Лекции по Локални и военни конфликти


Категория на документа: История


В България, в края на 80-те години на миналия век, войната беше определяна като “обществено-историческо явление, присъщо на антагонистичното класово общество; въоръжено сблъскване на държави (коалиция от държави) или борещи се антагонистични класи вътре в държавата (гражданска война) за достигане на икономически и политически цели”. Останалите неща се повтаряха, както при оценките на съветските специалисти.

Обобщавайки казаното до тук, следва да се подчертае, че войната наистина е един феномен в развитието на обществото, изключително сложно явление, при което се използва въоръжена борба, както и организирано насилие за постигане на поставените цели.

Конфликтът представлява особен вид отношения на противопоставяне на интересите на две или няколко държави, политически или други групировки, в чиято основа са различни по характер обективни и субективни противоречия.

При военния конфликт противоречията между противопостяващите се страни (групировки) се решават със силата, на въоръжената борба.

Когато се разглежда въпросът за съотношението между войната и военния конфликт трябва да се има пред вид, че те се отнасят както общото към частното. Всяка война представлява военен конфликт, но не всеки военен конфликт е война.
Войната и военният конфликт се различават по мащабите на участващите сили и средства. Обикновено в една война вземат участие цялата армия на дадената държава или въоръжените сили като цяло, докато в един военен конфликт могат да бъдат ангажирани част от тях.
Друг показател са целите, които си поставят противопоставените страни. В повечето случаи в една война се поставят доста решителни цели – да се разгроми армията на противостоящата държава, да се овладее цялата или по.голямата част от нейната територия, да се принуди политическото ръководство да капитулира и да подпише унизителен мир. Целите на един военен конфликт са “по-скромни” – те могат да представляват една малка част от тези на войната, или други, които са много по-конкретни.
Войната и военният конфликт се различават също така и по мащабите на разпространение на бойните действия.
Характерът на войната или военния конфликт се определя от редица фактори. На първа място са политическите. Те влияят върху политическите цели на войната (военния конфликт), на използваните сили и средства, формите и способите за водене на конфликта.
Стратегическият фактор влияе върху стратегическите цели, размаха, строителството на въоръжените сили, формите и способите за започване и водене на войната или военния конфликт, мобилизационната система и на изграждането и функционирането на системата за ранно предупреждаване.
Икономическият фактор влияе върху способите за водене на войната (военния конфликт), количеството и качеството на използваните средства, равнището на материално-техническото осигуряване, възможните загуби и способите за тяхното възстановяване. Той е определящ за оборудване на територията като театър на военните действия и отбранително-мобилизационната готовност на страната.
Военнотехническият фактор влияе върху съвременните технологии, ефективността на разработките, унификацията, стандартите и максимално използваните възможности на средствата за поразяване.
Духовният фактор влияе върху ефективното използване на въоръжението и бойната техника, понасянето на големи физически и психически натоварвания и са основа за формулиране на стратегическите цели на войната или военния конфликт.
Физико-географският фактор влияе върху размаха на бойните действия, върху количеството на използваните сили и средства и способите за водене на войната (военния конфликт). Той е сравнително постоянна величина и позволява да се неутрализира неблагоприятното въздействие.
От демографския фактор зависи числото на участващите във войната или военния конфликт и възможностите за попълване на загубите.
Военната наука е важен фактор, който влияе върху научната обосновка на и рационалното използване на всички налични ресурси, създаване на съвременни средства и способи за отстояване на националните интереси при решаване на съществуващите противоречия.
Военният конфликт не започва изведнъж, има известен път докато той стане факт. С други думи, за да разберем по-добре този обществено-политически, социален и исторически феномен, следва да разгледаме различните етапи на ескалация, а именно: военна опасност, военна заплаха, конфронтация, непосредствена военна заплаха, военно-политическа криза, военен конфликт. Първите пет не предполагат употребата на сила, но при следващите тези ограничения отпадат.
Военната опасност е състояние на военно-политическата обстановка, когато в еднаква степен са налице потенциална вероятност за избухване на военен конфликт и вероятност за неговото предотвратяване.
Военната заплаха представлява състояние на военно-политическата обстановка и междудържавните отношения, при което намалява възможността за запазване на мира и нараства вероятността за избухване на конфликт. Налице е ясно очертаваща се потенциално агресивна страна.
Конфронтация – това е състояние на враждебно противопоставяне на страни и коалиции с използване на невъоръжени форми на противоборство, в което се въвличат обществените и политическите структури на съответната държава.
Непосредствената военна заплаха е ескалирането на военната заплаха при доминираща роля на въоръжените сили в преследване на агресивни цели, опит за диктат и шантаж след провеждане на мероприятия за повишаване на бойната готовност на въоръжените сили.
Военополитическата криза представлява състояние на военно-политическата обстановка и международните отношения, при което съществува непосредствена заплаха за употреба на въоръжена сила срещу суверенитета, териториалната цялост и независимостта на държавата.
Военният конфликт, както вече стана дума и по-горе, е форма за разрешаване на съществуващите противоречия с двустранна употреба на военна сила.
Заключение

От изложеното по-горе стана ясно, че войната и военният конфликт са сложни обществени явления за разрешаване на противоречия между отделни държави или групировки с помощта на въоръжената борба. Същите са предмет на военната история. Тяхното изучаване е необходимо, не само от гледна точка на натрупване на нови знания, а за да може правилно да се оценяват и съвременните явления в заобикалящия ни свят.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВОЕННИТЕ КОНФЛИКТИ

2.1. Френска класификация
Съществуват и са били предлагани много класификации на войните и военните конфликти. През 1962 г. Реймон Арон, виден френски философ и социолог и професор по социология в Сорбоната, в книгата си “Мир и война между нациите”, между другите типологии изтъква една формална типология. Тя се основава на политическия характер. Така той различава следните войни:
- междудържавни – които са избухнали на базата на схватка между политически единици;
- наддържавни – които имат за обект, произход или последица елиминирането на някои воюващи единици и създаването на политическа единица от висш порядък;
- инфрадържавни – при които залогът е запазването или премахването на една политическа единица.
Жан-Батист Дюрозел от своя страна анализира войната като историк и в своето произведение “Всяка империя ще загине” през 1992 г. използва шест критерия.
Първият от тях е интензивността. В зависимост от нея той различава тотална и ограничена война.
Тотална война е тази, която обхваща съвкупността от средства на воюващите – не само военни, но и икономически, финансови, демографски, и която завършва с разбиването на противника.

Ограничената война представлява конфликт в даден географски регион, в който воюващите използват силата не за да разбият противника или да го накарат да капитулира, а за да постигнат определена цел, която на изисква пускането в действие на всички средства. Следователно тук е налице ограничаване на целите, средствата и пространството.

Жан-Луи Дюфур в “Истинските войни” счита интензивността за истински критерий и предлага класификация на конфликтите по седемстепенна скала:
1) мирно състезание между държавите;
2) тероризъм, наркотици, пропаганда и дезинформация, психологически действия и др.;
3) въстание, малка война, контравъстание;
4) междудържавен конфликт с малка интензивност;
5) междудържавен конфликт с голяма интензивност;
6) локализиран ядрен конфликт;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Локални и военни конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.