Лекции по Локални и военни конфликти


Категория на документа: История


Военноисторическите източници обикновено се делят на писмени, веществени, устни, фото- и кинодокументи и др. Те могат да се класифицират по видове и да се групират тематично.

По същество тези извори са обективно отражение на конкретното време и обстановка, при които са създавани, но в същото време и доколкото са човешка дейност, те са субективно отражение на тази действителност. Поради тази причина при изследването им следва да се имат пред вид множество фактори и условия: служебното положение и компетентността на техните автори, обстановката при която са създавани, условията при които са съхранявани, направените в тях промени през годините и т. н.
Военна археография представлява област на военната история и съставна част на общата археография, която изучава и разработва принципите, методите и правилата за подбор и публикация на военноисторически документи, преди всичко архивни. Това е сравнително нова дейност в системата на военноисторическата наука.
Военната археография е свързана тясно с военноисторическото изворознание и другите специални дисциплини с някои общи черти, които обаче не съвпадат по предмет и задачи, а взаимно се допълват и подпомагат.

Военната археология е област на военната история и част от общата археология, която изучава дейността на хората в миналото във военната област по веществени източници (оръжие и военна техника, фортификационни съоръжения, награди, предмети от военния бит и др.) получени при археологически разкопки. Тя използва прийомите и методите на общата археология, но заедно с това има и своя специфична методология.

Доскоро се смяташе, че военната археология и археологията въобще трябва да се занимават с търсене на веществени доказателства от древността и Средновековието. През последните години обаче това твърдение все повече се опровергава от очерталата се положителна тенденция за археологическа дейност в районите на военните действия по време на войните от по-ново време.

Военната (военноисторическата) статистика е съставна част на военната история и един от отраслите на социалната статистика. Тя занимаваща се със събирането, обработката, анализа и оценката на явленията от военното дело. Тя изучава количествените и качествените показатели на военната мощ на държавата, състава, организацията и подготовката на въоръжените сили, размаха и хода на войните и военните конфликти, операциите и бойните действия, резултатите от военните сблъсъци (включително загубите на страните). Освен това тя изследва обективните и субективните закономерности, влияещи на тези показатели. При това все повече нараства ролята на математическите методи, съвременните информационни технологии и компютърната техника.
От края на ХХ век се заговори за едно ново направление във военноисторическите изследвания – история на предотвратяването на войните и военните конфликти и сдържане на агресията. То има за цел обективното изучаване на историческите факти, а така също и факторите (мерките), чието действие е довело до намаляване опасността от възникване на войната (въоръжения конфликт), до спирането на агресора и до принуждаването му да се откаже от осъществяване на агресия. Макар и отскоро, но и в това направление се натрупа вече достатъчно опит, който може да се обобщи и да се използва за в бъдеще.
В резултат на изследванията, получени от всичките раздели (дялове) или области на военната история, се трупа определен военноисторически опит. Тук е мястото да кажем какво представлява той.
Военноисторическият опит е съвкупност от военноисторически уроци, знания и навици, натрупани в различните области на военното дело и имащи дългосрочно, а понякога и непреходно значение. Неговото изучаване, обобщаване и практическо използване, с отчитане на изменилата се обстановка, позволява да се открият тенденциите в развитието на военното изкуство, правилно да се оценява обстановката, да се намират целесъобразни решения с опиране на примери от миналите войни и военни конфликти, творчески да се разработват и успешно да се водят операциите и бойните действия.
В същото време военноисторическият опит не може и не трябва да се възприема механично. Всяка поредна война и всеки военен конфликт са неповторими. Нещо повече, в различните военноисторически епохи условията и способите за водене на войните и военните конфликти са различни.
Особено рязко се изменя характера на войните и военните конфликти в края на ХХ и началото на ХХІ век. В перспектива те неизбежно ще придобият още по-специфичен характер. Поради това от миналия военноисторически опит могат да се използват тези елементи, които не зависят от конкретните военнополитически и технически фактори, а отразяват само най-общите закономерности на военното дело.
1.2. Някои основни категории
Всяка наука борави с определен понятиен апарат, т. е. тя си има свои категории. В това отношение военната история не прави изключения. Така военноисторическите категории са основни фундаментални понятия, отразяващи най-съществените елементи на военноисторическия процес. Различават се общи и частни категории.
Към общите категории на военната история се отнасят основополагащи понятия и термини, на които се базира военноисторическата наука. Към тях се отнасят военноисторически процес, военноисторическа епоха, военноисторическа достоверност, война, кампания, операция, сражение, бой, военноисторическа периодизация на войните, стратегическа периодизация на войните, периоди, етапи и фази на развитие на военното изкуство.
Към частните категории се отнасят понятия, използвани в различни области на военната история и нейните съставни части. Използването на категориите на военната история позволява да се разкрият закономерностите на военноисторическия процес, а военноисторическите явления да се разглеждат от единни позиции. С развитието на военното дело тези категории се разширяват и тяхното съдържание се уточнява или видоизменя.

Изхождайки от целите на настоящия курс се налага да бъдат разгледани някои от категориите, познаването на които ще допринесе за по-доброто разбиране и усвояване на учебния материал.

Бой – това е основна форма на тактическите действия на войските. Той представлява въоръжено стълкновение на подразделенията, частите и съединенията на воюващите страни с цел унищожаване (разгром) на противника и за изпълнение на други тактически задачи в определен район за кратко време. В древността боят също представлява форма на тактически действия и предимно се е водил между части от главните сили на воюващите страни за решаване на ограничени задачи.

Сражението в древността и Средновековието е стратегическа категория и най-често представлява решаващото стълкновение между армиите на воюващите страни, което води до победа или загуба във войната. То може да реши изхода на войната или да създаде прелом в нейното водене. В най-ново време сражението става оперативно понятие и включва бойните действия в хода на операцията, т. е. то е част от операцията и се явява нейна най-съществена част.

Битката в древността е сражение, което се провежда на ограничена по размери площ и което е довело до голямо кръвопролитие и много жертви. В по-ново време битката е съвкупност от няколко операции.

Кампанията обикновено е етап от войната и представлява съвкупността от военните действия на всички театри в рамките на една календарна година. Такъв е примерът с Първата световна война, която се дели на пет кампании – 1914, 1915, 1916, 1917 и 1918 година. Освен това кампанията може да бъде съвкупност от всички операции, проведени на един театър на военните действия, ограничени в рамките на един или два сезона. Такива примери могат да се посочат от Втората световна война.

2. Съотношение между война и военен конфликт

Войната, както се казва, е стара като света. Това е феномен, познат на всички, който на пръв поглед е съвсем просто нещо. Въпреки това обаче той е комплексен и предполага не едно, а множество определения в зависимост от подхода и нивото на анализ. На въпроса: Що е война? – отговорите могат да са различни според гледната точка – юридическа, военна, философска и т. н. Различните речници отразяват изключителното богатство и двойственост на това понятие.

Според известните френски справочни издания “Ларус” войната е силов сблъсък между народи (външна война), или между две партии от една държава (гражданска война), или между двама противници, които се опитват да завладеят с насилие нещо, което не са могли да постигнат по друг начин, или пък да наложат своите претенции, или да се защитават срещу тези на другите.

Подобният “Робер” определя войната като въоръжена борба между социални групи и особено между държави.

Определение на Куинси Райт (набляга на правния аспект): “Войната е законово условие, което разрешава на две или повече групи да участват в конфликт с въоръжени сили.”

Определение на Клаузевиц (разглежда намеренията): “Войната е акт на насилие, чиято цел е да принуди противника да изпълнява нашата воля; войната е продължение на политиката с други средства.”

Определение на Гастон Бутул: “Войната е форма на насилие, която има основната характеристика, че е методична и организирана по отношение на групите, които я осъществяват, и по начина, по който я водят. Освен това тя е ограничена във времето и пространството и е подчинена на особени, крайно променливи правила. Последната й характеристика е, че е кървава, защото ако не включва унищожаване на човешки живот, тя е просто един конфликт или размяна на заплахи. Студената война не е война.”

Марксисткото схващане разглежда войната като обществено-политическо явление, продължение на политиката с насилствени средства.

Ленин пише, че “именно такава е била винаги гледната точка на Маркс и Енгелс, които са разглеждали всяка война като продължение на политиката на дадени, заинтересовани държави – и различни класи вътре в тях – в дадено време”.
Войната, според съветските специалисти, засяга цялата страна (държава) и засяга всички сфери на живота и дейността на обществото. Те разглеждат въоръжената борба като специфично съдържание на войната, а главното и решаващото средство за нейното водене – въоръжените сили и други въоръжени формирования. Освен това, за постигане политическите цели на войната, според тях, във войната следва да се използват икономически, дипломатически, идеологически и др. средства и съответстващите им форми на борба.
При оценката на войната марксистите общо взето изхождат от позициите на класовата борба и интересите на диктатурата на пролетариата. Те считаха, че единствено марксистко-ленинското разбиране за войната, нейните причини, същност и социално-политически характер, позволяват правилно да се оцени войната от гледна точка на истинската й роля в историята.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Локални и военни конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.