Лекции по Локални и военни конфликти


Категория на документа: История


Успехът на тази операция е предопределен от значителното количествено и качествено превъзходство на войските за нахлуване над армията на Кувейт. В същото време обаче, Ирак претърпява сериозен неуспех, който оказва влияние на по-нататъшното развитие на кувейтската криза – иракските специални части не успяват да заловят емира на Кувейт Ас-Сабах. Въздушният десант за залавяне на емира, натоварен на вертолети, се натъква в Ел-Кувейт на противодействие от страна на ПВО на страната, при което специалните части на Ирак понасят значителни загуби. Ас-Сабах успява да се евакуира в Саудитска Арабия, но брат му загива при щурма на дворцовия комплекс.
Още на 2 август Съвета за сигурност на ООН приема Резолюция 660, в която осъжда нахлуването и изисква от Ирак незабавно да изведе войските си от Кувейт. Иракското ръководство игнорира тази резолюция. В Кувейт е създадено “временно правителство”, което се обръща към Ирак с молба да включи Кувейт към своя състав. На 8 август официално е обявена анексията на Кувейт. Част от кувейтската територия е присъединена към иракската провинция Басра, а останалата част е обявена за 19-а провинция на Ирак. Град Ел-Кувейт е преименуван в Кадхиму. Поток от бежанци от населението на Кувейт тръгва към Саудитска Арабия.
Съветът за сигурност на ООН продължава периодично да се връща към кувейтската криза и приема резолюции – общо до края на годината те са 12 на брой. На Ирак са наложени редица санкции, въведена е морска блокада. В отговор на това в Ирак са задържани граждани на онези страни, които вземат участие в налагането на санкции. Тези хора фактически стават заложници и се използват от Ирак за политически манипулации. Едва през декември проблема с чуждестранните граждани окончателно е решен.
Същевременно на световната общественост стават известни многобройни факти на мародерство от страна на иракските войници в окупирания Кувейт. Освен това международните правозащитни органи отбелязват, че много от кувейтските мъже са подлагани на изтезания, а жените са изнасилвани.
След окупацията на Кувейт на кувейтско-саудитската граница се появява голяма групировка от въоръжените сили на Ирак. Почти веднага започват да възникват гранични инциденти, свързани с нарушаване на международните граници от страна на иракчаните. Намеренията на Садам Хюсеин все още са неясни. Много западни специалисти предполагат, че той може да се опита да нахлуе в Саудитска Арабия, която явно няма достатъчно сили за отразяване на агресията. Контролът над две страни, които имат огромни запаси от нефт, би позволил на Ирак да окаже съществено влияние на търговията с нефт в целия свят.
Поради това САЩ, които още десет години преди това обявяват Персийския залив за зона на националните си интереси, предлагат на Саудитска Арабия да разположи на нейна територия свои военни подразделения. След известно колебание крал Фейсал дава своето съгласие. Така още на 7 август в Саудитска Арабия започват да пристигат американски войски.
На 29 ноември 1990 г. , след много неуспешни опити за склоняване на Ирак за мирно уреждане на кризата, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция № 678. Тя дава срок един месец и половина на Ирак да прекрати окупацията на Кувейт. В случай че това не стане, държавите-членки на ООН, които си сътрудничат с правителството на Кувейт, се упълномощават “да използват всички необходими средства, за да се изпълни резолюция № 660 (1990) и всички следващи съответни резолюции и да се възстанови международния мир и сигурност в този регион”. Това означава, че ООН вече предоставя на създадената към това време вече коалиция на Многонационалните сили правото за провеждане на военна операция по освобождаването на Кувейт.
За изпълнението на тази задача Многонационалните сили провеждат три отделни операции – “Пустинен щит”, “Пустинна буря” и “Пустинен меч”, които се различават по своето съдържание.
2. Операция “Пустинен щит” (7 август 1990 г.-началото на 1991 г.)
Тази операция по същество е подготвителна за останалите и представлява оперативно развръщане на войските и силите. В нея се очертават четири етапа.
Първият е от 7 до 9 август 1990 г. През него в Саудитска Арабия е прехвърлен първият ешелон на Силите за бързо реагиране на САЩ – една усилена въздушно-десантна бригада, две ескадрили тактически изтребители, пет самолета за далечно радиолокационно наблюдение “АУАКС”, две команди по 20 души за осигуряване на спътникова свръзка. Освен това са усилени ударните групи от самолетоносачи, разположени в Червено и Арабско море, Оманския и Персийския залив.
Вторият етап е от 10 до 30 август. Тогава продължава усилването на авионосните ударни групировки и прехвърлянето на нови сили в Саудитска Арабия. Наред с това започва да функционира системата за събиране на информация, като се развръщат всички видове разузнаване на видовете въоръжени сили в това число и спътниковото.
Третият етап е по-продължителен – от 31 август до 7 ноември. През него продължава прехвърлянето и развръщането на главните сили в региона.
През четвъртия етап, който е от 8 ноември 1990 г. до началото на 1991 г., продължава нарастването на силите и средствата и прехвърлянето на материали.
По време на тази операция по-голямата част от задачите са изпълнени от стратегическата военно-транспортна авиация. Така например 250 самолета изпълняват 80 % от превозите. Те изпълняват 3500 рейса, като доставят над 150 хил. души и 80 хил. тона товари.
В превоза на товари участва и гражданската авиация – 124 товарни и пътнически самолета и 38 машини от резерва на ВВС. Общо гражданските самолети извършват над 300 рейса, като прехвърлят 100 хил. души и 140 хил. тона товари.
Разстоянието от САЩ до Саудитска Арабия е от 11 200 до 15 000 км. То се прелита обикновено за 20-25 часа с междинно кацане на Азорските острови, Германия и Испания. В Саудитска Арабия самолетите кацат на всеки 10 мин., като зареждането се извършва във въздуха.
Така за три седмици в района на Персийския залив са прехвърлени повече личен състав и бойна техника отколкото в Корея за три месеца. Наред с товарите и личния състав, там са пребазирани и 1800 самолета от тактическите авиационни командвания. Същите са базирани на 20 летища.
Голяма част от тежкото въоръжение е превозено по море. В този процес участват над 225 транспортни кораба, които прехвърлят над 2 млн. 270 хил. тона военна техника и 199 540 тона различни товари. Разстоянието по море е около 12 000 мили, което се изминава от морските транспорти за време от 21 до 27 денонощия.
По време на тази операция се извършва подготовката за водене на бойните действия, включително в условия на химическо заразяване. Наред с това е осъществена въздушна и морска блокада на района.
Имайки предвид казаното следва да се подчертае, че операция “Пустинен щит” няма аналог след края на войната във Виетнам. При провеждането й се очертават няколко особености:
- в операцията са ангажирани около 20 % от общата численост на редовните войски на САЩ;
- действията на транспортната авиация са по норми за военно време;
- натрупва се ценен опит за действия в сложни географски условия;
- осигуряват се възможности по използване на нови оръжия в реални условия.
Съотношение на силите и средствата
Въоръжените сили на Ирак преди нахлуването в Кувейт наброяват 1 млн. души. Освен това има още 450 хил. души запасни, които се числят в народната милиция, както и 4800 души в охранителните части. Ирак разполага с 3 млн. 930 хил. души човешки ресурси, от които годни за военна служба са 2 млн. 193 хил.
В сухопътните войски личният състав е 950 хил. души. В тях има на въоръжение 5000 танка (Т-72 – 1000, Т-59 – 1500, Т-54, (Т-55) – 2300, АМХ-30 – 100, ПТ-76 – 100), БМП, БТР и БрА – 7200, артилерийски системи – 4000, ОТР – 50, ЗОр – 1200, ЗРК – 650. Към тази бойна техника трябва да се добавят и завладените от Кувейт 280 танка, 461 БТР и 154 САУ.
Военно-въздушните сили на Ирак наброяват общо 40 хил. души, в това число 10 хил. ПВО. На въоръжение в същите се намират 532 различни бойни самолета, както и 81 транспортни.
Военно-морските сили са в състав от 5000 души, като разполагат общо с 36 кораба, сред които една фрегата и седем бързоходни ракетни катера.
Многонационалните сили наброяват 732 хил. души, като числеността на пехотата е 250 хил., а на морската пехота – 90 хил. души. Международната коалиция разполага общо с 80 бойни кораба, шест самолетоносача, 1000 танка, над 2000 БТР, 1500 вертолета и над 1700 самолета.
С най-голямо количество въоръжени сили участват САЩ – общо 527 хил. души. Великобритания изпраща в залива 34 хил. души с 272 танка, 180 БМП, 76 гаубици, 12 РСЗО, 20 бойни кораба, 72 самолета и 46 вертолета. Франция участва с 18 хил. души (една лека бронетанкова дивизия, ескадрили самолети “Ягуар” и “Мираж 2000”, няколко бойни кораба), Канада с 2000 (три кораба, една ескадрила изтребители-бомбардировачи, една ескадрила транспортни самолети), Италия с 1000 (десет кораба и осем самолета “Торнадо”). Със сравнително по-малки сили участват Аржентина – 900 души (четири кораба и два транспортни самолета), Австралия – 600 (три кораба и две медицински групи), Белгия 400 (шест кораба и шест транспортни самолета), Холандия 400 (три кораба), Гърция – 200 (една фрегата), Чехословакия – 170 (подразделения за химическа защита), Полша – 130 (два кораба). Със значителни сили в коалицията участват и арабските държави – Саудитска Арабия с 67 хил., Египет с 35 хил. (две бронетанкови дивизии и въздушно-десантни части) и Сирия с 20 хил. души (бронетанкова дивизия и други подразделения). До тук са общо 20 държави, цитирани в български публикации от авторитетни автори.
Освен това в други чуждестранни публикации се посочват и други държави, взели участие с различни сили и средства в действията на многонационалните сили. Това са Дания (една фрегата), Испания (четири кораба и транспортен самолет), Катар (бронетанкови подразделения и ескадрила изтребители-бомбардировачи), Нова Зеландия (три транспортни самолета и медицински персонал), Норвегия (два кораба), Обединените арабски емирства (бронетанкови подразделения, бойна авиация и кораби), Оман (сухопътни подразделения, бойна авиация и четири бойни кораба), Португалия (един кораб), Румъния ( медицински персонал и подразделения за химическа защита), Сиера Леоне (медицински персонал), Сингапур (медицински персонал), Филипините (медицински персонал), Швеция (полева болница), Южна Корея (пет транспортни самолета и медицински персонал), Япония (медицински персонал), Бахрейн, Германия, Кувейт, Унгария, Хондурас.
От Афганистан в Саудитска Арабия пристига група муджахидини за защита на страната от иракски нападения. Турция не участва с военен контингент в коалицията, но предоставя своите летища за базиране на американската авиация. Значителна групировка от нейната армия се намира в района на иракската граница, което принуждава Ирак постоянно да държи свои войски в този район.
В хода на операция “Пустинен меч” се провеждат много мероприятия за организиране разузнаването и бойните действия, по важните от които са:
- подавяне противовъздушната отбрана на противника;
- провеждане на разузнаване с особено внимание на спътниковото, което идентифицира предмети с размери 15 см;
- доусъвършенстване на системите оръжия;
- планиране ударите по стратегическите обекти (пунктове за управления, свързочни възли, летища, ракетни комплекси, енергийни системи, военни заводи, радио и телефонни станции, складове с боеприпаси и горивосмазочни материали, центрове за разработване на ядрено и химическо оръжие) – първоначално 100 първостепенни, впоследствие 300.
- определяне на оптималните маршрути за движение;
- група от 70 души непрекъснато подготвят задачите за авиацията с особено внимание на самолетите F-117А;
- непрекъснато се приемат и обработват данни от метеоспътниците;
- за първи път се използват и неприетите на въоръжение два радиоспътника.
3. Операция “Пустинна буря” (17 януари-23 февруари 1991 г.)
Тази операция се проявява като въздушно-настъпателна кампания и по същество представлява безконтактна фаза на войната, в която са нанесени масирани въздушни удари. В тях участват до 1000 самолета с наземно базиране и от самолетоносачите, както и крилати ракети с морско базиране. Ирак отговаря с обстрел на територията на Израел (неучастник във войната) с ракети “Скъд” и провеждането на акции за “екологичен тероризъм”, т. е. изливане на нефт в Персийския залив.
Операцията започва в 2 часа на 17 януари 1991 г., но широко е използвана дезинформация, че Многонационалните сили ще са готови през февруари и март. Главната отличителна черта, че е постигнато нечувано масиране на силите и средствата. За 43 денонощия авиацията на многонационалните сили извършва средно по 2000 самолетоизлитания на ден, като в отделни дни те достигат 3000. Общо по време на цялата операция са извършени 114 хил. самолетоизлитания, с които се изпълняват различни задачи по територията на Ирак и Кувейт, от които около 50 % са бойни.
По данни от 11 март 1991 г. загубите на коалицията са общо 41 самолета и вертолета, от които 27 самолета и 5 вертолета на САЩ, Великобритания – 6 единици, Кувейт – 1, Италия – 1, Саудитска Арабия – 1. Загубите на Ирак в самолети са 42 машини, поразени във въздуха и 81 на земята. Част от иракските самолети (137 бр.) прелитат в Иран и остават там до края на войната.
Прави впечатление, че отношението на загубите към броя на извършените полети е изключително малък – 0,035 %. За сравнение може да послужат данни от някои други войни. Така например, в хода на операцията по откриване на втория фронт в Нормандия от съюзниците през Втората световна война, на 25 юли 1944 г. са проведени 2446 бойни полета при загуби шест самолета, т. е. 0,2 %. През 1967 г. по време на шестдневната война израелската авиация извършва 3279 полета и загубва 46 самолета, което е 1,4 %.
Причината за изключително малкия процент загуби е използването на високоточни оръжия от военновъздушните сили – самолети F-117A, които са произведени по технологията “стелт”, т. е. невидими за радиолокационните станции, и крилати ракети с морско базиране.
По време на операцията ВВС изпълняват различни задачи. Първата от тях е пробив и подавяне на ПВО на Ирак. Особеното при нея е, че полетите обикновено са извършвани нощем, на малки височини, с използване на високоточни оръжия по зенитно-ракетните комплекси на Ирак и подразделенията за радиоелектронна борба. При това е осъществено радиоелектронно противодействие и пълно подавяне на радиолокационните станции на ПВО. Интересното е, че за да се скрият истинските направления за влитане и за постигане на изненада при нанасяне ударите по отделните обекти, се използват специални демонстративни групи от безпилотни средства и крилати ракети. За да се осигури излизане на самолетите към обектите за поразяване, групи от десантчици разпръскват специални радиомаяци, след скокове от 10 хил. метра височина. Освен това повечето самолети са оборудвани с приемници от глобалната спътникова навигационна система “Навстар”.
Много важна задача за ВВС е непосредствена поддръжка на сухопътните войски. При тази дейност са използвани различни средства и способи, а от 29 януари 1991 г. самолетите А-10А започват да се използват за борба с танковете на противника. Още първия ден с тях са унищожени 20 иракски танка Т-55. Втория ден са унищожени 41 машини, но командването признава само 24 танка и 13 други бойни машини. При това загубите са два самолета. Самолетите използват касетъчни боеприпаси GBU-89B, които съдържат 94 противотанкови или противопехотни мини, както и касетъчни бомби “Рокай”. В южната част на Ирак многонационалните сили използват нова тактика – нанасяне на нощни удари с нови бордови термовизионни системи и управляеми авиационни бомби с лазерно насочване. Резултатът от нея е изключително голяма ефективност. В първия етап от 4200 иракски танка Т-62 и Т-72 са унищожени 1400. При това за една нощ при ясно време са унищожавани по 200 танка, а при наличие на облаци – по 100. Ако за първите три седмици са унищожени 650 танка, то след прилагане на новата тактика само за една седмица количеството на унищожените танкове е 750.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Локални и военни конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.