Лекция по международна търговия


Категория на документа: История


... Продължение от миналия път:
През периодът 16-ти - 17-ти век се променят организационните форми на международната търговия. През средновековието ограничените размери на търговската дейност определят и нейните организационни форми. Търговците сами осъществяват покупката и продажбата на стоки. С разширяването на стокооборота преобладаваща роля в международната търговия започват да играят търговците на едро (ангросисти). С увеличаването на мащабите на търговията се появяват търговските посредници, които срещу определени комисионни изпълнява поръчките на големите фирми за търговия на едро по покупко-продажбата на стоки. През 15-ти и 16-ти век в европейските страни се засилва централизацията на държавната власт. Това довежда до намаляването на вътрешните митнически граници и пунктове. В Англия тези граници са премахнати през 16-ти век, във Франция през 18-ти век, а в Германия едва пре 60-те и 70-те години на 19-ти век. Същевременно държава се намесва в премахването и на една друга пречка за развитието на външната търговия при феодализма. Това са съществуващите различни парични единици, мерки и теглилки. Значителна роля за развитието на търговията има и осъвършенстването на средствата за съобщения и връзки. През 16-ти и 17-ти век започва да се развива борсовата търговия. Постепенно тя обхваща различни стоки. На стоковите борси сделките се сключват по образци без стоките да са в наличност. През 16-ти век най-развита е стоковата борса в Антверпен, през 17-ти в Амстердам и след това през 18-ти век в Лондон. През 16-ти и 17-ти век нараства ролята на така наречените привилигировани търговски компании. Те стават основно средство за първоначално натрупване на капитал в развитите европейски държави. Първата такава търговска компания е създадена през втората половина на 14-ти век в Лондон. Това е така наречената компания на търговците авантюристи, която получава от държавата монополно право да търгува с редица европейски държави. През втората половина на 16-ти век в Лондон е създадена московската търговка компания, която търгува с Русия и северния регион на Европа. През 17-ти век привилигировани търговски компании се създават и в други европейски държави. От 1554г. до 1698г. общо във Франция, Англия и Холандия са създадени около 60 такива компании. За търговия с Индия през 1600г. в Англия е създадена остиндийска компания. През 1602х. Е създадена холандската Ост индийска компания. В Англия са създадени подобни компании за монополна търговия със Северна Америка през 17-ти век. Такива са Пливотската , Вирджинската търговска компания.
Обобщение за търговията: Основни промени, които настъпват в областта на търговията през периода 16-ти / 18-ти век:
1. Преместването на центъра на световната търговия от Средиземно море в Атлантическия океан, в следствие на което започват да се развиват икономически държавите, които имат брегове на Атлантическия океан.

2. Международната търговия достига непознати до този момент в историята мащаби и този ръст се дължи най-вече на търговията на Европа с през-океанските територии.

3. Постепенно се създава ново международно разделение на труда основано на интензивните външнотърговски връзки и формирането на единен световен пазар. Започва да се наблюдава специализация на отделните държави в производството на отделни аграрни или индустриални стоки.

4. Нарастването на обема на световната търговия довежда до изменение на начините по които тя се извършва. Появяват се след 16-ти век стоковите борси. Създават се специализирани компании, които получават от държавата монополно право за търговия с определени региони на света. Разрастването на световната търговия поставя въпроса за сигурността на превозваните товари и корабите. В края на 16-ти век и началото на 17-ти век в Лондон е създадена застрахователна компания Лойдс и застраховането се превръща в бизнес. През 16-ти и 17-ти век в Европа се формира нов тип кредитна система ориентирана към осигуряването на финансови ресурси за бързоразвиващото се
производство и търговията. Съществена част от тази система става търговския кредит. Той възниква още през средновековиято, но пълното му разгръщане става през 16-ти и 17-ти век във връзка с разрастването на търговията, особено на външната търговия, където времето за пренос на стоки от едно място на друго е много дълго. Още през средновековието продажбата на стоки с отсрочка на плащането се използва в търговските отношения. Несъвпадането на времето на производство и размяна на стоката както и сезонните условия влияещи върху създаването на даден продукт водят до това, че на дадени производители се налага да купуват стоки от други производители още преди да са произвели и продали собствените стоки. При това положение купувачът става дебитор, а продавачът кредитор. Това отношение все още не представлява зародиш на търговски кредит, защото то във средните векове е рядко явление и няма характер на капиталистическа размяна (размяна с цел печалба). През 14-ти век покупко-продажбата на стоки на кредит се практикува от немски, италиански и френски търговци. Срокът на кредита е сравнително продължителен (между един и шест месеца), причина за което е слабо развитата пътна и съобщителна инфраструктура. Най-използвания интрумент на търговския кредит по онова време е полицата. Нейният произход е свързан не толкова с търговията на стоки, колкото с операциите по превода на парични средства. Поради големия риск при преноса на пари в средновековието от едно населено място на друго, още през 12-ти век геноестките търговски започват да внасят пари при местните сарафи срещу писмена гаранция от сарафа, че вносителят може да получи сумата на друго място. По този начин търговците патуват до пазарните центрове без да носят в себе си пари. Писмото давано от сарафа на търговеца представлява зародишна форма на полица. С течение на времето поличният оборот се осъвършенства. От началото сарафът в допълнение към полицата изпраща по търговеца до сарафа кореспондент специално писмо, наричащо се трата, в което се съдържа поръчката да се плати на приносителя определена сума. През 14-ти век в Италия се появява практика да се снабдява тратата (или преводната полица) с акцепт (надпис върху тези документи), в който е отбелязано съгласието на сарафа (кореспондент) да поеме задължението за изплащането на сумата по полицата. Поличните операции в началото са свързани изключително с превода на парични суми. По-късно полиците стават средство за функционирането на търговския кредит, защото търговците при размяна на стоки започват да се разплащат помежду си с полици. Център на търговията през 13-ти и 14-ти век стават панаирите. По това време международно значение получават панаирите във френското графство Шампан, разположено на пътя между Англия, Фландрия и Италия. На определени дни на панаирите в Шампан се извършват разплащания между търговците с полици. Тези дни получават прозвището (прякора) полични панаири. През 15-ти и 16-ти век ролите на световните панаири и полични центрове заемат панаирите в Лион и Антверпен. Въпреки, че доста рано още през 13-ти век полиците се използват като средство за търговски плащания. До началото на 17-ти век предаването на полици в ръцете на трети лица се забраняват дори със закон. Това пречи на използването на полиците като масово платежно средство. През 17-ти век във връзка с разрастването на производството и търговията прехвърлянето на полиците на трети лица се озаконява. С това се дава силен тласък на развитието на търговския кредит. Паралелно с развитието на търговския кредит през 16-ти и 17-ти век възниква и банкерският кредит. Исторически предшественик на капиталистическите банки е търговския капитал. Още през средновековието наред с натуралната размяна той играе важна роля в търговията между Европа и Изтока, както и между държавите в Европа. Неговата функция се затруднява от политическата раздробеност, голямото разнообразие и несъизмеримост на монетните системи. Това принуждава търговците занимаващи се с международна търговия да обръщат специално внимание на качеството на монетите и на техния курс. Наред с търговията със стоки се появява и развива търговията с парични единици и се появяват сарафите (търговците специализирани в това). Често такава функция изпълняват майсторите златари. През 16-ти век в Англия например много от сарафите са бивши майстори в работилниците за изделия от ценни метали. Те представляват своеобразна корпорация от около сто члена, която има значително влияние в обществото. В началото сарафите са само търговци на пари. Постепенно в тях се съсредоточава значителна парична маса и те стават банкери. В стремежа си да избегнат риска при патуването търговците им поверяват на съхранение парични ресурси и им дават поръчки да извършват плащания вместо тях (преводни операции). В такива случаи сарафите издават на търговците преводни полици. В началото сарафите не се занимават с кредитна дейност и поради това не само не плащат проценти на собственика на капитала, но даже сами получават от него възнаграждение за съхранението и управлението на паричните средства. С увеличаването на средствата в техни ръце постепенно сарафите започват да отпускат заеми срещу лихва. Родина на средновековното банкерство е Италия. Терминът банкер, който заменя термина сараф, се появява във Венеция през 14-ти век. Операциите, които извършват банкерите са приемане на парични влогове, посредничество в плащанията между техните клиенти, преводни операции и отпускане на кредити. Средствата, с които разполагат банкерите, се набират от собствени ресурси и вложени парични средства от търговците. Освен това италианските банкери изпълняват и поръчки на властта по събиране на данъци на римския папа по събиране на църковния десятък и други. Това също осигурява временно налични парични средства, които те отпускат като кредити срещу определен лихвен процент. Голямо значение за развитието на кредитните операции в средновековието има посредничеството на банкерите при плащанията между търговците. Това посредничество поставя началото на системата за безналично плащане. Във връзка с приемането на влогове и посредничеството при плащанията възникват особени банкови средства на обръщението - банкнотите и чековете. Първообраз на банкнотите са съхранителните записки, които лондонските банкери издават на вложителите през 16-ти и 17-ти век. Те получават прозвището (прякора) билети на златарите. В началото златните билети служат само като свидетелство, че банкерът е приел пари на дадено лице и те трябва да бъдат върнати, когато вложителят изтегли влога си. С течение на времето тъговците започват да ги използват за разплащане и те статават кредитно средство за обръщение. Обикновено всички притежатели на златни билети на майсторите не изискват едновременно паричните средства, които те гарантират, това дава възможност на банкерите да пуска в обръщение повече билети, отколкото е наличното при тях злато и сребро. По този начин е поставено началото на емисионните операции и билетите на златарите се превръщат от сертификати (свидетелства) за налични ценни метали в банкерите в банкноти. Чековете също възникват във връзка с депозитните операции на банкерите. Те се появяват в Италия през 15-ти век, а в Англия влизат в обръщение през 17-ти век наред с банкерските билети (златните билети). Техниката на пускането на банкерски билети с течение на времето се осъвършенства. В началото те са поименни и влогът, за който те се отнасят може да се изиска частично или пълно. По-късно билетите стават от поименни в предиавителни и започват да се издават за кръгли суми, което облекчава значително тяхното обръщение.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция по международна търговия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.