Културно-историческо наследство на град Пловдив


Категория на документа: История


Фиг. 10. Джумая джамия

* Имарет джамия

Шахбединовата Имарет джамия е действащ мюсюлмански храм в Мараша,Пловдив.Джамията е изградена през 1444-1445г. от румелийския бейлербей Шахбедин паша на десния бряг на река Марица в близост до днешния Пешеходен мост.

Името на джамията идва от имарета,изграден в двора и от султан Баязид I,разрушен в края на 19 век,който осигурявал безплатна храна и престой на пътниците мюсюлмани.

Строеното няколко века по-късно минаре има меандрова тухлена превръзка и се смята за архитектурен шедьовър.След 17 век вътрешните стени на джамията са многократно украсявани със стенописи,от които са запазени фрагменти.

Традиционна пловдивска легенда твърди,че на мястото на джамията е имало християнски храм преди завоеванието на града от Лала Шахин.

Фиг. 11. Имарет джамия

4. Църква "Св.св.Константин и Елена"

Старите църкви са неразделна част от архитектурния ансамбъл на Трихълмието. Повечето от тях съществуват в сегашния си вид от средата на 19 в. Но още през 1578 г. богословът Стефан Герлах, описвайки Пловдив,е споменал църквите "Св. св. Константин и Елена", "Св. Марина", "Св. Петка".

Храмът е разположен в центъра на старинната част на града, върху самата крепостна стена на Акропола. Той е част от Архитектурния комплекс "Старият Пловдив", в който се включват Джумая джамия от ХІV -ХV в., катедралната църква "Св. Успение Богородично", митрополитската църква "Св. Марина" и Античният театър. В непосредствена близост до храма се намира и т.нар. "Хисар капия", която през римско време е представлявала източната порта на древния град, пътя към Далечния изток.

През 304 г. на мястото, където днес се намира църквата, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си пострадали и 38-те Пловдивски мъченици. Според проучванията на археолози и историци храмът до Хисар капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари и бил кръстен в тяхна чест. Когато името на император Константин започнало да се записва в пергаментовите листове като име на светец, жителите на града решили да посветят съществуващия храм на него и на майка му Елена и така храмът останал през вековете с името "Св. св. равноапостолни царе Константин и Елена".

През османското владичество на мястото на големия древен храм съществувала малка дървена църква, еднокорабна, без купол и камбанария. Тя била изгнила и порутена, с малка врата. Това се обяснявало с факта, че през османското владичество били наложени значителни ограничения относно размерите на християнските храмове.

През този период храмът бил многократно разрушаван и после пак изграждан. Има сведение, че през 1810 г. настоятел станал видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. След едно от последните опожарявания в края на ХVІІІ в. кирпичените стени на храма били в руини. Моравенов започнал да събира средства за възстановяването. За двадесет години той събрал 200 000 гроша - една солидна сума, напълно достатъчна за плануваното начинание. През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успял да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на църквите "Св. св. Константин и Елена" и "Св. Неделя". Този ферман разрешавал на българите да си строят нови християнски храмове. Вследствие на това били съборени останките на стария и през 1832 г. бил издигнат новият храм. В този си вид църквата "Св. св. Константин и Елена" е достигнала до наши дни.

През 50-те години на ХХ в. при направените разкопки под абсидата на храма били направени интересни открития като правоъгълната кула, свързана с отбраната на източната крепостна порта - Хисар капия, също и костницата, съхраняваща костите на десетки поколения знатни пловдивчани. Днес те са погребани в общ гроб от източната външна страна на храма. Върху общия им гроб има поставена мраморна плоча с надпис.

Църковният двор е ограден със здрав каменен зид, достигащ от 6 до 8 метра височина, завършващ с тежък тухлен корниз. Построени са и няколко допълнителни сгради в двора, които придават манастирски вид на комплекса.

Днес църквата "Св. св. Константин и Елена" представлява ценен религиозен, исторически и културен паметник в града на тепетата. Затова тя е и най-посещаваният от български и чуждестранни туристи православен храм в Пловдив.

Обявена е за архитектурен паметник в бр. 4 на Държавен вестник от 1995 г.

Фиг. 12. Църквата "Св.св.Константин и Елена"

Цитат под линия 2,2,3

III. ВЪЗРАЖДАНЕ

С укрепващото благосъстояние на населението в града се появява и т.нар. пловдивска къща, нов стил градско жилище, което претърпява своите два периода на развитие - несиметричен и симетричен. Ранновъзрожденските несиметрични къщи в Пловдив са от края на 18 век и са с изразителни фасади, разчупени от еркери, отворени към двора чардаци и пруст с дървена колонада в приземието. Открояващи се образци на несиметрична пловдивска къща в Стария град са Фурнаджиевата къща, къщата на хаджи Власаки Чохаджията, Данчовата къща,Бакаловата къща,къщата на К.Стоилов, Баятовата къща. Късновъзрожденската симетричната пловдивска къща се появява през тридесетте години на 19 век и се характеризира с просторен представителен салон - хайет, около който се разполагат еднакви по брой и размери стаи. Освен симетричния план, характерно за симетричната къща е и богатата цветна орнаментика по стените, както и изграждането на декоративни ниши-алафранги,традиционна дърворезба по таваните,долапите, и вратите.Създава се т.нар. архитектурен стил "пловдивски барок". Типични симетрични пловдивски къщи са и домовете на богатия пловдивски търговец и чифликчия Степан Хиндлиян, търговецът Никола Недкович, Балабановата къща, къщата на хаджи Драган Калофереца, Артин Гидиков, Георги Мавриди (Ламартиновата къща ), Хаджикалчевата къща и други.

1. Балабанова къща

Балабановата къща е построена в началото на XIX век от хаджи Панайот Лампшa, българин, родом от Пловдив. Бил е богат търговец и лихвар. В началото на XX век тя приема своя последен собственик - търговеца Лука Балабанов, а от фамилията му идва и популярното u име, с което е известна и до днес.

Балабановата къща е с незавидната съдба да бъде съборена до основи през 30-те години. Благодарение на дългогодишната изследователска работа на арх. Христо Пеев, 45 години по-късно къщата е построена на същото място, където е била, като общо дело на едни от най-изявените наши реставратори - архитекти, строители, художници и резбари. Действително размерите на къщата са внушителни - тя е застроена на площ от 546 кв.м. и обхваща обем от 4723 куб.м. През 1971 год. е проектирано пълното възстановяване на изчезналата пловдивска забележителност на същото място, където е съществувала до събарянето и. Балабановата къща е възрожденска сграда със симетричен план на втория етаж и е построена по подобие на богатите къщи от крайбрежието на Босфора в околностите на Цариград.

Фиг. 13. Балабановата къща

2. Къща Недкович



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културно-историческо наследство на град Пловдив 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.