Минойски Крит


Категория на документа: История


 МИНОЙСКИ КРИТ. Население. Икономическа и политическа организация. Морска хегемония на Крит. Упадък и загиване на критската цивилизация в средата на II хил.пр.н.е.

През III хил.пр.н.е. на о.Крит, а и по някои други егейски острови както и в Пелопонес, възникват най - старите в Гърция раннокласови общества и държавни организации.

Естественото положение на о.Крит определя неговото първенство по море, непрестанните му взаимодействия с древноизточните цивилизации, с културите на Анатолия и на Югоизточна Европа. За водещата му роля е важно това, че именно той се превръща в предавателно - разпределителен пункт на шърговията с олово, така необходима за бронзовата сплав.

Археологическите проучвания на острова са извършени от Артър Евънс. Той доста успешно датира времето на тази цивилизация. Името минойци е въведено именно от него.

Характерно за дворците там е, че нямат укрепителни съоръжения. Това се обяснява със силата на минойците по море, а също и защото о.Крит се намира във областта на един владетел. Неговите синове са управлявали съседните острови. В сградите е имало чести преустройства. Археологическите проучвания показват съществуването на т. нар. стари дворци /1700 г /. Следва епохата на новите дворци до 1400 г. Най -добре изследвани са Кносос, Фестос, Малия. Открити са системи за канализация, осветление, които показват традиция в изграждането на такива съоръжения.

Начело на обществото стои фигурата на владетеля. Той е единствен собственик върху всички средства за производство и върху цялата земя. Царят е носител на висшето държавно управление, но заедно с това е и върховен жрец. Обединява светската и духовната власт.

При характерните за раннокласовите общества отношения на господство и подчинение особено важна е ролята на аристокрацията. Като царски наместници някои от нейните представители разполагат с големи имения, от където идват значителните им доходи. Критската аристокрация обаче не е единна. Безспорна е ролята на големците,които пряко произхождат от корените на родословното дърво на владетелското семейство. Те влияят върху хода на държавните дела.

На свой ред ударът върху родовите отношения отделя една група от богати търговци и занаятчии, свързани с морето. В противовес на земеделците те излъчват ядрото на новоформиращата се робовладелска аристокрация. Именно те осъществяват размяната на стоки и попълват липсите от злато, мед, тъкани, слонова кост, подправки.

Не е еднородна и групата на свободните общинници. Редом с едрите владения на царя и аристокрацията съществуват и средни стопанства. Има и земеделци, занаятчии, помощен персонал, работници.

Всички общинници се облагат с данъци и изпълняват различни повинности в полза на дворците. Най - силно се развиват занаятите.

Периодът от втоата половина на XVIII в.пр.н.е.до първата половина на XV в.пр.н.е. е времето на най- голям разцвет на критското общество. През XVI в. пр. н.е. владетелите полагат началото на активна външна политика и широка морска експанзия. Първоначално критяните се насочват на север и установяват господството си над Кикладския архипелаг. Той включва над 200 малки и няколко по - големи острова, между които Наксос, Парос, Андрос. Критяните установяват господството си над цяло Егейско море с неговите острови и крайбрежия. Минойски колонии има и на о.Родос и в района на Милет в Мала Азия. Крит извършва нападения и срещу Мегара, дори на о.Сицилия. Властта на владетелите се разпростира и върху неголяма част от континентална Гърция. Поддържат се трайни дипломатически и търговски отношения с Египет и с държавите от Сиро - финийското крайбрежие. В употреба влизат и специални пари във вид на медни слитъци с подвити краища. Завладените територии се облагат с данъци. Те се изплащат с продукти и със занаятчийски изделия. Задморските земи се управляват или от местни - васални династии или от синовете на Минос и от представителите на царското сепейство.

В средата на XV в.пр.н.е. о.Крит преживява голяма катастрофа - изригва вулкан на о. Тера. Залива острова и след този катаклизъм критското общество никога не се съвзема напълно. Въпреки, че Кнос успява отчасти да се възстанови, той загубва водещото си положение в Средиземноморието. Упадъкът се превръща в необратим процес. Появява се ново население - ахейците, които нахлуват от континентална Гърция. В края на XV в.пр.н.е. И началото на XIV в.пр.н.е. управлението на острова се поема от династия с ахейски произход.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Минойски Крит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.