Народни будители и дарители от врачанския край.


Категория на документа: История


Врачански будители и благодетели

Идеята за честването на българските народни будители възниква сред поборниците, доживели освобождението на България, които подемат инициативата да се отдаде почит на знайните и потъналите в забвение имена на царе и патриарси, монаси и отшелници, книжовници и граматици, просветители и бунтовници, страдалци и войни за род и Родина.

За първи път Денят на българските народни будители е честван в Пловдив през 1909 г. Изпълнени с вяра и надежда в бъдещето, българите се прекланят пред величавите дела на Борис I и Симеон Велики, на св. св. Кирил и Методий, Черноризец Храбър и Йоан Екзарх, патриарх Евтимий и Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и Неофит Бозвели и много други вдъхновители и подбудители на българското държавно могъщество и култура. Понятието "будители" се въвежда в общественото пространство от проф. Боян Пенев през 1922 г.

Врачани също почитат своите ревнители на народната свяст. Плеяда са духовниците, граматиците и преписвачите, като поп Костадин, поп Методи, поп Петър, Стоян Даскала, Кръстьо Даскала, даскал Петра Устец, даскал Васил, даскал Михаил, Стоян Граматик и др., които още в първите векове на османското владичество обогатяват българската книжнина и подготвят почвата за Българското възраждане.

Приписка на поп Тодор от 1632 г. в "Наустница" от гр. Враца, свидетелства за съществуването на килийно училище в града "Тази боговдъхновена книга писах аз, грешний поп Тодор. Писах да я учат момчетата, които идват на учение. Който се научи да чете и да слави Бога, да поменува грешния поп Тодор. Писах я в лето от сътворението на света 7140, а от Рождество Христово 1632 индикт 12, месец юни."

Малко по-късно, през ХVІІІ в., във Враца творят поп Тодор Врачански, поп Йоан Врачански, Йосиф Брадати и други труженици на перото, чиято завидна книжовна дейност дава основание на учените да говорят за Врачанска книжовна школа. Години преди предтечата на българската свобода Паисий Хилендарски да напише своята "книжица" и да призове сънародниците си "да не се срамят от името болгарин", поп Тодор Врачански, воден от високото си верско и народностно съзнание проповядва "Вънимайте себе, които сте робие у турци, чувайте свою православною веру...".

Поп Тодор Врачански, от когото до наши дни са се запазили над десет книжовни труда, един от които - сборник от 1772 г., е притежание на Регионалния исторически музей във Враца, се е вълнувал от мисълта да даде "на простите люде" печатна книга, написана на "прост" език и е възнамерявал да отпечата част от съчиненията си, но не успява.

Разбира се неговите проповеди и поучителните слова са несравними с мобилизиращите пламенни призиви на хилендарския монах, но укрепват вярата и народностния дух на поробените българи. Забележително е, че в трудовете си врачанските книжовници включват и житията на канонизираните български светци - Иван Рилски, Петка Търновска, Онуфрий Габровски и др., въздействащи особено силно върху патриотичните чувства на българския народ.

Не случайно, в самото начало на ХIХ в., будното врачанско население с подкрепата на своя първосвещеник св. Софроний Врачански, стига до идеята и подготвя първата през Възраждането българска дипломатическа мисия в Русия "Замбин-Некович", за да търсят пътища и средства за отхвърляне на османското владичество. В подкрепа на врачанската депутация през 1804 г. в Букурещ се създава първата българска политическа формация, т. нар. "Тайно общество", начело с доскорошния врачански архиерей.

Това е първият опит да бъде спечелена Русия в полза на българската освободителна кауза.

Враца е сред първите селища в българските земи, където най-рано през Възраждането се проявяват и осъществяват идеите за новобългарска просвета и образование, църковно-национална независимост и политическо освобождение.

Тук се полага началото на епохалната борба за самостоятелна българска църква, оглавена от видния врачански първенец и родолюбец Димитраки Хаджитошев, заплатил с главата си своят стремеж за духовна и политическа еманципация на България.

По-късно исканията за български владици и самостоятелна българска йерархия стават повсеместни в българските земи, но Враца "държи палмата на първенството по повдигане на църковния въпрос".

В порива си да освободи поробеното си Отечество, през 1867 г. на кораба "Германия" със смъртта на храбрите загива и един от най-просветените синове на Враца, завършил френското училище в Бебек, проявил литературните си и преводачески умения още като ученик в Цариград, подкрепил първите стъпки на българското театрално изкуство в Браила, сформирал малка, но боеспособна въстаническа чета в Галац (Румъния) Никола Войводов.

Много са знайните и още повече незнайните имена на народните будители, допринесли за опазването на българското слово и книжовност, за възраждането и разцвета на българската култура и възкресяването на българската държавност.

Денят на народните будители, който не случайно се е чествал в деня на българския закрилник и чудотворец св. Йоан Рилски (19 октомври ст.ст.) и техните величави дела трябва да ни вдъхновят да въздигнем службата си "на ползу роду" в култ, за да се възвиси и пребъде България.

Софроний Врачански

1739-1813

Стойко Владиславов е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец. Учи в килийното училище в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги.

През 1762 година е ръкоположен за свещеник. 30 години работи като учител и книжовник. Той е първия преписвач на Паисиевата "История славянобългарска" (1765 г.)

В 1794 г. той е хиротонисан за епископ на Врачанската епархия и става първият българин-владика по време на османското владичество. Софроний Врачански въвежда разговорният български език в църковното богослужение, в противовес на официално наложения гръцки език.

С неговото активно участие се изпраща и осъществява през 1804 г. Първата българска дипломатическа мисия в Русия през Възраждането "Замбин-Некович". Той оглавява и т.н. "Тайно общество" в Букурещ, първата българска политическа формация, поставила си за цел да търси пътища и средства за отхвърляне на чуждото господство.

Неоценими са заслугите на Софроний Врачански в полето на просвещението и новобългарската книжнина.

През 1806 г. той издава "Кириакодромион, сиреч Неделник", сборник с поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината. Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името "Софроние".

В Букурещ Софроний Врачански съставя още "Книга за трите вери", където излага принципите на трите най-важни религии в Европа и Близкия изток, към която е прикрепено и неговото "Житие и страдание" и "Театрон-политикон, сиреч Гражданское позорище", където излага възгледите си за просветената монархия.

Убеден просвещенец, Софроний радее за унищожаване на невежеството, чрез просвета на бащин език и реформиране на обществените порядки, без които няма напредък, духовно и политическо освобождение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Народни будители и дарители от врачанския край. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.