Националноосвободително движение на българския народ през 50-те- средата на 70-те години на XIX в.


Категория на документа: История


* Крайният успех според Каравелов зависел от това българите да се обединяват и да си сътрудичат с останалите балкански държави;

Любен Каравелов е роден през 1834 г. в Копривщица в заможно абаджийско семейство. Учи в родния си град и в гръцкото училище в Пловдив. Известно време усвоява абаджийския занаят, след което подпомага баща си в търговските му дела. През 1857 г. Любен Каравелов заминава за Русия, където се записва като слушател в Московския университет.

Любен Каравелов остава в Русия до 1867 г., като през този период натрупва сериозен житейски опит и солидни познания. Тук той публикува своите първи повести ("Неда", "Войвода") и активно сътрудничи на различни периодични издания като "Голос", "Ден", "Москва". Десетгодишният престой в Русия оказва изключително влияние върху идейното формиране на Каравелов. Попаднал в Москва в един повратен за самото руско общество исторически момент на небивал духовен подем, Любен Каравелов има възможността да се запознае със съчиненията на Херцен, Чернишевски, Добролюбов и под тяхното влияние възприема принципите на революционния демократизъм. Силно въздействие върху Каравелов оказват и идеите на руските славянофили, които открито проповядват необходимостта от обединяване на всички южни славяни в борбата им за освобождение от османското владичество. Революционният демократизъм и славянофилството се превръщат в същностни черти от светогледа на Каравелов, които често играя определяща роля в неговото политическо поведение. Това личи и от неговия първи програмен план, съставен в Русия още през 1861 г. В него Любен Каравелов предлага да се създаде една централизирана революционна организация, под ръководството на която да се осъществи легална и нелегална работа сред народа с цел - освобождението на България.

В началото на 1867 г. обстановката на Балканите рязко се променя. Избухналото още през 1866 г. гръцко въстание на о. Крит продължава, а Сърбия демонстративно започва да се готви за война срещу Турция.

Отчитайки тази обстановка като благоприятна за въстание в българските земи, през февруари 1867 г. Любен Каравелов заминава за Белград като кореспондент на славянофилския вестник "Голос". Надявайки се, че в най-скоро време между Сърбия и Турция ще избухне война, през пролетта на 1867 г. Любен Каравелов създава Българския революционен комитет (БРК). Той се състои от 12 души и целта му е да подготви въстание в българските земи. Любен Каравелов предвижда издаване на революционен вестник, изграждане на тайни канали през сръбско-турската граница, изпращане на въстанически чети. Той създава устав на БРК, а на 1 юли 1867 г. издава и специална "Прокламация" към българския народ. Като цяло програмата на БРК е в рамките на концепцията на "Привременния закон" на Георги Раковски. Предполага се, че БРК поддържа връзки с някои дейци от Ломско и Видинско, както и с Върховното началство на Раковски.

По същото време БРК подпомага и сформирането на т.нар. Зайчерска чета от около 600 души. Ръководството й е поверено на опитните войводи Иван Кулин и Йеремия Българов. Според предварителния замисъл Зайчарската чета трябва да се насочи към Стара планина и да се съедини с четниците на Панайот Хитов и Филип Тотю.

Сръбското правителство обаче попречва за реализирането на този план. Сръбската полицията пък започва да налага ограничения върху дейността на Любен Каравелов не само заради участието му в организирането на Зайчерската чета, но и поради връзките му със Сръбската омладине - най-радикалната политическа формация в тогавашна Сърбия. Някои историци считат, че под влияние "Сръбската омладине" Любен Каравелов възприема републикански възглед. Подложен на преследване, той решава да напусне Сърбия и през февруари 1868 г. се установява в Нови Сад, Австро-Унгария.
През юни 1868 г. дейци на "Сръбската омладине" убиват сръбския княз Михаил Обренович. Любен Каравелов е запозрян в съучастие и австрийските власти го задържат 203 дни в затвора в Будапеща. Там той обобщава политическите си възгледи в едно обръщение до своите сънародници, назовано "Мои братя". В него той обосновава възгледа си, че борбата на българите трябва да се води под лозунга "Свобода народна, свобода лична, свобода човеческа". Според Любен Каравелов крайният успех на освободителната борба зависи от способността на българите да се обединят и да си сътрудничат с другите балкански народи. Любен Каравелов се обявява против идеята за турско-българска монархия и счита гръцкото духовенство за не по-малко опасен враг от турците.

4.2 БРЦК

* Създаден през може би през 1869г/ спор за точната дата на създаване/;
* Революц.вестник станал в "Свобода";
* Основната идея на Каравелов е за всенародна революция;
* Неразбирателство между Левски и Каравелов ;

През януари 1869 г. "Мои братя" е отпечатано от Иван Касабов във в. "Народност", което допринася за затвърждаването на авторитета на Любен Каравелов в средите на революционната емиграция. Той влиза в остър идеен конфликт с дейците на ДД и отказва предложението им да редактира вестника им "Отечество". Шумният скандал с ДД прави Любен Каравелов още по-популярен в средите на "младите", които по това време са обединени около създадената в началото на 1869 г. политическа формация "Млада България". Така постепенно Любен Каравелов се утвърждава като безспорен лидер и обединител на обърканата и разцепена българска революционна емиграция. За това допринася и решенето му да започне да издава самостоятелно свой политически вествик под името "Свобода". С материалната помощ на Димитър Ценович и др. влиятелни дейци от "младите", както и с помощта на одеските българи Николай Тошков и Веселин Рашев, на 7 ноември 1869 г. Любен Каравелов издава първия брой на в. "Свобода". Постепенно около редакцията на вестника се обособява нова политическа група, сложила впоследствие началото на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Оскъдната документална база не позволява категорично уточняване на времето, по което е създаден БРЦК. Повечето историци приемат, че той възниква през есента на 1869 г. Според други изследователи БРЦК се създава през пролетта на 1870 г., а според трета група специалисти комитетът се учредява едва по времето на Първото общо събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872 г.).

В създаването на БРЦК активно участие вземат членовете на разпадналите се приемници на ТБЦК - "Българско общество" и "Млада България", както и Васил Левски и Димитър Ценович. Всички изследователи са единодушни, че през началните месеци на съществуване на комитета най-влиятелната личност в него е Любен Каравелов. В. "Свобода" се превръща в печатен орган на БРЦК.

На 1 август 1870 г. в руското списание "Народное дело", издавано в Женева, Каравелов обнародва първата програма на комитета. Според нея главната задача на революционната организация е открита борба за постигане на "народна, политически и обществена свобода" на българите. За осъществяването й Любен Каравелов признава правомерността на мирните средства, но при необходимост, той отбелязва, че ще се прибягва до употребата на "оружие, огън и нож". За бъдещото устройство на свободна България Любен Каравелов предлага включването й в една балканска федерация, като се зачитат правата на всяка отделна народност.

През октомври 1870 г. Любен Каравелов издава в Букурещ и брошурата "Български глас в БРЦК", която се явява по-радикален вариант на предходния документ. В него Каравелов формулира категорично идеята, че освобождението на България може да се постигне единствено по пътя на въоръжената борба. За него "революция, революция и революция е нашето спасение и повече нищо". Той счита, че българите трябва да разчитат само на своите сили и да не очакват помощ от нито една европейска държава. Любен Каравелов осъзнава недостатъците на четническата тактика и в "Български глас" пише, че "българското движение трябва да стане извътре, а не отвън". Той лансира и идеята за републиканското управление на свободна България. Като цяло в "Български глас" са синтезирани либералните и революционно-демократичните идеи на тогавашната политическа мисъл. Биографите на Каравелов определят брошурата като своеобразен връх в идейно-политическата му еволюция.

Революционната пропаганда, осъществявана от Любен Каравелов и в."Свобода" има огромно влияние върху развитието на националноосвободителното движение на българите. Същевременно обаче в практическата си дейност Любен Каравелов проявява известни колебания, като по думите на Николай Генчев "все още поставя българската революция в зависимост от общото балканско действие". Това поведение на Любен Каравелов поражда известни противоречия в средите на революционната организация, тъй като някои от дейците на БРЦК настояват за практическа революционна дейност. Особена активност в това отношение проявява Васил Левски.

4.3 Васил Левски

* Роден през 1837г. в Карлово;
* През 1862г захвърля расото и се отправя към Белград, в легията на Раковски;
* Знаменосец в четата на Панайот Хитов;
* Основната идея на Левски- освобождаване на България чрез добре разработена система от комитети вътре в страната;
* 1868г-първа обиколка на Левски из България;
* 1 май 1869г.-втора обиколка на Левски;
* 1870г-за трети път се прехвърла в България ;
* За около година и половина създава ВРО /вътрешна революционна организация/ вътре в страната, начело стоял Ловешкия комитет;
* Поради липсата на средства Димитър Общи решава да ги набави чрез обир на турската поща;
* Левски е заловен чрез предателство в Къкринското ханче и е обесен на 19 февруари 1873г;

Васил Левски е роден на 6 юли 1837 г. в Карлово. В църковните регистри е вписан под името Васил Иванов Кунчев, но историята го познава с повече от 20 имена, три от които ще останат безсмъртни - Васил Левски, Дякона и Апостола на свободата. Детството му не е леко, тъй като 14-годишен загубва баща си (Иван Кунчев, майстор в бояджийския еснаф). Учи в Карловското взаимно училище, но под влиянието на вуйчо си (таксидиот на Хилендарския манастир) става послушник. По-късно завършва първите два класа на Старозагорското класно училище, но по настояване на вуйчо си се замонашва в Сопотския манастир и приема името Игнатий (1858 г.). През март 1862 г. Васил Левски напуска манастира и се отправя към Белград, за да се включи в легията на Раковски (Първа българска легия). Участва в боевете срещу турския белградски гарнизон през юни 1862 г.

След разтурянето на легията от сръбското правителство Левки се завръща в България. Известно време учителства в с. Войнягово, Карловско, а по-късно в добруджанското с. Еникьой.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те- средата на 70-те години на XIX в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.