Лекции по Локални и военни конфликти


Категория на документа: История


- политически – борба за власт;
- икономически – за разпределение на пазари и суровини;
- териториални – за коригиране на граници;
- етнически – за самоопределение или създаване на нови държави;
- религиозни – за отстояване на определени религиозни възгледи или налагане на нова религия.
2) Според националните интереси военните конфликти се класифицират като:
- военни конфликти, които съответстват на националните интереси;
- военни конфликти, които не съответстват на националните интереси;
- военни конфликти, които крият заплаха за националните интереси.
3) Според състава на участващите страни военните конфликти биват:
- междудържавни – между две държави, между една държава и коалиция, между две коалиции;
- вътрешни – борба за власт, тероризъм, борба за автономия.
4) Според целите военните конфликти могат да бъдат:
- за завоюване на нови територии;
- за самоопределение (създаване на нова държава);
- за защита на националните интереси.
5) Според мащаба военните конфликти се дефинират като:
- глобални;
- регионални.
6) Според използваните средства военните конфликти могат да бъдат:
- конвенционални;
- ядрени;
- комбинирани.
7) Според интензитета на протичането военните конфликти се разделят на:
- военни конфликти с висока степен на интензивност;
- военни конфликти със средна степен на интензивност;
- военни конфликти с ниска степен на интензивност;
Съществува и още по-подробна класификация на военните конфликти според интензивността и участващите сили и средства, но тя засяга повече военните аспекти, поради което не е нужно да се разглежда. Само ще отбележим, че военният конфликт с висока степен на интензивност е най-острата форма за решаването на дадено противоречие. По своята същност той е война, в която участват въоръжените сили на дадената държава.

РУСКО ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 Г.

1. Причини и характер
Основните причини са:
- изостряне на т.нар. "Източен въпрос".
- избухването и жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. Османската власт се опитва да скрие извършените престъпления, но турските жестокости, извършени в българските земи, стават достояние на световната общественост.-Анкетьори и дипломати като Церетелев, Скайлер, Беринг, д'Истриа, Льо Ге и Позитано, констатират потресаващия факт, че в България са разрушени, опожарени и напълно ограбени повече от 100 цъфтящи градове и села, че броят на избитите българи надхвърля 30 хиляди души, 12 хиляди са изпратени в затвора или на заточение, а 3 хиляди деца остават сираци;
- стремежът на Русия да засили своето влияние на Балканите. Целта, която Русия преследва във войната, е да освободи българския народ и да засили влиянието си в новоосвободена България. Също така да укрепи разклатения си престиж след неуспешната за нея Кримска война 1853-1856 г. Решително въздействие за обявяване на войната оказва масовото движение на руския народ в подкрепа на българския.
На 12 април 1877 г. император Александър II подписва в град Кишинев, където се намира главната квартира на руското командване, историческия манифест за обявяване на войната.
По своя характер войната е справедлива, прогресивна и освободителна. Тя ликвидира най-гнилия азиатски феодализъм и варварски абсолтютизъм в Европа и разкрива широки простори за развитие на капитализма в България. В обявената война Русия не преследва завоевателни цели и в това се крие огромното морално и политическо превъзходство над противника. Вярно е, че активната намеса на руския царизъм в балканските събития се обуславя от стремежа му да укрепи влиянието си сред южните славяни. Това той възнамерява да постигне чрез създаване на независими държави, на които гледа като на естествени съюзници в по-сетнешната борба за разширяване влиянието си на Балканския полуостров и в Близкия Изток.

2. Създаване на българското опълчение
Българският народ взема активно участие в борбата за своето освобождение. Във войната действат два основни фактора. Това е руската военна сила и българското националноосвободително движение. Българското опълчение, в което се влива революционната емиграция в Румъния, Русия, Сърбия и доброволци от страната, е най-масовата организирана форма на участие на българския народ в Освободителната война.
На 20 октомври 1876 г. руското командване взема решение за създаване на Българското опълчение. За негов началник е назначен ген.-майор Николай Столетов, който е със солидно общо и военно образование.
На 30 март 1877 г. ген.-майор Столетов обявява формирането на първите три дружини под названието "Почетен конвой на главнокомандващия" в състав 900 души. На 17 април 1877 г. със заповед на главнокомандващия формираните 6 дружини са реорганизирани в Българско опълчение. За командири на дружините са назначени подполковник Кесяков, българин от Копривщица, майор Куртиянов, подполковник Калитин, майор Редкин, майор Беляев и подполковник Нищенко. В опълчението са назначени за командири и около 20 българи, изтеглени от руската армия. За командири на роти и взводове ген.-майор Столетов изисква офицери, които са участвали като доброволци в Сръбско-турската война 1876 г., да имат боен опит и да съчувстват на освободителната борба на българския народ.
Организационната структура на Опълчението е следната: командване с щаб, три бригади – във всяка бригада по две дружини, във всяка дружина по пет роти, а в тях по четири взвода. Към 30 юни 1877 г. то наброява 7 444 души. След форсирането на река Дунав от руската армия на българска земя са формирани още шест дружини, които са известни под името "Второ опълчение".
Московският славянски комитет с председател Ив. Аксаков поема грижата за въоръжаването и снаряжаването на опълченците. Те са въоръжени с пушки "Шаспо" обр. 1866 г. с калибър 10,67 мм и далекобойност 500-600 м, а точността на стрелбата е слаба. По своите тактико-технически данни за времето си те са остарели. След боевете на Шипченския проход Опълчението е превъоръжено с пушка "Крнка" обр. 1869 г. с калибър 15,24 мм и далекобойност 1500 м.
Бойната подготовка на опълченците започва в Кишинев и продължава в Плоещ. Обучението се води по руски устави и наставления. По съкратена програма са преминати тактически занятия по основните теми за взвод, рота и дружина и са проведени бойни стрелби. Резултатите са много добри. Опълченците се отнасят много съзнателно към своята подготовка. Руските офицери са възхитени от тяхната възприемчивост и старание в службата.
Снаряжението им се състои от две платнени торби - едната за вещите и сухарите, а другата за патроните, манерка за вода и котелка за храна.
На 6 май 1877 г. в лагера край град Плоещ при тържествена обстановка делегация, начело с кмета на град Самара Е. Кожевников и общинския съветник П. Алабин, връчва на Българското опълчение знаме, което гражданите на града са приготвили още през 1876 г. за българските въстаници. Знамето е изработено от трицветен копринен плат - бял, малинов и светлосин.....
След молебена за освещаване на знамето платът се прикрепва със златни гвоздеи към дръжката. Когато към него пристъпва старият български войвода дядо Цеко Петков, борил се 32 години за народна свобода, поемайки чукчето, той заплаква, произнасяйки думите: "Да помогне бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя, нашите майки, жени и деца да изтрият с това знаме скръбните си очи..." Когато е забит и последният гвоздей, настъпва най-тържествената минута. Знамето е връчено на трета опълченска дружина и първият му знаменосец става старшина Антон Марчин.
След преминаването на река Дунав Българското опълчение играе значителна роля за успеха на бойните действия през войната. Съвместно пролятата кръв на руси и българи при Стара Загора, Шипка и Шейново укрепва българо-руската бойна дружба. На основата на Опълчението след Освобождението е създадена Българската земска войска, която наследява и размножава бойните традиции на опълченците.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по Локални и военни конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.