Новият азиатски ред и съпротивата на Азия


Категория на документа: История


"Новият азиатски ред" и Съпротивата в Азия

Японската експанзия (1937-1943) се води под мотото "Азия за азиатците!", а реално погледнато единствения азиатски съюзник на Япония е Тайланд.

Същинската експанзия на Япония започва през 1937, когато Япония и Китай се оказват във война една с друга. Повод се оказва инцидент на мост "Марко Поло" в Пекин на 7 юли същата година, когато, според японските войски, китайци ги обстрелвали по време на законно учение. Това бързо предизвиква локални въоръжени сблъсъци, а за месец прерастват във война, която обаче така и не е обявена официално. Въпреки че първия сблъсък се твърди, бе е бил случаен, японци не полагат никакви опити да предотвратят напрежението, а напротив - министър-прецедателя Коное Фумимаро активно настройва страната против Китай, а китайците, под управлението на Чан Кайши, също нямат намерение да отстъпят. Войната бързо се разпростира но Шанхай, който същата година е превзет от японци, а след това и до тогавашната столица Нанкин, който също е превзет в края на годината. Китай дава много жертви по време на тази война, броя им остава неизвестен, защото от различни източници могат да се намерят цифри от 30 000 (японски сведения) до 340 000 (китайски сведения), а и нагоре. Единственото сигурно е, че множество от жертвите са били цивилни.

За така известното "Нанкинско клане" днес има много доказателства - от кратък филмов запис, през снимки, до публични признания на разкайващи се войници и дори на принц Микаса, по-малкият брат на императора тогава. След клането Япония очаква Китай да се откаже, но продължават да срещат съпротива. Докато Япония упорито се бори за земи в Китай, Съветския съюз обявява подкрепа към Китай, а Германците, които досега са били подкрепящи Япония, подписват договор за ненападение с СССР. Японци започват да се притесняват, че в последствие германците ще се обърнат към тях като към "жълтата заплаха". Още повече ги притеснява факта, че държава като САЩ не е изключено да се съюзи с Германия срещу тях.

След избухването на ВСВ, Японците решават, че е от полза да се включат с Ос Рим-Берлин, и в резултат се появява три-странния пакт "Рим-Берлин-Токио". Така Япония се чувства спокойна и продължава с експанзивните си цели. Нападат френски индокитай, а французите почти не оказват значителен отпор. САЩ обаче показва, че е на страната на французи, като спират износа на самолетно гориво и желязо към Япония.

През 1941 г. Германия напада руснаци, а Япония, отдъхвайки си се заема да превзема земи в южен Китай. САЩ обаче заплашват за спрат вноса на нефт, а те вкарват около 3/4 от нужния на държавата. Междувременно американски летци с база в Китай, участвали в бомбардирането над Япония, се обръщат към държавата си с призив да нападнат Япония отново. Те така и на получават одобрение на плана си, но получават известна финансова подкрепа. Също така, САЩ решават все пак да пуснат бомбардировачи в Япония, които да взривят японските фабрики за муниции, но пратката се забавя, а плана е осуетен.

САЩ тогава решава да се спре на ембарго като средство срещу Япония, а японци започват война срещу тях, с цел да се възобнови вноса. Като първоначално японци само заплашват и задават краен срок месец октомври, а по-късно до удължават до 30 ноември.

Междувременно се одобрява план за нападение над Пърл Харбър. Репетиция за него е направена в залива Кагошима, на о-в Кюшу. В Япония обаче, все още се усеща влиянието но дипломатически настроени личности, сред които и министър-прецедателя Коное, въпреки агресивността му към Китай. САЩ обаче остават твърдо зад мнението си, че Япония трябва да бъде променена политически, и искат японските войни да бъдат изтеглени от Индокитай и дори от самия Китай. Коное подава оставка и неговото място е заето от ген. Тоджо Хидеки.

Япония предлага да изтегли войските си от Индокитай, но отказват да се оттеглят от Китай, което обаче не се харесва на САЩ. Японците и не очакват съгласие и под командването на адмирал Нагумо Чуичи, бойния флот вече е отплавал от Курилските о-ви към Китай. Сформира се огромна флотилия с разрушителна мощ, включваща 6 самолетоносача с над 400 самолета, 2 броненосеца, 3 крайцера, 9 разрушителя и множество подводници.

Убеденият в благополучния изход от войната за Япония император Хирохито дава официално одобрение за военната операция на 1 декември 1941г., а по-късно заявява: "Като конституционен монарх аз нямах правото да не одобря решението за започване на война, взето от кабинета на Тоджо", и по-важното добавя: "Вероятно бих наложил вето на решението да се води война, ако по онова време можех да предвидя въдещето". Императорът дълго време смятал, че могат да нанесат решителен удар над САЩ и след това да се водят преговори. Това било и мнението на масата японци, а останалите си мислели, че Япония е способна да воюва до победен край.

Въпреки традиционното нежелание за сблъсъци с по-големи сили, защото те ще доведат до унизително падение, в японците винаги го е имало фаталистичното схващане, че трябва да премерят сили със САЩ. Те разчитат, че ще могат да направят като с руси и след почетен удар, противника да е достатъчно изтощен, че да се съгласи на мирни договори, които ще сложат Япония в по-изгодна позиция. Те обаче се лъжат жестоко.

Първото нападение над Америка не е в Пърл Харбър, а срещу англичаните в Малайския полуостров. 5000 японци успешно атакуват британците в Кота Бару, в султаната Келантан. Японци, въпреки че са наясно, че война срещу САЩ ще доведе до сблъсък с Великобритания, обаче силната им нужда от нефт ги подтиква да нападнат, а и вярват, че британците не могат да направят нищо.

Нападението срещу Пърл Харбър започва на 7 декември 1941г., в първия удар участват 183 бомбардировача. Последва вълна от още 167 самолета-бомбардировача около час по-късно. Американците въобще не са подготвени за атаката и дават над 4500 жертви (от които 3/4 убити или се смятат за изчезнали или загинали). Разрушени са 4 американски броненосеца, около 180 бойни самолета и 3 разрушителя, а тежки щети има на още 4 броненосеца, около 80 самолета и 3 леки кръстосвача. От Японска страна поражения има само на 5 подводници, 29 самолета и около 60 души войници.

Във военно отношение нападението не е особено успешно, а японците не са убедени, че могат да нанесат желания удар и се оттеглят от полесражението. Атаката не е пример за военна ефективност, но е достатъчна, за да вкара отмъстителните американци във война.

Японци са обвинени в коварство, че нападат без предупреждение. Те обаче твърдят, че това е по вина на посолството си във Вашингтон, защото те е трябвало да предадат съобщението половин час преди атаката, а не половин час след нея. Независимо от фактите, които посочват, че предоставянето на съобщението е било затруднено, това не променя факта, че японци са нападнали англичаните в Келантан час по-рано от атаката в Пърл Харбър. Всички тези "грешки" са повод са срам сред висшите военни в Япония още по онова време. А най-лошото е, че това е някак си очаквано след действията на Япония срещу Китай и Русия по-рано.

Япония обаче започва да прави много жертви, а хванатите войници се стараят да се самоубият, защото според тях е грях да не умреш за родината, ако си имал възможността. Другите държави започват да се питат дали японците няма да се самоизтребят до крак, за да не бъдат унижени от загубата.

През цялото това време, японските войници доказват доколко садистични и нечовешки могат да бъдат. Изнасилвания, мъчения и убийства на цивилни са част от репертоара им, заради който някои оприличават японските войски на Хитлер.

Нещата се обръщат по такъв начин, че спрямо статистиките от началото на войната, Японци са разменили местата си с противниците си по жертви. КОгато са изтласкани от Нова Гвинея и Гуадалканал през 1943г. Япония дава 25 000 жертви, а американците губят едва 1 500 души.

1943г. е пагубна година на японци. Ресурсите с огромна скорост привършват, налага се непряка форма на контрол над азиатски страни, които досега са били под директната им власт, подчинени народи получават номинална независимост. Всички неомъжени жени под 25-годишна възраст са мобилизирани да работят в селското стопанство и промишлеността. Оскъдицата ги докарва до такъв глад, че дневната дажба на хората била едва около 1000-1400 килокалории, което е 1/2 от рационалната дневна дажба.

Въпреки успехите на Япония в началото на експанзията й, войната я оставя в много лошо положение. Така самата държава си осигурява оскъдица и много жертви.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Новият азиатски ред и съпротивата на Азия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.