Монархистическата контрареволюция на Колчак и властта му в Сибир


Категория на документа: История


Александър Василевич Колчак е руски морски офицер, адмирал, полярен изследовател, учен-океанограф, по-късно главнокомандващ антиболшевишките сили по време на Гражданската война в Русия от 1917 - 1922 г.
Участник в Руско-японската война, Първата световна война и Гражданска война в Русия. Оглавява белогвардейската власт в Омск (1918 - 1919), заемайки длъжностите върховен управител на Русия, и върховен главнокомандващ въоръжените сили на Русия.
По времето на гражданската война, една от най-глемите сили, дори може би най-голямата контрареволюционерска сила е колчаковщината. Тя се е разпространила главно в Сибир, но в границите и влизали - Урал и Поволжието от 1918 г. до 1920 година. Начело на тази бяла фракция е вицеадмирал Александър Василевич Колчак. Преди да стане главнокомандващ в Сибир, на власт е антисъветското " Временно сибирско правителство" . Временното правителство предлага на Колчак високи постове в тяхното правителство, той отказва и изчаква подходящ момент, когато може да заграби цялата власт. През септември 1918г. е създадено антисъветското "Общоруско правителство - Директория ", Колчак решава че тази обстановка е подходяща и влиза в правителеството като военен министър. Около него се групира военщината и след два месеца, той извършва държавен преврат.Вижда се че той има много добър опит,заемайки предишни длъжности като главнокомандващ.
На 17 ноември 1918 в Омск, в жилището на помощник министъра на върешните работи Роговски, се появява казашки отряд, начаело с командуващия сибирско-казашката дивизия полковник Волков. Волков задържа намирашите се там членове на "Директорията" ‚ и под конвой ги отвежда в щаба на атамана Красилников, където вече бил задържан заместинкът на "Директорията" . На 19 ноевмри при задържаните членове пристига началник-щабът на Красилников, Капитан Герке, и им предлага да изберат, дали да бъдат изпратени пред съда или да заминат в изгнание в чужбина. Членовете били изпратени в жилището на единя от тях за да помислят над отговора, поставени под "охрана". На следващия ден при тях идва новоназначеният колчаковски министър на правосъдието и потвърждава, че съгласно решението на върховния глава, те подлежат на незабавно изселване в чужбина. Членовете биват откарани с влак към границите на Русия и били изгонени, като Колчак им предоставя на всеки по 50 хиляди рубли за да посрещат разходите си.По този начин лесно и чисто се разчиства терена от тези в които се съзира заплаха.Подготвя се почвата за това което предстои.

След изгонването на членовете от "Директорията" , Колчак решава да направи сцена която да заличи следите си, като във връзка с арестуването на членовете той решава да предаде на военен съд полковник Волков и войсковите старшини Катанаев и Красилников които също са имали намеса в това, във вид на изкупителни жертви. Колчак дори заплашва те да бъдат разстреляни, но на същия ден подписва заповед за произвеждане в чин на тримата- за изключителни бойни заслуги. Точно тези тримата монархисти, стават най-голяма опора на колчаковския режим. Вижда се че Колчак най-коварно е замислил този план, с цел да измие ръцете си и същевременно да затвърди верността им към него,като ги обрича на вярна служба.

Така започва колчаковския режим. Но с огромното възмущение на народа от този преврат, се започва и ликвидиране на всеки който е смятан за болшевик. И точно в нощта срещу 23 декември, военната тайна полиция на Колчак, получава сведения че се подготвя акция на работниците от Омск. Арестувани са група членове на съвета на работническите и войнишките депутати които са били 44 души. Въпреки че е арестувана голяма част от съвета, работниците провеждат акцията си срещу колчаковците. Но тази акция,бива потушена от него с огън и кръв, колчаковци избиват около хиляда души и започват разправа с арестуваните 44-ма души, които биват разтреляни без съд в извънградската гора.
Режима на Колчак, създава такава характеристика за себе си,че наподобява царската власт. Той сам започва да се отанася като монарх в управляваните от него територии, провъзгласяван е като " Върховния глава адмирал Колчак !" . Колчак не само възстановява старите методи на царския режим, но и ги е задминал по своята жестокост и кръвожадност при потушаване на всякакви опити от страна на народа да смъкне репресивния му режим.
Колчак започва назначаване по места на началници, с права на генерал-губернатори и навсякъде възстановява царската тайна полиция. Започва дори да въвежда закони, предвиждащи смъртното наказание. Дори започва да се налага правото да се прилага смъртно наказание при подривна дейност, нарушаваща военната му власт. Възмущението на народа се увеличава и отново е прието постановление, което се казва че военно-окръжните съдилища, могат да произнасят смъртни присъди, за превишаване с властта или за бездействие на властта, за неизпълнение на нареджданията на правилтеството, и за неподчинение на властите, или да се убие всяко криещо опасност за правителството лице. Войниците които са насилствено избирани от Колчак, не желаят да воюват срещу братята си. След като се разбира това, се налага ново постановление, могат да се наказват със смърт войници които не изпълняват заповеди, помагащи за укриване на дезертьори, неявили се в срок на служба, самоосакатяващите се и всички които не се подчиняват на властта.
След време нещата стават дори и по строги. По доклади на министъра на правосъдието, се наказват със смърт и тези които укриват или носят оръжия, хора които подбуждат към неспазване на закона, и дори за най-малкото нещо което не се хареса на властта. Тези мерки са толкова строги и жестоки, че досега не са били срещани в царизма. Броят на убитите започва да нараства, а някои високо поставени офицери се изкушават и правят каквото си пожелаят. Такъв пример е атаман Аненков, който създава "вагона на смъртта", където разстрелва всички които не дават определен подкуп или се подозират в болшивизъм. Други атамани, извършват грабежи срещу села. Създават се специални наказателни експедиции, в които приближените на Колчак (които са го подпомогнали да стане всевластен господар) - Волков и Красилников - проявават особено усърдие при екзекуциите на населението.

Тези разправи с населението са били кошмарни за тогавашния цивилизован свят, извършвани са брутални погроми срещу населението. Всички които са смятани че дори най-малко съчувстват на болшевиките, са били разстрелвани а имуществата им са били изгаряни. Някои били прогонвани от къщите си, като били са принудени да бъдат на улицата, без никакво имущество, един вид бездомни. Хора са били разстрелвани, бесени, умъртвявани чрез изтезания и дори заравяни живи в земята. В Екатерининбургската губерния са били разстреляни най-малко 25 хиляди души. Бруталноста достигнала таква степен, че в Кизеловските мини са били разстреляни и живи погребани около 8 хиляди души, на други места са били изтезавани до смърт хора, например в Тагилски и Надьождински са разстреляни и изтезавани до смърт около 10 хиляди жители. Само около 10 процента от населението което е било двумилионно са били бити с пръчки и това са били всякакви жители мъже,жени и деца.
Ужасите на колчаковския режим не са попречили на правителството да се прави на либерална власт. Тази лицемерност дори е била отбелязана и от чуждите власти. Една такава отметка е направена от американсият генерал Уйлям Гревс, който е изпратил до военния департамен на САЩ характеристика на колчаковия режим ,описващ лицемерията на валстта. Генерала съобщава че, властта се дели на две различни части, едната представя доброжелателното отношение на правителството, към Учредителното събрание и готовноста му - то да се осъществи , докато другата част тайно крои планове и заговори с цел въстановяване на монархията. Идеята тук е, че правителството се старае да убеди селяните, че ще им предостави продукти и провизии, с цел по- лесното им оцеляване и подобряване на живота в селата и градовете.Всъщност сметката е друга,те правят така че да могат да си издействат възстановяване монархията,както и да се задържат на власт колкото се може по-дълго,продължавайки с безчинствата си. Колчак е обкръжен от офицери от стария режим, всички те са искат възстановяването на монархията поради установения им статут в такава една ситуация.
Колчак успява да примами чужди капиталисти с богатствата и ресурсите които има държавата, и разчита на тяхната помощ, да възстанови стария строй, да върне на помешчиците предишните им владения, а на капиталистите фабриките и заводите. В такъв момент е създаден специален комитет за финансиране на собственици на фабрики и заводи. След известно време са извикани на помощ дори чужди войски за борба срещу трудещите се маси в Русия,поради рзединение на собствената войска. Били са дадени на правителствата и капиталистите от Антантата, срешу доставянето на оръжия, огромно количество злато от плячкосания от контрареволюционерите в Казан, златен запас на Руската държава.
Но към края на 1919 година, въоръжените сили на Колчак са разстроени от ударите на Червената армия която е набрала сила, в тила на държавата му. Започнали народни вълнения предизвикани от произвола и кървавите репресии над трудовото население. В такъв момент колчаковщината започнала да поддава на срутване. Съюзниците на Колчак се стремят да спасят войските си, като ги изтеглят към Далечния Изток. Същите, рязко да го изоставят, виждайки на къде вървят нещата, генералите от чехословашките корпуси го напускат. Самите те,пишат в меморандум на съюзните държави, че под тяхна закрила, руските сили са извършили такива ужаси над населението, които целият цивилизован свят не би могъл да приеме за нормални и би се стреснал и ужасил.

След като бива изоставен от съюзниците си на 4 януари 1920г. Колчак се отказва рязко от валстта и издава указ,с който назначава недоразгромения още генерал Деникин за свой приемник, като отново показва онази черта от характера си, която е доста тъмна и подмолна. Под ударите на червената армия Колчак и приближените му се оттеглят с отделен влак под охраната на чехословашки легионери, и още един влак който е бил претъпкан с плячкосания златен запас на Русия. Но става така че чехословашките ешелони остават отрязани по неизвестен начин, тогава командирите им молят да бъдат пуснати до Владивосток. Съветското военно командване се съгласява, но при условие че ще бъдат разоръжени и ще предадат Колчак. На 15 януари чехословашките командири са принудени да предадат Колчак и свитата му на Политцентъра. На 21 януари, властта в Иркустук преминава в ръцете на тогавашния създаден болшевишки Военно-революционен комитет, който е преобладаващата част от трудовото население на Русия. Колчак и свитата му се озовават в ръцете на народната власт,нещо което те не са си мислели че ще им се случи в самото начало на тяхното властване, а на по-късен етап са се страхували.Прави се разследване на престпленията на Колчак и неговото правителство. Политцентърът определя извънредна следствена комисия.
Докато са разпитвани от комисията в град Иркутск, където се е състои разпита им, има доста голям контрареволюционерски елемент в града. Били са арестувани много контрареволюционери, също така са открити много оръжия и други военни запаси, които могат да подпомогнат много котрареволюционерите и те ги конфискуват. Докато се е извършват акции за арестуване на контрареволюционери и вземане на всякакъв вид военни запаси, болшевишката власт в Иркустук не е сигурна, дали градът ще остане спокоен.Напрежението е сходно като при бялата власт,но и града е пълен с лозунги в подкрепа на Колчак. Наредено е на отряди да изведат Колчак от града, поради опасение от улични боеве. Мнението на следствената комисията е да се разстрелят всички 18 души, чиято роля в колчаковщината е била отлично и точно изяснена. Но от всичките 18 души, за растрел са били отделени двама - самият Колчак и председателя на министерския съвет Пепеляев.

Военно-революционният комитет установява,че по негови наблюдения, при обиските в града на много места са открити складове с оръжия, бомби и картечни ленти които са иззети. Също така, се наблюдава тайнствено придвижване на същото такова бойно снаряжение из града,както и из улицте се появявали портрети на Колчак,което говори за тайна поддръжка и съмишленичество. Става и нещо интересно, на предложението на един от генералите да сложи оръжие, Войцеховски в отговор иска да му бъде предаден Колчак, заедно с неговия щаб. Вече се вижда и става ясно това, че тук става дума за някаква тайна организация, която има за цел да освободи Колчак и съмишлениците му. Дори и да успее да освободи Колчак, и това движение прерасне във въстание,то ще бъде разбито. Затова за да се избегнат нежелани жертви и да не се допусне да се повторят ужасите на гражданската война в града, а също така имайки предвид данните на Съвета на народните комисари на РСФСР, който обяви Колчак и правителството му извън закона, Иркутският Военно-революционен комитет постановява- Колчак и председателя на министеркия съвет Пепеляев да бъдат разстреляни. На 7 февруари 1920 тази заповед е приведена в изпълнение. Това е урок за това, как личности с голяма харизма и сила на духа и образованост, могат да се превърнат в тирани на собствения си народ, зависимост от ситуациите в които попадат. Факт е че и от двете страни има личности с лидерски качества и отлични способности във военните дела. Обстановката явно е налагала и предоставяла тяхното развитие в зависимост от случващото се.

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Катедра "Нова и най-нова обща история"

РЕФЕРАТ
По дисциплината: История на Русия
на тема: Монархическата контрареволюция на Колчак

Изготвил: Пламен Николаев Петров специалност: История и чужд език Фак. № 00099-ИЧЕ
Велико Търново 2013 г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Монархистическата контрареволюция на Колчак и властта му в Сибир 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.