Очертаване на османската история 1300-1600 г.


Категория на документа: История




Тема:

Очертаване на османската история 1300-1600г.

Основаването на османската империя свързваме с името на Осман I (1299-1326г.), от тук произлиза и самото название на империята. Според съвременния византийски историк Пахимер, през 1302г. Осман I разбива две хилядна наемна войска при Бафеус изпратена от византийския император. Тази победа над имперската армия разнесла славата му. След тази победа от 1302г. османското княжество се установило напълно.

Османската империя израства като силно централизирана държава, като централизмът е олицетворяван от султана. Начело на държавата стои султанът - падишах, който се смята за наместник на Аллах на земята. Той е неограничен господар и разпоредител с всичко в империята. В Османската империя не може и да става дума за разделение на властите - султанът е единствен върховен глава и на законодателната, и на изпълнителната, и на съдебната власт. Освен това султанът е и духовен глава на мюсюлманите (халиф) и главнокомандващ "ислямското войнство".

В средата на XIVв. Османската държава била просто едно от многото погранични княжества, но събитията след 1352г. категорично установили превъзходството й над останалите. Решаващо било събитието за установяването на османците на Балканите, с възможност за неограничена експанзия на запад. През 1352г. Сюлейман отишъл в Адрианопол и завладял Цимпе, източния бряг на провлака Галиполи. През 1354г. земетресение разрушило стените на Галиполи и други крепости в района, а войската на Сюлейман незабавно ги окупирала. Така Сюлейман здраво установил османците на европейска земя.

Прекъсвайки снабдяването на Адрианопол, столицата на Тракия, я завземат, както и много други земи. Инвазията на османците съвпаднала с време на политическа разпокъсаност на много независими царе и деспоти, които търсят помощ при османците. След анархията, обзела Балканите, единствено османците следвали последователна политика, и само те притежават централизирана власт и военна мощ. Нито една голяма държава не се опряла на османците през ранния период. Нито Балканите, нито Анадола, нито кръстоносната армия изпратена от папата. В средата на XIVв. османците започнали възхода си за завладяване на Балканите, след като вече са установили силна държава в Анадола, разпростираща се от Анкара до Дарданелите. Нито една балканска държава по това време, не можела да се сравнява с османската, нито по размер, нито по сила.

Когато империята се разширява в Европа идва необходимостта от формиране на нови административни единици от по-високо ниво, които да улеснят управлението на държавата. Административното деление на завладените земи се оказва смес от заварени форми и мюсюлманска територия.Така по времето на управлението на Мурад І, османците разделят територията си на две големи бейлербейства: Анадола (Мала Азия, византийската Анатолия) и Румелия (Балканският полуостров без Босна). Начело стои бейлербей , които притежава административни и правораздавателни прамомощия. Негови подчинени са тимарския дефтердар, кехаята на регистрите и алай бейовете.

Османското напредване в Европа винаги било дублирано и с експанзия на територията им в Азия, като след напредване на единия фронт следвало напредване и на другия. През цялата си история османците избягвали да се бият едновременно на двата фронта. По времето на Мурад, Сърбия,България и Босна се съюзили срещу него на Балканите, докато той бил зает с анадолски дела. През 1388г. османската армия била победена от бошняците при Плочник. Следващата година Мурад пристъпил в Европа с помощните войски, дадени му от васалните принцове и разгромил обединените сръбски и босненски армии в тежка битка при Косово поле. Тази победа твърдо установила османското господство на Балканите. До 1389г. османците основали империя от васални княжества на Балканите и Анадола. През 1453г. османците завладяват и Константинопол. Въпреки кръстоносните походи, гражданската война и други кризи заплашвали да унищожат напълно Османската империя, тя успява да се възстанови. Управлението на Баязид ІІ било период на голямо икономическо развитие в условията за стабилност и сигурност. Едирне и Бурса процъфтявали бързо и придобивали облика на имперски градове. През 1517г. под османска власт попаднали и Свещените градове, Сирия, Египет и Хеджаз. Това присъединяване бележело нова ера в Османската империя. Тя вече не била погранична държава, а Ислямски халифат.

Последният голям османски успех бил завладяването на Кипър през 1570-71г., с това загубили господството си над Средиземноморието, благодарение на Дон Хуан Австрийски. По бремето на гражданските размирици, разтърсващи империята, османците били притиснати и принудени да се бият на двата фронта едновременно. По време на сраженията, Османската империя била във военна немощ и принудени на няколко пъти да прибягват към мирни договори.

След множество бунтове, въстания и премеждия на османските владетели, дошло времето на упадъка на империята. След многобройни битки, победи и поражения,с течение на времето, османската власт била ограничавана.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Очертаване на османската история 1300-1600 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.