Монашеските ордени от XI до края на XIII в. - организация, типология, цели


Категория на документа: История


Рицарите от ордена полагат клетва за пълно и безусловно подчинение пред своите предводители. Те винаги се бият ожесточено, спазвайки правилото на ордена, че всеки войник, обвинен в страхливост, ще бъде лишен от своята мантия и ще бъде принуден да яде от земята - като куче - в продължение на година. Друга политика на ордена е да не заплаща откупи за воини, пленени по време на сражение.
През XII век , Орденът започва да се занимава с всяка дейност,което е доходоносна.Поемат голяма част от контрола върху Латинската империя.Освен военните задължения,те започват да се занимават с лихварство,охраняване на поклонници и да водят преговори с мюсюлманите.Постепенно Орденът на тамплиерите,ориентира дейността си към Европа.Той притежава големи недвижими имущества и злато.
През 1192 година,те откупили от английския крал Ричард ,остров Кипър,на който създали флот и монопол върху Средиземно море,Европа и Близкият изток.Те също така имали и своя банка.
Започвайки да става все по-зависима от тамплиерите,светската власт,предприема действия за ликвидирането на Ордена.Под натиска на френският крал Филип IV Хубави,папа Климент V,организира гонения срещу ордена,обвинявайки ги в содомия, манихейство и престъпни дела. Подложени на ужасни изтезания,тамплиерите, направили признания. Над сто от тях били изгорени живи на клада, а още петдесет и един последвали съдбата им през 1311 г. Орденът бил формално ликвидиран на 22 март 1312 г. на събора във Виен. Римският папа Климент V под натиска на френския крал Филип IV Хубави разпуска ордена.
Друг духовно-рицарски орден ,основан по време на кръстоносните походи е този на Хоспиталиерите,познат и като познат още като "Суверенният орден на Свети Йоан Йерусалимски от Родос и от Малта" или още "Рицари йоанити" .Названието "хоспиталиери" произлиза от латинското название за болница или лечебница - "hospital". Най-ранното наименование на ордена е "Ordo militiae S. Johannis Baptistae hospitalis Hierosolimitani". Орденът е официално признат от папите Паскал II и Евгений III съответно през 1113 и 1153 г.
До средата на XII век орденът се дели ясно на две основни братства - бойци и лечители. Представляват,католически военен орден, основан по време на Кръстоносните походи под ръководството на брат Жерар през 1080 г. и съществуващ и до днес. През различните периоди седалище на братството са били Йерусалим (църквата или болницата на св. Йоан Кръстител), островите Родос и Малта, а сегашното седалище на ордена е в Рим.
В апогея на могъществото на Йерусалимското кралство Братството на Свети Йоан контролира седем укрепени селища и 140 имения в целия регион. Собствеността на ордена се разпределя на териториален принцип под контрола на приорати, подразделящи се на балии, разделящи се на свой ред на комендантства. Орденът е реорганизиран през 1118 г. от Реймонд дю Пюи и е силно милитаризиран. Неговите членове нямат право да се женят. Те трябва да дадат обет за послушание, скромност и целомъдрие и се задължават да се борят с оръжие в ръка срещу "враговете на кръста и християнската вяра". В ордена се включват рицари, като привилегировано висше съсловие и основна бойна сила, както и братя-духовници. Последните не само се грижат за болните и бедните, но служат и като пехотинци при бойни действия. Освен това се назначават и много наемници от европейските страни. Начело на ордена стои избран от членовете му велик магистър. Орденът е подчинен само на папата и получава от него различни специални права. При военни действия рицарите и войниците на ордена носят върху ризниците си яркочервена риза с бял кръст. В мирно време те са облечени в черни дрехи с бял осмоъгълен кръст (наречен по-късно малтийски кръст) на гърдите.
Орденът успява да извоюва в Сирия суверенни права. След неговото прогонване от мамелюците в началото на XIV век, орденът завладява византийския остров Родос в Егейско море, където създава самостоятелна държава.
През 1522 г. турците, водени от султан Сюлейман I (наречен по-късно "Великолепни"), прогонват рицарите на ордена на Св. Йоан от Родос. Те се преселват през 1530 г. на остров Малта, който им е предоставен от Карл V, император на Свещенната Римска империя и крал на Испания и Сицилия. Затова по-късно орденът става известен като Малтийски орден. Рицарите на ордена не са особено възхитени от императорския дар, тъй като новата им държава е многократно по-малка от дотогавашните им владения в Близкия Изток. Малта е малък каменист остров между Сицилия и Африка с дължина 22,5 км и ширина 13 км. Почвата не е плодородна, няма дървета и липсва вода,но недостатъците на Малта се компенсират от две големи предимства. Едното е благоприятното стратегическо разположение на острова в Средиземно море, а заливът, наречен Голямото пристанище, се оказва идеален като база на флота на ордена. Рицарите отказват да се настанят в укрепения град Мдина в средата на острова, тъй като искат да бъдат близо до морето. Те харесват Голямото пристанище, където на един полуостров има малък форт. Те започват веднага да строят край него новите селища Биргу и Сенглеа и около тях изграждат солидни укрепления - високи стени с кули и бастиони.
Трябва да се отбележи способността на рицарите бързо да се нагодят към новите условия. Оказва се, че те са ограничени на един малък остров и трябва да организират живота си по съвсем друг начин от този, на който са свикнали в просторните земи на Близкия Изток. Те трябва да се научат да строят кораби и да станат мореплаватели. И те постигат всичко това в учудващо кратки срокове. Скоро откриват предимствата на пиратството.
През следващите два века техните галери се превръщат в страшилища за мореплаването и крайбрежните райони на средиземноморските мюсюлмански държави. Малта скоро се превръща в център на търговията с роби в Средиземно море. Много млади благородници идват от европейските страни в Малта, за да се учат в школите на рицарите. (В Малта е основан един от първите университети в Западна Европа). Това са обикновено по-малките синове на благородниците, които нямат право да наследяват имотите на бащите си, а получават само компенсация в пари. Младежите могат да бъдат произведени рицари, след като навършат 21 години и са служили три години на галерите. А тази служба се оказва много ефективна. Галерите се връщат обикновено с богата плячка и много роби. Една част от робите се използва като работна сила на строежите и като гребци на галерите, а другата се продава. Но рицарите и техните галери започват да дразнят турците, които дотогава са господствали в Средиземно море. Затова султан Сюлейман I решава да завладее Малта и след това да използва острова като трамплин за поход срещу Средна Европа през Италия. На 18 май 1565 г.
През следващите месеци турците извършват много нападения по суша и вода срещу крепостите, но рицарите се защитават яростно и успяват да ги отблъснат. В началото на септември положението на ордена е критично,тъй като загубите му са големи.Загубите на турската армия,също е голяма и не успяват да завладеят острова,дори и за кратко. В Европа честват малтийските рицари като спасители. Те получават от европейските монарски големи парични средства, които използват за строежа на грандиозни укрепления. Малта става най-голямата крепост в Средиземно море.
Начинът на живот на рицарите се превръща в безделие в обстановка на богатсво и комфорт. Ежедневието им се запълва с пиянство, хазарт и сексуална разпуснатост. Всичко това е далеч от принципите, на които е бил изграден ордена. Името на столицата Валета се превръща в срамна дума поради свободните нрави в този град и тамошните леснодостъпни жени. Разкошът и луксът, в който рицарите живеят, обслужвани от многобройни роби, подкопават техния боен дух. В края на XVIII век орденът започва да губи много пари, защото пиратството и търговията с роби постепенно замират.
Рицарският орден на Св. Йоан съществува и днес със седалище в Рим. Но той се е превърнал в една хуманитарна църковна организация, която управлява много болници в различни страни и има представителства в множество държави. И днес той има суверенни права.
Друг орден свързан с кръстоносните походите е "Тевтонски орден" .Той е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите и ордена на тамплиерите.
По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д`Акр в Галилея. На следващата 1191 г. Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина за почти 1 век. Тук Братството построява болница и църквата "Св. Мария" и се нарича" Fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem" - "Тевтонско братство към болницата на Дева Мария в Йерусалим". По-късно на 21 декември 1196година, Папа Целестин III дава на Братството привилегии като на другите ордени. На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да превърнат братството в Рицарски орден, приемайки правилата на йоанитите и тамплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден на 19 февруари 1199 г. с була и определя задачите му:
* защита на немските рицари и поклонници
* лекуване на болни
* борба с враговете на католическата църква
* рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.

Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени - на йоанитите и тамплиерите.
Управлението и администрацията на ордена се основава на пирамидна йерархия . Следователно,представителства в градовете -комендантства и райони на влияние-балии със съответните ръководители и местен административен апарат. До установяването на Ордена,тевтонците нямат собствена държава, но имат представителства и балии в много европейски държави и в Близкия изток.
Военната сила на Тевтонския орден е забелязана от някои европейски владетели, които под предлога за "борбата с езичниците" искат да се разправят със своите съперници. Така през 1211 г. кралят на Унгария Андраш I, кани на помощ рицарите в борбата му срещу куманите. Тевтонците се настаняват на границата на Трансилвания, получавайки при това значителна автономия, но скоро са изгонени, защото се стремят да образуват суверенна държава.
През 1237 г. Тевтонският орден се слива с остатъците на военното Братство на рицарите на меча, основано през 1201 г. в Рига, с емблема червен кръст на бяло поле и така получава "Ливония". При завладяването на Гданск през 1308 година,под лозунга "Исус Христос спасител на света"е унищожено почти цялото местно полско населени, а на завладените територии идват немски преселници. По същото време е завладяна и Померания. Така към края на XIII век,орденът фактически става самостоятелна държава.
По време на реформацията Тевтонският орден става светски и лутерански. Неговите източни владения се превръщат в Херцогство Прусия с резиденция -Кьонигсберг ,днес Калининград,а Западните в - Херцогство Курландия.
През 1809 г. Наполеон забранява ордена, който съществува до 1834 г. само в Австрия. През 1929 г. той се реорганизира като духовен орден. Забранен е от национал-социалистите през 1938-1945 г.
Ето така,римокатолическата църква,налага влиянието си върху масата хора.Тези,"просешки" и духовно-рицарски ордени -тамплиери,хоспиталиери,тевтонци,споделят почти една съдба.Създадени с идеята за пример на смиреност и богобоязливост, с покровителство над Светите Земи,били основно оръжие на църквата за манипулация на средновековното общество.

Използвана литература:
* "История на средните векове" Том I - С.Д. Сказкин ,Е.В. Гутнова
* "Суверенният орден на Малта", "Империя на Милосърдието","Конституционна харта"- Константин Костов
* " История на Ордена на хоспиталиерите","Рицарите на свети Йоан от Йерусалим"- Клер-Елиан Енжел
* "Причини и предпоставки за завоевателния поход на ордена на хоспиталиерите срещу о. Родос и архипелага на Додеканезите"- Владислав Иванов
* Интернет -Уикипедия





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Монашеските ордени от XI до края на XIII в. - организация, типология, цели 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.