Националноосвободително движение на българския народ през 50-те- средата на 70-те години на XIX в.


Категория на документа: История


По същото време български младежи в Цариград създават под ръководството на Г.С. Раковски "Тайно общество". То си поставя за цел да подготви народа за въстание. "Тайното общество" разгръща активна пропагандна дейност и създава клонове на организацията Шумен, Търново, Русе, Свищов, Видин, Враца.

Липсата на сигурни свидетелства не позволяват да се преценят измеренията на извършеното от Раковски и неговите съмишленици. Безспорни са обаче техните опити да се изгради една нелегална структура, която да организира въстание в България. След Велчовата завера това е второто подобно начинание, тъй като нито Браилските бунтове, нито масовите селски въстания имат общо-български харктер. Като изграждат местни "общества" и като правят отчети да съгласуват бъдещите въоражени действия на българите с емиграцията, създателите на Тайното общество осъществяват сериозен напредък в развитието на освободителната идеология.

След избухването на Кримската война по-активните в политическо отношение представители на българската интелигенция в Южна Русия и Влашко решават да предприемат стъпки към консолидиране усилията на всички, които желаят да подпомогнат настъплението на руската армия в земите на Юг от р. Дунав.

След окопирането на Влашко и Молдова от руските войски, група влиятелни търговци сред, които са братята Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан и др., основават в Букурещ организация наречена Епитропия и придобила известност по-късно като Добродетелна дружина.

На 9 март 1854г. Епитрофията се трансформира в комитет състоящ се от 7 души, назован "Средоточно попечителство". През февруари 1854г. се създава политическа органиация в Южна Русия под ръководството на Никола Палаузов, братята Тошкович и др. под името Одеско българско настоятелство. Най-важната цел на двете организации е формиране на доброволчески отряд който да се включи в бойните действия на страната на руската армия. Между тях възниква съперничество под чие ръководство да се осъществи тази инициатива. Отначало Одеското българско настоятелство има известна преднина защото, успява да спечели доверието на руските власти. Дори Н. Палаузов разработва "Записка за България", в която се обосновава пред руското командване възможността за организиране на въстание в българските земи и предлага на Главната квартира да се създаде "Български комитет".

Постепенно обаче Палаузов се убеждава, че материалните възможности на букурещките дейци са по-големи, затова Настоятелството приема да работи съвместно с Епитропията. Така, с общи усилия на одеските и букурещките българи е екипиран отряд, който на входа на войната достига близо 4000 души. Ръководството на доброволците е поверено на опитни хора като капитан Васил Вълков, Димитър Чернев, Х. Ставри и др. Намесата на Англия и Франция във войната на страната на Турция обаче принуждава Русия да се откаже от подготвянето настъпление на юг от р. Дунав и да разпусне българските доброволчески отряди. През 1855г. руският император Николай I починал и на престола застава Александър II, но това с нищо не променя хода на войната. Постепенно Високата порта и нейните съюзници вземат инициативността, в резултат на което Русия претърпява окончателна военна катастрофа. Мирният договор между двете империи е подписан в Париж през 1856г. но в негобългарският въпрос въобще не се разглежда. След договора Русия загубва Южна Бесарабия, а с това и контрола над Дунавското устие. Англия, Австрия и Франция подписват съглашение, с което гарантират целостта на Османската империя.

Последният отзвук от Кримската война е организирането на две въоражени инициативи. През май 1856г. под ръководството на Иван Кулин и Димитър Петрович, населението в района на Раковица и Белоградчик е вдигнато въстание, но редовната турска армия и башибозукът бързо го потушава. През лятото на 1856г. неуспех претърпява и опитът за въстание в Търновско. Начело на подготовката застава Никола Филиповски, известен в националната ни история под името капитан Дядо Никола. Предварително подготвеният план в Лясковския манастир трябва да се сформира отряд от около 200 души. На уречения ден се явяват само 13 души. Това предопределя фаталния изход на цялата акция. Дядо Никола е предаден и убит, а събраната от него чета се разпуска.

Победата на антируската коалиция в Кримската война укрепва позициите на Портата и в международен и във вътрешно-имперски план. Под натиска на Англия, Австия и Франция още през февруари 1856г. е обнародван поредният реформен акт, останал известен в историята под името Хатихумаюн. В този документ султан Абдул Меджид тържествено заявява намеренията си да продължи модернизацията на основните държавни институции по западноевропейски образци, обещава да гарантира на своите поданици всички права, независимо от тяхната религиозна и етническа принадлежност. Така, въпреки, че решаването на българския въпрос е отложено за неопределено време, резултатите от Квимската война стимулират по-нататъшното задълбочаване и ускоряване на основните възрожденски процеси.

През 50-те и 60-те год. на XIX в. стопанския облик на българските земи видимо се променя. Непосредствено след войната Високата порта приема нов закон за земята, който създава още по-благоприятни възможности за навлизане на капиталистическите отношения в българското село. По идея на Мидхат паша управител на Дунавския вилает, започва изграждането на т.нар. земеделски каси и внасянетона съвременна агротехника от Европа. Край Русе е организирано дори и земеделско стопанство под името Образцов чифлик, което убедително демонстрира възможностите на новия тип селскостопанска техника и постиженията на европейската наука. Самото производство по българските земи видимо нараства. Появяват се нови фабрични и манифактурни предприятия.

През 1866г. е открита ж.п. линията Русе-Варна, а няколко години по-късно са завършени още няколко ж.п. линии. Започва изграждането на първите съвременни шосета.значителни средства са вложени в модернизирането на пристанищата по р. Дунав и Черно море и в строителството на телеграфо-пощенски станции. През 1863г. с чужди капитали е създадена Отоманската банка. Възникват нови акционерни дружества. Многократно се разширява и обменът на вътрешноимперската и на външната търговия. Осъществява се поредната административна реформа, започва преустройството и на съдебната система.

Третата четвърт на XIX в. отбелязва фактически най-зрелия етап от икономическо развитие на българското възрожденско общество. Успоредно с това, тъкмо в годината на Кримската война, духовната обнова на българските действия за новобългарска просвета и за независима българска църква достигат своята кулминационна точка. Чуждото политическо господство обаче неможе да гарантира нормални условия нито за свободното движение на капиталите и за развитието на частната собственост, нито пък за естествено и по-лесно приобщаване на възрожденските българи към ценностите на европейската цивилизация.всичко това създава реални предпоставки за постепенното революционализиране на всички социални групи в тогавашното българско общество и за възникването на организирано НОД, първите прояви на което се свързват с името и делото на Георги Сава Раковски.

2. Общестовено-политическа дейност на Георги Сава Раковски

* Роден през 1821г. в Котел;
* Живее в Браила, емигрира във Франция, Цариград, Влашко, Нови Сад /Австрия/, Одеса, Белград, Букурещ;
* Одески план-1858г /цел-обединение на емигрантите и въстанниците във вътрешността на страната "Тайна канцелария"; българи, сърби и черногорци;/;
* Сръбско-турски конфликт
* Белградски или Втори план /отряд; конфликт-прикритие/;
* Първа българска легия 1862г;

-включна 600 доброволци, емиграти от влашко и Виена, български четници;

-разформиране по настояване на сръбското правителство;

-отказ на Раковски от идеята за обща борба с балкански държави;

Той е роден през април 1821г. в Котел. Неговият баща е търговец - Стойко Попович, а майка му се казва Руска Мамарчева. Според поверите на тогавашната традиция родителите му го кръстят на дядото Соби /Съби/. Години по-късно обаче в знак на преклонение пред вуйчо си Георги Мамарчев Раковски приема името Георги. Според запазените свидетелства Раковски учи в родния си град до 1837г. след което заминава за Цариград и постъпва в прочутата гръцка гимназия в квартала Куручешме. Годините прекарани в гръцката гиманзия от Раковски се оказват плодотворно в/у развитието му. В края на 30-те години се свързва с българските младежи, учещи в Атина и става организатор на революционната организация, наречена освобождение на българите.

През 1841г. Раковски заминава за влашко и се установява в Браила. Заради участие в подготовката на Браилски бунт, който трябвало да избухне през февруари 1842г. той е арестуван и осъден на смърт, но по пътя за Цариград успява да избяга и заминава за Франция. В Марсилия престоява около година и половина. След това се връща в родния си град, където наклеветен Раковски попада в Цариградски затвор. След 3г. и половина е освободен благодарение на големия откуп, който майка му дава на един турски министър. Оказал се на свобода Раковски се отдава на търговска дейност и за няколко години натрупва значителни състояние.

През втората половина 1853г. Раковски създава нова политическа организация наречена Тайно общество, имаща за цел да подготви българите за съвместна борба с русите срещу Османския поробител.

Като използва връзките си с един от турските министри, Раковски е назначен за преводач в щаба на Дунавската армия.

В края на декември 1853г. той е разкрит и арестуван от турските власти, но по пътя за Цариград успява да избяга и през юни 1854г. се установява в една чета в района на Котел. След като бойните действия между Русия и нейните противници се преместват на Кримския полуостров Раковски разпуска четата и се връща в родния си град.

През този първи период на своя живот Г.Раковски търси верния път в борбата срещу чуждоезичния гнет. Твърде често действа импулсивно, но винаги е непоколебим в желанието си да помогне на своя народ. Натрупал житейски опит и големи за времето си познания, Раковски много от рано определя бъдещето си на радетел за българската свобода.

Първоначално Г.Раковски се установява в Нови Сад, Австрия, където се отдава на публицистична дейност. С помоща на д-р Данило Медакович започва да издава първия си вестник "Българска дневница" излязъл от април 1857г. В Нови Сад обнародва и първия си труд "Предвестник Горска го пътника". Тук завършва поемата си "Горски пътник", което бележи поврат в развитието на българската политическа мисъл. В нея Раковски прави анализ на хайдушкото движение и достига до извода, че въоражената борба е единственият път за освобождение. Революционните идеи разпространявани от "Българска дневница" предизвикват намесата на Високата порта и на австийските власти, поради което Раковски напуска Нови Сад и през 1858г. се озовава в Одеса. Там през същата година Раковски изготвя първия си план за освобождение на България. В него залягат основните идеи, които фактически определят посоките на развитие на българското НОД през цялото следващо десетилетие. Основният замисъл на Раковски се свежда до освобождаване на България чрез всенародно въстание, организирано и ръководено от един център, назован Главна канцелария. За да се гарантира успехът на въстанието то трябва да се осъществи съгласувано с освободителните борби на останалите балкански народи и да получи подкрепата на Франция и Русия. Предварително в България трябва да се изпратят доверени на Главната канцелария хора, които да вдигнат народа на въстание и да осигурят оръжие и барт. Когато всичко е готово, ще се състави Временно правителство, което трябва да поеме по-нататъшното ръководство на въстанието, действайки сред обстоятелствата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те- средата на 70-те години на XIX в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.