Лекции по Локални и военни конфликти


Категория на документа: История



В исторически план под локални войни се разбират обикновено войните между отделните държави и групи от държави, които се проведоха след Втората световна война от 50-те до 90-те години на ХХ век в различни райони на земното кълбо. Общо за този период има над 200 частни военни конфликта и около 20 ограничени войни със средна интензивност.

Най-значителните от тях са войната в Корея 1950-1953 г., войната във Виетнам 1959-1975 г., войните в Близкия изток между Израел и арабските държави през 1959, 1973 и 1982 г., английско-аржентинският конфликт през 1982 г., съветско-афганистанската война 1979-1989 г., войната в Персийския залив в началото на 90-те години и др......

Като правило, всички съвременни локални войни, според руските специалисти, могат да се отнесат към един от трите типа, които се очертават на основата на относителното ниво на икономическо и военно развитие на участващите страни:

1) Между развити и изостанали страни, каквито са колониалната война на Франция в Алжир 1954-1962 г., войната на САЩ във Виетнам 1965-1973 г., операцията на международната коалиция по освобождаването на Кувейт през 1991 г. Развитието и резултатът от войните от този тип зависят в най-голяма степен от политическите фактори и външната помощ, която получава изостаналата страна.

2) Между страни с еднакво ниво на развитие – такива са първата гражданска война в Ангола 1975-1991 г., Ирано-иракската война 1980-1988 г. Често пъти войните от този тип са продължителни.

3) Между страни с еднакво, но много ниско ниво на развитие. Такива са гражданската война в Сеира Леоне 1991-2000 г., Грузинско-абхазката война 1992-1993 г. Същите се водят с крайно ограничени сили, в условия на остър недостатък на материално-технически ресурси.
3. Китайска класификация.
Китайските специалисти класифицират войните и въоръжените (военните) конфликти според следните критерии (параметри): тип на противоречията, мащаб на конфликта, използвани средства на въоръжена борба, характер на политическите цели, географските особености на театъра на военните действия, характер на действията на страните.

В зависимост от типа на противоречията в Китай разделят войните и военните конфликти на класови, национално-освободителни и междудържавни.

Според мащаба класификацията в низходящ ред е както следва: световна (глобална) война, локална (регионална) война, граничен конфликт, военна акция (операция) или инцидент. От своя страна локалните (регионалните) войни се делят на войни от голям мащаб, войни от среден мащаб и войни от малък мащаб.

Локалните войни от голям мащаб се считат тези, в които от двете страни ще бъдат ангажирани общо над 1 млн. души. Смята се, че в бъдеще едва ли ще има такива войни, в които да участват въоръжените сили на Китай.

Локалните войни от среден мащаб – това са тези, в които въвлечените войски ще са от 500 хил. до 1 млн. души. Като такава се оценява войната между Китай и Виетнам през 1979 г., в която участват около 700 хил. души.

В локалните войни от малък мащаб общата численост не превишава 500 хил. души. Типичен пример за такава се смята граничен конфликт, подобно на този между Китай и Индия през 1962 г., когато участващите от двете страни са не по-вече от 70 хил. души.

В зависимост от използваните средства, както и в други държави, в Китай разграничават войни и конфликти с използване на ядрено оръжие (ядрени войни) и войни и конфликти с използване на обикновени оръжия (обикновени войни), а според политическите цели – справедливи и несправедливи.

По отношение на географските особености на театъра на военните действия, в използваните източници не се посочват видовете войни, но може да се предположи, че става дума за класифициране на войните и конфликтите според различните географски фактори – географско положение, климат, хидрография и пр.

Подобно е положението и за класифицирането на войните според характера на действие на страните.
4. Американска класификация
Американските специалисти при оценката на войните и военните конфликти използват различни критерии – използвани средства, загуби, причини.
Според използваните средства те разграничават три групи:
- конфликти с висока интензивност, когато се използват всички налични сили и средства, включително ядрено и биологично оръжие;
- конфликти със средна интензивност – с използване на всички сили и средства без оръжия за масово поразяване;
- конфликти с ниска интензивност, които се свеждат до политически или военни акции с ограничен характер.
Друг много важен критерий, който се отчита в САЩ, са човешките загуби. На регистрация там подлежат онези локални военни конфликти, когато в отделни бойни действия са загинали най-малко 25 души и правителствените сили са една от воюващите страни. Според загубите локалните войни и конфликти се определят на два типа:
- второстепенни – когато жертвите са под 1000 души;
- първостепенни – с над 1000 души човешки жертви.
От своя страна първостепенните военни конфликти се делят на междинни конфликти (при общи загуби над 1000 души) и войни (при загуби над 1000 души годишно).
5. Класификация в България
У нас до 90-те години класификацията на войните и военните конфликти в общи линии се подчиняваше на общата доктрина, приета в рамките на държавите-участнички във Варшавския договор. При избора на критериите естествено на първо място излизаше класовият фактор, съобразен с наличието на “световната социалистическа система”, както и задачите на класовата борба в капиталистическите страни. Освен това се отчиташе и крайната цел на борбата за изграждане на безкласово общество – победата на социализма в световен мащаб. Изхождайки от тези позиции и възможните противоборстващи страни, войните се деляха на следните групи:

- Граждански войни между пролетариата и буржоазията – такива се определяха войните в: Гърция 1946-1949 г., Китай 1946-1949 г., Ливан 1948 г., Коста Рика 1948 г., Бирма 1948 г., Куба 1956-1958 г., Конго 1960-1961 г., Лаос 1960-1961 г
- Войни между колонизаторите и народите, борещи се за национална независимост – Индонезия срещу английско-холандските колонизатори 1945-1949 г., Виетнам, Лаос и Камбоджа срещу френските колонизатори 1945-1954 г., народите от Малая срещу англичаните 1948-1955 г., Тунис срещу французите 1952-1956 г., Кения срещу англичаните 1952-1956
- Войни между капиталистически държави, като войните между Индия и Пакистан 1946-1948 г., 1965-1966 г. и 1972 г., израелско-арабските войни 1948-1949 г. и 1967 г., коалицията между англичани, французи и израелци срещу Египет 1956 г.
- Войни между противоположни обществени системи – такива като войната в Корея 1950-1953 г., САЩ срещу Виетнам 1964-1973 г., САЩ срещу Куба 1961 г., войната между Индия и Китай 1952-1962 г.
В зависимост от използваните средства войните се деляха на ядрена война и война с обикновени средства, а според мащаба – на световни и локални.
От 1996 г. в българската военна литература се появи нова обща класификация на войните и военните конфликти, която има допирни точки с някои от разгледаните до сега, но в същото време тя има и нови моменти. Нека да я разгледаме.
При тази обща класификация военните конфликти се разделят на седем групи по различни критерии – характер на противоречията, националните интереси, състава на участващите държави, преследваните цели, мащаба, използваните средства и интензитета.
1) Според характера на противоречията военните конфликти се класифицират в зависимост от преобладаващите противоречия, в резултат на които са започнали те, а именно:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Локални и военни конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.