Монашеските ордени от XI до края на XIII в. - организация, типология, цели


Категория на документа: История


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра"Стара и средновековна история"

РЕФЕРАТ
по
Средновековна обща история
На тема
Монашеските ордени от XI до края на XIII в.-
организация,типология,цели.

Изготвил: Проверил:

Джейлян Мехмедова доц. д-р Надежда

Фак. № 61915 Христова

Велико Търново, 2013 г.

Монашеските ордени през средновековието,били едни от основните сили за борба на църквата срещу разпространяващата се ерес.През вековете XI-XIII ,църквата водела много активна борба с еретическите идеи,като задължавала не само духовенството да взема участие в тази борба,но и светската власт.
Едно от решенията взето от църквата е създаването на монашески ордени,известни още като "просяшки" .С тяхна помощ,използвайки популярността на проповедта за евангелската бедност и покаяние,църквата противодействала на антицърковните движения.
Първият от тези ордени бил създаден от Франциск Асизки,от там и името на ордена -"Францискански орден".Под влияние на проповедите на валденсите,той се отдал на аскетизъм .Това довело до пътуването му из градовете и селата на Италия,призовавайки към бедност,покаяние и отказване от собственост.Той изисквал от последователите си да се занимават с физически труд и просия,като начин на препитание.
През 1210 г. , папа Инокентий III утвърдил устава на братството,което обявило за своя,главна задача борбата срещу еретиците.Миноритите (по-малките братя) ,давали пример за покаяние,смирение и бедност,чрез личният си живот.
В началото на създаването на ордена на Франциск,последователите му били предимно бедни или занаятчии,изкарващи прехраната си,чрез тежък физически труд.

Крайно разклонение на Францисканския орден са спиритуалите. Те следват идеите на калабрийския абат Йоаким Фиорски ,който е най-значителният есхатолог на западното Средновековие. Той смята, че неговото време е "ос" на човешката история, която се разделя на три периода - проекциите на трите Лица на Св. Троица. Старият завет е периодът на Бог Отец или закона,Новият - на Бог Син ,а след очакваното скоро явяване на Антихриста през 1260 г. ще започне третият период на Светия Дух или любовта. През него ще се открие "вечното Евангелие", което ще осъществи и замести корумпираната Западна църква. Ще настъпи Царството Божие на земята и ще се осъществи мистичната егалитарна утопия на Духа, в която римокатоличеството и православието ще се обединят и всички хора ще се слеят с Бога.
Всяка от тези ери или етапи съдържа зародиша на следващата. Трите епохи съответстват на евреите, християните и езичниците, които накрая ще се присъединят към Църквата. През първата епоха управляват женените хора, през втората - неженените, но свързани със света епархийски свещеници, а през третата - неженените и отдадени само на Бога монаси. В тълкуванието си на гл. 12 на Апокалипсиса Йоан Фиорски отъждествява седемте глави на змея със седем исторически личности. Шестата глава според него е арабският пълководец Саладин, който завоюва Йерусалим през 1187 г., а седмата ще бъде самия Антихрист.
Страхувайки се папството,да не би францисканите да преминат от покаяние и проповед на бедността към открита ерес,духовенството взело мерки да засили влиянието си върху членовете на новия орден.
За не голямо време,орденът се отказал от идеала за бедност и постепенно се превърнало в обикновен монашески орден.Също така орденът бил реорганизиран на йерархически принцип,начело на който седял "генерал"-утвърден от папата.Францисканските манастири,започнали бързо да забогатяват в резултата от даренията.Несъгласен с това,Франциск се оттеглил от ръководството.
Зародилите се като движение-спиритуалисти били жестоко преследвани от църквата и в края на XIV век били унищожени.
Заедно с францисканците се развил и друг "просешки" орден,този на доминиканците и известен още като " орденът на проповедниците".Създаден,чрез дейността на испанския монах Доминик,който бидейки в Южна Франция по време на албигойските войни,се стремял да създаде организация в която,членовете и,чрез своето монашеско "благочестие" и ученост , могат да убеждават еретиците в чистотата и праведноста на католическата църква. Първата община на ордена е създадена в Тулуза през 1214 от Св. Доминик. Орденът бързо се разпространил във Франция, Испания и Италия. Най-важната задача за доминиканците било задълбоченото изучаване на Библията и подготовката на грамотни теолози. Основали собствени университети, за да подпомогнат задачата си - в Болоня, Кьолн, Оксфорд. Разгръщат постепенно и широка мисионерска дейност - от Киев до Китай.
Основната дейност на ордена е проповядване на Евангелието, образование и научна дейност, мисионерство, борба срещу ересите. Орденът има и трети клон - т.нар. терциарии. Това са хора, които са приели обетите на съответния орден и неговия начин на живот, но са избрали да останат да живеят в света, а не зад манастирските стени.Девизът на доминиканците е "Да възхвалявам, да благославям, да проповядвам!"
През 1216 г. , папата утвърдил дейността на ордена.С помощта на папата,орденът успял да заеме богословските катедри в университетите на Европа. Въпреки че при влизането си в ордена доминиканците полагат обет за бедност и се отказват от всичката си собственост, при тях е характерно, че не стигат до крайност в тази насока. Основната им цел и занятие - учението, изисква уседналост и условия за самообучение и усъвършенстване. Всеки брат е имал своя собствена килия, а във всеки манастир - богата библиотека.
Една от основните задачи на доминиканският орден била да преследват ереста.Подчинен непосредствено на папата,орденът получил изключителна власт и папството разчитало на тях при решаване на конфликти с императорската власт,университетите и отделните епископии. От 1232г. ,орденът ръководи Инквизицията. По традиция доминиканци заемат важни постове в папския дворец - съветници, консултанти и др. Значението на Доминиканския орден намалява след основаването на Йезуитския орден.
Други монашески ордени за борба с ереста, която църквата създава, са с военен характер.Тези ордени ,известни още като "духовно-рицарски",са създадени с цел да се пази "Божият гроб" от ересите на Изток и са свързани до някъде с мисионерство.
Духовно-рицарските ордени били създадени,след Първия кръстоносен поход,с цел да се затвърди положението на кръстоносните владения.
Задачите на ордените била,да пазят завладените земи от бунтове на местното население,както и да разширяват придобитите вече територии.Те се подчинявали непосредствено на папата и не зависели от местната църковна власт.Тъй като,привилегиите им били големи,след време те станали най-богатите земевладелци,както на Изток,така и в Западна Европа.Тези ордени били най-сплотената сила на Йерусалимското кралство.Тези военно-монашески ордени са: тамплиерите, хоспиталиерите и тевтонците.
Тамплиерите са един от християнските военни ордени, възникнали вследствие на Първия кръстоносен поход. Според някои средновековни фрески, орденът е възникнал в периода между 1118 г. и 1121 г.Задачите на новосъздадения орден били да защитават новото кралство Йерусалим от мюсюлманските съседи, които били изключително враждебно настроени.
Две десетилетия след като европейските кръстоносци покоряват града и избиват мюсюлманското население,френският рицар Юг дьо Пайен и осем негови спътници предлагат услугите си на християнския крал Болдуин II и полагат клетва да защитават града от всевъзможни врагове. Кралят ги настанява в превзетата джамия Ал-Акса на Храмовия хълм, там където цар Соломон построява първия храм на Йерусалим. По тази причина, рицарите се наричат "Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici", което в превод от латински означава "Бедните войници на Христос и храма на Соломон". С течение на времето, това наименование се опростява до Орденът на храма ("Temple") или тамплиерите.
През 1147 г. римският папа Евгений III, дава на тамплиерите правото да носят в лявата страна на белия си плащ,под сърцето изображението на ален кръст.В началото кръстът имал съвсем проста форма и не се отличавал с нищо от кръста, който кръстоносците пришивали на дрехите си, когато се отправяли на поход. С времето неговата форма станала по-клиновидна и се възприел в тази форма до наши дни.
При встъпването си в Ордена, рицарите приемали монашески обет за послушание, безбрачие и бедност. Тамплиерите били добре организирани и бързо се превърнали във водеща сила в международната политика в периода на Кръстоносните походи. Скоро били осигурени с няколко извънредни папски були, които им позволявали, наред с другите неща, да събират данъци и десятък от земите под техен пряк контрол, което допълнително облекчило тяхното превръщане във важна институция. Една от папските були била "Omne Datum Optimum" ,което означава "Всеки дар е съвършен". Дело на римския папа Инокентий II от 29 март 1139 г., с която се утвърждава рицарският орден на тамплиерите. Орденът,получава значителна власт и свобода за действие в рамките на Римокатолическата църква, като е освободен от заплащането на данъци и такси. Получавайки независимост от юрисдикцията на епископите, получава и покровителството на папството. Кандидатите за ордена се отказвали от право да притежават собствено имущество и се обричали на монашески живот ,давайки обети за целомъдрие и послушание. Друга папска була,даваща още по-голяма власт на тамплиерите била Militia Dei,означаващо от латински "Божие войнство" . Създадена от римския папа Евгений III от 7 април 1145 г., с която рицарският орден на тамплиерите се освобождава от заплащане на църковен десятък, като на тамплиерите се разрешава да строят собствени църкви и параклиси, както и да погребват починалите членове на ордена на осветена земя - в гробища в рамките на оградения църковен двор. През 1160 г. тамплиерите се оплакали на папа Александър III, за това, че някои епископи прибират за църквата по една трета част от имуществата, завещани на ордена от желаещите да бъдат погребани в тамплиерските гробища. Папата издава в отговор булата "Dilecti filii", задължаваща духовенството да прибира само една четвърт от завещаното имущество,подпомагайки тамплиерите,все повече да станат силен икономически фактор както за Изтока,така и за Западна Европа.
Йерархията на ордена била изградена от ред в който членовете се делели на четири.
* Рицари, въоръжени като тежка кавалерия. Те произхождали предимно от феодалните родове.
* Сержанти, въоръжени като лека кавалерия и считани за по-нисша социална класа от рицарите. По произход били от гражданството.
* Земеделци, които управлявали имотите на Ордена.
* Свещеници, които извършват обредите и свещеннослуженията.
При Тамплиерите всички членове полагали обет и изпълнявали устава. Генералния капитул е съставен от 12 души - 8 рицари и 4-ма сержанти, където се решавали важните въпроси и само от тях се избирал Велик магистър и другите длъжностни лица на Ордена. Глава на ордена на тамплиерите бил Велик магистър, който бил избиран пожизнено. Действал и съвет на сановниците,който действал като правителство, в което влизали сенешал -заместник на великия магистър(маршал) ,който се занимавал с оръжията и военните дела. Великият командир на Йерусалимското кралство,отговарял за домакинските дела.
Местните отделения на тамплиерите в различните страни били разбити на провинции,оглавявани от велики командири и на окръзи ,оглавявани от прецептори или приори. Тамплиерите получили правото да строят свои църкви и да имат свои гробища. Рицарите не можели да бъдат отлъчвани от Църквата, а самите те получили правото да свалят наложено от Църквата отлъчване. Нито един друг рицарско-духовен орден нямал такива привилегии. Тамплиерите не признавали никаква власт над себе си. Орденът имал своя полиция и трибунал.
През следващите два века, тамплиерите се превърнали в една от най-могъщите организации в средновековния свят.Те носят отличителни бели мантии с червен кръст върху доспехите си и бързо печелят репутация на смели и доблестни воини с желязна дисциплина и решителност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Монашеските ордени от XI до края на XIII в. - организация, типология, цели 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.