Курсова работа по стопанска история


Категория на документа: История


Икономически университет - Варна
Финансово-счетоводен факултет

Курсова работа
По Стопанска история
На тема: Правителството на Стефан Стамболов 1887 - 1894 година и неговата стопанска политика.

 Разработил:  Проверил:
Томо Димчев Марков Доц. Д-р Иван Русев
Спец.:"Счетоводство и контрол"
I курс, Гр.13,Фак.№:3328

Съдържание

I. Увод

Стефан Стамболов е емблематична фигура в новата, следосвобожденска история на България. Управлението му е характерно с активна законодателна и практическа дейност за осигуряване на икономическата независимост на България и преодоляването на общата и многопосочна изостаналост на страната. В годините 1887-1894 е поставена основата на онези процеси, които превръщат България в най - динамично развиващата се балканска държава.

II. Биографични данни

Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Потеклото му от майчина и бащина линия е от Трявна. Образованието си започва в родния град , по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872),която не завършва. Участва в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в Букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското възстание (1875) и на Априлското (1876).През 1875 г. съвместно със Христо Ботев издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Стамболов е сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". Особено деен е в разприте между либерали и консерватори. Сравнително дълго време е министър-председател (1888-1894). Провежда ярко изразена националистчна политика. Стамболов умира в София на 6 юли 1895

"По времето на Стамболовото управление"1
Безспорно е, че в периода 1887-1894г. е поставена основата за онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава в края на XIX и началото на XX в. Целенасочеността, твърдостта, независимостта, характерни за дейността на Стамболовото правителство в икономическата сфера, се долавят и в провежданата външна политика. Правителството е представител на онези политически сили в страната, които имат намерението младата българска държава да води самостоятелна политика, съобразена единствено с националните интереси.
Събитията от "българската криза" водят до това, че правителството води антируска политика. Стамболов не прибягва до стълкновения или открити предизвикателства само, за да се конфронтира на всяка цена или да се говори за него. Напротив, той прави опити и търси път за възстановяване на руско-българските отношения, готов е да подаде оставка. Но е категоричен, че новият княз трябва да остане на престола и да бъде официално признат. И не защото е идеалната фигура, и не защото е близък до българската историческа традиция. Стамболов просто се опитва да парира вмешателството на руската царска политика в държавните дела на България.
От своя страна императорското правителство в Петербург взема всички мерки да не допусне успех на българската дипломация. То не одобрява Фердинанд на българския престол, защото вижда в него проводник на чуждо влияние. В същото време не предлага никаква алтернатива. То не одобрява и правителство начело със Стамболов, защтото е елиминирана възможността за пряко руско вмешателство.
За Стамболов е ясно, че за да може да реализира целите на външната си политика, трябва да има сериозни съюзници. Разчитайки на англо-руския антагонизъм, той се стреми да синхронизира българската политика с тази на Лондон. Правителството търси съвети, но не ги взима под внимание, ако се нарушават интересите на страната.
По отношение на Австро-Унгария Стамболов много добре разбира, че тази монархия има преки и трайни интереси в западната част на Балканския полуостров, а там те се преплитат с въжделенията на българите, населяващи Македония и не желае да прави каквито и да е компромиси с австрийските интереси. Македонският въпрос е в основата на външнополитическата линия на Стамболов. Той е лоялен към Високата порта, държи на добрите си отношения с нея и характерно за него показва непримиримост, когато е необходимо да защити правата на българското население останало в рамките на империята. По този начин постига големи успехи.

III. ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

1. Стопанска политика
B. Развитие на местната индустрия и националното производство

Правителството на Стефан Стамболов започва политика на ускорена модернизация във всички области. В първите години от управлението, правителството подпомага развитието на българската икономика по капиталистически път. Но то няма изработена последователна програма, която да насърчава и покровителства развитието на местната индустрия и националното производство. Кабинетът и Народното събрание отпускат безлихвени заеми на отделни собственици на индустриални предприятия. Чрез Народното събрание кабинетът дава концесии на редица фабриканти, които се освобождават от държавни данъци и такси за определен период. Те не плащат данъци при внос на необходимите за фабриките им машини и съоръжения. От своя страна правителството се задължава да купува от концесионерите част от производството им , като го предпочита пред вноса, ограничава строителството на предприятия с подобни производства в даден район и др. Концесионната система дава простор за бързото развитие на промишлеността , тъй като премахва конкуренцията между производителите и стимулите за усъвършенстване и модернизация на производствените процеси. Трудно се развива минното дело, тъй като изисква големи капиталовложения.
Първите предложения за развитието на националната промишленост, чрез предпазване от ударите на западната конкуренция, са направени в края на 1887 г. от депутата Хр. Дюкмеджиев в Петото обикновено народно събрание, но това предложение е отхвърлено. Едва през1891 г. Народното събрание приема закон за снабдяване на армията с материали за въоръжаване, храна и облекло, като се дава предимство на домашното (българското) производство.Под натиска на фабриканти, търговци и предприемачи и пред нарастващите нужди на държавата, правителството на Стамболов пристъпва към политика на намеса за индустриално развитие.
Постиженията в икономическото развитие на България се виждат на организираното в Пловдив през 1892 г. Първо българско земеделско -промишлено изложение, на което са представени всички отрасли на селското стопанство и промишлеността. То представлява поредната крачка по пътя на насърчаване на местното производство и необходимостта от покровителство на държавата. В Пловдив е свикан и първия български земеделско - промишлен събор, в който участват индустриални търговци и предприемачи. Съборът изработва основните точки на подготвян закон за насърчаване и покровителстване на националната индустрия, за усъвършенстване на данъчната система и др. По този начин за първи път индустриалци, банкери, търговци открито защитавали своите интереси.
Върху развитието на българската индустрия отрицателна роля играе и наложеният на България от Берлинският договор, капитулационен режим, според който българските правителства не могат да увеличават вносните мита и да защитават произведения от чуждестранната конкуренция.
Правителството на Стамболов прави опит да защити родното производство чрез сключване на първите търговски спогодби. Първата самостоятелна спогодба е сключена с Англия през 1889 г., а по късно такива се сключват с Германия, Швейцария, Франция и Австро - Унгария.
C. Вътрешнотърговска дейност

Тя е съпроводена и с политика на вътрешен протекционизъм. Със специален закон от 1887г. са утвърдени мита за вносни стоки /аби, цигари, луксозни стоки и др./. Малко по-късно е поощрено овцевъдството, за да се увеличи производството на вълна и да се разшири суровинната база на текстилната индустрия. Активизирането на стопанските връзки с чужбина, протекционизмът и вносът дават голям тласък на индустриалното производство. За четири години са построени 54 фабрики, като до този момент в България има само 36 промишлени предприятия. През 1892г. се организира първата стопанска изложба в Пловдив. Стамболов поощрява развитието на капитализма, предпазва българската икономика от конкуренцията на Запада и прави опити за завоюване на подходящо място за България в европейската стопанска система.
D. Развитие на леката промишленост

Приоритет в индустриалното развитие на България в периода на Стамболовото управление има леката промишленост и това се дължи както на стремежа на индустриалците и предприемачите по - бързо да реализират вложените капитали, така и на липсата на значителни свободни капитали за инвестиране в отраслите на тежката индустрия. Ръстът на кредитното и акционерното дело също спомагат за развитието на промишлеността. В резултат на сключен заем Българската народна банка увеличава основния си капитал. Образуват се голям брой застрахователни и акционерни дружества, които се подпомагат от правителството.
През 1893 г. се основава Българското търговско параходно дружество.То е освободено от редица задължения и му се осигуряват улеснения за успешно осъществяване на целите му: закупуване на параходи и осигуряване на морска връзка с Цариград.
E. Транспортна политика

Правителството на Стамболов се заема с изграждането на съобщителни средства, подобряване на шосетата и железниците. Народното събрание приема закон за пътищата.
За първи път в историята на Следосвобожденска България, кабинета на Стамболов се заема да разшири железопътната и шосейната мрежа в страната. Но развитието на националната индустрия се затруднява от липсата на капитал. За това Стамболов е принуден да сключи външни заеми. Първият външен заем е сключен на 5 октомври 1888 г. в Лондон и е свързан със споразумението за откупуване на жп. линията Русе - Варна. През същата година е приет Закон за железопътната мрежа и проект за изграждане на мрежа от държавни шосета - основните артерии, по които ще пулсира стопанският живот.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по стопанска история 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.