Накратко за революционера Димитър Общи


Категория на документа: История


 Професия революционер: мястото на Димитър Общи в българската история

Няма да чуем неговото име преди заря в памет на падналите в бой за свобода. Това е така, защото се смята (не без основание), че ролята на Димитър Общи в революционното дело е отрицателна.

Но все пак...

Не се знае със сигурност точната дата и дори година на неговото раждане. Смята се, че е роден ок. 1835г. Самият той се определя по следния начин: "Мене ме викат Димитър Общи Македонски, българин от Дяково, Македония". Дяково в момента е град в Косово. Истинското му име е Димитър Николов. В книгата си "Миналото", Стоян Заимов го рисува със "среден ръст, със сила мъжка, на снага гиздав, с набити, яки и гъвкави мишци. Общи добре владее камата, а съвсем слабо науката". Бил е напълно неграмотен. Левски с право го нарича "безкнижен".

През 1862г. Общи се записва доброволец в Първата българска легия в Белград. През 1865г. го виждаме в четата на Стоян Войвода. През следващата 1866г. заминава за Италия и става доброволец при Джузепе Гарибалди, за което е награден с грамота. Когато Гарибалди разпуска четата си, Общи отива на о-в Крит и през 1866-1867г. взема участие в гръцкото въстание против Високата порта. Тогава получава и гръцки паспорт. След това влиза в четата на Тодор Войвода, но я напуска своеволно. Поради неграмотността си не е приет във Втората българска легия, а в някаква войскова част в Белград. През 1870г. Общи тръгва с осем души из Балкана, но се скарва с тях и бива изоставен.

Всичко това дотук доказва, че Димитър Общи с право може да се нарече "професионален революционер". Де що има въстание, бунт, въоръжена съпротива, той е сред първите редици. Така прави име. Не случайно именно Общи заедно с Ангел Кънчев е лично препоръчан от Любен Каравелов и изпратен от БРЦК за помощник на Васил Левски в организирането на революционни комитети.

Димитър Общи обаче сe слави със самонадеяност, лекомисленост, славолюбие и недисциплинираност. Всичко това се забелязва от Левски и той го държи по-настрана от най-същинските дейности. Предлага се за революционен апостол в Македония, но Левски му няма доверие и отказва. Лошото в характера на Общи е високото самочувствие и грандоманията му, подхранени още от Букурещ при изпращането му за България в помощ на Левски. Той- Димитър Общи, който бил там и там, който се е сражавал там и там, който е получил ордени и грамоти от там и там- не може да бъде "помощник" на човек по-млад от него, на човек по-неопитен от него, на човек по-неизвестен от него. Левски добре познава неговия нрав, неговия краен индивидуализъм, непокорство, славолюбие, нетактичност, неубозданост, неговото всезнайство и с пълно право не е склонен да го приеме за свой помощник. Но Общи е наложен отгоре, натрапен от Букурещ и Левски го приема от немай- къде. В крайна сметка той проявява великодушие и отбелязва: "Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе си, без да знае къде водят. И колкото и да е позаслужил с нещо, по-добре хиляди пъти да не е било, защото той е причината, та се родиха недоверия между някои в съучастниците". По настояване на Ловешкия комитет му се дава свобода на действие в района на Орхание (дн. Ботевград).

След създаването на Българската Екзархия през 1970г. в българското общество се проявява разрив в отношенията между бунтовници и черковници. Черковниците хулят бунтовниците и искат те да се въздържат от революционни опити страхувайки се, че със своите действия ще попречат на развитието на току- що извоюваната църковна независимост. Бунтовниците на свой ред се обявяват за подготовка на въстание, тъй като считат, че не е достатъчна само духовна, но е нужна и политическа свобода. Известни са думите на Каравелов: "Не вярвам аз, че калугер ще
спаси раята- свободата не ще екзарх, иска Караджата". Черковниците започват да обикалят и да проповядват сред народа да не слуша "ония луди глави", които го подтикват към бунт. Измежду най-активните в това начинание е някой си дякон Паисий- върл противник на комитетското съзаклятие и дързостен проповедник и агент на екзархистите. С тази си дейност обаче се стига дотам, че от Букурещ да му се издаде смъртна присъда. С изпълнението й е натоварен именно Димитър Общи, който убива Паисий през лятото на 1872г. в Орхание.

През същата 1872г. Димитър Общи предлага да се обере турската хазна с цел да се финансира освободителното движение. Всички революционни дейци, в това число и тези в Букурещ, подкрепят това начинание. Единственият несъгласен е Васил Левски, който вижда огромен риск с това дело. В прохода Арабаконак на 22 септември 1872г. Общи заедно с още 16 души, облечени като турски войници, успяват да отмъкнат 125 хил. гроша от орханийската хазна. Обирът е успешен, но по-късно се превръща в провал, тъй като турската власт тръгва успешно по следите на извършителите. След предателство, Общи и хората му са заловени и изправени пред турския съд, където правят пълни самопризнания и разкриват на турската власт кой е Васил Левски, кои хора стоят зад комитетските мрежи и по този начин подпомагат турските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа на националноосвободителното движение на територията на империята и извън нея. Турските власти тръгват по следите на Левски и малко по- късно той е заловен. Димитър Общи е осъден на смърт и обесен в София. Не се знае обаче точната дата, но със сигурност е обесен преди Левски.

Така приключва живота на този самонадеян авантюрист, когото историята жестоко наказва и оставя в забвение. Може би не е случаен факта, че не е известна нито точната дата на неговото раждане, нито точната дата на неговата смърт...





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Накратко за революционера Димитър Общи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.