Културно-историческо наследство на град Пловдив


Категория на документа: История


Фиг. 1. Античен театър

2. Античен форум

Създаден е I век при Веспасиан и е модернизиран II век.Намира се под днешния Централен площад и до Туристически информационен център.Виждат се останки от обществени сгради,статуи,магазини,библиотеката,одеонът,монетарница,аекседри за изнасяне на речи.Одеонът е единствената цялостно проучена,реставрирана и експонирана сграда в северната част на комплекса.

Фиг. 2. Античен форум

3. Античен стадион

Античният стадион на Филипопол, днес в Пловдив, е изграден в началото на ІІ в., по времето на император Адриан (117-138). Филипопол и Тримонциум (Трихълмие) са имената на Пловдив по времето на Древния Рим.

Стадионът е разположен в северния край на укрепения град, между двете крепостни стени, между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе.

Стадионът има дължина 240 метра и широчина 50 метра. Дължината на пистата е един стадий - 600 гръцки (625 римски) стъпки, или 180 метра. Стадионът е побирал 30 000 зрители, някои от които са идвали специално, за да присъстват на игрите във Филипопол.

Местата за зрителите са на 14 реда, прекъснати от стълбищни пътеки, които достигат до пистата. Седалките са изработени от монолитни мраморни блокове, украсени със стилизирана лъвска лапа. Лицето на първия ред е облицовано с мраморни плочи (ортостати) с височина 1,80 м, издигнати върху базисен ред от профилирани мраморни блокове. Седалките на последния ред имат облегалки.

На площад Джумая е експонирана северната, дъговидна част на стадиона, наречена сфендона. Под полукръглите редове седалки (кавея) е изграден засводен вход, който свързва пистата с подземен проход-улица. Над свода е изградена ложа. В северната страна на коридора е разкрита част от крепостната стена на Филипопол, изградена през ІІ в. и ремонтирана през ІІІ-ІV в.. През ІV в. тази зона е пресечена от античен акведукт.

И на филипополския стадион (както в повечето сгради за зрелища из цялата Римска империя) почетните зрителски места са надписани. Открити са седалки с гръцки надписи, доказващи, че е имало специални места за лица с висок социален статус.

Централният вход на стадиона е оформен от зидани стълбове - пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична украса. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях - атрибутите на Херакъл - лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.

Мраморните блокове от архитектурните детайли при входа, както и тези на първия ред, са свързани помежду си чрез железни скоби, споени с олово. Пред входа е разкрита настилка от гранитни блокове в шестоъгълна форма.

Според намерени надписи и монети в града периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция. При посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. - Кендрисийски.

Игрите били организирани от Общото събрание на провинция Тракия. Специално за игрите монетарницата на Филипопол секла специални монети с лика на властващия император и образи от спортни състезания, провеждани на стадиона. Мраморна плоча, открита при разкопките на сфендоната, доказва, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почитан със състезания в стадиона на Филипопол.

Атлетите се състезавали в две възрастови категории - мъже и момчета. Игрите са се ръководили от агонотети (спортни организатори). Започвали със състезание за глашатаи и тръбачи. Спортните надпревари били съпътствани и от музикални, поетически и артистични състезания.

Днес стадионът се намира в центъра на града, под Главната улица. Северната част от него може да бъде видяна на площад Джумая, но по-голямата част от стадиона е под сградите по протежение на главната улица. Централният вход на стадиона се намира на днешния площад Каменица.

Античният стадион на Филипопол е едно от най-забележителните съоръжения на древния Филипопол. Обявен e за национална културна ценност през 1995 година.

Стадионът е една от многото запазени сгради от времето на Древния Рим в днешен Пловдив, сред които са най-добре съхраненият античен театър на Балканския полуостров, фрагменти от Форума / Агората, Одеона / Булевтериона, фрагменти от два акведукта, крепостни стени, терми, малка и голяма базилика, синагога, резиденции, улици и др.

Фиг. 3. Античен стадион

4. Тракийска крепост на Небет тепе

Смята се, че животът на върха на Небет тепе (където е разположен Старият град) не е прекъсвал през последните 8000 години. На хълма е възникнало праисторическо селище, прераснало в древната тракийска крепост на бесите Евмолпия (останки от която можете да видите на самия връх на тепето), а от скалите се разкрива гледка към река Марица и Панаирното градче. Крепостната стена на селището е двулицева и е изградена от големи блокове с неправилна форма,плътно подредени един до друг.

Фиг. 4. Тракийска крепост на "Небет тепе"

5. Антична жилищна сграда "Ирини"

Експонирана е в подлез "Археологически" на бул. "Цар Борис III".Представлява богата мозаечна украса,включваща изображение на жена,подписано с името Ирини от III-IV век.Тя е част от комплекса на културен център Тракарт.

Фиг. 5. Антична жилищна сграда "Ирини"



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културно-историческо наследство на град Пловдив 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.