Националноосвободително движение на българския народ през 50-те- средата на 70-те години на XIX в.


Категория на документа: История


Междувременно през 1859-1860г. обстановката на Балканите рязко се променя. Отношенията между Турция и Сърбия се изострят. Правителството на Белград започва да осъществява засилена антитурска пропаганда и пристъпва към открита подготовка за война срещу Високата порта. Раковски преценява, че моментът е изключително благоприятен и решава да пристъпи към реализиране на своите идеи. През 1860г. заминава за Сърбия и се установява в Белград, където започва да издава в. "Дунавски лебед" - първия революционен вестник на българската емиграция.

В сръбската столица Раковски изготвя втори план за освобождение на България в който и идеите от първия план са доразвити и конкретизирани. Според него бъдещото въстание в България трябва да се осъществи съгласувано с действията на Сърбия срещу Високата порта. Предварително на сръбска територия е необходимо да се подготви доброволчески отряд от около 1000 български патриоти. След избухването на Сръбско-турската война българския отряд ще се прехвърли в страната и ще осъществи поход по билото на Стара планина, като вдига населението на масово въстание. Достигайки до Търново, той трябва да координира действията си с предварително изграден в старопрестолния град местен комитет, да освободи Търново и да провъзгласи възтановяването на българската държава. Начело на цялата акция трябва да застане едно Привременно правителство, чиито устав Раковски изработва през 1862г. След като планът е готов, Раковски влиза в контакти със сръбското правителство и успява да получи разрешение за сформирането на български доброволчески отряд. От страниците на "Дунавски лебед" той отправя призив съм своите сънародници и през пролетта на 1862г. в Белград се събират около 600 доброволци, които сформират Първата българска легия. Внея започват българи учащи в Одеса, Виена, Белград, прославени войводи и бивши хайдути, бъдещи организатори на националната революция. Между тях са В. Левски, Стефан Караджа, Ильо Марков, Иван Кулин и други.

Въоражените стълкновения между сърби и турци в Белград и бойното кръщение, което българските легисти получават на 15 юни, вдъхват надежди за скорошно изпълнение на предвиденото от Раковски в неговия втори план.междувременно в Търново започва Хаджиставриевата буна. В очакване на българския полк Хаджи Ставри Койнов организира чета и се отправя към Балкана. Преследвана от турски потери, тя се разпада на малки групи. Повечето от четниците в нея са заловени и изпратени на заточение.

Нормализирането на сръбско-турските отношения през лятото на 1862г. прави неудобно пребиваването на българския въоражен отряд в Белград. В началото на септември легията е разпусната.

Въпреки неуспеха Раковски продължава да вярва, че срещу Османската империя балканските народи трябва да се борят заедно. Затова той използва възможност за организиране на съвместни действия срещу Високата порта. През 1863г. заминава за Атина и води преговори с гръцкото правителство. По-късно с подобни намерения се отправя и в столицата на Черна гора - Цетина. В крайна сметка Раковски се установява в Букурещ, където осъществява контакти с княз Ал. Куза. Постепенно обаче у него започва да се формира убеждението, че българите не трябва да разчитат на чужда помощ, а на собствените сили. Тези идеи намират завършен израз в последния му план за освобождение на България, разработен в края на 1866г.

3. Емигрантски политически организаций през 60-те и началото на 70-те години на XIX век

3.1 Добродетелна дружина

* Основана от емигранти във Влашко и Румъния, от Христо и Евлоги Георгиеви;
* Основната й дейност е благотворителна;;
* Преврат в Румъния-цел-обединение на двете Дунавски княжества в обща и независима румънска държава;
* Русия предлага с нейни средства, и на Сърбия да се започне война с Турция, при евентуална победа в българските и сръбските земи да се изгради обща югославянско царство под скиптъра на сръбския княз;
* Сръбско-турска война и евентуално участие на II българска легия, но Сърбия постепенно започва да се дистанцира от идеята и легията се разпада;

В историческата литература Добродетелната дружина е асоциирана като представител на консерватизма в България от епохата на Възраждането. Преобладава разделението на "млади" и "стари". Добродетелната дружина е конструирана форма на средоточното българско попечителство "Епитропия". Основаването ѝ става през 1862г. от братята Евлоги и Христо Георгиеви (карловци, интелектуалци, индустриалци, дарители), Георги Атанасович (свищовец, лекар и политик), И. Бакалоглу и др. Тя като наследник на "Епитропия" наследява и консервативния начин на мислене в идеологията и в действията си и е пропита с консерватизъм.

В основата на консерватизма като идейно течение стои запазването, съхранението на статуквото. От етимологическото му значение произлиза необходимостта от признаването на значимостта и защитата на основни за едно общество ценности и механизми, които гарантират неговото съществуване и наложили се с неговото историческо развитие. И в този ред на мисли консерватизъм без традиционализъм е невъзможен. По отношение на държавата консерватизмът е патерналистичен т. е. държавата трябва да има бащинско отношение към своите граждани, но намесата в обществото е ограничена. В това отношение можем да търсим проява на патернализъм в действията на Добродетелната дружина, тъй като тя подпомага финансово български граждани. Дори в основите си възниква като благотворително дружество.

За благотворителната дейност на Добродетелната дружина свидетелства едно писмо на Христо Ботев до д-р Георги Атанасович, член на Добродетелната дружина, което гласи:

" Като следвах образованието си в Одеса, лани всред зима получавам писмо от застарелия си без време баща Ботя Петкова, който с двадесет и пет годишното си учителствуване в Калофер едвам могъл да прехраня до сега семейството си, писмо, което, като прочетох, принудих се да се уволня, та като първороден син да отида да чуя последната воля бащина, а главното да подържа изпадналото ни семейство. Но като отидох и поех учителската длъжност на баща си, той с божия воля полека-лека се пооправи и готов беше да захване длъжността си пак ... с родителска благословия и с надежда реших да отида да довърша започнатото в университета. Но като нямам средства за това, дори и за пътни разноски и като малцина в Букурещ познавам, които да ми помогнат, то приемам чест да се обърна с молба към вас, като член на "Добродетелната дружина" , да благоволите да се помогне на един беден ученик, който ще бъде както вам, тъй и на Добродетелната дружина твърде признателен.

Христо Ботев Петков, 21.ноември 1867 година"

Върху писмото има следната информация:

"Намирам за добро да се помогне на г-н Петкова за път. Д-р Атанасович"

Това писмо е доказателство за благотворителната дейност на организацията. Но освен това е и факт, който ясно показва патеризма на дружината. Бащинското отношение, което проявява организацията към Христо Ботев ясно говори за едно консервативно мислене в главните структури.

Макар че приема формата на благотворителна организация, Добродетелната дружина фактически си поставя и определени политически цели. По външнополитическите въпроси следва официалната руска политика. Относно освобождението на България от турското робство дружината разчита главно на помощта на Русия и поради това не споделя възгледите на предствавителите на българската революционна емиграция в Румъния. Вследствие на това, тя често влиза в остри противоречия с тях. В състава на дружината в този момент влизат д-р Георги Атанасович, д-р Протич, Михаил Колани, Николай Христов и Димитър Хадживасилев. Консерватизмът на българските организации се търси основно в две направления: в идеите за възстановяване на българската държава ( с минимални жертви и с решаваща чужда помощ) и в идеите за устройство на националната държава. Консервативните идеи за възстановяване на българската държава в известна степен са резултат от консервативната същност на нашия национализъм.

Именно тези идеи за възстановяването на българската държава с решаваща чужда помощ са силно застъпени в идеологията и действията на Добродетелната дружина, която разчита главно на помощта на Русия и по външнополитическите въпроси следва официалната руска политика.

През 1866г. Османската империя е подложена на натиск както от страна на Франция, така и от страна на Русия. Докато първата настоява за реформи в духа на Хатихумаюна, втората иска автономия за покорените християнски народи. Самодържавието е една от основните точки в измеренията на руския консерватизъм. В тази обстановка през 1866г. се ражда проектът на руския посланик в Цариград граф Игнатиев за създаване на една голяма славянска държава, в която да се обединят Сърбия и България, като бариера пред експанзията на западните велики сили.

Граф Игнатиев е съдействал да се подготви един "отбранително-наспъпателен съюз между Сърбия, Гърция, Черна гора и България". Замислил е да обедини българи и сърби за образуването на сръбско-българско правителство. Добродетелната дружина се заема да реализира програмата на граф Игнатиев.

През 1866-1867 в съответствие с плана на руската дипломация по Източния въпрос Добродетелната дружина се насочва към сближение със сръбското правителство. За целта на 14 януари 1867г. се разработва и се подписва специална "Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение. Основният замисъл на програмата е с подкрепата на Русия да се създаде една югославянска държава ( Българо - Сърбия) с общо народно събрание. Тази "Програма" била предствена на сръбското правителство. Сръбският министър-председател обаче изразил своите съмнения, че това е общобългарско дело. Добродетелната дружина свикала общо събрание, което се провело на 05 април 1867г. Програмата била одобрена. Тези действия на Добродетелната дружина са абсолютно в духа на консерватизма относно решаващата чужда помощ. Пълното и точно следване на Русия във всяка една нейна стъпка, във всеки неин опит за намеса в политиката на Балканския полуостров потвърждават твърденията, че Добродетелната дружина е с консервативна идеология и почита Русия своеобразно консервативно ядро. Ако погледнем през призмата на патеризма Русия се явява бащата, които трябва да се грижи за своите деца (респективно българските граждани).

Добродетелната дружина подпомага материално четническото движение, както и организирането на Втора българска легия. На пръв поглед това изглежда като гордиев възел, като неразрешим казус: Защо консервативно настроената Добродетелна дружина ще подпомага революционните организации? По-внимателното вглеждане обаче показва, че дружината предприема стъпки за създаването на революзионно брожение в България, за да осъществи "Програмата за българо - сръбско сближение, което от своя страна е идея на Русия - ядрото на консерватизма.

След неуспеха на този план Добродетелната дружина се насочва към сближаване с Османската империя. Това начинание също претърпява неуспех. Добродетелната дружина се оставя да бъде тласкана от руската дипломация без да разгръща каквато и да е по - съществена дейност. Макар и да не прекратява своето съществуване и след Освобождението, тя не играе вече никаква роля в политическия живот на българите, останали в Румъния. Престава формално да съществува след смъртта на Евлоги Георгиев през 1897г.

Многовековното робство сълно подтискало българската нация. Народът векове наред е управляван от нашествениците. Присъствието на поробителя бавно изтрива спомените на народа за българската държава. Постепенно започнало да се възражда българското национално самосъзнание. И въпреки че основите на консерватизма се градят на съхранението на статуквото, българското общество успява да прояви консервативно мислене, дори тогава, когато статуквото (респективно робството) трябва да бъде променено, изкоренено. Упора в този начин на мислене консервативните организации, като Добродетелната дружина намират в лицето на Русия - консервативното ядро на цяла Източна Европа. Тя се явява в ролята на бащата, който ще защити децата си; в ролята на приятеля, който ще подаде ръка в трудния момент. Виждайки в нейно лице помощта, от която българския народ се нуждае, Добродетелната дружина започва изцяло да следва политиката на Русия по всички външнополитически въпроси.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те- средата на 70-те години на XIX в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.