Националноосвободително движение на българския народ през 50-те- средата на 70-те години на XIX в.


Категория на документа: История


През март 1867 г. Васил Левски заминава за Букурещ, за да се включи в подготвяната в това време от "Върховното началство" на Раковски и ДД четническа акция. Васил Левски е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов и участва в нейния тримесечен поход по Стара планина. След като четата преминава на сръбска територия Васил Левски заминава за Белград, където през есента на 1867 г. се записва във Втората българска легия. След разтурянето на легията през пролетта на 1868 г. Васил Левски посещава за кратко Влашко, а след това отново се връща в Сърбия. Там научава за гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Подобно на мнозина свои другари Васил Левски изживява с болка несполуките през 1867 и 1868 г. За разлика обаче от мнозинството емигрантски дейци той още през пролетта на 1868 г. обмисля нова стратегия на освободителното движение. В едно писмо от април 1868 г. до Панайот Хитов Левски пише, че е замислил нещо, за което "ако аз печеля, печели цял народ, ако загубя - губя само себе си". Васил Левски осъзнава, че неуспехите на емиграцията се дължат до голяма степен на политическата апатия вътре в страната. Представите на емигрантските дейци се разминават от реалното състояние на обществените настроения в България. Било от страх, било от недоверие или нежелание, повечето българи остават пасивни наблюдатели на емигрантските действия. Изхода от това положение Васил Левски вижда в целенасочена революционна пропаганда вътре в страната и в ангажирането на възможно повече слоеве от българското общество в освободителната борба.

Установил се през есента на 1868 г. в Букурещ, Васил Левски се свързва с представители на "Българско общество". С неговата материална помощ и най-вече на неговия деец Димитър Ценович, Левски осъществява своята първа обиколка на българските земи (декември 1868 - март 1869 г.). Тя започва от Цариград, минава през Тракия и завършва в Северна България. Васил Левски посещава Пловдив, Карлово, Сопот, Родопите, Сливен, Ловеч и др. Главната цел на тази обиколка е Васил Левски да придобие най-точна представа за истинските политически нагласи сред българите.

След завръщането си в Букурещ през март 1869 г. той замисля нова обиколка из Българско, като за целта се свързва с Иван Касабов (по това време деец на "Млада България"), от който получава голям брой прокламации от името на "Привременно правителство в Балкана" (разпространявани от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.). "Прокламацията" цели да послужи на Васил Левски като доказателство за сериозността на мисията му и да демострира идейната близост на начинанието му с дейността на Раковски и ТБЦК.

Втората обиколка на Васил Левски започва на 1 май 1869 г. и завършва на 26 август 1869 г. Тръгвайки от Никопол Левски преминава през десетки български селища. В Плевен, Ловеч, Сопот и Карлово той създава и първите революционни комитети.

В края на август 1869 г. Васил Левски се завръща в Букурещ с убеждението, че българският народ не е готов за въстание. У него окончателно се затвърждава идеята, че е необходимо да се изгради революционен център вътре в страната. По това време около Любен Каравелов започва да се обединява групата на "младите". Васил Левски е един от най-ревностните съмишленици на Каравелов в изграждането на БРЦК. Той се стреми да убеди емигрантските дейци, че едно въстание може да разчита на успех, само ако е предварително подготвено от една добре организирана вътрешна комитетска мрежа. Емиграцията като цяло обаче се отнася въздържано към идеите на Левски. След близо деветмесечни безплодни спорове със своите опоненти Васил Левски решава сам да се заеме с организирането на своя замисъл.

На 27 май 1870 г. Васил Левски започва своята трета обиколка в България. През тази трета обиколка Левски фактически пристъпва към изграждането на своята Вътрешна революционна организация (ВРО). Само за около година и половина Апостолът успява да създаде широка нелегална комитетска мрежа, обхаващаща всички български земи. Начело на ВРО стои Ловешкия централен комитет, назоваван в някои документи "Привременно правителство в България". За връзка с емиграцията е организиран таен куриерски канал през Турно Магореле, където живее един от най-преданите хора на Левски - Данаил Попов. Данаил Попов и Филип Тотю осъществяват връзките на Левски с ОБН, което Апостолът нарича "нашият комитет в Одеса". Под ръководството на Васил Левски комитетите започват активна революционна пропаганда сред населението и това създава реални предпоставки за пристъпване към подготовката на общонационална революция. През 1871 г. емиграцията във Влашко показва дейно съпричастие към делото на Васил Левски, като му изпраща за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. През септември 1871 г. Апостолът завършва и идейната платформа на ВРО.

Този единствен програмен документ на Апостола остава известен в българската история под името "Проектоустав" или "Нареда до работниците за освобождението на българския народ". "Наредата" е разпратена до комитетите в страната и обсъдена от тях. Впоследствие Ловешкият комитет трябвало да разгледа направените бележки и да приеме окончателния устав и програма на ВРО.

В "Проектоустава" Васил Левски обосновава идеите си за задачите, средствата за тяхното постигане и общата идеология на ВРО. Според Апостолът главната й цел е "с една обща революция да се направи коренно преобразуване в сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република". Свободна България трябва да бъде "храм на истината и правата вяра и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности". В "Наредата" Васил Левски посочва необходимите средства за осъществяване на революцията: организация, хора, пари, оръжие. Върховното ръководство на организацията принадлежи на Централния комитет, който се избира "по съгласието на по-голямата част от българксия народ". "Наредата" изключва категорично самовластието. С тези си идеи Васил Левски налага в българското националноосвободително движение ценностите на европейската буржоазно-демократична мисъл от ХIХ в. и отбезява най-високия връх в развитието на българската политическа идеология през Възраждането.

През 1870-1871 г. в българското революционно движение се обособяват два центъра - емигрантският, ръководен от Каравелов, и вътрешноимперският, ръководен от Левски. През цялото време Васил Левски твърдо отстоява позицията си, че ВРО е независимо от външни влияния. Едновременно с това Апостолът отбелязва, че винаги се е обръщал "към всички" в Букурещ.

Постепенно обаче Левски и Каравелов ясно разбират, че за успеха на освободителното дело е необходимо изработването на единна програма на революционната организация. Така се оформя идеята в Букурещ да се свика общо събрание на представителите на вътрешните и на емигранските комитети.
Събранието остава в историята като Първо общо събрание на БРЦК и протича от 29 април до 4 май 1872 г. В неговата работа участват 25 души, между които се открояват Васил Левски, Любен Каравелов, Тодор Пеев, Кириак Цанков, Димитър Ценович, Панайот Хитов, Марин Поплуканов и др. Представителите на вътрешните комитети разполагат с 33 мандата, а емигрантските дейци - със 17. Основната цел на събранието е изработването на програма и устав на революционната организация.

В хода на дискусиите Левски и Каравелов правят известни компромиси с идеите си относно революцията в името на единството. Като цяло новата програма на БРЦК е много близка до идеите на програмата на Каравелов от пролетта на 1870 г. Главната цела на БРЦК е освобождението на България, което трябва да се постигне чрез "революция морална и с оръжие". В програмата се отделязва, че БРЦК не се бори срещу турския народ, а срещу турското правителство. Чорбаджиите са причислени към "враговете" на освободителното движение. В Програмата не се засяга въпросът за формата на управление на свободна България, но се говори за "демократско устройство".

По същество приетият Устав на БРЦК се основава на "Проектоустава" на Васил Левски. За разлика от него за център на организацията се сочи не Ловеч, а Букурещ. Всички решения се вземат с вишегласие, като се допуска Централният комитет да упълномощява отделни лица да го представляват навсякъде и във всичко. Като цяло програмата и уставът на БРЦК са отстъпление от идеите на Васил Левски, заложени в "Наредбата" му. Левски прави този компромис в името на единството между дейците.

За председател на БРЦК е избран Любен Каравелов, който в съгласие с устава посочва за подпредседател Кириак Цанков, за секретар - Олимпи Панов, за касиер - Димитър Ценкович, а за членове - Васил Левски и Панайот Хитов. Централният комитет издава посоченото по-горе пълномощно единстевено на Васил Левски, което го определя за "главен апостол на България (т.е. Мизия), Тракия и Македония".

На 1 юли 1872 г. Васил Левски се завръща в България и веднага започва да реорганизира ВРО, съобразно взетите решения в Букурещ. Ловешкият комитет изгубва статута си на централен за ВРО. С цел да осигури добра координация в подготовката на въстанието, Васил Левски пристъпва към изграждането на окръжни центрове. До есента на 1872 г. той създава 6 такива центъра, които поемат ръководството в своите райони: Голямоизворски, Пазарджишки, Старозагорски, Сливенски, Търновски и Ловешки. След завръщането си от Общото събрание Левски окончателно налага в дейността на ВРО тайната поща, тайната полиция и революционния терор. В резултат на това комитетската мрежа укрепва, а вниманието на местните дейци постепенно се насочва към непосредствената подготовка на бъдещото въстание.

В този решителен за българската революция момент остро се проявява проблемът за липсата на средства. Доброволните пожертвувания се оказват крайно недостатъчни. След самоубийството на Ангел Кънчев (март 1872 г. в Русе) Димитър Общи остава единственият помощник на Васил Левски. Амбициозният Димитър Общи решава да организира обир на турската поща в прохода Арабаконак. Левски категорично се възпротивява на идеята. На 22 септември 1872 г. обаче обирът е осъществен, след което турската полиция залавя всички участници. За да представят своето дело като политически акт, а не като разбойническа акция, Димитър Общи и саратниците му разкриват всички дейци, които познават. Това обаче не предизвиква политически ефект, а нанася тежък удар върху комитетската мрежа в Софийско, Тетевенско, Етрополско, Ловешко, Плевенско и др.

По време на Арабаконашкия обир и последвалите го разкрития Васил Левски е в южна България. Първоначално той започва да обмисля план за освобождението на арестуваните дейци, но обстановката непрекъснато се усложнява. Междувремено Любен Каравелов, който няма достатъчно информация, в писмо до Левски му предлага незабавно да вдигне въстание. Тогава Апостолът решава да замине за Влашко и лично да запознае емиграцията с реалното състояние не комитетските дела след настъпилия провал. На път за Букурещ той се отбива в Ловеч, за да прибере комитетската архива. На 26 декември 1872 г. той отсяда в Къкринското ханче. В следствие на предателство, през нощта Васил Левски е заловен. Откаран в София, той е изправен пред съд. След направените разпити и очни ставки Левски е осъден на смърт. На същият процес на смърт е осъден и Димитър Общи, а останалите подсъдими са заточени за различни срокове в Мала Азия. На 6/18 февруари 1873 г. Апостолът е обесен в София.

4.4 Криза в БРЦК

* Три общи събрания ;
* Първо-Букурещ-11-12май 1873г-решават да организират четническа акция във вътрешността на страната;
* Второ-20-21август 1874г в Букурещ-решават да определят Русенския комитет за главен за страната;
* Трето-26 декември 1874г в Букурещ-Каравелов предложил "да се избере едно пълновластно лице из България", където да поеме в свои ръце цялостното ръководство на комитетската мрежа, но това предложение било изтълкувано като опит да се обсеби ръководството на БРЦК;
* Обезверен от поредица неуспехи Каравелов решил да напусне БРЦК и да издава свое научнопопулярно списание "Знание";

След провала във Вътрешната революционна организация и смъртта на В. Левски революционното движение в България изпада в дълбока криза. Разнобоят между вътрешните и емигрантските дейци отново излиза на преден план. Някои от изявените членове на БРЦК в Букурещ започват да се връщат към старите разбирания за търсене на съюзник сред съседните балкански народи. Стига се дотам, че се възражда дори идеята за четничеството като път за решаване на националния проблем.
В началото на 1873 г. Търновският комитет, без да се допита до БРЦК в Букурещ, се обявява за централен във вътрешността на българските земи и се захваща с подготовката на въстание. Специален пратеник в Белград търси помощ от страна на Сърбия. Той се среща в сръбската столица и с Л. Караве-лов, но очакваната помощ за пореден път не се получава. Междувременно срещу БРЦК в Букурещ се обявява и П. Хитов, който в началото на 1873 г. също се намира в Белград.
Хаотичното състояние, в което попада Вътрешната организация, и проявената немощ от БРЦК в Букурещ все пак пораждат идеята за свикване на общо събрание на новопоявилите се два центъра, което да реши спорните въпроси и бъдещето на революционното движение. Освен това БРЦК замисля да намери подходящо лице, което да продължи работата на Левски по укрепването на комитетската мрежа по места. Изборът пада на сливенския учител Атанас Узунов, който в продължение на около месец се справя добре с възложената му задача, но при опит да убие един чорбаджия в Хасково е заловен и изпратен на заточение. На 11-12 май 1873 г. се провежда първото общо събрание в Букурещ след смъртта на Левски. От вътрешността на страната присъстват само двама души. Събранието отменя устава на организацията, а с това и основната идея на Левски за централизирано ръководство и строга дисциплина при подготовката на предстоящото въстание. Взема се решение за изпращане на чета в страната, която трябвало да провери настроението на народа и готовността за борба.
Събранието по същество унищожава всички завоевания на българското революционно движение от времето на В. Левски. Със своята безхарактерност БРЦК в Букурещ всъщност се превръща в това, което е до общото събрание от април-май 1872 г. По-големите и влиятелни комитети в страната изобщо не се съобразяват с него, а Търновският и Русенският започват да налагат своята воля. Като се вслушват в съветите на П. Хитов, те подемат инициативата за ново общо събрание. То се провежда на 20 и 21 август 1874 г. Събранието избира нов БРЦК в състав: Л. Каравелов, К. Цанков, Олимпий Панов, Тодор Пеев и Христо Ботев. Решава се още на Русенския комитет да се делегират права за възстановяване и укрепване на Вътрешната революционна организация. Новият централен комитет трябвало да подготви провеждането на ново общо събрание.
Идеята за намиране заместник на Левски се оказва твърде устойчива и през есента на 1874 г. за такъв е определен Ст. Стамболов. През ноември той започва своята дейност и съумява да възстанови редица комитети, но когато разбира, че полицията е по следите му, напуска българските предели.
Задълбочаващата се криза се отразява особено силно върху Л. Каравелов. През декември 1872 г. той е принуден да спре в. "Свобода", а в края на февруари 1873 г. продължава неговото издаване под ново име "Независимост". Последвалите общи събрания показват по безспорен начин, че ръководството на революционната организация изпада в безпътица. Л. Каравелов все по-често започва да се връща към старите си разбирания за съвместни действия със Сърбия, а това показва, че той загубва вяра в способността на българския народ да доведе докрай започнатото дело. По този начин се подлагат на ревизия основните начала на революционното движение, издигнати от Левски. През 1873 г. Каравелов заминава за Белград, за да търси споразумение със сръбското правителство. На 12 октомври 1874 г. той спира издаването на "Независимост", тъй като линията на вестника не отговаряла на сръбските интереси. В желанието си да наложи една нова политическа ориентация, която неминуемо щяла да срещне съпротивата на последователите на В. Левски, в края на 1874 г. Каравелов започва да се домогва до еднолични диктаторски пълномощия.
В резултат на всичко това сред дейците на БРЦК се очертават две основни групи - буржоазнолиберална, начело с Л. Каравелов и революционно-демократична, ръководена от Хр. Ботев. Най-ярко те се изявяват на третото общо събрание, проведено на 26 декември 1874 г. в Букурещ. Събранието отхвърля исканите от Каравелов пълномощия и избира нов БРЦК в състав: Л. Каравелов, К. Цанков, Ив. Адженов, Хр. Ботев и един представител от вътрешността. Определя се и комисия, която да подготви новото общо събрание, насрочено за март 1875 г. Комисията обаче не изпълнява поставената задача.
След отказа си от революционната дейност Л. Каравелов започва да издава сп. "Знание" на 15 януари 1875 г. В "Предисловието" той заявява: "Тук ние сме длъжни да кажеме, че в нашия вестник се не приемат такива статии, които би имали политически характер и които би нападали както на отделни личности, така и на което и да е правителство. Нашият вестник ще да се занимава изключително с научни предмети и ще да разгледва такива въпроси, които въобще имат чисто научен характер." Програмата и целите на новото издание са ясно доказателство, че Каравелов скъсва с революцията и продължава да служи на своя народ по друг начин - с повече знания, просвета и култура.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Националноосвободително движение на българския народ през 50-те- средата на 70-те години на XIX в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.