Лекции по Локални и военни конфликти


Категория на документа: История


Важна особеност при тази операция се явява избирателното нанасяне на ракетно-бомбените удари. Характерно при това е, че особено в началния период много успешно се използват самолетите F-117A. Те са общо 50 броя, което е 2,3 % от общото количество на самолетите. В същото време те поразяват 40-43 % от всички първостепенни обекти. За отбелязване е изключително високата ефективност на ударите на тези самолети – 95 %. За сравнение може да се посочи войната във Виетнам, при която средната ефективност при използване на самолетите при подобна дейност е 33 %. При нанасянето на ударите по иракските обекти са използвани управляеми авиационни ракети с далекобойност от 30 до 100 км.
Друга много важна задача, която се изпълнява в тази операция е борбата с мобилните ракетни комплекси “Скъд”. При това са използвани различни типове самолети – за разузнаване и управление (Е-8А “Джистарс”), ТР-1А с РЛС за страничен обзор, разузнавателни самолети за водене на кръгово разузнаване на бойното поле при всякакви условия, RF-4C “Фантом” с бордови фотокамери и РЛС за страничен обзор, палубни самолети F-14 с фотокамери, разузнавателни самолети от ВВС на Саудитска Арабия, английски самолети “Торнадо” GR-1A за действие при всякакви условия. За отбелязване е, че тя се оказва много трудна за изпълнение. Според генерал Норман Шварцкопф “търсенето на мобилна пускова установка наподобява търсенето на игла в купа сено”. Способът, който се използва при изпълнението на тази задача е най-вече блокиране от въздуха, като се минират най-вероятните маршрути за движение на мобилните комплекси с касетъчни боеприпаси. При краен резултат – унищожени 40 комплекса, 30 се падат на авиацията, което говори действително за една определяща роля на ВВС. При това са заделени общо около 6600 самолетоизлитания, което е 6 % от общия брой.
По време на тази операция е осъществена и противоракетна отбрана на ТВД. За прехващане и унищожаване на изстреляните иракски оперативно-тактически ракети е използван третият ешелон на отбраната – преносимите ракетни комплекси “Пейтриът”. Комплексът е в състояние да прехваща единични и групови цели на височина от 60 м до 20-30 км и далечина 50-80 км, а ако данните са предадени от системата “АУАКС” – до 150 км. В хода на военните действия по територията на Израел и Саудитска Арабия са изстреляни 70 оперативно-тактически ракети. При стрелбата по тях с преносимите комплекси, които имат вероятност за попадение от 0,8 до 0,9, обикновено са изстрелвани по две ракети. Първото поразяване на ракета “Скъд” е осъществено на 18 януари 1991 г. на височина 5000 м.
Тази война е характерна и с използване на крилати ракети “Томахоук”. Само през първата седмица на операция “Пустинна буря” от кораби в Персийския залив са изстреляни 240 крилати ракети, което е около 25 % от намиращите се на въоръжение във военноморските сили. Те са използвани главно в ешелона за пробив на ПВО и в ударните ешелони. От 52 ракети, изстреляни в първия ударен ешелон, 51 поразяват целите. Само през първия ден са използвани над 100 крилати ракети. Те поразяват важни обекти – станциите на зенитно-ракетните комплекси, пунктове и центрове за управление, заводи за производство на оръжие, складове, центрове за производство на ядрено (химическо, биологическо) оръжие. В Багдад такива обекти стават министерството на отбраната, президентския дворец, центърът за управление и свръзка и др. По данни от печата общо през войната са изстреляни 316 крилати ракети.
4. Операция “Пустинен меч” (24-28 февруари 1991 г.)
Тази операция представлява действията на сухопътната групировка на многонационалните сили и по същество е въздушно-земно сражение в продължение на около 100 часа. Преди нейното започване в продължение на няколко дни са проведени мероприятия по радиоелектронно подавяне на системата за ПВО и системата за управление на въоръжените сили на Ирак.
Замисълът предвижда нанасяне на два обхващащи удара по иракските войски на Кувейтския ТВД. Първият е по Кувейт за блокиране отстъплението на иракските войски от южен Кувейт и от гр. Кувейт. Вторият е планиран северно от Кувейт за излизане в долината на р. Ефрат към Басра за недопускане оттеглянето на републиканската гвардия.
Ударите по суша са разчетени за нанасяне три направления. От море се предвижда стоварване на морски десант и действия на корабната артилерия. Задачите на авиацията са изваждане от строя на командните пунктове, унищожаване на иракските ВВС, изолиране на Кувейтския ТВД и намаляване на численото превъзходство в личен състав, техника и артилерия.
Още при започване на военните действия се прилага способът за нанасяне на масирани удари по зони от няколко квадратни километра. В резултат на това всички цели са унищожени, а според генерал Шварцкопф това се отнася и за 50 % от личния състав. Характерно е, че при нанасяне на ударите личният състав е бил подложен на огромно психическо въздействие, в резултат на което изгубва самоконтрол, т. нар. “аерофобия”.
Според съюзното командване , към началото на бойните действия от авиацията са унищожени над 90 % от комуникациите, свързващи групировките в Кувейт и Ирак.
Друга важна задача, която изпълнява авиацията в интерес на сухопътните групировки е устройване на проходи в минновзривните заграждения. При това са използвани боеприпаси с обемен взрив и многоцелеви авиационни бомби, които създават свръх налягане от 72 кг/см 2.
На 24 февруари в 1,00 часа линейните кораби “Уискънсин” и “Мисури” започват да обстрелват крайбрежната полоса с 406-милиметрови оръдия. В 4,00 часа започва настъплението на двете групировки, отстоящи на 200 км една от друга.
В нощните боеве 1-ва бронетанкова дивизия (Великобритания), въоръжена с танкове “Чалънджър” унищожава около 200 иракски танка Т-62, 100 бойни бронирани машини и около 100 артилерийски системи. При това загубите са 9 души британци и то от т. нар. “приятелски огън”. Това са две бойни машини на пехотата, погрешно улучени от щурмовите самолети А-10 (САЩ).
На 25/26 февруари американските части с танкове М1А1 разгромяват една бронетанкова дивизия от иракската републиканска гвардия, въоръжена с танкове Т-72 без да понесе загуби.
За пример също така може да се посочат действията на 1-ва дивизия морска пехота, завзела летищата Джабер и Кувейт и унищожила около 310 танка. Иракчаните след тези поражения изоставят Кувейт.
На 28 февруари в 5,00 часа президентът на САЩ Буш решава огънят да се прекрати. До тогава десантните и бронетанковите части на многонационалните сили са блокирали подстъпите към Басра. За четирите дни два от американските корпуси обкръжават почти цялата 500-хилядна иракска армия на кувейтския ТВД.
5. Резултати от войната, разходи и изводи
По оценка на специалистите загубите на Ирак в тази война са над 70 хил. души убити и ранени, около 85 хил. пленени и над 30 хил. безследно изчезнали. Не са малко загубите и във военна техника – около 360 самолета (основната част на земята), около 2700 танка (според Пентагона те са 4000). Голяма част от тях (1850 бр.) са изоставени в района на бойните действия. Освен това, многонационалните сили унищожават пет бойни иракски кораба, 25 катера и около 40 пускови установки на оперативно-тактически и тактически ракети.
Общите загуби на многонационалните сили, според печата са 795 души убити, както и 69 бойни самолета, 28 вертолета и известно количество бронетанкова техника.
Ако се говори за главните резултати от тази война преди всичко трябва да се подчертае разгрома на най-мощната (поне по численост и боен състав) групировка на иракските войски, намираща се в южната част на страната и в Кувейт, след което Ирак въобще не можеше да продължи войната и се съгласи да приеме поставените му от командването на многонационалните сили условия. Той напълно изведе от Кувейт и южните райони на Ирак остатъците от своите разбити войски без въоръжение и бойна техника и престана да нанася ракетни удари.
Освен това, на военния потенциал на Ирак бяха нанесени сериозни щети, подкопани бяха основите на неговия военно-икономически потенциал поради пълното разрушаване или изваждането от строя на важни обекти от военната промишленост.
Иракското ръководство поема определени задължения пред ООН за унищожаване на химическите и ракетните оръжия, което съществено намали риска от тяхното използване в бъдеще.
Една такава война естествено изисква огромни финансови ресурси. Първоначално се е смятало, че ще са необходими около 15 млрд. долара, а в действителност сумата достига около 30 млрд. За сравнение през Втората световна война за четири години САЩ изразходват 288 млрд. долара, което е 6,5 млрд. месечно. По време на войната в Корея за три години сумата е 54 млрд. или 1,5 млрд. месечно, а във Виетнам за девет години – 111 млрд. или 1,1 млрд. месечно. В персийския залив за около една година сумата достига 50 млрд. долара, което е 4,16 млрд. разходи всеки месец.
Това се обяснява най-вече със скъпоструващите оръжия, които се използват там. Във Втората световна война един самолет “Мустанг Р-51” струва 64 хил. долара, а използваният в Персийския залив F-16 “Ийгъл” – 50 млн. Подобен е примерът и с бронетанковата техника – цената на танка “Шърман М4” е 50 хил. долара, а на “Абрамс М1-А” – 4,4 млн.
Според “Франс прес” от 2 август 1990 г. (окупацията на Кувейт) до 31 март 1991 г. САЩ е трябвало да получат от другите държава 52 млрд. долара. В действителност за подготовка на операциите до 16 януари те получават около 10 млрд. долара от: Саудитска Арабия – 2,75 млрд.; Кувейт – 2,5 млрд.; Япония – 2 млрд.; ФРГ – 1,2 млрд.; Египет, Тайланд, Южна Корея и др. – 1,5 млрд.
Ежедневните разходи за бойните операции в тази война поглъщат от 500 млн. до 1 млрд. долара. Общо съюзниците са предоставили на САЩ 41,5 млрд. долара. Най-много разходи в тази война извършват: Саудитска Арабия – около 20 млрд.; Кувейт – 18,5 млрд.; Япония – 13 млрд.; ФРГ – 10,5 млрд.
След като завършва войната става ясно, че предположенията на експертите се оправдават – победата е на страната на многонационалните сили. По време на военните действия зоната на Персийския залив се превръща в един гигантски полигон за изпитване на най-новите въоръжения, системи и бойна техника. Много висока оценка получават свръхточните самонасочващи се системи.
Невидимият изтребител-бомбардировач F-117A, чийто относителен дял е под 2,5 % показа своята изключително висока ефективност. Само през първия ден тези самолети атакуваха 31 % от важните обекти и то без да се използват други изтребители за прикриване и самолети за подавяне системата за ПВО на противника.
В тази война за първи път се използваха в бойни условия крилати ракети с морско базиране “Томахоук”. Вследствие на това те се усъвършенстват, като се снабдяват със системи за свръзка със спътници, увеличаване на далекобойността им до 1665 км.
По време на войната възникват и определени проблеми, главно свързани с бързото получаване и обработване на разузнавателната информация. Поради това се взема решение и някои от разузнавателните самолети са снети от въоръжение.
Висока оценка по време на бойните действия получи радиоелектронната борба, която се води от ВВС – главно за подавяне на средствата за ПВО.
Войната показа, колко важна е подготовката на летателния състав. След войната в САЩ се вземат мерки за снабдяване с бойни самолети Миг-29 и Су-27, тяхното изучаване и усвояване.
В хода на военните действия стана ясно, че има доста сериозни проблеми в борбата с мобилните ракетни комплекси на противника. Те са в състояние за няколко минути да нанесат удар и да се изместят, при което космическото разузнаване не е открило местата им за разполагане.
Извод, който е направен, в резултат на опита от тази война е, че има необходимост от малки тактически спътници за командирите на подразделения за да се съкращава времето за получаване на разузнавателна информация от тях.

УТВЪРЖДАВАМ
НАЧАЛНИК НА КАТЕДРА “ОУТПСВ”
полк. (Димитров) доц. д-р

ВЪПРОСНИК
за провеждане на семестриален изпит по Локални военни конфликти с обучаеми втори курс, специалност “Национална и регионална сигурност”, задочно обучение и по индивидуален план

Същност на военната история и нейния предмет.
Съдържание на военната история – основни части (раздели).
Съдържание на военната история – специални части (раздели).
Съотношение между война и военен конфликт.
Причини за възникване на военните конфликти.
Френска класификация на военните конфликти.
Съветска (руска) класификация на военните конфликти.
Китайска класификация на военните конфликти.
Американска класификация на военните конфликти.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Локални и военни конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.