Лекции по Локални и военни конфликти


Категория на документа: История


С помощта на Съветския съюз и другите социалистически държави са взети мерки за стабилизиране на армията, но превъоръжаването й с нова материална част остана незавършено. Към началото на войната силите на египетската армия възлизат на 90 хил. души, 250 стари и съвременни бойни самолета (от тях само 42 нови бяха боеготови), около 400 танка и 40 кораба различен клас. По такъв начин превъзходството на съюзниците в личен състав и бойна техника е 2,5 пъти, в бойни самолети 2,6 пъти, в бойни кораби 3 пъти.
Военните действия започват на 29 октомври по исмаилското и суецкото направление, а на 31 на приморското, с настъплението на израелската армия. Едновременно с тях започва морската блокада на Египет от английските и френските ВМС. Създавайки голямо превъзходство в сили и средства и поддържани от мощна авиационна групировка, израелските сухопътни сили нахлуват в Синай. С упорита отбрана през първите два дена египетските войски удържат приграничната полоса. Впоследствие обаче съюзниците пробиват отбраната и развиват настъплението си по трите направления. До 2 ноември на приморското направление и в района на Газа те обкръжават значителна групировка на арабите, която е притисната по суша, въздух и море, след което започва нейното унищожаване.
На исмаилското направление египетските войски се оттеглят на ред последователни рубежи. До 2 ноември съюзниците овладяват рубежа Абу Агейла, Ел Кусейма. На 4 ноември при Гебел Либни и Бир ел Хазана арабските войски провеждат контраудар с две дивизии и противникът е спрян за едно денонощие. Настъплението си израелските войски подновяват на 5 ноември, развиват успеха към Бир Гифчейфа и до края на деня излизат на Суецкия канал от Тусун до Тиса.
На суецкото направление израелските войски, без да срещнат сериозна съпротива, развиват успеха към Нахл и Ел Шат. Едновременно с това в района на прохода Митла и Бир Джабел стоварват въздушен десант за прекъсване на пътищата за оттегляне на египетските войски. Преследвайки ги, на 4 ноември съюзниците влизат в Бир Джабел, съединяват се с десанта и разгромяват оттеглящите се арабски части.
От групировката, действуваща по крайбрежието на залива Акаба, настъпват сили около 1,5 полка. Не срещайки особена съпротива, за няколко денонощия те овладяват пристанището Шарм ел-Шейх. Едновременно с тях от основните сили са прехвърлени войски, които настъпват към Судар и Шарм ел-Шейх. В района на Ет Тур е стоварен въздушен десант, който съвместно със сухопътните войски овладява и това пристанище. По такъв начин към 5 ноември и тази ударна групировка излиза на канала срещу Суец.
На 2 ноември правителството на Насър отхвърля ултиматума на съюзниците. С 540 английски и френски самолета на бомбардировка са подложени важните административно-политически и промишлени центрове и започва морскодесантната операция за овладяване на най-важното пристанище от канала – Порт Саид. Едновременно с него започва овладяването и на пристанището Порт Фуад.
След въздушна операция за унищожаване на бреговата охрана и отбраняващите се войски съюзниците стоварват въздушен десант от два батальона командоси на аеродрума Ел Гамил. В момента на развръщането на две пехотни египетски дивизии за унищожаването на десанта е стоварен нов голям въздушен десант от две бригади командоси, с който е осуетена контраатаката на египтяните. На следващия ден в западната част на Порт Саид са стоварени морски десант . от две дивизии и въздушен десант от една дивизия, които настъпва по улиците на града за среща с десантите на командосите. Въпреки упоритата съпротива и разгорелите се тежки боеве до 5 ноември десантиралите войски развиват настъплението на юг по протежение на канала на 14-15 км, където ги сварва намесата на Съветския съюз.
На 5 ноември Съветският съюз прави заявление, че е решен със сила да се намеси, ако съюзниците не прекратят военните действия и така правителствата на Англия, Франция и Израел на 7 ноември прекратяват военните действия. След проведените преговори от 22 декември английските и френските войски започват да се изтеглят. От 8 март 1957 г. Израел също започна изтегляне на своите войски. Каналът остава под контрола на египетското правителство, което способствува за стабилизиране на икономиката на страната. С помощта на държавите от реалния социализъм са ликвидирани последиците от агресията.

2. Войната в Близкия изток през 1967 г.
Военнополитическата обстановка, предшествуваща войната, започва да се изостря още от септември 1966 г. През есента на с. г. е направен опит за преврат и смъкване на революционното правителство на Сирия, подготвен и ръководен от ЦРУ и петролната компания „Ирак петролиум къмпани". В отговор на това правителството на Сирия иска през януари 1967 г. компанията да увеличи наема за петролопровода и дела от печалбата за експлоатацията на сирийския петрол.
От януари 1967 г. започват инциденти по границата, които се увеличават през пролетта. По същото време Израел с помощта на САЩ и ФРГ започва непосредствена подготовка за война. През април и май Израел съсредоточава войски на сирийската граница. На свой ред Египет (ОАР) струпва войски в Синай, затваря Тиранския провлак и блокира израелското пристанище Ейлат и залива Акаба, с което парализирва израелското корабоплаване.
Стратегическият план „Гълъб”, разработен от израелското командване с помощта на Пентагона, предвижда с внезапни и последователни удари да се разгромят арабските въоръжени сили по части и в най-къс срок да се завърши войната, която трябва да се проведе в три етана. През първия се предвижда с въздушна операция да се завоюва господство във въздуха и да се осигурят действията на сухопътните войски, а с част от тях да се сковават арабските сили на Северния и Източния фронт (съответно срещу Сирия и Йордания). През втория етап трябва да се обкръжат и унищожат войските на ОАР в Синай и стремително да се развие успехът към Суецкия канал, а със силите на флота и с част от сухопътните войски да се овладеят районът на Шарм ел-Шейх и Тиранският провлак. През третия етап се планира след прегрупиране на войските да се проведат настъпателни операции северно и южно от Тивериадското езеро за разгром на сирийските и йорданските въоръжени сили, за овладяване на Голанските възвишения и района западно от р. Йордан.
Силите на израелската армия възлизат на 30 танкови и механизирани бригади с 275 хил. души, 1000 танка, над 100 самоходни оръдия, 1500 оръдия и минохвъргачки, 450 бойни самолета, 26 кораба и подводни лодки. От тях израелското командуване формира три ударни оперативни групи – „Тал”, „Йофе” и „Шарон”, които трябва да настъпят фронтално по най-важните направления. Действията на авиацията са така разчетени, че ударите да бъдат нанесени едновременно по всички по-важни египетски аеродруми и бази. За целта авиационната групировка също е разпределена и базирана в зависимост от решаваните задачи. В периода на непосредствената подготовка основните сили на израелските войски са прехвърлени към Синай.
В източната част на Средиземно море е съсредоточена мощна военноморска групировка от 6-и САФ с два самолетоносача и повече от 200 самолета на бордовете им. Отряд английски кораби навлиза през Суецкия канал в Червено море, също с два самолетоносача и 60 самолета. Във Федерална република Германия е проведено съвещание на представители на генералните щабове на Израел, САЩ и ФРГ. Цялата разузнавателна система на НАТО е подчинена на нуждите на израелското командуване, а ЦРУ и останалите разузнавателни служби на САЩ предоставят най-актуална информация за количеството, състоянието, дислокацията и замисъла за действие на арабските войски.
Въоръжените сили на арабските страни (ОАР, Сирия и Йордания) към началото на войната са 40 дивизии и бригади с 470 хил. души (около 310 хил. на Египет, 115 хил. на Сирия и 45 хил. на Йордания), над 2000 танка, повече от 2300 оръдия, 800 самолета и 150 кораба.
Замисълът на Обединеното командуване предвижда настъплението да бъде ликвидирано с активни настъпателни действия. Планира се с обединените военни усилия да се нанесат три концентрични удара: от север със сирийските въоръжени сили, от изток с тези на Йордания и от юг с египетската армия. По този начин да се раздробят войските на Израел, да се изолират по части и впоследствие да се унищожат.
През пролетта на 1967 г. арабските държави полагат усилия за отразяване на израелската агресия. В изпълнение на съюзните си задължения към Сирия на 22 май ОАР затваря залива Акаба. На 24 май Ирак изказва готовност за помощ на застрашените арабски държави, а Судан обявява мобилизация на въоръжените си сили. На 4 юни е приет договор за колективна отбрана.
При подготовката на арабските държави Съветският съюз също оказва помощ, като още през май предупреждава Насър за готвената агресия, а на 1 юни отряд съветски кораби преминава през Босфора и се насочва към Източното Средиземноморие и Суец. Останалите социалистически държави оказват политическа, морална и материална помощ на застрашените ОАР и Сирия.
Войната започва с изненадваща въздушна операция на израелските въоръжени сили на 5 юни в 08.45 часа. С масиран удар до обяд са извадени от строя 25 аеродрума и основната част от авиацията на ОАР. През втората половина на деня израелската авиация повтаря удара, за да не позволи възстановяване на поразените средства. По този начин още през първия ден с първия масиран въздушен удар Израел изважда от строя над 70 % от всичката египетска авиация и трайно завоюва въздушно господство. От втория ден на войната ВВС на агресора започват непосредствена поддръжка на сухопътните войски, което се отразява благоприятно върху техните действия.
Сухопътните войски нанасят своите удари половин час след началото на въздушната операция. Оперативната група „Тал”, действуваща на приморското направление, настъпва на фронт 60 км, като с част от силите си притиска египетските войски към Газа и до края на деня ги обкръжава. Въпреки упоритата съпротива и проведените контраатаки войските на ОАР, отбраняващи това направление, са принудени да се оттеглят. Липсата на прикритие от въздуха не само че отслабва тяхната съпротива, но възпрепятствува и отхода им. От 6 до 8 юни оперативната група „Тал” се придвижва към Порт Саид, ликвидира с част от силите си обкръжените арабски войски в района на Газа, овладява железопътната линия и шосейната магистрала с важния център Ел Ариш и се прехвърля на западния бряг на Суецкия канал.
Оперативната група „Йофе” започва настъплението си с удар на фронт 30 км по исмаилското направление. Пробивът е извършен в междината между 2-ра и 7-а пехотна египетска дивизия. Настъпвайки стремително към Бир Лахван, тя развива успеха към Гебел Либни, овладява този важен комуникационен възел и отрязва пътищата за оттегляне на 2-ра пехотна дивизия. За спиране на настъплението на противника египетското командуване провежда контраудар с две танкови съединения към Г. Либни, който е отразен от войските на двете оперативни групи. След това танковите и механизираните съединения на групата „Йофе” бързо развиват настъплението, осъществявайки среден денонощен темп до 60 км.
Успехът на тази група е осигурен от въвеждането на групата „Шарон” на 5 юни. Тя настъпва на широк фронт (след мощна 30-минутна артилерийска подготовка) към особено важния опорен пункт Абу Агейла, който пречи на действията на групата „Йофе”. С част от силите войските на групата „Шарон” настъпват към Ел Кунтила. Овладяването на Абу Агейла осигурява успеха на двете групи. Голямо влияние оказва и стоварването на въздушен десант в тила на 2-ра пехотна египетска дивизия, която прегражда тези направления. С овладяването на опорния пункт Абу Агейла по същество първият ешелон на арабите е разгромен, израелските войски излизат на оперативен простор и развиват успеха в дълбочина. Командуването на ОАР прави отново опит за спиране на противника, като провежда контраатаки с танкови съединения в района на Бир ел Темада и прохода Митла. С въздушен десант и голямо превъзходство в танкове и този опит е провален, което принуждава египетските войски да се оттеглят западно от канала, а израелските войски го форсират и излизат на рубежа Порт Саид, Исмаилия, Суец.
Още на 6 юни след очерталия се успех израелците прехвърлят част от резервите си на източния фронт срещу Йордания и незабавно започват операцията си за отхвърляне на йорданските войски източно от р. Йордан. С три концентрични удара от север, запад и юг в общо направление на Наблус йорданската групировка е разсечена на три-четири части, което налага тяхното бързо оттегляне, за да не попаднат в обкръжение. За 2-3 денонощия израелците излизат на западния бряг на реката. Голямо съдействие на танковите и механизираните части оказват парашутните и вертолетните тактически десанти, стоварени сред оттеглящите се войски.
След прегрупиране на 9 юни започва настъплението на Израел на северния фронт срещу Сирия. До този момент сирийските войски полагат усилия да пробият отбраната на израелските части, но без особен успех. На Голанските възвишения те успяват да проникнат на няколко километра в израелска територия, но без да могат да развият успеха и да нанесат удар в тила на основната групировка на Израел.
С нощни маршове израелските войски създават ударната си групировка на северния фронт и на 9 юни нанасят мощен удар, който се оказва неочакван за сирийските войски. Въпреки действително упоритата си съпротива отбраняващите се не могат да устоят на голямото превъзходство по суша и на ударите от въздуха. Започват да се оттеглят на ред последователни рубежи, като нанасят чувствителни загуби на израелците. Незначителни по състав сили задържат продължително настъплението на противника, но превъзходството се оказва решаващо. За 4-5 денонощия израелците успяват да овладеят Голанските възвишения и да излязат на подстъпите към Дамаск, т. е. на около 16-18 км от столицата.
На 13 юни Съветският съюз отново застава зад арабските държави. С декларация до Съвета за сигурност и нота до правителството на САЩ е наложено прекратяване на огъня и военните действия.
Независимо от намесата на Съветския съюз резултатите и последиците от тази война са твърде тежки за арабските държави. Израел овладява територия над 68 хил. кв. км. От тази територия са прогонени 1 млн. и 600 хил. души палестинско население. Във военните действия от арабските войски са пленени около 35 хил. души, 15хил. са убити и умрели от рани (25% от напалм); 700 танка и 440 самолета са извадени от строя. Израелските загуби са 680 убити, 2563 ранени и пленени и 182 самолета повредени или унищожени.

3. Войната в Близкия изток през 1973 г.
След войната през 1967 г. израелското командване се стреми към укрепване на окупационния режим в завладените земи. Главно средство за това са въоръжените сили, което наложи непрекъснато нарастване на военната мощ на израелската държава. За армията от САЩ започва да постъпва ново въоръжение и бойна техника, с което се извършва основното й превъоръжаване и техническо насищане. Паралелно с него количествено нарастват въоръжените сили. Към началото на октомври 1973 г. при население от 3 млн. и 275 хил. души Израел има във въоръжените си сили 415 хил. души, 1700 танка, 690 самолета, 84 вертолета и 49 бойни кораба. Сухопътните войски са сведени в 33 бригади, от които 10 бронетанкови, 2 въздушнодесантни и 21 механизирани и мотопехотни.
Планът на израелското командване предполага, като се опират на предварително подготвените отбранителни рубежи, войските да отразят ударите на арабските въоръжени сили на всички фронтове, да не допуснат пробиви в дълбочина на своята територия, а в случай на извършване на такива с решителни контраудари да се възстанови отбраната. При благоприятна обстановка се предвижда преминаване в настъпление към Кайро и Дамаск. С оглед на този план на Синайския полуостров, на западния бряг на р. Йордан и на Голанските възвишения израелците подготвят дълбокоешелонирана отбрана, оборудвана щателно в инженерно отношение. По протежение на Суецкия канал е изработен 160 км отбранителен рубеж, наречен линията „Барлев", с дълбочина 30-50 км, устроен в две полоси. Подобен рубеж е създаден и на Голанските възвишения с дължина 75 км и дълбочина 12-20 км. В инженерно отношение той включва три позиции, състоящи се от ротни и взводни опорни пунктове. В тях преобладава противотанковата система, състояща се от ПТУРС и вкопани танкове.
Арабските държави и главно Египет и Сирия започват да се готвят за освобождаване на окупираните територии веднага след поражението в юнската война през 1967 г. С помощта на Съветския съюз са ликвидирани последствията от ударите, на противника. Във въоръжените сили на Египет и Сирия се наброяват около 1 млн. и 165 хил. души, 3550 танка и 1011 самолета, с което превъзходството им в личен състав и въоръжение е от 1,5 до 2,5 пъти.
За войната от 1973 г. арабските държави разработват самостоятелни планове, които се съгласуват от общата им цел – нанасяне поражение на противостоящите израелски сили, освобождаване на териториите от окупация и закрепване на успеха. Сирийският план предвижда с внезапен удар да се овладеят Голанските възвишения и за две денонощия да се излезе на р. Йордан, където да се премине към отбрана. Египетското командуване планира с изненада и под прикритието на артилерията, авиацията и зенитните средства да се форсира Суецкият канал северно и южно от Голямото горчиво езеро, да се пробие израелската отбрана и на седмия-осмия ден от началото на операцията да се овладее рубеж на дълбочина 55-70 км.
Непосредствено преди военните действия израелското командване има сведения за подхода на арабските войски към изходното положение, развръщането и подготовката им за изпълнение на бойните задачи. То бързо взема контрамерки. Войските, намиращи се на отбранителните рубежи, още на 1 октомври 1973 г. са приведени в повишена бойна готовност. Проведена е частична мобилизация, а в навечерието на войната – и всеобща.
Военните действия започват към 15.00 ч. на 6 октомври. Проведена е едночасова артилерийска и авиационна подготовка на двата фронта. До 8 октомври египетските войски форсират Суецкия канал, пробиват отбраната по линията „Барлев" и се придвижват на дълбочина 15-30 км. За пробиването на пясъчните валове на линията „Барлев" те използуват специални хидромонитори за размиването на пясъка с водна струя. В същото време сирийската армия, след като разкъсва отбраната на израелците, освобождава значителна част от Голанските възвишения при Ел Кунейтра.
От 9-14 октомври израелците съсредоточават значителни сили на сирийския фронт, провеждат контраудар, който прераства в контранастъпление към Дамаск. Сирийските и подходилите иракски и йордански войски под натиска на израелците започват организирано оттегляне на втората отбранителна линия на дамаското направление. По същото време с част от силите израелците преустановяват настъплението си, сковавайки всички арабски сили на северния фронт. На южния фронт египетската групировка прави усилия да развие получения успех, но без резултат и тя е принудена да закрепва постигнатото в предхождащите действия.
На 15 октомври силите на израелците отново се съсредоточават на синайския фронт. С мощен контраудар на сухопътните войски, поддържана от авиацията, израелската групировка форсира Суецкия канал при Малкото горчиво езеро, овладява част от Нилската низина и блокира Суец и Исмаилия. По този начин отново, както в миналите войни, са отрязани комуникациите за оттегляне на египетските войски, които изпадат в тежко положение. Египетската групировка е обкръжена, а израелските войски създават плацдарм на западния бряг на Суецкия канал с площ 3 хил. кв. км. Южно от Суец е създаден друг плацдарм в селищата Айн Сухио и Рас-Абу-Дараг. Едва към 25 октомври, когато Съветският съюз предупреждава, че ще се намеси във военните действия, израелците преустановяват придвижването.
Арабско-израелската война от 1973 г. е най-голямото военно стълкновение в Близкия изток. В 19-дневните боеве и сражения от двете страни участвуват около 1 млн. и 700 хил. души, 6000 танка, 1800 бойни самолета. По данни на чуждия печат тази война е свързана и с най-големи загуби: от двете страни загинали над 20 хил. души, а 2700 танка и 330 самолета са извадени от строя или унищожени.
Независимо че Египет и Сирия не успяват да осъществят своите цели, войната има изключително важно значение за всички арабски народи. В бойните действия вземат участие сили на Ирак, Алжир, Мароко, Тунис, Судан, Либия, Ливан, Кувейт и Саудитска Арабия. В съзнанието на арабските воини е преодоляна психологическата бариера. Оценявайки резултатите от войната, френският генерал А. Бофр пише: „Най-главното арабско постижение е, че те не се изплашиха от израелците и се проявиха много добре в боя. . . те се освободиха от „комплекса за малоценност”, който беше създаден у тях след катастрофата през 1967 г.”

4. Особености във военното изкуство
Войните в Близкия изток след Втората световна война, са типичен пример за мълниеносно постигане на стратегическите цели и дават основание да се предвидят бъдещите действия. Те отразяват характерните черти на военното изкуство на великите сили, особено що се отнася до формите и способите за използуване на съвременното въоръжение, бойната техника и въоръжените сили съобразно с конкретните условия на ТВД.
Стратегия. Както във войните в Далечния изток, и тук агресията се подготвя старателно, с отчитане на всички особености на конкретната военнополитическа обстановка и разположението на силите във воюващите държави. За постигане на успех въоръжените сили имат организационни форми, позволяващи воденето на високоманеврени военни действия. Израелските въоръжени сили са устроени на бригадна основа. Бригадата като междинно звено между полка и дивизията е сравнително лека за управление, но в същото време притежава големи ударни, огневи и маневрени възможности, отговарящи напълно на изискванията за водене на маневрени и скоротечни бойни действия. За войната през 1956 г. Израел разполага в сухопътните войски предимно с пехотни бригади, а през средата на 60-те години 30 от тях са танкови и механизирани.
Важна особеност на израелските въоръжени сили е тяхното насищане със съвременна бойна техника и въоръжение и с радиоелектронна апаратура. Както в сухопътните войски, така и във BBC и ВМС преобладават най-съвременните средства за въоръжена борба: танкове, артилерия, авиация, стрелково и зенитно въоръжение, ракети. Същевременно за всяка война Израел се превъоръжава. За този процес условия създават както организационната структура, така и отпусканите от САЩ и НАТО кредити и безвъзмездни помощи. Ако за войната през 1956 г. Израел разполага с общо 400 танка, 150 самолета и 600 оръдия и минохвъргачки, през 1967 г. те са съответно от 2,5 до 3 пъти повече.
Една от най-характерните особености на войните в Близкия изток е, че те започват внезапно, с постигане на стратегическа изненада за арабските държави. Независимо от непрекъснато изострящата се военнополитическа обстановка, която дава основание за очакване на въоръжен конфликт, Израел успява да изненада арабите. Виезапността той постига главно с широко прилагане на дезинформацията, с разузнавателни мероприятия и преди всичко със системата си за мобилизация и стратегическо развръщане на въоръжените сили. Така за войната през 1956 г., докато се води политическата дейност по решаване на проблема за Суецкия канал, Израел провежда скрита мобилизация на три етапа. През първия се извършва оповестяване и единично явяване на команден състав и специалисти; през втория етап се провежда мобилизация на транспорта, доокомплектуване на щабовете и попълване на подразделенията на танковите, артилерийските и парашутните войски със специалисти; през третия е извършена масова мобилизация. По такъв начин, когато арабското командване получава данните за провеждане на мобилизацията, израелските въоръжени сили са попълнени вече на 55-65 %, т. е. през третия етап се мобилизират само 5-15 %, защото във войната Израел участвува със 70 % от въоръжените си сили. Тази система за мобилизация и стратегическо развръщане е усъвършенствувана в навечерието на близкоизточната криза през 1967 г. Още през април 1967 г. започва скрита мобилизация и създаване на ударната групировка за война срещу Сирия. Само две денонощия преди нахлуването тя е прегрупирана от северния на южния фронт, което изненадва арабското командване.
Голям дял за постигане на стратегическата изненада има щателното стратегическо разузнаване, проведено от израелското командване. Използувайки разузнавателна информация от различни източници, особено американски и на НАТО, ударите с авиацията са нанесени много точно по обектите. В израелския Генерален щаб и за двете войни има подробни сведения за стратегическото развръщане на арабските въоръжени сили, координатите на аеродрумите, средствата за противовъздушна отбрана, районите за съсредоточаване на войските, както и системата за управление и носене на дежурството. Тази информация позволява на израелската армия още в началото да завоюва господство във въздуха, да разстрои развръщането и управлението на арабските войски и по този начин да постигне решително първоначално превъзходство.
При определяне на формите и способите за военните действия израелската стратегия се отличава с подчертания си настъпателен характер. През двете войни настъплението е единственият вид военни действия, водени от въоръжените сили. При това то се води с голяма стремителност, поради което са постигнати високи темпове. Този начин на водене на военните действия е продиктуван от възприетата стратегия на „мълниеносната война". Тя е обусловена от няколко обстоятелства. Малката територия и ограниченият контингент от личен състав, а оттам липсата на резерви налагат Израел бързо да приключи военните действия. Наред с това насищането с модерно и съвременно въоръжение и масираното му използуване позволяват да се създава голямо превъзходство и постигане на успех. Не на последно място правилно са отчетени недостатъчната подготовка на арабските въоръжени сили и липсата на единство между арабските държави.
При воденето на военните действия Израел използува най-широко новите родове войски във видовете въоръжени сили – въздушнодесантните, танковите и морската пехота. С тях операциите и бойните действия получават голям размах, високи темпове и ефективност. Въздушните и морските десанти се използуват не само като тактически, но имат и оперативно-стратегически характер. Те се провеждат с крупни сили в интерес на войната, стоварват се на голяма дълбочина за овладяване на важни оперативно-тактически и оперативно-стратегически обекти. През 1956 г. крупните десанти са английски и френски, а през 1967 г. израелската армия използува техния опит и стоварва множество десанти от различен характер и с различно предназначение.
Израелските въоръжени сили не сформират армейски обединения, а тяхната оперативна групировка се изгражда от оперативни групи, всяка в състав 2-3 танкови или механизирани бригади. Тази организационна структура се оказва много удачна, тъй като управлението в значителна степен е опростено и облекчено. Организирането на сухопътните войски в оперативни групи осигурява висока маневреност и значителна огнева мощ, създава условия за бързо развръщане и водене на непрекъснати бойни действия.
Военновъздушните сили заемат особено място в стратегията на израелското командване. Те се използуват масирано и по най-важните обекти, с което голяма част от задачите се решават в началото на войната, постига се изненада и се улесняват действията на сухопътните войски. При провеждане на въздушни удари особено внимание се отделя на радиоелектронната война. С нарушаване на системата за наблюдение, насочване и управление на арабите израелската авиация създава най-добри условия за нанасяне на своите удари.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Локални и военни конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.