Монархически институт в България (1879 - 1946г.)


Категория на документа: История


Университет по Библиотекознание и информационни технологии.

Катедра: ,, Комуникации и сигурност''

Специалност: НСКИН

Реферат

на тема

Монархическият институт в България

(1879-1946г.)

по

,,История на институциите''

Изготвил:Стефани Пирова Проверил: проф.Ст.Симеонов
фак. № 043

Една от задачите на Временното руско управление е да подготви българското общество за самостоятелен държавен живот. Предвижда се България да бъде конституционна монархия, тоест монархът да бъде избиран от народа и неговата власт да бъде ограничавана от Народно събрание. След като е приета Търновската конституция от Учредителното събрание то прераства в Първо велико народно събрание,което на 17 април 1879г. избира за български княз Александър Батенберг - 22 годишен немски принц. Политическите убеждения на българският княз са, че страна която е била под петвековно робство не би могла да взима достатъчно ефективни решения, затова една от основните цели на Александър Батенберг е да бъдат извършени поправки в основният закон - Търновската конституция , за да бъдат увеличени монархическите правомощия и да бъде ограничена властта на парламента. Българският княз среща подкрепа в лицето на консерваторите,но въпреки това не може да постигне консенсус с либералите. Единственият начин да постави така нареченият ,, режим на пълномощията'' е чрез държавен преврат. За да извърши държавният преврат Батенберг трябва да получи подкрепа от великити сили и най-вече от Русия,а това няма да бъде никак лесно, тъй като либералите са русофилски настроени. На 1 март 1881г. е убит Александър || и при посещението си в Петербург , Батенберг успява да убеди Александър ||| , че либералите имат същите политически убеждения като атентаторите. На 27 април 1881г. княз Александър Батенберг уволнява правителството на Каравелов и назначава генерал Ернрот и издава княжески манифест,фактически е извършен държавният преврат. От 1881 до 1883г. се установява режим на пълномощията. След като генерал Ернрот си подава оставката , България остава без министър-председател. По-късно на 15.04.1882г.князът посещава Петербург,за да привлече руски генерали в управлението на страната,за да утвърди монархическия си авторитет. Напрежението между княза и демократичното българско общество расте и е преодоляно през 1885г. след победата при Сливница. Поради отхвърлянето на режима на пълномощията от страна на българското общество на 06.09.1883г. Народното събрание възстановява Търновската конституция. Българският княз назначава ново правителство начело с Драган Цанков ,но поради противоречия между руските генерали Соболев и Каулбарс и правителството на Цанков , Батенберг е принуден да издаде манифест през 1883г. , с който слага край на режима на пълномощията и възстановявал конституцията при условие , че тя бъде изменена.Крайните либерали спечелили през май 1884 изборите и съставили правителство,което е в изпълнение на исканията на българското общество. Въпреки падането на режимът на пълномощията ,той имал неблагоприятни последици за българското политическо развитие. Режимът на пълномощията се счита и за един от главните причини за кризисните моменти на България след съединението с Източна Румелия през 1885г.
На 9 август 1886 година група офицери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия.Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни , след като руският император Александър III не го подкрепя,князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886г.

Княз ( цар ) Фердинанд | встъпва във власт на 2 август 1887г. За разлика от предшественика си,той не преустановява действието на Търновската конституция през целия период на своето управление. Фердинанд негодува срещу вестникарските нападки и карикатурите , но въпреки това не следват санкции срещу авторите. Фердинанд управлява заедно със Ст.Стамболов седем години. През тези седем години княза се стреми да не довежда нещата до конфликт , да намери стабилизирщи точки при решаването на кризисните състояния.Фердинанд гледа да обединява лидерите на политическите партии около своя ,, личен режим''. Поради това се пораждарт конфликти между самите лидери и така монархическият институт е в състояние да манипулира правителства и парламентарни избори ,да ревизира постоянно собствения си регистър от политически зрелите личности , които стават част от ,, личния режим ‚'.
Фердинанд доминира при упражняването на властта , но неговият режим не посяга върху буржоазния парламентаризъм и избягва нарушенията на Конституцията за разлика от Батенберг.Монархическата институция при управлението на Фердинанд не пренебрегва и обществените настроения. Неофициално действащото дворцово и правителствено разузнаване се стреми да разбере хода на общественото мнение, да се съобразява в определени рамки с него, за да се подсили увереността на нацията в целите, които "личния режим" преследва. Този управленчески стил намира своето отражение и във връзката между армията и "личния режим" на монарха. Една от доктрините на парламентаризма по времето на Фердинанд категорично отрича всякаква намеса на армията в политическия живот на страната. Практически генералът не може да бъде упрекнат в партийно оцветяване, защото политическата дейност е забранена в армията. Но сянката на армията винаги държи нащрек всеки политик, стоящ на лостовете на управлението или пък в опозиция. Затова Фердинанд е особено внимателен при назначаването на военния министър. В почти всички случаи той е доверено лице на короната и често запазва поста си в няколко поредни кабинета. Така чрез военния министър и генералите, монархът може да упражнява политическо въздействие в тесния смисъл на думата. Класически е случаят с доверения на двореца ген. Р. Петров, който в качеството си на министър на войната съществено допринася за падането на Стамболов.
От значение е да се каже че, "личният режим", както и цялото управление на Фердинанд не издигат никакви препятсвия пред българския културен живот. В това отношение годините от края на ХІХ и началото на ХХ в. са едни от най - плодотворните. Тогава най - изтъкнатите творци на българската култура започват да търсят равнение с европейските образци. Монархическият институт не пречи на обновителните процеси, които се извършват в българската култура успоредно с модернизирато на всички сфери от държавния живот. Бързо се развива законодателната дейност в областта на образованието. То се разширява, масовизира и модернизира, достигайки висшите степени на организация и преподаване.
През периода на Стамболовото управление и монархът, и министър-председателят споделят убеждението за по-независима българска външна политика, която при дадени условия може да се опре на подкрепата на западните велики сили. Фердинанд обаче е склонен към компромис с Русия, защото и от нея зависи неговото признаване , а това означава стабилност и гаранции за продължаване на династията. След падането на Стамболов монархическият институт съумява да балансира българската външна политика. Именно в отношенията с Русия и Австро-Унгария той демонстрира и дипломатическа гъвкавост, и умението да се рискува, и способността да се преследва една стратегическа цел. Известно е, че с големи усилия Стамболов успява да убеди Народното събрание в необходимостта от промяна на чл.38 от Търновската конституция, който изисква православно вероизповедание за престолонаследника, и княз Борис е кръстен католик от папския нунций в София. Две години по-късно обаче ген. Голенищев -Кутузов, специален пратеник на новия кръстник, руския император Николай ІІІ, участва в миропомазването на престолонаследника в православната вяра от екзарх Йосиф І. Върху главата на Фердинанд веднага пада отлъчването на римо-католическата църква от папа Лъв ХІІІ, последват общоевропейски политически скандал, отрицателни реакции в много столици на континента и влошени отношения с роднините, особено с неговата съпруга Мария-Луиза. От друга страна, монархът спечелва: българо-руско помирение, решителна стъпка към международно признание и подкрепата на православната българска нация, посрещнала с изключителен ентусиазъм миропомазването.
И по-късно монархът демонстрира политическа прозорливост в предприемането на стъпки, които обвързват външнополитически преимущества с вътрешнополитически и лични изгоди. В това отношение до лятото на 1913г. българския монархически институт едва ли може да бъде нападнат от критики заради самоцелен подход при решаването на дипломатическите проблеми на страната. Едва пред прага на Междусъюзническата война Фердинанд проявява лична самонадеяност и недооценява редица обективни обстоятелства: разноезичието между Великите сили в отношението им към балканската свада, липсата на достатъчно гаранция за европейска дипломатическа подкрепа на българската военна акция, предоверяване в обещанията на Виена и Берлин за подкрепа и съюзничество, Фердинанд не се съобразява и със силата и възможностите на военния потенциал на бившите съюзници. Така част на първата национална катастрофа удря точно месец след началния военен залп на междусъюзнически конфликт.
Не може да се отрече едно важно дипломатическо качество на царя: постоянния стремеж да се търси най-верен ориентир в сблъсъците на големите европейски държави на международната арена. Международния климат на Балканите по онова време се определя от влиянието на Великите сили или на една от тях върху малките държави от Европейския Югоизток. Това влияние винаги присъства при формирането на външнополитическия курс на съответната балканска държава и налага дълбок отпечатък върху цялото протичане на нейната дипломатическа история. Фердинанд естествено има съзнанието за тази закономерност и до включването на България в Първата световна война през есента на 1915 г. винаги търси конкретни пътища за снижаването или премахването на заплахата от директното противопоставяне между България и някоя велика сила.
Фердинанд добре разбира, че решаването на националния проблем тясно се преплита с отношенията между България и Великите сили. Но при неговото управление българската външна политика, която цели извоюването на относителна независимост, не се придържа към линията на последователно и сляпо обвързване с една велика сила. С промените на европейската политическа конюнктура се променят и ориентирите на българската външна политика.
Нещата не се променят след 1908 г., когато на 22 септември в старопрестолния Търновград тържествено е прокламирана независимостта на България. В разигралата се международна криза по повод анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария цар Фердинанд и българската дипломация имат куража да затворят последната страница на едната страна от борбата срещу решенията на Берлинския договор от 1878 г. На дневен ред обаче стои решаването на другия основен въпрос - освобождението на поробените българи в Македония и Одринско. Националното обединение на българския народ става обективна необходимост, фактор за неговото икономическо, политическо и културно развитие. Царят дълбоко осъзнава необходимостта от по-голяма динамика на българската външна политика в това нейно основно направление.
Понеже България е малка държава и съответно слаба, за да воюва сама срещу Османската империя, естествено търси съюзници. И именно тук, при изграждането на Балканския съюз монархът и българската дипломация допускат две основни грешки. Първата е в сключения договор между България и Сърбия на 29 февруари 1912 г. В клаузите на договора заляга постановка за "безспорната зона" и " спорната зона" - тук е направен компромис с националната клауза, накърняват се българските интереси. Втората стратегическа грешка е допусната през май 1912 г. когато в подписания "договор за отбранителен съюз" с Гърция изобщо не се поставя въпросът за териториално разпределение след очакваната военна победа над Турция.
По време на Балканската война цар Фердинанд допуска една доста голяма военнооперативна грешка - дава заповед за атака на турските позиции при Чаталджа, въпреки че армията е изморена и страда от болестта наречена холера. Монархът пренебрегва мнението на правителството, не зачита предложението за примирие и под негово внушение главното командване взема решение за атака. Царят превишава правата си и под въздействието на силните славянофилски настроения, които тъкмо в този момент изкристализират в песенния войнишки рефрен "Марш мар - Цариград е наш!" еуфорията от победите и измамното чувство, че до осъществяването на голямата амбиция има само една крачка, не позволяват му позволяват да прецени трезво и неблагоприятните военни обстоятелства, и дипломатическа реакция след една успешна атака. Предпазлив дипломат, този път царят не пресмята всичко за и против. И Вместо победа последва неуспешна атака и монархът губи част от престижа си - на военен, дипломат и политик. Същата грешка , този път с фатални последици, се повтаря през лятото на 1913г. След заповед на монарха, при пълно разминаване между политическото ръководство и военното командване, на 16 юни българските войски атакуват позиции и така започва Междусъюзническата война, довела страната до първата национална катастрофа. България загубва обширни територии в Македония и Тракия, отстъпва на Румъния Южна Добруджа. България е доведена до първата си национална катастрофа. През есента на 1918г. България излиза разгромена от Първата световна война. Три години по-рано той и коалиционното правителство на д-р Радослав отново правят избор, който впоследствие се оказва фатален. Намесата на България на страната на Централните сили довежда отечеството до втората национална катастрофа. Ньойския договор от 1919г. отнема от България цяла Южна Добруджа, Беломорска Тракия, Западните покрайнини и долината на р.Струма и плащането на огромни репарации от българския народ. Цар Фердинанд не успява да избегне съдбата на своя предшественик. След 32-годишно царуване, вечерта на 3 октомрви 1918 абдикира и напуска завинаги страната.

На престола се качва цар Борис ||| ,който е поставен в крайно сложна обстановка. България е претърпяла поражение и силите - победителки се разпореждат с нейната съдба, стопанството е в упадък. Царуване на Борис III е изпълнено с критични за държавта събития. То започва при републиканската заплаха по време на управлението на БЗНС (1920-1923). Да бъде цар при един властен и безкомпромисен министър-председател като Александър Стамболийски, за Борис е означавало да му се подчинява и да се примирява с решенията му. Борис III преглътва ролята си на държавен глава, който царува, а не управлява. Предпочита оцеляването пред суетата да властва. Скоро обаче царят е изправен пред съдбоносни решения. Той е информиран за зреещото обществено недоволство от земеделското управление и сам се чувства притиснат от своите министри. Но отказва да поиска оставката на Стамболийски и умишлено не се интересува от кроежите на опозицията. След преврата на 9 юни 1923 г. няма друг изход освен да подпише указа за назначаване на правителството на Александър Цанков. Следващите години не са по-леки за монарха - вътрешното състояние на страната е нестабилно и политическото противопоставяне придобива черти на гражданската война. Сам царят едва не става жертва на организация на комунистите терористични актове - на 14 април 1925 г. в прохода Арабаконак и при атентата в църквата "Св. Неделя" на 16 април 1926 г. Съдено е на цар Борис III да преживее още един преврат на 19 май 1934 г. И този път той е принуден да узаконява подписа си едно дошло по нелегален път правителство. Алтернативата отново е абдикация, но сега е известно, че основните заговорници Кимон Георгиев и Дамян Велчев са с републикански убеждения. Цар Борис III трябва да прояви търпение и отново да изчаква. Развитието на политическия живот в страната работи в негова полза - партийните сили са слаби и разединени, цари партизанска неразбория, кръгът "Звено" се раздира от вътрешни противоречия. Постепенно цар Борис III започва решително да се намесва в управлението на страната - назначава свои правителствата, ограничава намесата на военните в политиката, поставя Народното събрание в подчинено положение. През последните осем години от живота си установява тъй наречения "личен режим" .Личният режим на царя се осланя на де-политизираната армия, съюзите на запасните офицери и подофицери, цялата държавна администрация, особено на полицията и висшите чиновници; на кариеристи , хора около царя и значителна част от хора с консервативни мнения, от които се вписва елита на режима. Той привлича към него либерално настроените от страх срещу крайната десница и крайната левица; десни в омразата им към парламентаризма и към комунизма; и левицата в борбата им срещу десницата. Режимът маневрира по този начин между в началото неутрална, а след това прогерманска политика; когато тази започва да носи плодове печели симпатии и сред левицата и сред целия народ.От където и да взима хора, царят внимава те да не станат по никакъв начин силни. Щом се появява опасност да го надминат по престиж или влияние, прави нужното да ги отдалечи. Това става с Кьосеиванов, Драганов, Попов и много други.Общо взето личният режим на цар Борис ІІІ не представлява нещо цяло, а прагматичен конгломерат от авторитарни-консервативни, фашистки и либерални елементи. Царят умира на 20 август 1943г. по неизяснени причини. Годините на управление на българските монарси, оглавявали Третото българско царство, не минават безметежно. Предпоставка за това са противоречащите си едни на други правомощия на монарха и правителството заложени в Търновската конституция, стремежа за еднолична власт на държавните глави (режимът на пълномощията на Княз Александър I и личните режими на Цар Фердинанд и цар Борис III ). Доказателство за напрежението между монарсите и правителствата са постоянните смени на последните, чрез разпускане на Народното събрание. За периода 1886-1918г.(32 години, година повече от периода на управление на цар Фердинанд) се сменят 23 правителства и 13 Обикновени Народни събрания. Подобни факти можем да констатираме и в управлението на другите двама монарси.

Използвана литература: Манолова,М.История на държавата и правото - Трета Българска държава 1878-1944г.
Използвани връзки:

wikpedia.com ;
http://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/







Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Монархически институт в България (1879 - 1946г.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.