Култура и глобализация


Категория на документа: История




РЕФЕРАТ

по

Философия

На тема:

Култура и глобализация

София 2009г.

Глобализацията е процес на взаимно обвързване на икономики, информационни потоци, култури и политики между много или всички страни и региони на планетата. Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб. Като всяко важно и сравнително ново явление, и за глобализацията още няма единна и широко разпространена представа, нито преобладаващо общо мнение за процеса като цяло. Тя може да бъде описана като процес, при който хората по света се обединяват в едно общество и функционират заедно. Ефектът и е да въведе и увеличи интеграция на пазарите за стоки, услуги, технологии, идеи, труд, намалявайки различията в цените за тези продукти и фактори през пространството. Падането на разходите за транспорт, огромното намаление на комуникационните и информационни цени, и премахването на митнически и немитнически бариери в търговията със стоки, услуги, финансов капитал и до известна степен труд се обединяват в късния 20 век.

Можем да дефинираме културата като множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група. Културата обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията. Културата търпи развитие и е процес на адаптатция към изменящия се външен свят. Днес учените считат, че елементите на културата не бива да се разглеждат само в собствените им рамки, а в широки взаимоотношения с различните култури. На елементите на културата силно влияние оказва миграцията на хората. В резултат на това някои общества придобиват значителна нееднородност, което води до появата на субкултури и мултикултурализъм.

По време на глобализацията се наблюдава разпадане на локалните ценности за сметка на универсалните и превръщане на част от локалните ценности в универсални. Наблюдава се преход към култура от нов тип - културата на информационното общество. Налице е не глобализиране на една вече съществуваща култура в нейния застинал вид, а поява на нова епоха в развитието на човешката култура, която наричаме "Информационно общество", в което устойчиво се налагат понятия от типа на "виртуално пространство" и "реално време".

В това пространство отделните индивиди комуникират помежду си чрез виртуални личности, обозначени с произволно избрано име, идентифициращи се чрез определен код, а връзката с разположения в обичайното пространство хардуер е опосредствана от "електронни адреси". Социалните структури, характерни за виртуалното пространство, се формират от специфични интернет-общности и връзки между тях ( нюзгрупи, чатрумове и т. н.) . Терминът "виртуално пространство" фиксира явление, което не е непознато по принцип в историята на човешката култура. Виртуално по същество е и пространството на всяко произведение на изкуството - пространството на романа или драматургичното произведение, на картината, на музикалното произведение. Така че идеята за "виртуално пространство" не е нова, ако и да не е обозначавана точно с това име.

Жителят на Санкт Петербург, общуващ чрез компютъра си с жител на Сан Диего, Калифорния и жител на Окинава, ги възприема буквално като седящи в същата стая, а обитателят на съседния апартамент, затънал в битовите си проблеми, не просто не му е съгражданин, а съществува в друга Вселена. Това е свят с топология, различна от топологията на пространството, с което сме свикнали

Глобализацията е налагане на единна култура, основана на потребителско мислене. Не е случаен фактът, че изразът "потребителско общество" е тръгнал именно от САЩ. Пример за това са американските филми, които вече са се превърнали в част от световната (или глобалната) култура. Част от този сценарий е и налагането на "черна" музика, или хегемонията на големите звукозаписни компании, които определят музикалните вкусове на по-голямата част от западния свят.

Най-основната характеристика на глобализацията на съвременната култура е свързана с понятието капитализъм. Усъвършенстват се маркетинговите механизми за създаване и налагане на нови потребности, с което потребителският
стил на живот и ориентации се превръщат в глобално явление. Всичко се превръща в стока. Моралът, религията, културата, етническата идентичност сега се превръщат в средство. Една или друга местна култура, занаяти, традиция има шансове за оцеляване само като пазарен продукт - туристическа атракция, пазарна мода или нещо друго.Типичен пример в това отношение е китайската кухня. Появяват се десетки и стотици нови религиозни движения и секти - в яростна конкуренция помежду си и с традиционните религии, прилагайки в сферата на религията маркетингови техники от типа на тези, които се прилагат на пазара, и избутвайки или стеснявайки полето на действие на традиционните религии. Някогашните елитарни изкуства са избутани настрани от шоу-бизнеса. Традиционните морални ценности обаче трудно могат да се купуват и продават в съвременната глобална комерсиализирана култура, където най-лесно се пласират сюжети със силни преживявания, експлоатиращи чувства като страх, ужас, напрежение, дълбинни желания. Това, което се продава, са силните усещания, а не моралните ценности.

Превръщането на висши терминални ценности в пазарни продукти обаче има деструктивни следствия за духовната сфера, тъй като логиката на пазара е съвсем различна от логиката на функциониране на духовните ценности. Според този тип идеология всички социални отношения и човешки действия трябва да бъдат възприети като сделки, като договори, да бъдат оценени с един общ знаменател, какъвто са парите, и в тях да се вижда мястото на конкуренцията, при което цел на цивилизацията става оцеляването на най- пригодните. Човек може да бъде мотивиран от мотива за печалба, но той се влияе също и от натиска на приятелите, семейството, общественото мнение, религията. Човек с необходимост трябва да принадлежи към някаква общност (семейство, племе, нация, човечество), като възприема нейните интереси като имащи предимство пред неговия индивидуален личен интерес. Съвременното общество страда от остър дефицит на ценности. Взаимодействията в сферата на личните отношения, политиката, правото, медицината и пр. започват да сереализират като сделки. На мястото на предходни отношения на лоялност, вярност, солидарност, честност се настанява изцяло пазарното съображение, свързано с личната изгода. Аморалността на пазарите подкопава морала даже в тези сфери, където обществото не може да мине без тях. Затова липсва какъвто и да е консенсус по моралните ценности.
Всяко общество се нуждае обаче от някакви общи ценности, които да го поддържат като едно цяло. То изисква хората да действат съобразно принципи за правилно и неправилно, добро и зло, а не само съобразно това какво е целесъобразно за техния личен интерес. Днес обаче в условията на глобален капитализъм по-голяма вероятност за успех има морално безскрупулният, пренебрегващият социалните и моралните ценности, които обединяват хората в едно. В конкуренцията между този, който мисли за себе си и за своята печалба, и този, който мисли за другите, за общия интерес, печели първият. Липсата на морални ограничения генерира нестабилност и води до разпад на обществото. В него отсъстват фундаментални принципи, хората все повече се ръководят единствено от своя личен интерес и стабилността става все по- невъзможна.
Глобализацията обаче налага една култура на потребителството и целесъобразността. Появяват се световни телевизионни комуникации, глобални вестници, международни социални движения като Амнести интернейшънъл, Грийн Пийс и т.н., глобален франчайзинг, предлаган от Кока Кола и Макдоналдс, глобално въздействие на масова култура налаган от Холивуд. Образите на Майкъл Джексън и Мадона, Клаудия Шифър и Шерън Стоун владеят съзнанието на милиони хора в най-различни страни. Градските центрове в различни региони на света започват да си приличат един на друг. Тази глобална хомогенна потребителска култура допълва или замества локалните култури. Тя е стимулирана от маркетинговите дейности на транснационалните корпорации и медиите, които в голямата си част са също собственост на многонационални медийни компании. Отделният индивид пие кока кола, яде хамбургери, носи дънки, съзерцава Клаудия Шифър или се наслаждава на Мадона, Спайс гърлс или Бийтълс, наблюдава същите новини като милиони други като него, разположени в рамките на съвсем различни национални граници и на отдалечени части на земното кълбо. Ние живеем все повече не просто в своята страна, а в света като общо място. Като цяло глобализацията въздейства върху човешки интереси и ценности, върху личната идентичност, социалната справедливост, религиозния живот. Глобализацията обхваща нормите, ценностите, образците, човешките права, включително технически стандарти.
Езикът на пазара става граматиката и речникът, даващи възможност на хората да се идентифицират като конкурентни индивиди в един свят, в който господства производството и потреблението на стоки. Глобалната реклама на транснационалните корпорации създава общи характеристики на хората като потребители на едни и същи стоки, клиенти на едни и същи услуги, зрители на едни и същи образи, излъчвани от медиите. Отделните индивиди възприемат себе си като включени в конкуренция, в която успехът, измерен в материални термини, е основното. Езикът на тази пазарно-потребителска култура се налага чрез тоталната и всепроникваща реклама, излъчвана от всички медии, и средата, която заобикаля човека чрез популярни програми и музика. Езикът на индивидуална конкуренция и пазарен успех става базисно условие за дефинирането на съдържанието на основните ценности и идеали на обществото и особено на такива ценности като свобода, рационалност, справедливост. Глобалните медии вкарват човека в един своеобразен "културен супермаркет" на електронно културно пространство на образите и думите, отделени от едно или друго конкретно място, в което са създадени, и предназначени за всички на планетата. В степента, в която глобалната маркетизация на стилове, места за живот и почивка, на образи за международно пътуване пронизва все повече световната медийна мрежа, идентичностите на човека все повече се отделят от едно или друго специфично място, история, традиция. Това се превръща в натиск върху традиционните локални култури, като маркетизацията на културите ги включва в пазарна конкуренция, при която редица от тях са обречени на крушение и загиване.

Културно и информационно светът се "свива" и хората все по-ясно осъзнават това. Интернет е най-типичният пример в това отношение, понеже позволява да се седи в къщи и да се осъществяват незабавни взаимни контакти, да се води диалог навсякъде по света, без оглед на дистанцията. Информационните потоци вече надвишават финансовите трансфери по таксите и печалбите, които генерират. Същевременно обаче те са и мощно средство за културна глобализация, чрез която на гигантско количество хора се натрапват едни и същи събития, интерпретации, чувства, преживявания - милиарди преживяват погребението на лейди Даяна, други милиарди воаиорстват, вълнувайки се от отношенията между американския президент Клинтьн и Моника Люински, и т.н.

В същото време обаче глобализацията е свързана с йерархията на властови и икономически структури и това се отразява в сферата на културата като културен империализъм на определен тип западни култури, на американски ценности, представяни навсякъде по света. Тенденцията на налагане на западни политически и културни модели се представя като приемане на универсални ценности. Глобалната хегемония на САЩ в новите технологии и икономически, и военно им дават възможност да доминират на световния пазар на филми, книги, изобщо визуални изкуства, а и на останалите типове културни продукти и да налагат и съответна система от ценности. Развлекателната индустрия, чрез която се налагат съответни културни модели е най- големият търговски актив на САЩ От десетте най-гледани филми, показани в която и да е европейска страна, поне седем са американски. Това създава нагласите за необходимостта от протекционализъм на националните култури, защото иначе ще бъдат смазани под натиска на глобалната пазарна конкуренция на културите, в която американската продукция има предимство.

Глобализацията съвсем не означава край на културното своеобразие. Наистина възможността електронните медии да прекосяват и заличават географски граници позволява да се разпространяват без ограничения идеи, норми, обичаи, ценности. Този процес обаче е зареден със своята противоположност. Голяма част от глобалната "масова култура" е всъщност импрегнирана с локални идеи, стилове, жанрове по отношение на музиката, изкуството, начина на живот, готвенето и т.н. Разбира се, особено важно е кое от локалните неща ще придобие глобални измерения и това във висока степен зависи от силата и материалните възможности. Но появата на нови световни центрове и увеличаването на контактите между всеки отделен регион на света рязко увеличава възможностите за включване в глобално
функциониране на елементи на най-различни локални културни реалности. В този смисъл самата глобална култура не е нещо единно,а представлява своеобразна мозайка. Смесването на азиатска, африканска, американска, европейски култури превръща глобалната култура в редица отношения в глобален меланж. В този смисъл се говори за развитието на световна култура, съчетаваща по своеобразен начин елементите на различни култури. Отделните аудитории интерпретират глобалните информационни и културни продукти различно, в съответствие със своите местни потребности, контекст, традиции. Местните особености определят начина, по който се продават и използват глобалните продукти на различни места. Дори двете основни американски институции за глобална култура, идваща от Атланта (Си Ен Ен) и Лос Анжелис (Холивуд), все повече се опитват да приспособят своите продукти към диференцирания глобален пазар, който те отчасти конструират. Холивуд се опитва да наема смесени многонационални и многорасови състави и да представя различни локални ситуации, доколкото е заинтересуван да достигне до глобална аудитория. Си Ен Ен диференцира новините по региони. За да бъде ефективна, рекламата се приспособява към локалните вкусове. В един свят на дигитални комуникации, спътникова телевизия, факсове и компютърни мрежи регулацията и контролът на информацията в държавите стават все по-невъзможни и това подкопава не просто възможностите за официална идеология или идеологическа диктатура, но и опитите, характерни за модерната държава, да се утвърждава с помощта на държавните институции културна хомогенност на своята територия. Комуникациите свързват хората през границите съобразно техните интереси. Културната хомогенност на определена територия става нещо все по-трудно и националните култури постепенно стават просто една от културите, в които хората участват за по-дълго или за по-кратко време. Както показва френският опит, културният национализъм трудно удържа позиции, дори когато става дума за такава голяма страна с нейните значителни ресурси и традиции.

Бъдещето е на глобалните медии с локално съдържание. Все повече различните глобални мрежи излъчват в ефира материали на локални езици и в локален контекст. Глобалната музикална компания MTV например раздели азиатската си аудитория на три специфични региона, зада се приспособи към различни вкусове. Собствениците на глобални медийни мрежи изпращат екипи в различни региони, за да проучат зрителските вкусове дори в отделна област - да речем научната фантастика, при което съответната филмова продукция се приспособява например към интереса на германците повече към технологичната страна, на латиноамериканците- към романтичните фантазии, на индийците - към мистиката и т.н. Броят на медиите рязко се увеличава, но същевременно огромната масова аудитория на отделни вестници или електронни медии намалява. Това е свързано с промени в ценностните системи, като на преден план в тях като особено значимо се поставя различието. Ако по-рано ценността се концентрира в общото, сега тя извежда на преден план различното. Именно разнообразието тласка различни хора към ангажимент спрямо техните локални култури. Налага се постмодерна културна ситуация, която се проявава в нарастващата социална значимост на културните индустрии, сливането на елитарна и масова, официална и неофициална култура, заличаването на границите между различните художествени форми, обединяването на стилови елементи от коренно различни контексти и исторически епохи, излизането на преден план на локалните култури, естетизацията на всекидневието, отхвърлянето на глобалните идеологии. Гигантската мощ на медиите и културните индустрии води до смесване на стилове, култури, възприятия, образи. Типично за постмодерната културна ситуация е също по-големият акцент върху развитието на личността в резултат на собствените й усилия и избор, а не чрез традиционно
социално онаследяване на възможностите на семейство и държава. Глобализацията на капитализма и експлозията на информация, неограничавана от национални граници, водят до глобално смесване на културата, с което изчезват предходните "чисти" и "автентични" култури. Например джаз по български фолклорни мотиви; или мексикански ученички, облечени в гръцки тоги, танцуват в стил Айсидора Дънкан; или китайска версия на Шекспир.

Идентичността се превръща в един от централните проблеми на човека. Социалната динамика и многообразие водят до фрагментизация на личната идентичност с множество променящи се възприятия за съществуване и принадлежност - етническа, родова, расова, сексуална, културна, езикова и пр. Понеже територията, на която се намират индивидите и общностите, става пресечна точка на множество различни организации, институции, субекти, голяма част от които имат транснационален характер, това води до допълнителни идентичности на човека, умножава неговата лоялност, правейки го същевременно относително независим от всяка от тях поотделно. Културните идентичности не изглеждат фиксирани, а непрекъснато в преход, свързани с различни културни традиции и "културни смесици" в глобализиращия се свят.

Източници:

Културата на прага на трихилядолетието, проф. Васил Проданов

Local Dynamics in the Era of Globalization



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Култура и глобализация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.