Лекции по Локални и военни конфликти


Категория на документа: История


Още през февруари 1921 г., т. е. две години след пълното освобождаване от английска зависимост, РСФСР сключва с Афганистан договор за дружба. През пролетта на 1924 г. по молба на афганистанското правителство от руска страна са отпуснати безвъзмездно самолети и стрелково оръжие. През 1925-1926 г. във военноучебните заведения на Ташкент подготовка преминават афганистански военнослужещи.
През 1931 г. между СССР и Афганистан е подписан договор за неутралитет и взаимно ненападение. От 1954 г. води началото си дългосрочното съветско-афганистанско икономическо сътрудничество, а от 1956 г. – и военно сътрудничество. През 1973 г., по молба на афганистанската страна, СССР изпраща около 100 души военни консултанти и специалисти.
Априлската революция от 1978 г. бележи нов етап в съветско-афганистанското сътрудничество. През декември същата година в Москва е подписан двустранен договор за дружба, добросъседство и сътрудничество. Впоследствие, имайки предвид този договор, афганистанското ръководство няколко пъти се обръща към съветското правителство с молба за изпращане на съветски войски на територията на страната. По-късно, през декември 1979 г., същият договор става основание за вземане на решение за изпращане на такива войски.
Още през юни същата година съветското ръководство удовлетворява искането на Афганистан и дава под наем една ескадрила транспортни самолети Ан-12 със съветски екипажи за извършване на въздушни превози. Заедно с нея заминава и един парашутно-десантен батальон за усилване на охраната летището.
Окончателното решение по този въпрос е взето от Леонид Брежнев на 12 декември по предложение на специална комисия в състав Андрей Громико, Юри Андропов, Дмитрий Устинов и Борис Пономарьов. Същата е създадена през 1973 г. след идването на власт на М. Дауд.
Два дни преди решението министърът на отбраната започва да отдава разпореждания на Генералния щаб. Така последователно започва провеждането на редица мероприятия на територията на Туркестанския военен окръг, включително провеждане на мобилизация. При нея са развърнати около 100 съединения, части и учреждения, от запаса са извикани над 50 хил. офицери, сержанти и войници, а от народното стопанство са получени около 8000 автомобила и друга техника. Според решението се предвижда числеността на съветските войски, които ще се изпращат в Афганистан да бъде до 75 хил. души. Към края на 24 декември основните сили на 40-а армия са готови за действие.
Същия ден Д. Устинов подписва директива до войските, в която между другото се казва: “Прието е решение за изпращане на някои контингенти от съветските войски, дислоцирани в южните райони на страната, на територията на Демократична република Афганистан с цел оказване на интернационална помощ на приятелския афганистански народ, а така също за създаване на благоприятни условия за спиране на възможни антиафганистански акции от страна на съседните държави”.
Времето за преминаване на държавната граница, определено от министъра на отбраната е 15,00 часа московско (16,30 часа кабулско) време на 25 декември 1979 година. Преди това на 3 и 14 декември със самолети на военно-транспортната авиация в Афганистан са изпратени два батальона (със специално назначение и парашутно-десантен) за усилване охраната на резиденцията на държавния глава и летище Баграм. Всичко това е съгласувано с афганистанската страна. С един от батальоните нелегално пристига и Б. Кармал, който до края на месеца се намира при съветските офицери и войници.

През нощта на 24 срещу 25 декември в РА са прехвърлени по въздуха останалите подразделения на 345-и отделен парашутно-десантен полк, а на 25 декември и частите на 103-та въздушно-десантна дивизия.
Първи през границата преминава един разузнавателен батальон, по построения 60-тонен мост на р. Амударя. Пропускането на границата става от граничните органи без митническа проверка по предварително изготвени списъци.
Сутринта на 28 декември една мотострелкова дивизия, движеща се на собствен ход, пристига североизточно от Кабул. Прехвърлянето на въздушно-десантната дивизия и парашутния полк се извършва за 47 часа със самолети Ан-22, Ил-76 и Ан-12, като са извършени общо 343 рейса. Кацането на самолетите е през 15 минути, като за това време в Кабул и Баграм са прехвърлени 7700 души, 984 единици бойна техника и 1062 тона различни товари. Тук започват и съветските загуби, когато на 25 декември в 19,33 часа московско време при подхода към Кабул се разбива един самолет Ил-76. Целият екипаж (седем души) и 37 десантчика загиват.
На 27 декември в 20,45 часа съветският батальон със специално предназначение, усилен с една рота десантчици, съвместно с отряд със специално предназначение от Комитета за държавна сигурност на СССР и отряд афганистански бойци, привърженици на Б. Кармал със щурм овладяват двореца на Х. Амин. По време на 15-минутния бой с дворцовата охрана Амин е убит, въпреки че задачата била да бъде заловен жив.
След този акт Б. Кармал прави обръщение към народите на Афганистан по радиостанцията на Кабул. В него той казва: “Днес беше счупена машината за изтезания на Амин и неговите поддръжници – диви палачи, узурпатори и убийци на десетки хиляди наши съотечественици – бащи, майки, сестри, братя, синове и дъщери, деца и старци... Събарят се последните остатъци от цитаделата на националния и обществен гнет на нашата любима Родина”.
През нощта на 27 срещу 28 декември в страната е въведена още една мотострелкова дивизия. През първата половина на 1980 г. групировката на съветските войски в Афганистан е увеличена с още една дивизия и два отделни полка. Общата численост на групировката достига 81,8 хил. души, от които 79,8 хил. военнослужещи. В бойните части на Сухопътните войски и Военно-въздушните сили има 61,8 хил. души.
През следващите години бойният състав на войските се променя, но окончателният състав е както следва: управление на 40-а армия с части за осигуряване и обслужване; четири дивизии; пет бригади; четири отделни полка; шест отделни батальона за охрана; четири авиационни и три вертолетни полка; бригада за осигуряване; тръбопроводна бригада; медицински, ремонтни, строителни, квартирно-експлоатационни и други части и учреждения. Максималната численост на групировката достига през 1985 г. – 108,8 хил. души. Цялата групировка носи официално название “Ограничен контингент на съветските войски в Афганистан”.
Цялото над деветгодишно пребиваване на съветските войски в тази страна условно може да се раздели на четири етапа.
Първият обхваща времето от края на декември 1979 г. до края на февруари 1980 г. Тогава е извършено прехвърлянето на основния състав на контингента, разполагане на войските в гарнизоните, започва организирането на охраната в постоянните гарнизони и различни обекти. Поради честите нападения от страна на бунтовниците, съветските военнослужещи отговарят на огъня без да напускат пунктовете за дислокация. Воденето на бойни действия в този етап е забранено.
Вторият етап е от март 1980 г. до април 1985 г. Характерно за него е участието на съветските войски (отначало незначително, а впоследствие все по-активно) в бойни действия с опозицията съвместно с афганистанската армия. Същевременно съветските войски оказват помощ в реорганизирането и укрепването на афганистанската армия. На практика се създават нови афганистански въоръжени сили.
Третият етап включва времето от април 1985г. до януари 1987 г. Тогава съветските войски преминават от участие в бойни действия към поддръжка на самостоятелните операции на афганистанската армия с авиация и артилерия. При необходимост са използвани и сапьорни подразделения за разминиране на местности и определени обекти. Мотострелковите, въздушно-десантните, десантно-щурмовите и танковите подразделения основно се привличат като резерв, за охрана на афганистански пунктове за управление, прикриване фланговете и тила на правителствените войски. Продължава борбата с керваните на бунтовниците със засади и използване на авиация. Засилва се помощта в изграждането на новата армия, по-специално организиране на допълнителни курсове за младши офицери и специалисти. През есента на 1986 г. е организирано и осъществено завръщането на шест полка в Съветския съюз.
Четвъртият етап е от януари 1987 г. до февруари 1989 г. През него съветските войски вземат активно участие в провеждането на политиката на национално помирение, изработена от афганистанските лидери начело с Наджибула. Продължава работата по укрепване на въоръжените сили на РА. Едновременно с това се извършва бойна поддръжка на действията на афганистанската армия срещу въоръжената опозиция. В съответствие с подготовката на Женевските споразумения за мирно регулиране на положението в Афганистан, командването и щаба на 40-а армия пристъпват към планиране завръщането на ОКСВА, а впоследствие и към неговото осъществяване в определените срокове.
Необходимо е да се подчертае, че още през февруари 1980 г. съветското ръководство обсъжда въпроса за извеждането на своите войски от РА, тъй като се счита, че със смяната на Амин от власт и назначаването на Б. Кармал начело на новото правителство, което успява да се стабилизира, може да се смята че задачата на контингента е изпълнена.
Противници на завръщането тогава са Д. Устинов и Ю. Андропов, които смятат че извеждането не бива да става поради следните причини
- това би било голяма отстъпка пред агресивната политика на САЩ и другите западни страни по отношение на СССР;
- биха се укрепили позициите на привържениците на твърдия курс в САЩ и в другите страни от Запада по отношение на СССР;
- ще се нанесе вреда на СССР като държава, която се придържа към подписан международен договор;
- ще се предизвика по-нататъшно дестабилизиране на обстановката в Афганистан във връзка със слабостта на партийно-държавния апарат и въоръжените сили, което в крайна сметка би могло да сложи край на съветското влияние в РА;
- ще доведе до рязко увеличаване на ислямския екстремизъм близо до границата на Съветския съюз.
3. Резултати, особености и изводи
За девет години през ОВКСВА преминават 620 хил. военнослужещи, като от тях 90 хил. са от състава на Гранични войски и Държавна сигурност (КГБ). Според наличните публикации загубите на съветската страна са 14 453 загинали военнослужещи и граждански лица (в това число четири генерала) и 53 хил. ранени.
Загубите в техника за Военновъздушните сили са 451 машини, от които 118 самолета и 333 вертолета. Сухопътните войски също понасят значителни загуби – 147 танка и САУ, 1314 БМП, БРДМ, БТР и МТЛБ, 433 оръдия и минохвъргачки и 11 369 автомобили, влекачи и бензиновози.
Съветското политическо ръководство взема решение за изпращане на войски в РА съгласно подписания договор и по молба на афганистанската страна, но то съзнателно пренебрегва бъдещите негативни последици за СССР, независимо от това, че то ги е знаело или очаквало. Във вземането на решението не са участвали военни специалисти. Л. Брежнев, Д. Устинов и Ю. Андропов не са такива, макар че имат висши военни звания. Това дава отражение и на съветските войски не са поставени цели при изпращането и конкретни задачи. Независимо, че решението е взето от председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР, и върховния главнокомандващ на ВС, то не е оформено законодателно – указ или заповед не са издавани.
Освен военния контингент, в РА има съветски съветнически апарат към три афганистански министерства – военното, на вътрешните работи и на държавна сигурност. Възниква нужда от обща координация между тях, но организация за такава не е създавана. Проявява се ведомственост, като всеки действа според указанията на своето московско ръководство и му докладва собственото си виждане по въпроса, често пъти това, което ръководството иска да чуе. Например, началникът на Гражданската отбрана на СССР посещава Афганистан и без да е съгласувано с когото и да било, препоръчва на президента да се формират части на гражданска отбрана. И това се предлага, когато не стигат хора даже за бойните подразделения.
Мобилизирането на частите за изпращане става като извикване на водещия се на отчет мобилизационен ресурс с отделни разпореждания, след получаване всеки път на устно указание от Д. Устинов. Не е издаван държавен акт за тази мобилизация. Поради това към същата се подхожда формално, защото всички смятали че се провежда обикновена проверка, която ще завърши след като се доложи за комплектуването. В хода на същата, особено първоначално се разкриват доста слабости. Оказва се, че има недостиг на много специалисти – механик-водачи на танкове и БМП, оператори на ПТРК и РЛС, мерачи на оръдия, артилерийски изчислители, радисти и др. Причините са поради това, че военнозадължените от средноазиатските републики в повечето случаи служат в строителни войски. Извиканите офицери от запаса, в повечето случаи не са служили в армията, а са получили подготовка във военните катедри на цивилните вузове. Много от тях даже не знаят добре руски език.
Предвид на това, че не се предвижда водене на активни бойни действия с нередовните формирования на опозицията, съединенията и частите са развърнати в обикновена щатна структура, такава , както и на западния театър на военните действия. С други думи 40-а армия по своя боен състав била готова да отрази външна агресия срещу Афганистан. Вместо това на нея й се налага да води бойни действия с отрядите и групите на вътрешната въоръжена опозиция, които използват принципите на партизанската война. Първите месеци показват, че тя има излишък от танкове, артилерия, противотанкови средства, които са със слаба ефективност в планински условия. Прекалено голямо е количеството на зенитните ракетни средства, при положение че противникът не разполага с авиация. Ракетните дивизиони на дивизиите се превръщат само в тежест – те въобще не участват в бойни действия поради липса на фугасни и осколочни бойни части, но изискват допълнителна охрана. В същото време има нужда от мотострелкови подразделения и подразделения за охрана и обслужване. Независимо от това, че войските на Туркестанския военен окръг са били предназначени за действия в планини, в техния състав няма щатни планински (алпийски) подразделения и почти никаква планинска екипировка. Тези недостатъци започват да се отстраняват в хода на бойните действия. Така в първата половина на 1980 г. са върнати излишните части и подразделения: един танков полк, три ракетни дивизиона, три противотанкови дивизиона, армейската артилерийска и армейската зенитно-ракетна бригада. Тяхното връщане е използвано и като пропаганда. Освен това е проведено и реорганизиране на два мотострелкови полка в мотострелкови бригади, един танков полк в мотострелкови. На територията на СССР са формирани и изпратени седем батальона със специално предназначение, както и десет батальона за охрана.
Още от първия ден на своя престой в РА на съветските войски се налага да изпълняват разнообразни, включително несвойствени задачи. Такива са: продължителна охрана на комуникации и различни обекти чрез постоянни стражеви застави; съпровождане на транспортни колони през територии, контролирани от противника; проверка на кервани за превоз на оръжие и боеприпаси. Тези задачи се оказват непознати за командирите от всички степени (от командващия армията до командира на взвода), защото не се е предвиждало такива. Практиката в РА показва, че основното тактическо звено в борбата срещу отрядите и групите на опозицията е батальонът. Ролята на командира на батальона става изключително голяма.
Цялата бойна дейност на съветските и афганистанските войски се извършва на основата на месечни планове, които се разработват от главния военен съветник в РА, командването на Туркестанския военен окръг и 40-а армия и се утвърждавал от министъра на отбраната. Това е заповядано от Д. Устинов през 1980 г. и остава без промяна до самия край, което не се оказва много целесъобразно.
Бойните действия в Афганистан, особено в първите години, разкриват сериозни недостатъци в бойната подготовка на личния състав и офицерите. Единичната подготовка на войниците и сержантите не отговаряла на изискванията по време на бой. Причината е несъвършените учебни програми, икономиите в моторесурси и боеприпаси, както и масовото отклонение на обучаемите за извършване на стопански и строителни задачи. Особено големи пропуски се откриват във физическата издръжливост и психическата устойчивост при действия в планини, високи температури и нощем. Войната показва, че се налага промяна в системата за подготовка на армията, на военнослужещите от всички категории, включително и офицерите. Става ясно, че войниците и сержантите трябва да се обучават в стрелба с всички видове оръжия във взвода и ротата, а не само с това, което му е зачислено.
Бойните действия на ОКСВА показват, че в такъв планински театър на военните действия отказването от различни оръжия като морално остарели е преждевременно. Това се отнася най-вече за танковете с нарезни оръдия, 82 мм минохвъргачки, голямокалибрените картечници ДШК, снайперски пушки и др.
Една от особеностите във воденето на бойните действия, че съветските войски се налага да действат в сложни климатични и физико-географски условия – горещини (над + 50˚ С) и високи планини до 5000 м надморска височина. При тях обаче част от въоръжението и бойната техника започват да отказват – появяват се дефекти в колелата на оръдията, течове от противооткатните устройства, излизане от строя на лазерните далекомери ДАК-1 и др. Оказва се, че за артилерията липсват таблици за стрелба в планински условия. Налага се да е правят допълнителни прорези в защитните щитове на 122 мм гаубица М-30 за увеличаване на вертикалния обстрел.
В хода на бойните действия са изпитани различни видове бойна техника и въоръжение. Голяма ефективност показват ръчните огнехвъргачки, подцевния гранатомет за автомат “Калашников” – ГП-25 (калибър 40 мм, тегло 1,5 кг, далекобойност 400 м), въоръжението на вертолетите, различни радиотехнически средства.
Още през 1980 г. започват изпитанията на щурмовия самолет Су-25 (“Грач”) и на самолета с вертикално излитане и кацане Як-38. В резултат на това се избира Су-25, който показва 4-6 пъти по голяма живучест и става бойна загуба при 80-90 бойни повреди.
По време на действията в РА има широко използване на войските със специално предназначение и въздушно-десантните войски. Стоварването на въздушни десанти става масова практика поради недостъпността в районите на провежданите операции. Така в периода от 10 май до 10 юни 1982 г. при провеждането на операция за прочистване са стоварени 20 тактически въздушни десанта с общ състав 4200 души. През юли 1987 г. в хода на въздушно-десантната операция “Пустиня” по върховете на планините са стоварени 7200 парашутиста, а през есента на същата година при друга подобна операция – 12000.

ВОЙНАТА В ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ 1990-1991 Г.

1. Причини за войната
Ирак се намира в Югозападна Азия и е с площ 434,9 хил. кв. км и население 29 млн. 300 хил. души (2007 г.). Кувейт е многократно по-малка държава – площ 17,8 хил. кв. км и население 2 млн. 400 хил. души (2007 г.).
Войната в Персийския залив 1990-1991 г. е войната между Ирак и многонационалните сили, начело със САЩ, за освобождаване и възстановяване независимостта на Кувейт. Този локален военен конфликт е известен с невиждан размах в нанасянето на въздушни удари и според мнението на много специалисти, бележи нова епоха във военното изкуство.
На 2 август 1990 г. Ирак окупира Кувейт, както в 60-те години, предявявайки претенции за управлението на емирството, което в Ирак считат за бивша част от Османската империя. Поводът е, че Кувейт краде нефт от приграничните източници, а освен това, че е участвал в някакъв международен антииракски заговор.
Операцията на иракската армия започва с нахлуването на четири дивизии в Кувейт. Поради пълното превъзходство на противника сухопътните подразделения от въоръжените сили на Кувейт водят задържащи бойни действия, като отстъпват на територията на Саудитска Арабия. Основната част от авиацията на Кувейт успява да се пребазира на саудитски летища. Към края на деня Ел-Кувейт се намира под контрола на иракските въоръжените сили.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Локални и военни конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.