Mястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г.


Категория на документа: История


Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Исторически факултет

Курсова работа

"Мястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г."

Изготвил Преподавател

Специалност

София 2012

След края на Втората световна война българо-югославските отношения се фиксират основно върху т.нар "македонски проблем". Развитието му датира още от есента на 1944г. Търсейки изход от очертаващата се международна изолация след края на войната, България подписва договор за военно сътрудничество с Югославия и се нахвърля още тогава идеята за създаване на федерация на южните славяни от черноморското до адриатическото крайбрежие. В контекста на тази федерация се разглежда обединението на трите македонски дяла.
Важен етап от развитието на македонската тематика представлява събитието от 2 август 1944г. На тази дата се провежда първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) в манастира "св. Прохор Пчински" и провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална република на Югославия. Взети са редица важни решения: АСНОМ е обявано за върховно законодателно, изпълнително и представително тяло; Декларация за права на гражданина на демократична Македония; обявен е македонският език за служебен в македонската държава. Няма избори, постовете се заемат от стари комунисти с авторитет. Създадена е първата свободна македонска държава, в която влиза като равноправен член във федеративна Югославия.1
В българската столица идват дори Светозар Вукманович-Темпо (създателят на Македонската комунистическа партия- МКП) и секретарят на ЦК на МКП Лазар Колишевски. Те нанасят критики върху политиката българските комунисти спрямо развитието на македонския въпрос и настояват за по-скорошно обединение на Пиринска Македония към "държавата- майка" със столица Скопие. Движението за активна денационализация и антибългарска пропаганда в македонските земи добива все по-големи размери. Започва изопачаване и фалшифициране на историческото минало и дейността на ВМРО. Извършва се подмяна на българските фамилни имена, преименуване на сгради, исторически паметници и т.н.

Преди да пристъпим към обсъждането на съдбата и мястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношение, нека дадем пояснение на това "къде е Пиринска Македония и с какво се свързва?" Пиринска Македония е отъждестявавна с Горноджумайско, т.е дн. Благоевградско, а Пирински край- с Благоевградска област. Терминът "македонизъм" в научната литература се използва като условен, целящ да илюстрира "македонски национализъм, употребяван за означаването на демонстрирано и/ или осъзнавано идентичностно различие на православното славяноезично население на Македония от българския етнос. "2 Това представлява тотално противопоставяне на всички специфики, формулирани от официалната българска власт.
Пиринска Македония е обект на две разновидности македонизъм. Единият е окачествен като софийски македонизъм, а другият - югославски. Последният се оформя в периода на т.нар "културно- национална автономия" в Пиринска македония перз 1944-1948.
След прокламирането август 1944г на Македонската държава започва упорито да се издига лозунга за обединение на македонските дялове. Под натиска на ЮКП, МКП и Москва българското комунистическо ръководство се съгласява да пропагандира "обединението на македонския народ", да съдейства за "събуждането на македонското национално съзнание" в Горноджумайска област, да я преименува в македонска и да признае населението й за македонско.3 Българските управляващи допускат създаването на македонска войскова единица в Пиринския край- бригадата "Яне Сандански", считана за част от македонските партизански отряди и народноосвободителна войска. Не бива да се пренебрегва фактът, че след края на войната Югославия и България се намират на различни позиции- Югославия в е лагера на страните пожедителки, а България- сред победените държави. Безспорно българските управляващи среди са били в по-неблагоприятно положение и с по-малко възможности за дипломатически маневри, но това не оневинява действията им и не може да изтрие тяхната историческа отговорност за възприемането на македонизма като теория и практика за разрешаване на македонския въпрос.
БРП(к) налага възприетия курс на действие и на подчинените й масово-политически организации. На областна конференция на РМС се поема ангажимента за повдигане на самосъзнанието на македонската младеж и популяризиране на новата Македонска държава. На 29 януари 1945г излиза обещаният от Тр. Костов на Тито македонски вестник с името "Пиринско дело". Вестникът изцяло е под контрола на БРП(к), като той обслужва поклонническите отношения към политиката на ЮКП по македонския въпрос. Това предизвиква по-ясно консолидиране на опозицията в национален мащаб, както и е повод за антимакедонски действия на опозиционните сили в Пиринския край.
Изключително важен момент в развитието на македонския въпрос и съдбата на Пиринска Македония е избистрянето на идеята за сформирането на Южнославянска федерация. Разбира се, тази идея има своите по-ранни постановки, но особено интензивно започва да се обсъжда края на 1944- началото на 1945г. Условно този исторически епизод може да се раздели на 3 етапа.
Първият се локализира със създаването на Народна република Македония и натискът от страна на югославското правителство върху българските комунисти за предаването на Пиринска Македония под юрисдикцията на Югославия и започването на преговори за сформиране на нова обединена държава. ЮКП лансира идеята за създаване на федерация, в която България да земе мястото на седмата република в нея, със статут като този на Сърбия, Хърватия, Словения, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина. Начело на новата федеративна държава трябвало да стои Йосип Броз Тито.
От българска страна се дава предложение за бъдеща "Федерация на южните славяни" , в която България и Югославия да са на паритетни начала, т.е в съотношение 1:1 (двуединна) и със запазване на съответния суверенитет върху външната и вътрешната политика, както и върху въоръжаниете сили. 4 България ще приеме създаването на "единна македонска държава" в рамките на Югославия и ще се съгласи да предаде Пиринска Македония, но само след като федерацията стане факт. От българска страна се изтъква, че създаването на подобна федерация трябва да се съпътства с връщане на Западните покрайнини (Царибродско и Босилеградско) към България.
Към този момент плановете за федерация се провалят, заради заявените апетити на Тито към Егейска Македония, която да бъде включена в нея. Ябълката на раздора са накърнените интереси на Гърция, която е зорко закриляна от Великобритания. Като цяло формирането на подобна федерация би застрашила английските интереси на Балканите. Английският политически представител в България Хюстон Босвил следи отблизо развитието на македонския въпрос. Бъдеща федерация между Югославия и България е изключително опасна за международното и икономическо положение на Гърция. Южнославянското обединение ще е поставено под силното влияние на Сталин и ще има руската подкрепа за своите териториални апетити. Ето защо английското правителство към момента третира Гърция като най-важната балканска страна от британска гледна точка. Англия дори търси съдействие от САЩ за премахване на опасността от тоталната балканска съветска доминация. Януари 1945г английският представител в София информира българското правителство, че Великобритания е склонна да одобри конфедерация между всички балкански страни, но няма да одобри федерация само между Югославия и България, както и ще се възпротиви с всякакви средства на формирането на голяма македонска държава с претенции към гръцки земи.5
Лондон получава уверение от Москва, че идеята за федерация към тогавашния момент не е актуална, а българо-югославският диалог бил посветен само на сключването на пакт за взаимопомощ.
От началото на 1945г идеята за българо-югославско федериране навлиза в нов етап на развитие. Възприемат се идеите на Сталин относно обединението. Според него създаването на общата държава трябва да бъде предшествано от сключване на договор за сътрудничество и взаимопомощ. Тази логика на действия се прилага до разрива между Тито и Сталин от 1948г. Влизайки в ролята си на арбитър, Сталин призовава съюзните договорености да се подпишат след развръзката на започналата Парижка мирна конференция, както и българските управляващи среди да предоставят " културно-национална автономия " на Пиринска Македония, като първа стъпка към македонското обединение.
За да се смекчи външния натиск, на който е подложено българското правителство, се предприемат мерки за разправа с бившите "михайловисти", демонстриращи скъсване с "великобългарския шовинизъм". За целта в София и Пиринска Македония са арестувани бивши автономисти, които са изправени пред съд и са обвинени за опит за възстановяване на ВМРО- Ив. Михайлов.
Десетият разширен пленум на ЦК на БРП(к) на 9-10 август 1946г. изиграва съдбоносна роля в развитието на македонския въпрос. Той е изцяло посветен на македонската тематика и предвиждат усилена политика в посока на "културно-националната автономия" на Пиринския край и предаването му на младата македонска държава, подписване на съюзен договор между София и Белград, както и създаването на югославянска федерация. Ръководството на БРП(к) настоява да не се налага граница между България и Македония, както и да се даде на пиринци правото на българско подснство след обединението.6
След Десетия пленум Македонския научен институт бива закрит и част от архива и библиотеката му са пренесени в Скопие, а с тях и мощите на революционера Гоце Делчев. В унисон с решенията от Десетия пленум се назначава преброяване на населението, като е предварително определено от властта мнозинството от населението в Пиринския край да бъде записано като "македонско". Освен с машинациите на властта, постигнатият резултат относно "македонското мнозинство" в района се обяснява чрез липсата на ясно разграничение между дефинициите "македонец" и "българин". Тези термини към тогавашния момент са били тъждествени един на друг.
Заключителната фаза от българо-югославските преговори за основаване на федерация започва със споразуменията между Тито и Г. Димитров, постигнати на среща в словенския град Блед между 30 юли и 1 август. Обсъждат се спецификите на бъдещия договор за сътрудничество между двете страни, подписват се допълнителни спогодби за икономическо сътрудничество между двете страни. Потвърдена е идеята за присъединяване на Пиринска Македония към НР Македония в условията на федерация и върщането на Западните покрайнини на България. София потвърждава задължението си за културно сближение на пиринци към НРМ, както и изучаването на македонските език и история.
В края на ноември (на датата на подписване на Ньойския мир-27 ноември) 1947г в Евксиноград се подписва българо-югославски договор за "приятелство, сътрудничество и взаимопомощ". Той представлява официализиране на бледските споразумения.
Интересен момент в развитието на идеята за федериране е острата критика от страна на Сталин, отправена към Г. Димитров по повод на негово изказване пред чуждестранни журналисти, че в бъдеще е възможно създаване на (кон)федерация на страните с "народна демокрация" от Централна и Югоизточна Европа. Като контрапункт пък Сталин подхвърля идеята за необходимостта от федерация между Югославия и България, но и с присъствието на Албания в нея.
Постепенно обаче идеята за федерация отмира и към нейното фактическо създаване не се пристъпва. Този факт е продиктуван най-вече от обтягащите се югославско-съветски отношения. Федерирането е счетено за ненавременно. Още от края на 1947г с оглед на влошаващите севръзки с Москва, Югославия се бои да създаде федерация с България, защото последната може да бъде ползвана като коз за налагане от страна на Сталин. В основата на разрива стоят Титовите стремежи за автономизация и отдалечаване от съветската орбита на влияние. На 28 юни 1948г. настъпва развръзката- с разолюция на Второто заседание на Коминформбюро в Букурещ Югославия е остро разкритикувана и изключена. Българската позиция след събитията е ясна- солидаризира се със съветската и се осъжда националистическата политика на Югославия по македонския въпрос. Това става на шестнадесетия разширен пленум на ЦК на БРП(к), на който е приета резолюция, наречена "По положението в Пиринския край", с която се слага и край на "културно-националната автономия" в Пиринска Македония, както и на идеята за сформиране на (кон)федерация.
Чрез гореописаните събития се дава ясна представа за еволюцията на македонския въпрос в годините 1944-1948г. Съдбата на Пиринска Македония е неразривно свързана с неговите развитие и контекст. Настоящото изложение има за цел да обясни по-детайлно същината на процесите на "културно-националната автономия" както и нейната реализация в Пиринския край. Изключителна роля за съпротивата срещу македонистката политика на БРП(к) в Пиринска Македония изиграва активният деец Владимир Поптомов, окачествяван като "голям върховен патриот", "високо ерудиран и широко подготвен историк-марксист" и т.н. Той води перманентна борба срещу изопачаването и фалшифицирането на историята, усилията да се създаде македонска нация на антибългарска основа и пр.7 От началото на 30те години Вл. Поптомов е един от най-изявените познавачи и съветници на задграничното ръководство на БКП по македонския въпрос. След 9 септември 1944г той се връща в София и е приет за член на Политбюро в БРП(к). Съветник е на Г. Димитров по македонската тематика.
След белградския натиск от есента на 1944г на Поптомов е възложено да прокара новата линия по македонския въпрос на конференция на областната организация на БРП(к) в Горна Джумая. От Белград и Скопие се надяват на нея да се оповести незабавното обединение на Пиринска с Вардарска Македония.
Според доклада на Поптомов македонският въпрос може да се реши само чрез заздравяването на прогресивните усилия на всички балкански страни, но към момента според него такива сили в Гърция липсвали и националният облик на Егейска Македония бил изменен заради масовите изселвания, а пък населението в Пиринско не било угнетено. Точно заради липсата на национален гнет Поптомов отрича необходимостта от културна автономия на Пиринска Македония. Накрая обаче, той е принуден да спусне към действие линията, възприета от ПБ на ЦК на БРП(к)- обединение на "македонския народ", установяване на съюзни отношения с Югославия, пропагандирането на македонската държавна идея, създаването на македонски вестник и т.н.
През първата половина на 1945г комунистическите комитети в Пиринска Македония се опитват да прокарват начертаната македонистка пропаганда. Македонският въпрос е обект на изнасяните от Вл. Поптомов беседи из Пиринския край. Резултатите обаче показват, че населението не възприема пропагандата, че е македонско. То е против идеята за обединение с "македонците " в югославската федерация. Заради пропагандирането на тази идея областната организация на БРП(к) изпада в изолация както и нейният авторитет е сериозно накърнен не само в очите на членската маса, но и сред обикновеното население.
Вл. Поптомов внася "Предложение в подкрепа на културно-националните искания на македонското население на Горноджумайската област" за разглеждане в ПБ на ЦК на БРП(к). То се касае за промени в образованието, които да включат изучаване на историята на македонското националноосвободително движение. Според него допускането на подобна "автономия", свързана само с допълнителното изучаване на историята на македонското освободително движение, можела единствено да отговори на общественото положение в Пиринския край, чието население вече е признато за македонско. Към тогавашния момент нямало "македонски" учебник по история и никой не се нагърбвал със задачата да го напише.
Според Вл. Поптомов в България съществъват два подхода към македонския въпрос. Първият е "десен" или "великобългарски". Според неговите привърженици в Македония живеят само българи и се застъпват за нейния български характер. Другият е т.нар "левосектантски" - според него Пиринска Македония трябва да се обедини незабавно с Вардарска и да се създаде южнославянска федерация. Поптомов несъмнено към вторият подход причислява скопските върководители и техните последователи в България.
Изключителен интерес пробуждат Поптомовите "Бележки по доклада на др. Васил Ивановски "Актуалните въпроси на Македония".
В доклада се прави намек, че в Пиринска Македония на населението едва ли не трябва да се даде права на национално малцинство. Говори се за отрицателното влияние на Екзархията върху македонското население в миналото и пр. Всички нередности са коригирани от Поптомов, но Политбюро не ги взема под внимание и докладът на Ивановски е публикуван непроменен. Оттогава той е едно от основанията на скопските македонисти да възнасят В. Ивановски за основател на македонската историография.
Към края на 1945г югославското ръководство още по настоятелно иска предоставяне на културно-национална автономия на Пиринска Македония с всичките й присъщи компоненти- статут на национално малцинство, въвеждане на културна автономия (изучаване на македонски език, въвеждане на македонски "културни" придобивки), административна и политическа автономия. В началото на 1946г се води открита публична дискусия между опозицията и управляващите в България. Комунистите са сами, изоставени са от съюзниците си в ОФ. Вижданията им отговарят на югославските стратегически намерения, докато опозицията (най-активни са Демократическата, Социалдемократическата партия и БЗНС "Н. Петков) отрича изкустевено създадената македонска народност и осъжда позицията на комунистите. Поведението на БРП(к) в Пиринска Македония е окачествено като предателско. Опозиционните партии дори изпращат изложения относно комунистическата политика в Пиринско до Великите сили-участници в Парижката мирна конференция. Н. Петков заявява, че "крайъгълният камък" на българската външна политика ще бъде сътрудничеството с "братска Югославия". Дори за Поптомов действията по македонския въпрос не са съобразени с волята на македонците в България (т.е Пиринския край), а напротив- представляват нещо изкуствено и насаждано отгоре. Македонският въпрос не трябва да се отделя като особен въпрос, решаването му предшества българо-югославското сближение, което е доминиращ въпрос. В процеса на това сближение трябва да се решава както македонският, така и Западнопокрайнинският въпрос. В своите изказвания и анализи Вл. Поптомов разкрива прикритите югославски намерения към Пиринска Македония. Той отхвърля македонистката политика на ЮКП и БРП(к) и предупреждава, че има реална опасност България да изгуби стратегически важна за нея територия, населявана от чистокръвно българско население. Въпреки това Г. Димитров не се съобразява със съветите от Поптомов и декларира, че македонците са отделна народност, че те трябва да се обединят на базата на федерална Македония и в Югославската народна република. Димитров прави пагубното признание, че македонският въпрос е югославски и трябва да се реши от комунистическите партии на Югославия и България.
От 5 до 8 юни в Москва се провеждат съветско-българо-югославски преговори, на които се обсъжда въпросът за южнославянска федерация, македонската проблематика и присъединяването на Пиринския край към Югославия. Сталин дава препоръки като начало да се даде културна автономия на Пиринския край в рамките на България. Тя ще бъде първата стъпка към съединението с Македония. Последващите думи на Сталин са вцепеняващи: "Че нямало развито македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Беларусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има белоруски народ" 8
Г. Димитров възлага на В. Червенков задачата да изготви обширна декларация на БРП(к) по македонския въпрос, която се предлага направо на проведения 9-10август десети разширен пленум на ЦК на БРП(к), като не е обсъждана предварително в Секретариата на ЦК и Политбюро. За първи път след деветосептемврийския преврат от 1944г на обсъждане на македонския въпрос Вл. Поптомов не взема отношение. Приетата Декларация по македонския въпрос се запазва в тайна от българската общественост. В Декларацията се разглежда въпросът за присъединяването на Пиринска Македония към НРМ на базата на договор между България и Югославия. В него да се уточнят граниите на присъединения Пирински край, като се отчитат волята и интересите на македонския народ, както и възможността желаещите жители на този край да запазят българското си гражданство. Според БРП(к) присъединяването на Пиринския край трябва да се извърши така, че да няма митническа и друга граница между МНР и останалите единици на ФНРЮ, т.е присъединяването на Пиринска Македония към НРМ трябва не само да не затрудни стопанските и културни връзки между "присъединения Пирински край" и България, а още повече да ги укрепи. Пристъпва се към реализация на взетите решения, като това води до тежки последствия за българската кауза в Македония.
Поптомовостава привърженик на историческата истина и продължава наивно да вярва, че е възможно българо-югославското сближение да се осъществи на равноправна основа и че няма да се поставят граници, които да отделят българи от българи.
Стъписано от съпротивата на пиринци спрямо македонистките мерки, ръководството на БРП(к) забавя изпълнението на приетите от Десетия пленум решения. Това не се харесва от Югославия и югославските вестници "Политика " и "Борба" подлагат на остра критика проектоконституцията на България, защото в нея не били предвидени текстове за обособяването на Пиринска Македония като административно-териториална автономна област, а населението й не е признато за национално македонско малцинство. Така се прави опит да се извоюва конституционно регламентиране на всеобхватната автономия на Пиринска Македония.
Изключително дръзко звучи мнението, изразено във в. "Пиринско дело", че македонската емиграция и населението в Горноджумайска област представляват "македонско малцинство", че същите нямат български произход и че тяхното обединение може да стане само в границите на Югославия. Нито населението в Пиринския край, нито основните български маси, не могат да разберат, защо присъединяването на Пиринска Македония и агитацията за това, са поставени като самоцел. Според Поптомов въпросът за присъединяването на Пиринско поставя в ръцете на българската политическа опозиция толкова силен коз, че дори самата тя не е мечтала.
Както вече бе споменато, края на декември 1946г се извършва преброяване на населението в Пиринска Македония. То е съпроводено от поредица манипулации, дирижирани от управляващите комунисти. По насилествен начин 70% от населението попада в графата "македонско". Впечатление прави и това, че Политбюро разисква въпроса за българомохамеданите в Разложко и Неврокопско. Дават се указания да се записват "както пожелаят", но се поощряват, ако се запишат като "македономохамедани". Членът на бюрото на областния комитет Ефтим Георгиев сочи акцията по преброяването като борба с опозицията, която в случая отстоява българския характер на населението в Македония.
Уреждат се редица решения, касаещи културната автономия в Пиринска Македония като "македонски национален край на НР България." Предвижда се въвеждането на македонски език, откриването на македонски книжарнижи, изучаване на историята на македонския народ и т.н.
Началото на 1946г от НР Македония пристигат първите пратки на в."Нова Македония", но вестникът не предизвиква кой знае какъв интерес.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Mястото на Пиринска Македония в българо-югославските отношения в периода 1944-1948г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.