Обединението на Германия и революциите от 1948-9г в контекста на германското обединение


Категория на документа: История


Обединението на Германия
Прусия трябва да придобие територии и жители, приблизително равни на това, което е имала през 1805г., по време на най-голямото си разширение. Парижкият договор урежда запазването на герм. федерация от независими държави. Прусия получава Данциг, както и ивица от територията на Велика Полша ( с Позен, Гнезен и Торун), което улеснява връзката между Източна Прусия и Силезия. Фридрих-Вилхелм ІІІ получава по-малката половина от Саксония с около 850 000 жители, но без Лайпциг, също така от левия бряг на Рейн, ограничен от реките Нае, Глан, Саар, Мозел и Зауер, което е причина за последиците във френско-немските отношения.
Новата карта на Прусия е с разширена граница на запад. Така в границите има повече германци вместо предишните поляци.
На юг получава Саксония ( Витенберг, Торгау, Наумбург, Мерзебург, Ерфурт (без Ансбах и Байройт).
На север - шведска Померания ( в частност Щралзунд, Грайфсвалд и Рюген) и си осигурява балтийския бряг (без Любек и Лауенбург).
На запад във Вестфалия са присъединени Клеве, Марк, регионът на Рур, Трир и Кьолн (ляв бряг на Рейн), Кобленц, Аахен, Саарбрюкен. В резултат от тези териториални промени за пръв път Прусия става "реален" съсед на Франция, а този факт от своя страна поражда предпоставки за бъдещите военни действия между двете съседки.
На изток териториите се простират от Елба до Неман.
Англия получава Хановер и чрез него контролира излаза на Германия към Северно море. Съществуването на 2 трасирани военни пътя все пак позволяват свързването на двете половини на Кралство Прусия.
Реорганизация на Германия
По логиката на Реставрацията би трябвало да се възстанови бившата Германска империя със свой император, с върховните съдилища, кръговете и т.н. Друг път за развитие след 1815г. се чертае от Гьорес в "Рейнски Меркурий" (идеята за изграждане на нова държава, която включва всички народи, които споделят немската култура и език). Тази идея, продължена по-късно от Щайн, не среща подкрепа от суверените поради страх от революционната сила. Въпреки това никой не желае и пълното раздробяване на Германия и затова Парижкият договор от 1814г. постановява в чл.6, че "германските държави ще бъдат независими и свързани с федеративна връзка", но остава неизяснено дали германските земи представляват федерация на държави или федерална държава. По този начин се противопоставят две основни идеи, които ще бъдат дискутирани от недоволните и надигащи се на бунтове германци.
Окончателното реорганизиране на Германския съюз от 1820г. включва 39 държави с почетното представителство на Австрия.
Германският съюз носи колективна отговорност за външната, но и за вътрешната сигурност, което води до правото на по-силния да се намесва. Същевременно не съществува нито обща изпълнителна власт, нито върховен трибунал, нито военна организация, единствено е постановено, че всяка държава членка ще приеме своя конституция.

Прусия стъпила на Рейн въплъщава идеята за германската държавност. Нейната площ, сила и положение в сърцето на Германия вече рисуват очертанията на една единна германска държава. В същото време нейната незавършеност, разкъсващият вътрешен коридор по средата, показват предстоящото ново развитие, за постигането на което ще се опре и до немския милитаризъм.
Следвоенни дадености(1815-1823)
След 1815г. макар и на страната на победителите Прусия е изправена пред сериозни финансови проблеми: бюджетът през 1817г., тежко обременен от дълга, остава дефицитен. С цел преодоляване на този дефицит правителството си поставя фискални цели и предприема реформи.
Същевременно държавната власт е подложена на открита битка между Фридриховия абсолютизъм, умерените и крайните реформатори и идейното течение на Реставрацията, която осъжда двете предходни политически ориентации.
В такава обстановка все по-ясно се поставя въпросът за възможността на Фридрих-Вилхелм ІІІ да изостави върховната си власт в името на една конституция. Въпреки нерешения въпрос, министър Харденберг стига до заключението, че представителството и реформите не са непременно свързани и на първо време е възможно продължаването на реформите в духа на един абсолютизъм, ориентиран към бюрокрацията.
Същата несигурност е свързана и с Германския въпрос. В качеството си на пета европейска сила Прусия е обвързана чрез чл. 13 от Учредителния акт от 8 юни, според който всички държави членки трябва да приемат конституция, но по отношение на Германия тя е олицетворение на надеждите на патриотите и едновременно с това участва в замислената от Метерних и суверените от Юга цялост, имаща за цел да постави преграда пред германските национални аспирации. На фона на това нееднозначно международно и вътрешно положение целите на държавната политика за укрепването на единството на нова Прусия са свързани с:
- интегрирането на населението на левия бряг на Рейн;
- вътрешното хомогенизиране на Нова Прусия;
- Военният закон - 3.ІХ.1814г. - постоянна армия от 136 000 войници;
- административна реорганизация - 30.04.1815: основна единица окръгът(25), провинции 8, околии 329;
- фискална модернизация - 26.05. 1818 - закон разработен от Кнут и Маасен търговски съюз, който има за цел премахването на вътрешните митници между отделните германски земи и въвеждането на едно-единствено мито, основано на теглото. Чрез забрана на всички вътрешни мита той създал нарастваща зона за свободна търговия, в рамките на която можела да процъфти създаващата се германска индустрия. Този икономически либерализъм, разбира се, не бил задължително свързан със своето политическо съответствие. В Прусия през този период политическият либерализъм е в рязко отстъпления. Друга фискална мярка е свързана с въвеждането на поголовен данък, както и през 1819г. на нов данък върху потреблението и др.
- на 17.І. 1820 - сключване на заем единствено с разрешението на "бъдещото национално представителство";
- ограничен годишен разход до 50млн. талера;
- религиозните въпроси - 27. ІХ. 1817 - обединяването на протестантските църкви в една Евангелска църква ражда непрестанна съпротива и недоволство на населението.
Кралски абсолютизъм или конституция?
През май 1815 - кралско обещание за общо представителство, заместващо бившите социални съсловия. Първи стъпки към изготвянето на конституцията се правят чрез сформирането през 1817г. на Държавен съвет и нова комисия за конституция, но всички тези действия отново водят до липса на така желаните резултати.

Прусия и системата Метерних
Идеите на контрареволюцията: от тезите на Халер от Берн, издал през 1816г. своя труд "Реставрация на политическата наука"
- студентски движения и потушавания: пангерманска студентска организация с цел да пропагандира "принципите на Вартбург";
- австрийско-пруски кондоминиум;
- 1819 - 1820 - конфедерациите във Виена - тържествено утвърждаване на монарх. принцип.
Полицейски режим от 30-те години на ХІХ. век
- разширяване на затворите;
- Фридрих-Вилхелм ІІІ под зависимостта на Метерних;
- репресии и цензура.
Икономическата революция:
-трансформация на земеделския свят - освобождаване на крепостните селяни, появата на новия тип предприемач, значимо разработване на нови земи; интензификация на земеделската практика;
- Цолферайн - Германски митнически съюз, създаден през 1818 от Айхорн, Маасен и Моц, според последния "съюзът на тези държави в едно и също митническо обединение трябва да отведе техния съюз в една и съща политическа система". Съюзът бива разглеждан като начален етап от процеса по извоюване на политическо обединение и свобода на германските земи.
- като индустриални сили през този период се утвърждават Саарланд, Рур, Силезия и Берлин;
- подобряване и разширяване на инфраструктурата;
- от "манифактурата" към "фабриката".
Фридрих-Вилхелм ІV(1840-1861) - на 7 юни 1840:"Той искаше свобода, но не и конституция". (Герлах)
В началото на неговото управление са отменени репресиите и цензурата, наложени от Фридрих-Вилхелм ІІІ и са подновени дебатите за конституция. През 1845г. е изказано кралско обещание за конституция, но не последва изпълнение. Това се оказва последната капка, преляла чашата на търпението на пруските поданици.

Мартенската революция е резултат от дългогодишните дебати за конституция, икономическите сътресения, социалните проблеми (намалена покупателна способност, безработица, западане на занаяти, глад).

Революциите 1848-9г. в контекста на германското обединение



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обединението на Германия и революциите от 1948-9г в контекста на германското обединение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.