Майор Константин Паница, комитетите "Искра" и българското Съединение


Категория на документа: История


СЪЕДИНЕНИЕТО от 1885 г. и АКЦИЯТА МУ ЗА ЗАЩИТА ОТ ЕЛЕНСКОТО АРХИЕРЕЙСКО НАМЕСТНИЧЕСТВО

ТИХОМИР ТОНКОВ

Берлинският конгрес от 1878 г. събра българите от Мизия в отделно Княжество България, а населението му между Балкана и Родопите в отделна автономна провинция - Източна Румелия.

Безсилна да измени повелята на Берлинските гробари, Македония оплака своите разбити мечти. Все пак една част от синовете й дават израз не само на нейната горест, но и на нейния гняв. Не е изсъхнало още мастилото от Берлинския договор и непрокарана новата граница между Турция и България в Кресненското дефиле се чуват бунтовни гърмежи.

Двигателят на въстанието е създаденият на 29 авг. 1878 г. в Търново комитет "Единство", душата на който са отколешните националреволюционери Каравелов и Стамболов. Това е първата брънка от веригата комитети и организации, създадени в Княжеството в следващите седем години и имащи за цел обединението на българите в една държава.

Създаденият от Захари Стоянов в Пловдив на 10 февр. 1885 г. Българо-македонски таен въстанически комитет и прераснал през април с. г. в Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), има за първообраз БТЦРК в Букурещ от 1869 г. Тази организация канализира усилията на разпокъсаната българска нация в стремежа й към обединение.

На историческото събрание на БТЦРК от 25 юли 1885 г. в с. Дермендере е взето решение за датата на обявяване на Съединението - 15 септември. Но сложната обстановка в началото на септември (в Чирпан на 1 септ. Са разкъсани султанските знамена по повод на националния празник на Турция, а на 2 септ. Ученици от Панагюрище са в основата на протестна акция срещу Султана, довела до арести) принуждава БТЦРК да премести акцията на 5 срещу 6 септември.

Овладяването на Пловдив от войските на местния гарнизон, начело с майор Д. Николаев и четите от съседните селища води до свалянето на генерал губернатора Гаврил Кръстевич избирането на Временно правителство начело с Г. Странски. Назначения за главнокомандващ Данаил Николаев веднага пристъпва към мобилизация на резервите и изработване на планове за спиране на евентуалната турска агресия.

В този тон са и двата Указа на княз Александър І за обща мобилизация и за извънредно свикване на Народното събрание. Ставаме свидетели на един от рядко срещаните синхрони в българската политика, когато монарх, премиер, парламент и обществено мнение (без най-отявлените русофили) застават на категорична позиция в подкрепа на Пловдивската акция. На 8 септ. Князът издава в Търново прословутият си Манифест, с който приема Съединението и се обръща с призив към нацията да защити с всички сили святото дело.

В тези романтични и героични дни думите и делата се сливат в едно.

Сред едни от първите институции, отзовали се на този зов за защита на Родината и Съединението е Еленското архиерейско наместничество. Схванали критичния момент, 10 дни след княжеския манифест, на 18 септ. Обладан от патриотичен порив архиерейският наместник Тодор Калинкин издава следното Окръжно до свещениците от Еленска околия:

"Всекиму от Вас е най-добре известно за провъзгласеното Съединение на отвъдната нам братска страна Тракия с Княжеството. Това е вече дело свършено, но за да осигури и заякчи това необходимо за всички българи Съединение, ще трябва да положим и жертваме и живота и имота си, защото безсъмнено неприятелите ни турците, както всякога, тъй и сега ще се опитат да се възпротивят на това Съединение. ... В цяло Българско от няколко дни насам и сега се събират чети от доброволци, които незабавно се отправят към Балкана. Във всички градове и села по цяло Българско се събират волни пожертвования за доброволците-опълченци, от които досега много са преминали в нашата сестра - Тракия, за да се съединят с отвъдните ни братя и да бъдат готови за всякакъв случай да покажат, че българите не са изгубен народ и знаят да ценят политическите си права и съществувание. Голяма и много голяма е нуждата сега за пожертвования и помощи от всеки българин за да се поддържа това свято дело, защото както се вижда мъчно може да се извърши това без помощта и поддръжката на целия ни народ. Много българи са се записали доброволци и са преминали зад Балкана, а други са помогнали с големи суми пари за тази цел. БРАТЯ! Както виждате няма българин, който да не направи и извърши поне най-малко пожертвование. Има свещеници, които тоже са взели участие в сегашното народно движение, за което ще заслужат не малко на народа. И ний като виждаме, че всичко, което се е започнало, ще може да се извърши сполучливо само ако ние вземем живо участие и подпомагаме кой с каквото може нашия любим княз и започнатото вече дело.

Вследствие на това приканвате се да внесете в събота на 21 септ. в Наместничеството най-малко 10 лв. помощ за поддръжката на опълченците-доброволци, които постоянно се записват и заминават отвъд Балкана. ... Вярвам и напълно съм убеден, че не ще има от Вас някой, който да се откаже от помощта която му се иска, даже че и с повече ще спомогне, отколкото му се иска. ... Признавам, че някои от Вас много ще се отегчат, защото вместо да получат възнаграждение, а то им се иска и помощ, все пак ще обмислят добре и не ще се откажат..."

Пет дни след това, оставил религиозните дела в името на Съединението, архиерейският наместник с бащинска критичност и загриженост, в писмо до свещеника на с. Кипилово му напомня за дълга му към Родината и иска обяснение за забавянето на паричната помощ.

Както се вижда от изпратения списък на Еленския окръжен управител една година след Съединението на 5 септ. 1886 г. събраните пари достигат 1 232 лв.

Ето още един акт на този скромен българин и голям патриот - наместник Тодор Калинкин, запазен в ТД "Държавен архив" - Велико Търново. На 4 ян. 1886 г. той отпуска помощ от 80 лв. на ранения при последвалата Сръбско-българска война редник Георги Стоянов.

Актът на Съединението, с който България за пръв път в новата си история се показва не като обект, а като субект в международната политика и поставя Великите сили пред свършен факт е един чисто народен феномен. Инспирирано от народната воля за единение, това българско дело дава успешно дълги години напред плодовете на самочувствието и превъзходството на нацията ни във всяко отношение на Балканите.

"МАЙОР КОНСТАНТИН (КОСТА) ПАНИЦА(1857-1890), КОМИТЕТИТЕ "ИСКРА" И БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ"

Тихомир Тонков

Ст. експерт
ТДДА- В. Търново

През лятото на 1878 г. старопрестолния град живее в треската на организираната борба срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес.

Тук са вече и двама от титаните на националното движение Каравелов и Стамболов. На 29 авг. 1878 г. в Хаджи Недялковата къща, където по това време е отседнал Л. Каравелов и където се помещава читалище "Надежда" е основан Губернски благотворителен комитет "Единство". Целта на тази първа по рода си първа организация в Княжеството е борба срещу решенията на Берлинския конгрес. Днес на същото това място се издига сградата на Старата градска поща, а протоколите на комитета са намерили своя естествен пристан в Държавен архив - В. Търново.

Членове на този комитет са още дузина бъдещи строители на българската държавност като: Данаил Николаев, Олимпи Панов, Г. Живков, Ст. Антонов, Цани Гинчев, Димитър х. Павли Иванов и др.

По въпросите на военното дело като специалист изпъква фигурата на 21 годишния унтерофицер Константин (Коста) Паница.

Това съобщение има за цел да разкрие на базата на някои неизвестни документи, съхранени в Държавния архив-В. Търново, дейността на този български патриот, не толкова известен в родния си град Той е най-забележителната издънка на големия род Паница, преселил се в средата на 18 век от Дебелец в Търново. Животът на родения на 21 март 1857 г. Коста Паница е бурен и кратък, причудлива смесица от скандалност и героизъм, ексцентризъм, авантюризъм и самопожертвователност. Участва в подготовката на Априлското въстание, в Сръбско-турската война от 1876 г., където е в четата на Филип Тотю и там е награден със сръбски орден за храброст "Св. Георги" ІV степен.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Майор Константин Паница, комитетите "Искра" и българското Съединение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.