Михаил Псел и неговата "Хронография"


Категория на документа: История


Шуменски Университет "Епископ Константин Преславски"

Факултет по Хуманитарни науки

Тема:Михаил Псел и неговата "Хронография"

Изготвил:Сияна Георгиева Янкова
Спец:БЕИ
Фак:№709

Проверил:гл.ас.д-р К.Андонов
Както през предишните столетия, така и през X-XIIв. богословието продължавало да бъде едно от любимите занимания на византийците.Църквата била голяма материална и духовна сила, тя разполагала с висши школи и с добре подготвени познавачи на християнската догма слови от IV-VIIIв. (Василий Велики, Йоан Златоуст,Максим Конфесор,Йоан Дамаскин и пр.), които били предмет на изучаване, на коментарите и на допълване.

Една от основните задачи на богословието била борбата за запазване на официалната християнска догма срещу нападките на различни противници.Разривът през 1054г.утвърдил окончателно съществуването на две църковно-религиозни направления (католишкото и източноправославното), които се отличавали помежду си по редица въпроси от догматично и обредно естество.И една от задачите на цариградската църква била да води борба срещу отстъпленията на римската курия от правата вяра, да докаже, че латинските християни са схазматици,изпаднали в религиозни заблуди.

Борбата срещу езичеството била водена през втората половина на IXв. И най-енергичен нейн проводник, бил цариградският патриарх Фотий (858-867 и 878-886).Тази борба в общи линии завършила за Византия успешно.

Не така стоял обаче въпросът с мохамеданството (исляма).Това било религия на един силен противник (Арабския халифат), която отговаряла на неговото обществено-икономическо развитие по пътя на феодализма и не само че не загубила своята социална база, както езичеството на славяни и прабългари,но ставала все по-здрава и устойчива.Затова борбата на византийските богослови срещу исляма била много по-упорита и продължителна.

През втората половина на IXв., когато византийската църква била изобщо в силно настъпление срещу "друговерците", като най-голям теоретик в борбата срещу мохамеданската религия се проявил Никита от Византион.Той бил по-млад съвременник на патриарх Фотий, и написал три полемични творби срещу исляма, най-голямата от които носи заглавието (Опровержение на изпълнената с измислици книга за арабина Мохамед). Специална глава е отделена за оборване на исляма и в "Съкровищницата на вярата" на Никита Хониат (вт.половина на XIIв).Данните там са систематизирани главно въз основа на съчинението на Йоан Дамаскин и Вартоломей от Едеса, както и на изложението в "Паноплия догматика".

Богата била полимическата литература и срещу разните видове "еретици" (арменци,павликяни,богомили,масалияни и пр.).Срещу арменците са писали Никита от Византион, Евтимий Зигавин, Андроник Каматир (по време на Мануил Комнин) и др. Срещу павликяните най-изтъкнати полемисти са Петър Сицилийски, патриарх Фотий и Евтимий Зигавин.Срещу богомилите са писали монахът Евтимий от Акмония (от средата на XIв), Михаил Псел, Евтимий Зигавин, Никита Хониат и др.

Между богословите,известни като противници на "латинската ерес" и автори на полемични творби, трябва да бъдат посочени патриарх Фотий, Михаил Псел, Евтимий Зигавин, Андроник Каматир.Като наследници на богатата древногръцка и елинистическа култура византийците познавали добре творбите на античните философи и се интересували от тях.

През VIII-IXв. най-популярни сред образованите среди във Византия,включително и сред висшите представители на църквата, били възгледите на Аристотел и по-специално неговите схващания в областта на логиката и учението му за волята.Аристотеловата логика и учението му за волята били използувани от византийските богослови и главно от Йоан Дамаскин, за да се обосновават чрез тях основни положения на християнската религия и да се докаже нейната правота и превъзходство над всички други религии.

По отношение на другия голям гръцки философ-Платон, и неговите по-късни последователи неоплатониците (Ямблих,Плотин,Прокъл) византийската църква, след като първоначално ги признавала, започнала да се отнася враждебно.Не одобрявали богословите твърдението на платонците, че материята е вечна и че тя не е създадена от един първоначален демиург, а само преобразувана от него.

Платоновата философия не спирали.Главен привърженик на Аристотеловите възгледи бил патриарх Фотий, който се ползувал с името на най-големия богослов теоретик през това време.Между тях може да бъде споменат летописецът Георги Менех, който напада Аристотел заради неговите схващания, че душата не била безсмъртна, и твърди, че Платон заслужавал предимство с ясното си признание, че има бог божия промисъл, което Аристотел отричал.

През следващото столетие интересът към Платоновата философия и към неоплатонците става още по силен.Като последовател на тази философия се очертава видният византийски политически деятел от времето на Лъв VI магистърът Лъв Хиросфакт.Негов противник и главен защитник на Аристотеловата школа бил съвременникът му Аретас, ученик на патриарх Фотий и архиепископ на Кесария.В един памфлет под наслов "Хиросфакт, или ненавистникът на чародействата" Аретас обвинява Лъв в това, че се отклонил от християнската вяра и се научил на друга, не християнска, като се ползувал от съчиненията на елините.Обвиняван бил, че подражава на Платон и на такива неоплатоници като Максим Тирски и Юлиан Отстъпника.

Нападките срещу философията на Платон и неоплатониците не могли да спират обаче нейното изучаване.Самият Аретас, който стоял твърдо на позициите на аристотелизма,познавал добре творенията на Платон, както личи от обстоятелството, че в неговата библиотека е запазеннай-добрият засега кодекс със съчиненията на този автор.Интерес към Платон през Xв. проявявали и други висши духовници, за което свидетелствуват техни писма, съдържащи цитати от творбите на големия гръцки философ.

На особена почит става философията на Платон и на неоплатониците през следващото столетие, когато в Цариград била възстановена отново Висшата дворцова школа със специален отдел за философски дисциплини.Главен разпространител на тази философия и прекрасен неин познавач бил Михаил Псел (1018-1092г.)

Данните за живота и дейността на Псел сочат, че той като хилософски работник познавал добре и ценял и трудовете на Аристател.Неговото предпочитание обаче, както той сам отбелязва, след известно колебание се насочило към платонизма и по-специално към трудовете на неоплатоника Прокъл.Като преподавател в дворцовата школа Псел развил плодотворна дейност за популяризиране на философските възгледи на неоплатониците и сам написал няколко работи в духа на тези възгледи.

За философските възгледи на Псел можем да съдим от собствените му изказвания в написаното от него историческо съчинение "Хронография".Най-пълно са изложени тези възгледи обаче в един негов енциклопедичен труд, познат под наслов (De omnifaria doctrina).В този труд,разделен на 205 глави, Псел разглежда въпроси из областта на богословието,метафизиката, физиологията, етиката, физиката, астрономията, метеорологията и космологията, като се опитва да обедини всичко в една система.Както се вижда от съдържанието на тази творба, Псел стоял изцяло позициите на неоплатонизма.От неоплатониците възприел той схващането за трите основни същности-бог, или единството вишия разум и душата.В духа на неоплатонизма развива той мисълта за наличието на "посредници" между бога и хората, които представляват едно видоизменение на Платоновите "идеи".Като такива посредници той счита разните "герои" и особено "демоните", които представляват по негово мнение особени,надарени със свръхестествена сила същества.Въпроса за същината и ролята на тези демони той разглежда по-специално в едно друго съчинение "За действията на демоните", от което проличават големите му познания не само в областта на древногръцката философия и митология, но и по отношение на философията на халдейците.

Като излага неоплатоничните си схващания, Псел разглежда в посочения си труд и основните положения на християнската догма за същината на бога, за Троицата, за "злото" и "доброто"и т.н. Целта му е да посочи,че възприемането на неоплатоничната философия не е в противовес с християнската религия, че тя е в съзвучие с нея.Такова съзвучие открива той напр:в неоплатоничните принципи за трите същности (бог, висшия разум и душата) и в християнското учение за Троицата (бог,син и светия дух).Такова различие открива напр: той по въпроса за природата на "злото".Докато според християнското схващане злото се явява като своего рода "лишаване от нещо според Платоновата философия то е явление, което е неразривно свързано с вселената и допринася за нейното съвършенство, защото, ако то би липсвало, тя би била разрушима.Различния установява Псел между християнската догматика и учението на Платон и последователите му и по въпроса за естеството на "демоните" и "героите".

"Прави впечатление свободното отношение, което взема Псел при изясняване на тези въпроси.Той разглежда философията като самостоятелна наука, а не като подчинена на теологията дисциплина и съпоставя като равностойни и еднакво заслужаващи внимание възгледите на неоплатониците и възгледите на църковните отци.При положението, че съгласно с тогавашните схващания, налагани от църквата, философията трябвало да служи на богословието и да се ръководи от неговите принципи, този подход на Псел представлява несъмнено крачка напред и е израз на значителна за времето си научна смелост.Псел отказал по същество да счита философията за anclilla theologiae и й предоставял място на самостоятелна научна дисциплина, със свой предмет за изследване и със свои методи.За него философията, както той сам пише, била чистото знание, на което той се отдал с най-голямо увлечение и любов.Наистина Псел отбелязвал, че богословието стои по-горе от философията и че се явява една по-висша фаза.На практика обаче той ценял еднакво и двете, като дори предпочитанията му отивали в полза на философските занимания.
Това предпочитание на Псел към философията намира израз главно в неговите схващания за методите,по които може да се достигне до познание на истината.Псел бил убеден, че най-добрите методи в това отношение са тези,които предлага математиката и специално на т.нар.геометрично доказателство.Псел одобрявал философията на Платон и неоплатониците именно за това, че тя се основавала на методи с подробно съдържание, макар, че както сочи той, Платон не винаги бил последовател в това отношение и понякога изказвал мисли, които не могли да бъдат доказани по логично-математически път, а трябвало да се приемат само на вяра.Псел одобрявал във връзка с въпроса за метода и философията на Аристотел, като отбелязвал, че той се стреми да обосновава всички свои възгледи в областта на науката чрез строги доказателства и не приемал нищо на вяра.

Що се отнася до теологията, то там по мнението на Псел, строго математичните и логичните методи също могли да играят роля.Богословието не могло да мине напр. без употребата на силогизми, ако искала да докаже правотата на някои свои положения."Силогизмът-сочи Псел-е само орган на истината и не съдържа в себе си нищо противно на църквата."

Но характерно за богословието според убеждението на Псел не е приложено на математични и строго доказателствени методи, които импонират на разума, а наличието на "вяра", на "интуиция", с помощта на които се внедряват в съзнанието на хората основните християнски догми.Който притежава тази вяра и интуиция, притежавал "дълбока мъдрост", каквато по-неговото мнение имали старите египтяни и халдейци и каквато лежала в основата и на християнското учение.

Обстоятелството, че Псел отдавал голямо значение на философията и на нейните методи, дало почва за обвинения срещу него.Някогашният приятел на Псел Йоан Ксифилин, който впоследствие станал патриарх, го обвинил, че той се увлякъл премного от възгледите на Платон, към което го бил подтикнал "елинският Сатана".Ловкият Псел се защитил умело, като обърнал внимание на това, че с възгледите на Платоновата философия се занимавали и прочутите църковни отци Василий и Григорий и че той си остава верен син на църквата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Михаил Псел и неговата "Хронография" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.