Националноосвободително движение на българския народ през 50-те- средата на 70-те години на XIX в.


Категория на документа: История



3.2 Одеско настоятелство

* Основано през 1858г;
* Подкрепя "младите", ТБЦК и БРЦК;

На 2 февруари 1854 г. и одеските българи се организирали в самостоятелен политически клуб под името Одеско българско настоятелство. Участие в него взели Никола Палаузов, Стефан Тошкович, Николай Тошков и др. За неговите цели може да се съди по така наречената "Записка за България", изготвена от Никола Палаузов в началото на 1854 г. Тя предвиждала подготовката и провеждането на освободително въстание успоредно с прехвърлянето на военните действия на юг от Дунава. Изразявало се убеждението, че десетки хиляди българи ще се вдигнат на оръжие. С тази цел се препоръчвало създаването на "Български комитет" към върховното руско командване, който да поеме ръководството на българските въстанически действия. От една страна появата на тези две организации била традиционен политически рефлекс на българите при избухването на руско-турски конфликти, чието начало било поставено от Букурещския кръг на Софроний Врачански. От друга веднага се хвърля на очи бързината, с която те се сформирали, по-високата степен на организираност и по-редовния диалог с официалните руски власти. Всичко това дава знак за сериозен напредък в областта на политическата култура.
Още преди Кримската война Раковски създава тайно общество. Става главен преводач на търската армия и като такъв има уникалната възможност да донася ценни сведения на руското командване, но има заловен и пратен на съд във Цариград - Януари 1854г. Успява да се освободи и преживява зимата в Цариград и през юни 1854г. организира чета от 12 души в очакване на руските войски, но става рязък обрат, Русия се дръпва, Раковски разпуска четата. Разбирайки,че въстаническите действия са безмислени и емигрира във Новисат, където намира време за свойте литературни таланти. Там той започва да издава във "Българска дневница". През 1987г. отново там е отпечатана поемата "Горски пътник". "Българска дневница" е Актуален и поради това дразнещ за турските власти. Раковски усеща, че заради това ще бъде екстрадиран във пределите на империята и напуска страната. Установява се в Одеса, където издава първото етнографско съчинение "Показалец". Раковски обобщава схващанията си във своя "Първи план за освобождението на България". В него акцентът е поставен не на благоголението на Русия или някоя друга външна сила, а на общото българско въстание. Той не изключва обаче единодействието с балканските народи и правителства, отчита и позицията на Великите сили, но категорично стъпва нуждата от собствена здрава организация, национално съгласие между всички социални слоеви, общ ръководен център и строга военна дисциплина. През 1860г. Раковски се установява в Белград, където започва да издава вестник "Дунавски лебед". Вестникът се превръща в национална трибуна, където намират място дописки от всички български краища, исторически материали и т.н. Тази широка кореспондентска мрежа на практика организира дейците на бъдещото революционно движение. Чрез нея Раковски получава разностранна информация, но дава и насоки по всички актуални въпроси. Вестникът за пръв път обединява и най-видните личности в емиграцията от Русия, Влашко, Австрия, Цариград. По този начин Раковски се откроява като най-авторитетна фигура в обществено-политическия живот на българите.

3.3 ТБЦК

* Поводът за формирането и опастостта от въоръжен конфлик по румънската граница, породен от преврата в Румъния /"Свещена коалиция"/;
* Цел-подготвяне на въстание в българските земи, част от по-мащабна акция с участието на балканските страни; финансово подкрепено от румънското правителство;
* В последня момент Румъния стабилизира отношенията с Турция и се отказва от въстанието;
* Мемоар до султан Абдул Азис за създаванева дуалистична българо-турска държава;
* Вътрешните разногласия и липсата на пари довели до разпадането на ТБЦК;

През 1866 г. е формирана нова политическа организация на българската емиграция - Тайният централен български комитет (ТЦБК). Тя възниква във връзка с детронирането на княз Куза и появилата се опасност от турска интервенция в Румъния. Пред назряващия военен конфликт румънският таен комитет, организатор и извършител на преврата, търси помощта на българите. След отказа на Раковски преговорите продължават с неговия помощник Иван Касабов. Те завършват успешно и в края на март 1866 г. комитетът става факт. Негови членове са Ив. Касабов, Димитър Диамандиев, Атанас Андреев и Харалам-би Сяров. По-късно в комитета участват Пандели Кисимов, Иван Адженов, Иван Грудов, Кирияк Цанков.

Формираният комитет създава свои структури както в селищата на север от Дунав, така и във вътрешността на българските земи. В същото време започва подготовката на документ, който трябвало да регламентира отношенията между двете страни. Подготвеният "Акт за свещена коалиция между румъни и българи" обаче не е подписан от румънска страна. И новото правителство търси българите за съюзник пред страха от един конфликт с Турция, но когато то трябва да поеме ангажимент и да подкрепи с подписа си освободителните борби на българския народ, отказва да направи това.

През лятото на 1866 г. отношенията между Турция и Румъния се нормализират и Тайният комитет продължава своето съществуване самостоятелно. През декември 1866 г. комитетът издава брошурата "България пред Европа", която излага по един достоен начин положението, в което се намират българите, и проблемите, които стоят за разрешаване във връзка с това положение. През февруари 1867 г. е публикуван и уставът на комитета "Основно законоположение на народните тайни комитети". Член 2 има следното съдържание: "Началата им и целите им (на съзаклятите тайни комитети) са освобождението на отечеството с кой да е начин и средство, т.е. чрез възста-новление на Българското царство самостоятелно; чрез възста-новление на Българското царство самостоятелно под зависимостта на Портата; или чрез конфедерация (съюз) със съседните народи."

В края на февруари и началото на март е подготвен и изпратен в Цариград Мемоар до Султан Абдул Азис Хан, с който Тайният комитет предлага дуализъм между България и Турция по подобие на Австро-Унгария. По същество идеята за дуализъм е стремеж към пълна автономия в рамките на Османската империя. Това се смята от дейците на комитета само като необходима стъпка към достигане на крайната цел - извоюване независимостта на България.

Всичките програмни документи на комитета лансират идеята за разрешаване на българския въпрос и получаване на такъв статут за България, какъвто имат съседните Сърбия и Румъния. Макар в част от тези документи да се говори за революционната борба като средство за освобождение, общото впечатление, което те налагат, е, че комитетът търси благоприятни обстоятелства за мирно разрешаване на проблема. С течение на времето и особено след като Румъния разрешава своя въпрос, тази тенденция става все по-ярка и трайна. Тя е прокарана и в основните издания на комитета "България пред Европа", "Основно законоположение на народните тайни комитети" и в Мемоара до Султан Абдул Азис. В тези документи присъства и революционна фразеология, но тя идва по-скоро да подскаже на адресатите, че и българите могат да прибягнат до крайност, ако не се вземат предвид техните искания. Верни на своето политическо кредо, членовете на ТЦБК отдават предпочитанията си на политическите и дипломатическите ходове и комбинации, имащи за цел промяна в съществуващия ред на нещата.

В Мемоара до Султан Абдул Азис дейците на ТЦБК разкриват своите държавнотворчески възгледи, които са важна част от българската общественополититческа мисъл през втората половина на XIX век. Според тях, за да може да се осъществи идеята за дуализъм, първото нещо, което трябва да направи султанът, е да обяви пълна амнистия за всички политически провинения, за всички емигранти и заточеници. По този начин всеки българин ще може да помогне в изграждането на отечеството със силите и способностите си.

3.4 Българско общество

* Създадена от членовете на разпадналия се ТБЦК;
* Идея-подготвяне на въоръжена чета за въстание в българските земи;
* Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и нейният разгром;
* Оцелелите от четата търсят помощ от местното население, но срещат пълна незаинтересованост ;
* Битката при Бузлуджа-всички загиват;

През октомври 1867 г. Тайният комитет започва да издава в. "Народност". Негов пръв редактор е д-р Иван Богоров, а след бр. 10 с редактирането и издаването му се заемат Ат. Андреев, Ив. Грудов, Ив. Касабов и П. Кисимов. В продължение на две години върху страниците му се поместват множество материали, отстояващи идеите на ТЦБК, а по-късно и на неговите приемници Българското общество и "Млада България".

Наложеното в историческата литература мнение за проза-падна ориентация на тази организация не отговаря на действителността. Към западните велики сили се демонстрира уважение и внимание при всеки повод, но това не е нищо повече от дипломатическа етикеция. Като хора, познаващи добре проблемите на Източния въпрос, дейците на комитета разбират, че без благоволението на тези сили българският въпрос не може да бъде разрешен. Реална помощ обаче Тайният комитет очаква единствено от Русия и това е демонстрирано убедително в запазената документация.

Още от началото на своето съществуване ТЦБК включва в своя състав дейци, които в много случаи имат различни виждания по важни въпроси. Постепенно в състава му изкристализират две течения - радикално, начело с Ив. Касабов, и умерено, в което главно действащо лице е П. Кисимов. С напредването на времето противоречията между тях се задълбочават и групата на Кисимов, в която влизат още Ив. Грудов и Ат. Андреев, започва все повече и повече да гравитира в орбитата на Добродетелната дружина. През март 1868 г. този разнобой довежда до отстраняването на Ив. Грудов от редакторския пост на в. "Народност". Неговото място е заето от Ив. Касабов, а когато през юни 1868 той става и едноличен издател на "Народност", последният престава да бъде орган на комитета. Това е и краят на ТЦБК, но неговото място е заето от друго обединение на буржоазно-либералните среди - "Българското общество". Негов ръководител и идеолог отново е Ив. Касабов, а печатен орган на обществото е в. "Народност", редактиран и издаван от самия Касабов. На практика новата организация включва членовете на радикалното течение на бившия Таен комитет. Тя подготвя и изпраща в България четата на Хаджи Димитър и Стефан Кара-джа. Освен това Касабов и ръководеното от него общество подпомагат материално В. Левски при първите му две обиколки из България. Лично Касабов съставя необходимите на бъдещия Апостол документи. Той го осигурява и финансово в подетото начинание. Така през втората половина на 1868 и първата половина на 1869 г. Българското общество се превръща в ръководен и координационен център на младата българска емиграция.

Българското общество поддържа връзки със сродни организации като мацинистката "Млада Европа". По нейно подобие в средите на младата българска емиграция през 1868-1869 г. се формира идеен кръг "Млада България", в който влизат членовете на Българското общество. Характерното за ТЦБК, Българското общество и "Млада България" е това, че те приемат и революцията, и помощта на Великите сили, и комбинациите с Турция като възможен път за разрешаването на българския въпрос. Но те са винаги категорични по въпроса за това, че България трябва да се освободи.

4. Създаване и дейност на БРЦК

4.1 Любен Каравелов

* Роден в Копривщица през 1834г;
* Надявайки се да избухне Сръбскио-турска война, създава в Сърбия български революционен комитет;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те- средата на 70-те години на XIX в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.