Култура на Австро-Унгария - архитектура, музика, литература и изборазително изкуство


Категория на документа: История


РЕФЕРАТ

Катедра
Нова и най-нова обща история

По дисциплината:
История и култура на Австро-Унгария

На тема:

Архитектура, музика, литература и изборазително изкуство

Изготвила: Проверил:
Моника Петрова проф. дин. Радослав Мишев
специалност: История
Фак. № 53566

Велико Търново
2013 г.
Австро-унгарската култура продължава богатите културни постижения от времето на Австрийската империя. Австрийският барок, класицизмът, "Бидермайер" и много добре уреденото просветно дело са четирите основни благоприятни предпоставки за новия етап на културата в Хабсбургската държава след "аусглайха" до Първата световна война. Епохата на барока - ХVII определя художествената картина на епохата в идеологията, бита и културата като цяло. Отблъскването на турското нашествие край Виена през 1683 г. създава необходимата сигурност и започва бързото разрастване на културата.

Архитектурата на Австрийския барок постига високи резултати и дори съперничи на неговата родина - Итали. Новопостроените дворцови комплекси във Виена формират открити ансамбли покрай стария град. През 1690 г. Фишер фон Ерлах лансира проекта за Шьонбрун, за който се предвижда да бъде художествен съперник на френския Версайски комплекс. През 1714-1721 г. Хилдебранд построява забележителния ансамбъл Белведере за принц Евгени Савойски (принц Ойген). През 1696-1698 г. е построен зимният дворец на принц Ойген. Освен това параден бароков облик получава и Хофбурга - императорската резиденция в стария град. Преустройството се реализира от Фишер фон Ерлах и Хилдебранд. Австрийският барок се характеризира с динамизъм на архитектурната композиция и силуета на постройките, като последните са наситени с почти фантастически декор. В това отношение Австрийският барок се отличава от суровата външност на италианските дворци.

Изкуството на Австрийския барок изпитва влиянието на Католическата църква. Особено добре се развива монументално-декоративното изкуство, където се формира самостоятелна школа. Австрийските художници се обучават според италианските образци, но впечатляват и със своя стил на лекост и яснота. Тук следва да се посочат Д. Гран, П. Трогер и Ф. А. Маулберч. В приложната живопис (картинна живопис) религиозната тематика преобладава в работите на М. И. Шмид. Към края на ХVIII в. барокът се заменя с класицизъм и център на последния става основаната през 1692 г. Виенска академия.

Тогава славянските народи в Австрийската империя се интегрират в системата на европейската култура, като участват във формирането на културно-историческите типове на новото време. В този смисъл взаимовръзката е задължителна характеристика на културата на народите на Австрийската империя. През годините на прехода от феодалната система към обществото на пазарната икономика започва формирането на нациите и националните култури.

Задължителни черти на националната култура са секуларизацията, просвещението, формиране на литературни езици, активизиране на интереса, към историческото минало и творчеството на народа. От средата не XVIII до 70-те години не XIX в. се очертават два етапа:1. Просвещение. 2. Етап на формиране и налагане на концепцията за национална култура. Първият се изявява чрез просветителството, а вторият се обуславя от подема на националните движения .

Когато през 1825 г. художникът Леополд Купелвайзер рисува своята картина "Светите три крале", кометата е като звезда на надеждата, докато през 1843 г. за Йохан Нестрой кометата е символ на предстоящ световен залез. Надеждата в началото на епохата "Бидермайер" се превръща в песимизъм. Според едно от старите мнения "Бидермайер" представлява "страх, изискващ връщане в един малък организиран свят". Тъй като времената били объркани, "малкият човек" се спасява в хубавите стаи. Според по-новите изследвания "Бидермайер" се коментира дори по-скоро като бездна. Действията на гражданите се мотивират от страха и човешката активност се изразява ограничено в грижите за малките и невзрачните. Протестите, доколкото ги има, не са за действително съдържателни неща. "Завръщането към идилията дава самосъзнание на уютност и спокойствие, самодоволство и изолираност. Това обаче не е протест на онова гражданство, което се стреми към открита дейност. След времето на "пресилване" идват годините на "наживяване" - особен израз на изчерпване.

Остатъците от дворцовия културен живот на конгресните години са повече фасада, но дворцовият театър продължава да бъде първа игрална сцена с най-добрите артисти. Драматурзите Йозеф Шрейфогел и Лудвиг Дайнхердщайн, въпреки всички пречки на дворцовите служители и цензурата, го правят център на театрално въодушевление. Кариерата на Фр. Грилпарцер започва с представянето на "Баба" от Театър ан дер вин в Бургшеатър през 1824 г. През 1834 г. е последната пиеса на Фердинанд Раймунд "Прахосникът". Една година преди нея, също в градския леополдов театър, изгрява новата звезда на Фолкс театър Йохан Нестрой. Тогава Виена се проявява като най-музикалния град на Европа и още от 1821 г. Карл фон Вебер се радва на триумфален успех. В този ред на мисли следва да се посочат Франц Шуберт, Фр. Лист, Лудвиг Бетовен и др., но голямата алтернатива на дворцовото изкуство е Франц Шуберт. Естествено, голямо е влиянието на италианската музика. Още от 1821 г. в Дворцовата опера започва италиански сезон с участието на Джакомо Росини, Винченцо Белини, Гаетано Доницети и др. В архитектурата се откроява служебният класицизъм, който за разлика от другите европейски страни остава епизодичен.

Най-видният представител на Виенския класицизъм е Петер Мобиле от Триест. Всъщност културата "Бидермайер" има две страни. Първата групира постиженията в областта на културата, но втората носи негативизма на отчуждението пред реалната действителност.

Благоприятно въздействие върху културата оказва и много добрата просветна политика, изразена в основаването на университети. Законите в областта на просветното дело създават широка мрежа от начални и други училища. Характерно е, че подвластните народи също формират своя просветя и културни учреждения в рамките на общата просветна политика на Австрийската империя. Цялостната модернизация на Хабсбургската държава след споразумението за дуализъм от 1867 г. се отразява позитивно върху културния живот. Световноизвестният австрийски писател Стефан Цвайг казва с копнеещ поглед към времето на старата Виена, че е било изключително да се живее в една атмосфера на духовно вглъбяване, където всеки подсъзнателно е космополит и гражданин на света. Може би благодарение на тези космополитни черти, породени от изключителното смешение на нациите, Виена става град на новото и предизвикателното. В "Светът от вчера" Цвайг обръща внимание и на друга специфика. За него Хабсбургската държава е "златна епоха" на сигурност. Цялата хилядогодишна история на Австрийската империя била така изградена, че държавата е главният гарант на постоянното (неизменното), в което всеки знае какво е разрешено и какво е забранено, всеки има своята норма, своята мярка и права. "Австро-Унгария е стара държава, владяна от един стар император, управлявана от стари министри". Тази държава без собствени амбиции и чрез отбрана остава невредима от всичките радикални промени в европейското пространство, и то в един "век на страсти". Зигмунд Фройд описва началните години на XX в. като "златна епоха, като време, в което човек можеше да живее в спокойствие и мир..." .

Архитектура

От 60-те години на XX в. Виена се разширява извънредно много. През 1857 г. започва разрушаването на старите средновековни градски валове и на тяхно място се извива Рингщрасе - една от най-красивите алеи на света. През 1894 г. са разрушени външните укрепления на столицата и се създава вторият ринг Гюртел. Така се оформя структурата на съвременна Виена, разположена във вид на концентрични кръгове, разделени от широки булеварди. Построяват се нови мостове на р. Дунав и редица творения на изкуството. Оформянето и строителството на Рингщрасе струва огромната сума от 220 млн. златни крони. Участват известни архитекти като Теофил Ханзен от Копенхаген, Готфрид Зомпер от Хамбург-Алтона, Фридрих Шмид от Вюртемберг, както и виенчаните Карл фон Хазенауер, Хайнрих фон Ферстел, Аугуст фон Зикардсбург и Едуард ван дер Нюл. Те формират модерния тогава в Европа стил на историзма. Последният представлява сбирка от монументални постройки. Теофил Ханзен построява сгряната на парламента в гръцки стил, Х.Ферстел - неоготическата катедрала Вотивкирхе, Фридрих Шмид - кметството във форма на псевдоготика (италианска) с ренесансови елементи. Земпер и Хазенауер построяват Бургтеатьр като огромен, повлиян от духа на барока, ренесансов дворец. Ван дер Нюл и Зикардсбург създават Дворцовата опера в стил на френски ренесанс с романтична линия, докато Ферстел строи университета в духа на късния ренесанс. В Кунстхисторише и Натурхисторише музеум личи влиянието на огромните жилища на флорентинските патриции-архитекти Земпер и Хазенауер. Паметниците на Мария Терезия с нейните пълководци и държавни мъже, принц Ойген, ерцхерцог Карл и фелдмаршал Радецки, Гьоте и Бетовен упражняват силно естетическо въздействие. През тези години става известен и най-талантливият скулптор на Австро-Унгария - Антон Ханак (1875-1934 г.). Готфрид Земпер и Карл Хазенауер подготвят план за импозантен императорски форум. Негови съставни части са Кунст и Натурхисторише музеум, Бургтеатър, новият Хофбург, сградата на музикалното дружество, Академията за изобразително изкуство и Музеят за приложни изкуства, построени в стил на италиански Ренесанс.

Виенският историзъм, известен като "Рингщрасе стил", демонстрира желанието на двореца и въздигащата се буржоазия да символизира силата на династията и новата парична аристокрация. В действителност има значение и друго обстоятелство. Самата грандиозност на замисъла за Рингщрасе привлича от чужбина, най-вече от Берлин и Мюнхен, способни и модни архитекти. Провинциалните градове и предградията също следват модната тогава линия сградите да се разкрасяват с романтично-исторически фасади. Рингщрасе е построена за около 40 години. Жилищните масиви обикновено се състоят от 4-5 етажни сгради, като общо в столицата са построени около 60 000 квартири. През май 1897 г. около 90 художници, скулптори и млади архитекти създават Дружество на модернистите, известно като "Сецесион". Тогава младият архитект Йозеф Мария Олбрих (1867-1908 г.) построява изложбеното здание. То демонстрира новите виждания на модернистите срещу историзма. В случая орнаменталната фантазия се съчетава с използването на нови констативни материали .

В навечерието на своя залез австро-унгарската монархия преживява години на културен разцвет. Решението на загадката за "Златната епоха" се крие плурализма на една култура, която черпи идеи и сили и от националното многообразие, своеобразието се състои във взаимодействията между елитната и народна култура и от преливането между "провинцията" и "метрополията. От една страна, здраво се държи на основните моменти от културната традиция, а от друга, открито и смело се експериментира с въпросите на бъдещето. В епохата, на Франц Йосиф центърът на Виена не е само салон или кафенета, а дин открит площад (място). Кръстовището пред операта е за виенчаните версия на Форум Романум или площад на Св. Марко във Венеция. Той е не само център на Ригенщрасе, но и специфично място за срещи на онова общество, което носи културата на времето. Въпреки различията "Рингщрасе културата" въздейства и върху будапещенското висше общество.

Успоредно с това се развива и народната култура 6 предградията, индустриалните центрове и провинциалните средища. Оформят се нови форми на културен живот, по-специално в света на наемните работници. След 1888 г. княгиня Паулина Метерних ежегодно организира тържества в Пратера за аристокрацията и висшето женско общество. От 1890 г. Пратерът вече е място за първомайски манифестации на работническите организации. Естествено, гланцът на културата се вижда най-добре във Виена, Будапеща и Прага. След 1890 г. големите градски центрове вървят по свой отделен път и се опитват да създават национални културни традиции. В това отношение можем да посочим Краков, Лвов, Братислава, Загреб и др. Полският живописец Ян Матейко, унгарските архитектурни експерименти на Йодъон Лехнер, музиката на Бедржих Сметана и Антонин Дворжак, народните музикални изследвания на Барток и Кодали, националният патос в пластиките на Вацлав Мишлбек или картините на Алфонс Муха разкъсват и разнообразяват формалните или идеални рамки на австрийското средноевропейско културно развитие.

Историческата архитектура на Рингщрасе поставя отпечатък върху всички градове на монархията. Възникналата в Будапеща "сребърна" ера на оперетите на Франц Лехар, Емерих Калман и Йеньо Хуршка е близка с класиките на златните виенски музикални форми. Литературното самосъзнание се формира както в общите рамки на монархията, така и в отделното комуникационно пространство. Виенското архитектурно бюро "Фелнер - Хелмел" строи театри във всеки град на Хабсбургската държава. През 1887 г. Фердинанд Фелнер развива за немския народен театър във Виена строителната концепция за театър на големите маси на публиката. Всъщност това е стремеж към една общоавстрийска държавна култура. Науката също не е национална, а с общодържавна ориентация. Университетската дейност от Черновиц през Грац към Виена или Прага, от Прага или Инсбрук към Виена, гарантира интензивна обмяна не само в обучението, но и в културния опит. Често кариерата на големите певци и артисти започва в провинцията. Така Виена се превръща в център за културен обмен.

Освен Виена и градските центрове на другите народи в многонационалната държава реализират блестящи постижения. Към 1900 г. Будапеща се оформя като мащабен град с над 700 000 души население и първостепенен културен център на унгарската държавна половина. Тогава Миклош Ибл изгражда в Пеща зала за концерти и балове - Вигадо, а проектантът Алайош Хаусман - сградата на Върховния съд. Разбира се, най-впечатляващо е прекрасното здание на парламента, създадено от Имре Щейндл. Преизгражда се и кралският дворец в Буда. Чрез нова градоустройствена регулация се оформят проспектът и големият булевард. Унгарската столица е обхваната от кипящ културен живот, като ярко се открояват художествените творби на Михай Мункачи, Пал Синей Мерше и картините на Адолф Фейещ. Наред с оперетната музика все повече пространство се завоюва и от песните на унгарския народностен дух. В




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Култура на Австро-Унгария - архитектура, музика, литература и изборазително изкуство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.