Образът на монголите, нашественици в Европа и Азия


Категория на документа: История


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

Факултет Исторически

Специалност
История и география

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

ОБРАЗЪТ НА МОНГОЛИТЕ, НАШЕСТВЕНИЦИ В ЕВРОПА И АЗИЯ

По дисциплината: История на източна европа и русия Научен ръководител:
Изготвил:
Фак.№

София, 2013

1. Увод

През средата на XIII век в Европа идват сведения за войнствен народ от "дълбокия изток", който побеждават и покоряват всичко по пътя си. Нови завоеватили, незнайни, свирепи и устремени към превземането на целия познат свят. Кои бяха те, от къде идваха, кой им беше предводителят и как изглеждаха? Въпроси, които си задава цяла Европа.

2. Образуването на Монголската държава

Историята започва през XIII век в Централна Азия, между поречията на реките Енисей и Иртиш на север до южните райони на пустинята Гоби и Великата китайска стена, момче от племето "Тайчжуит" познат с името Темучин създава Монголската държава. Племето, от което произлиза е било предвождано от баща му Йесугей, който е убит от друго татарско племе. Само на 10 години Темучин застава начело като вожд на плелето. Той успява по късно да съюзи всички татарски племана под общото име Монголи. Вождът свикал всеобщ културай на река Онон където обявява създаването на нова номадска империя - Монголската. Темучин е провъзгласен за император, под името Чингис хан - "велик хан". Чингис хан въвежда кодекс от закони под името Велика Яса, който бил много строг и повечето наказания се наказвали със смърт.

Началната експанзия на монголските завоевания са владенията в Северин Китай. През 1215 г. монголите превземат владенията на династията Цзин, включително и столицата Янцзин (днешен Пекин). До 1221 г. Чингис хан превзема и ислямската държава Хорезм. Под командването на Субедей и Джебе 30-хилядна армия се отправя през Иран и Задкавказието на Запад. Нахлуват в Грузия и Армения където нанасят жестоко поражение, след което превземат и Северен Кавказ. На 31 май 1223г. монголите разбиват съюзните сили на куманите и руските князе в приазовските степи на р. Калка. Те обсаждат хълма, където се е укрепил киевският княз. На третият ден от опсадата княз Мстислав Романович се доверява на обещаното но противника да пусне русите със чест, ако доброволно капитулират и се предадат. Русите се предават и в честа на победата монголите си устройват "пир върху кости". Заловените в плен князе са премазани от дъски, върху които седят и пируват победителите.

3. Мистерията около странните завоеватели от изток

През XIII век информацията за света и народите се оповава на митове, пътешественищи и религиозни тълкования. Европа по това време не разполага със никаква информация относно случващото се в Азия. Първият отзвук в европа е за битката при река Калка, но фактите не са предадени по реално случващите се събития. Първите сведения за за монголските успехи и военна мощ достигат до европа по два пътя - от югоизток, чрез кръстоносците на Петия кръстоносен поход и техните симпатизанти и съюзници в предна Азия - арменци, грузенци, несториани, и вторият от североизток през Унгарското кралство, до което достигат слухове и информация за монголското нашествие в Северен Кавказ и Северното Причерноморие.

Югоизточната версия. Тук се разнася мълвата зо могъща армия, която се е появила от дълбините на Азия и застрашава мюсюлманските владения в Близкия изток. Слуховете зе реалните монголски военни успехи в Средна Азия рефлектират върху по-стари легенди с несториански корен за края на исляма и за тайнственото източно царство на свеценика Йоан, обитавано от многобройни християни. Намесва се и легендата за цар Давит, потомак на свещенека Йоан, който стои начело на загадачна многобройна армия, появила се на исток от сарацинските владения в Азия. През 1224г. достига достоверна информация до папа Хонорий III от грузинската кралица Русутана в две писма, което първото гласи, че не са успели да помогнат на Петия кръстоносен поход поради това, че са нападнати от татарите. Второто писмо се получава 1236г., което е паническа молба за помощ срещу монголските нашиствия в причерноморските степи. Писмата съдържат голяма доза истина и реализъм с информацията, която пристига до папството в Западна Европа.

Североизточната версия. Тази версия също е преплетена с митовете за цар Давит, познат сред народа с името свещеника Йоан с многобройните си войски унищожил руси и кумани. По късно през 1227г. Хайнрих представя достоверно изложение за случилото се през 1222 г . Той дава информация за нашествието на "Tatari" в Южна Русия и за поражението на руси и кумани на река Калка. Следващата стъпка е направена от пъшествието на украинските доминиканци брад Рикард и брад Юлиан. Брад Юлиан описва по подробно впичитленията си от пътуването си. Той прави анализ на това как татарите искали да се наричат. Отправя поглед и на причините за амбицията на татарите да завладеят целият свят. Тои предава писмо написано от наследниците на Чингис хан, вероятно Бату или Угедей, в което ясно личи чувството за световно господство у монголите и е първият засвидетелстван документ на монголската дипломация в Европа. Юлиан с ужас описва татарската армия и техните бойни качества. Набляга на боиното снаражение и как боравят с него също и тактичискити подразделения на армията. Споменава че лъкът е силното им оръжие и че с войската си водят и роби. Така Юлиан създава една доста реалистична картина около мистерията за новата импирия и Европа вече прави първите стъпко в опознаването на настъпващият противник.

Така можем да ограничим наличието на две линии на отразяване на първоначалните информации и ранните контакти за Западна Европа с надигащата се монголска вълна. Първата линия Югоизточната версия, която до голяма степен е в плен на несторианските легенди зи могъщото источно христианско царство на свещеника Йоан и цар Давит, коята отразява съмнителна оптимистична картина. Североизточната версия отразява една по-реалистична ситеация, която описва "татарите" като народ от периферията на обитаемият свят.

4. Запознанството на Западна Европа с реалното лице на Монголските нашественици

Монголите имат зобре организирана войска, която се дели на десетки, стотици, хиляди. Основната им ударна сила е конницата. Всеки войн има два-три лъка, няколко колчана със стрели, брадва, въжена примка и сабя. Конят на войската си посрива с кожи, който го предпазват от стрелите и оръдията на противника. Главата, шията и гърдите на монголският войн са защитени от вражески стрели и копия с железен или медин шлем и прикрепени брони от кожи. По-късно към въоражението се вклячват огнехвъргачки, каменохвъргачки, стенобойни оръдия и средства за придвижване. Това са харектеристики до които Европеиците изминават доста дълъг път в преплетени митологични образи докато стигнат до реалните неща. Стаха на Европа се оповава наи вече на слуховете за безмилостната войска.

Основнита достоверна информация идва след 1241г. когато Монголската инвазия в Източна Еврапа се оказва повратна точка за отношенията на Запада към евразийската проблематика. Парвите отзиви са на Матей Парижки и Иво от Наброн, те развиват тезата за религиознита знамениа за края на света от освободените Антихристи който ще погубут света. Също не отсъства и разсъжденията за Божият гняв, който ще накаже покварените християни. Иво от Нарон присъствал на монголският узар в Источна Австрия, описва една картина на Монголскана армия, как изяждат пленените, как изнасилнат девицете до смърт и гърдите им давали на първенците като деликатес.

Първата харектерестика на външниния облик на лицено, бойното снаражение, жените, религия и от каде произхажда иметото "Татари" прави архидяконат от Сплит Тома. Той се намира в непосредствена близост до зоната на действие на монголските войски, по влеме на проникването им в Далмация. Описанието на лецето е толкова красноречиво, че много ясно подчертават расовите отлики.

"Имат ужасяващо изражение на лицето, притежават къси пищяли, но пък широк гръден кош, широки лица и бяла кожа, разбради бузи и крив нос, тесни очички с голямо разстояние помежду им"

Тома посочва точно тези белези на монголсият расов тип, които будят най-голяма изненада, а в кобинация с военните умения на монголите е истински ужас у европейците. Именно сплштският архидякон описва най-яснои въоражението и предимствата на тозе аспект на монголската войска. От тези факти най-ясно личи предимствата на стрелбата с лък. Едно от нещата, които изненадват и плашат европейците, е жестокостта на монголските жени, които не само участват наравно с мъжете в тежките походи, но се сражават и се отличават с особена жестокост към пленените. Тома напълно отреча те да имат някаква връзка с християнската религия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Образът на монголите, нашественици в Европа и Азия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.