към Одрин и Цариград. Отстъпвайки тази територия, Византия губела в значителна степен възможността да организира бързи и внезапни походи към сърцето на българската държава. Минали три години и мирът между България и Византия бил нарушен. Остават неизвестни причините, които накарали Юстиниан II да започне война срещу Тервел. Юстиниан II бил разгромен от българската войска.

Активната и гъвкава политическа дейност на хан Тервел допринасят значително за първоначалното укрепване на българската държава. Сключените от него международни договори с Византия утвърждават мястото на България като независима политическа сила и засилват властта и авторитета на българския владетел. С победата над арабите през лятото на 718 г. хан Тервел по единодушната оценка на съвременните хронисти (византийски, сирийски и западноевропейски), съумява да предотврати едно завоевание, което би обърнало хода на историята за голяма част от европейските народи през Ранното Средновековие.

Подписването на мирния договор през 681 г. и последвалото укрепване на българската държава при управлението на хан Тервел предизвикват сериозни безпокойства в Константинопол. Византийските управници гледат на случилото се като на "временен компромис" и открито заявяват, че при първа възможност ще поправят допуснатите грешки. Заетостта на империята в малоазийските конфликти с Арабския халифат обаче не й дава възможност за активни действия.

До средата на VIII в. българската държава укрепва значително. В историческите извори не се срешат данни за конфликти между България и Византия по това време.

Писмените източници са твърде словоохотливи за личността и делата на наследника на Aспарух, втория хан на дунавска България, Тервел. Почти всички хронисти, докоснали се до политическия живот във Византия в началото на VII век, споменават за изключителната му роля при възстановяването на трона на Юстиниан II (685-695; 705-711) през 705 година. Това е обяснимо, защото от времето на древния Рим и ранна Византия нямало друг подобен аналог в историята на Империята.Хан Тервел бил първият варварски владетел, който със силата на оръжието фактически сменил един император и поставил на престола в Константинопол друг. Самият той съзнавал напълно върховите достижения на собствената си външна политика и това личи от неподправеното му самочувствие, с което пише за делата си в Мадарския конник. Предполага се, че в Мадарския конник хан Тервел е претворил собствената си персона. Дори да приемем, че това е вярно, то не получаваме безспорни податки за регалиите на хана езичник.И тук времето е оставило отпечатък. Освен силуета и някой по-маловажни детайли (дългата дреха, ботушите, рога) не се долавят контурите на съществени владетелски знаци. С този паметник проблемът за вида и характера на ранните хански регалии не получавал очакваното развитие въпреки изключителната монументалност и ценната историческа информация, която е закодирана в мадарския релеф.

В областта на титулатурата и инсигниите Тервел надминал всички варваски владетели- предшественици, съвременници и близки следовници. Според византийските хронисти(Теофан, патриарх Никифор, Лексикона Свидас и др.) след като си възстановил престола през 705 Юстиниан II се отблагодарил по подобаващ начин на своя благодетел, хана на българите Тервел. Обдарил го богато, а в трикиля на двореца го наметнал с хламида и го удостоил с кесарска титла. Тервел станал първият чужд владетел, получил кесарската титла и инсигнии. А тя била най-високата във Византия след императорската , носена от самия василевс, неговия най-приближен аристократ, а до IX век обикновено от сина - бъдещ император. Действително през средно-византийската епоха кесарството изживява една низходяща еволюция, като след началото на IX век кесарят рядко е престолонаследник, а след края на XI век последователно е изместен в ранговата стълбица от севастократора и деспота.

Получавайки кесарска титла хан Тервел станал най - достойният сред чуждите владетели в тогавашния обозрим свят. Истинността на текстовете на Теофан и Никифор за кесарската титла на Тервел бе потвърдена по един категоричен начин от открития в Истамбул оловен печат, съхраняван днес в нумизматичната колекция на Дъмбартън Оукс до Вашингтон. Върху едната му страна е нанесен кръстовиден инвокационен текст, който се разчита съвършено:"Богородице помагай на Тервел кесаря". Върху другото лице е представен бюстов портрет на самия Тервел в парадно войнско облекло - шлем, ризница, копие и щит с изображение на Св. Константин, фланкиран от два христови монограма. Както върху релефа така и върху печата владетелят е с дълга буйна коса, образно наречена от П. Шрам природната корона на варварските князе.

В българската историография се е наложила тезата на В. Бешевлиев, набираща и нови поддръжници, че кесарската промоция на Тервел не е много законна, защото липсвали всички елементи, описани от Константин Багрянородни при инвеститурата на кесарите Давид през 638 и на Христофор и Никифор през 769. Също така видният наш медиевист определено смята, че Тервел е езичник и че не става член на императорската фамилия, защото проектирания брак с дъщерята на Юстиниан II е бил осъществен, а ханът бил обезвъзмезден с кесарско достойнство. В. Бешев пише, че в началото на VII век кесарството е позагубило своето значение, защото престанало да бъде свързано с престолонаследството. поради това било възможно тази титла да бъде присъдена на български хан. Никифор и Теофан пропускат участието на патриарха в кесарската промоция, но ако се следва стриктно Константин Багрянородни, двамата християни не споменават и ред други моменти при инвеститурата, а се задоволяват да посочат само намятането с хламидата и акламациите.За разлика от Константин Багрянородни , посочените автори обаче изобщо нямат за задача детайлно проследяване на ритуала, защото основната им цел е хронологията на историческите събития. Никифор и Теофан ползвали един основен първоизточник , като съкратили голяма част от второстепенните исторически подробности.

Друг съществен въпрос е за престижността на кесарската титла в края на VII началото на VIII век, тоест когато Тервел я получава и носи.Според специализирани изследвания в тази насока, основани на достатъчно факти, през VII и VIII век обикновено с избора на цезар императорът посочвал своя престолонаследник и затова тази титла най-често е заемана от първородния му син. Когато обаче последният е обявен за съимператор, автоматично цезар ставал един от по-малките синове или висш аристократ, но обезателно най-близък роднина или член на императорската фамилия(обикновено зет). С реформата от 681г. на тази традиция бил предаден законен характер от бащата на Юстиниан II - Константин IV, и то, само две десетилетия преди промоцията на хан Тервел.

В началото на VIII век кесарската титла все още не е навлязла в процес на девалвация. Ето защо неможе и не бива да се разглежда като "залъгалка" , дадено на българския хан "претупана" инвеститура и това (редом с останалото!)личи от факта, че преди промоцията Юстиниан2 обявил дотогавашния кесар, сина си Тиберий, за съимператор. Ако на кесарската титла на Тервел не се гледало особено сериозно и тя била само един формален акт, то едва ли толкова спешно щял да се решава въпросът с престолонаследяването, тоест с титулатурата и положението на Тиберий.

Изключително е езичник да получи кесарска титла, да премине през инвеститора, да бъде акламиран и да носи кесарските регалии, които е определени случай се носят от самият император. Най-голямото достойнство, до което са се домогвали чуждите владетели, била патрицианската титла, но дори тогава, какъвто е случаят с дядото на Тервел, хан Кубрат, било задължително кандидатът да е кръстен.Покръстването на чужд владетел се смятало за най-високо достижение на византийската политика.Защо тогава този акт е пропуснат от хронистите Теофан и Никифор? Предполага се Кубрат е покръстил синовете и внуците си, по засега няма документално потвърждение.Поради състоянието на писмените извори се очертават две възможности. Едната предполага поредица от съвършено своеволни действия на Юстиниан II. Отдаването на кесарската титла на човек извън императорското семейство, при това варварин и езичник, промоцията му в хрисотрикилия с кесарски регалии и акламирането му с една непозната градация от нарушения без аналог в политическия и духовния живот на Византия от формирането и до падането на Константинопол през 1203 година. И все пак дали е възможно в началото на VIII век, при формирани традиции, кодифицирано законодатество и утвърдена ойкуменистична доктрина един наследствен василевс да постъпи така безотговорно, без да последва най-малка реакция от страна на църквата, сената, войската, двора и народа в столицата.При това вече е обърнато внимание, че императорът, макар и автократ, бил подвластен на правните и нравствени закони, чието нарушаване давало сериозни основания за насилственото му сваляне от престола. А по повод отдаването на кесарската титла не се долавя никакво противопоставяне от страна на сената (в началото на VIII век той все още е бил фактор в управлението), народа, армията и църквата.

При така стеклите се събития може да се направи само един логичен извод, а именно, че преди да стане кесар, Тервел е бил покръстен. Византийската доктрина налага кесарят да е християнин, това го изисквало и самата церемония при прокламирането му. Според Константин Багрянородни през 8ми век промоцията се извършвала пред хризотриклиниум на двореца, където за случая се изнасял подвижен портативен златен олтар, на който се поставяли портативната хламида с фибула и кесарската диадема. Патриархът в присъствието и на дякони вдигал кесарската корона, благославял я и я подавал на императора, който от своя страна я поставял върху главата на новоизбрания кесар. Ритуалът включвал още молитви към Христос, палене на свещи в църквата, благославяне на кесаря с кръстен знак, клетва в "Св. Троица" и литургия в "Св.София".Тези действия са достатъчно показателни, за да се допусне, че през VIII век, който и да е било император и патриарх можели да приложат кесарска инвесттитура над езичник. Законността на кесарската титла на Тервел никога не е поставяна под въпрос във византийското общество и даже е била известна на западните автори. В тази последователност не трябва да се пропуска кръстовидния монограм(както върху пръстените печати на Кубрат и Органа), христовите монограми и инвокационния текст " Богородице помагай на Тервел кесаря" върху печата на българския хан. В няколко популярни западноевропейски литературни творби от XV-XVIIв. , където Тервел е представян като кръстител на българите и христолюбив владетел. Има достатъчно основания да се смята, че преди да стане кесар Тервел е бил покръстен. Друг е проблемът, до колко покръстването на Тервел е влияело върху ежедневното му поведение и върху вероизповеданието на целия народ.Трудно е да се определи и до колко е упражнявал християнството като ежедневен култ защото върху дворцовото и култовото строителство в Плиска от края на VII началото на 8ми век все още тегнат в неизвестности.

От друга страна обаче кесарската титла и регалиите са Тервел нямаше да бъдат легитимни, ако не беше член на императорската фамилия, тоест ако не беше встъпил в брак с дъщерята на Юстиниан II. След като съвременниците му в империята не подлагат на съмнение кесарското му достойнство, той изглежда, че бракът с ромейската принцеса е бил реалност. не бива да се забравя, че Тервел е кесар на Византия, а не на България.Тук той бил легитимен и независим хан. Не случайно в надписите под мадарския релеф, който е за домашна консумация, не посочил кесарската си титла, а върху печата, предназначен за Константинопол, специално акцентирал върху нея. Според Константин Багрянородни Тервел е притежавал стефанос. Действително малко вероятно е да е получил едната регалия на духовната инвеститура(пурпурната хламида, за която изрично пише Никифор) и да му е била отказана другата - тоест стефоносът. Короната стефанос отчетливо се вижда върху печата на Тервел, но не като самостоятелна инсигния. В случая българския хан е представен с одежди и инсигнии(хламида, стефанос, дивитасион и обувки), а с един типично войнски костюм, свързан с войнската инвеститура.

Наистина Тервел бил почетен само с кесарско достойнство, но самият той се чувствал и бил владетел на независима държава с признати граници чрез мирни договори от самата Византия. Естествено възниква въпросът за костюма и регалиите му в качеството на български хан, тоест националния владетелски костюм. Ако се позовем и на малкото, което знаем за сродниците му Кубрат и Кубер в тази насока, би трябвало да се очаква отново авторско влияние, за каквото се загатва и в Лексикона Свидас. Ако пък Мадарския конник действително е претворен Тервел, въпреки зле съхранените подробности, той определено не е с византийски кесарски одежди и инсигнии.

Особени успехи отбелязала българската държава при хан Тервел. Два пъти българската войска стояла пред стените на Цариград като желан съюзник на Византийската империя във важни моменти от нейния вътрешно- и външнополитически живот. С няколко договора България получила първото си териториално разширение на юг от Стара планина, в Тракия, и го задържала чрез победи на бойното поле. Утвърдени били позициите и бил издигнат престижът на българската държава сред славяните на Балканския полуостров. Победите на българската войска край Цариград във война срещу арабите разнесли името на България по всички краища на тогавашния свят. Векове наред то се споменавало в писанията на чужди историци и хронисти и говорили за големия български принос в общоевропейската история. Постигнатите по времето на Тервел успехи, наследени и запазени в мир до средата на VIII в., оказали благотворно влияние за по-нататъшното съществуване на българската държава през следващите бурни десетилетия.

Библиография




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кесарството на хан Тервел 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.