Периодичният печат в Плевен в началото на XX в.


Категория на документа: История


 ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"

КУРСОВА РАБОТА

ПО

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА

ЖУРНАЛИСТИКА

Изготвил: Христо Йосифов

Специалност: Българска филология

Велико Търново 2014
Развитие и особености на периодичния печат в Плевен между двете световни войни

Възраждането и годините около Освобождението са онези периоди, които оставят едни от най-ярките следи в богатата и многовековна история на Плевен. По това време освен, че е запазил българския си облик, градът заема важно място в икономическия, политическия и културен живот на региона. Доказателство за това е фактът, че именно в Плевен през 1869 г., Васил Левски организира първия за страната ни местен революционен комитет, с което се поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. Няколко месеца по-късно е открито и първото читалище в града. За помещение служи кафенето на Хаджи Петраки Мъжкаров. В него 5-6 вестника и няколко книги поставят началото на първата библиотека. На 6 август 1873 г., след промени в устава и смяна на читалищното настоятелство, читалището получава и името си - "Съгласие". Помещавало се е в сградата на снимката (днес драматичен театър "Иван Радоев").
Стремежът на плевенчани към културен и духовен прогрес не стихва и през следващите години. Изграждат се училища и църкви, развива се учебното дело, отваря врати и първото светско девическо училище. Всички данни сочат към извода, че Плевен се превръща в един от културно-просветните центрове в българските земи през Възраждането.
По време на обсадата на Плевен (1877-1878), името на града "краси" първите страници на редица английски, немски и френски периодични издания, заради огромното влияние, което сраженията оказват на развоя и изхода на Руско-турската война.

Първата стъпка на полиграфията в Плевен е направена през 1886 г. - завъртяно е колелото на първата печатна преса в печатницата на Бръшлянови. До 1947 г. цели 42 печатници, по различно време, ще осигуряват печатна продукция за града и окръга, а за страната - специализирани издания на селскостопански и лозаро-винарски теми.
До 1947 г. са отпечатани близо 300 периодични издания.
Първият вестник, който излиза в Плевен, е "Народна сила", отпечатан през 1890 г. в печатница "Съединение" на Иван Макавеев и сие. Редактор е Тодор Цанков. Вестникът е със стамболовистка и русофобска насоченост.
През 1894 г. учители от Държавното Винарско-земеделческо училище в града започват да издават "Винарско-земеделчески вестник", който е първият орган на лозаро-винарската просвета в страната.
От 1897 г. започва излизането на вестник "Бдител", издаван до 1919 г. като орган на Национал-либералната партия.
От 1899 г. до 1902 г. се отпечатва вестник "Земеделска защита", орган на БЗНС.
Както в цялата страна, така и тук животът на по-голямата част от периодичните издания по онова време е кратък, поради липсата на подготвени кадри, финансови средства и външна подкрепа.
От началото на ХХ в. до Първата световна война редица печатници в Плевен са снабдени със съвременни печатарски машини с по-голяма производителност. Такава е печатницата на Коста Мутафчиев, открита през 1907 г. и съществувала до 1947 г. Известно е, че е отпечатала над 70 периодични издания на разнообразна тематика, най-вече селскостопанска.
Тук през 1921 започва да се печата най-значимият и популярен седмичник "Северно ехо", издаван до 9 септември 1944, печатан последователно и в други печатници. Във вестника се поместват материали от местен и национален характер. Наред с политическите въпроси "Северно ехо" застъпва и теми от търговски, литературен и културен характер. Негов главен редактор е Петко Павлов Попов. Скоро след своето излизане, вестникът се превръща в двигател на културния живот в града. Още в първия си брой изданието обявява, че са ангажирани телефони и телеграфи, "за да се съобщават новините 24 часа преди софийските издания", а по-късно, че "разполага с кореспонденти във всяко село и град в Плевенски окръг". Вестник "Северно ехо" слага началото на сериозната музикална и театрална критика в Плевен. Редакцията съобщава, че е "поела инициатива да основе театрална концертна агенция "Мелпомена". Тя се наема да ангажира и улеснява всички театрални, оперни, оперетни трупи и концертни артисти, които желаят да гостуват в града.
Главният редактор Рена Попова умира през 1931 г. (едва 30 годишна), а собственикът Петко Попов "изчезва безследно" в една октомврийска вечер на драматичната 1944 г. и това слага край на "Северно ехо". Но въпреки това вестникът е завоювал национално признание, и до днес е връх в 120-годишната история на плевенския периодичен печат.

Ако се разходим по страниците на плевенските вестници от миналия век и то само в каретата за реклами, можем да добием поне малка представа какви са били нравите и интересите на плевенчанина от края на XIX и началото на XX в. Най-рекламираните продукти по онова време се оказват галошите и цигарите, следвани от шапки и платове, ресторанти и гостилници, часовници и на последно място - културни събития.
Повечето рекламни съобщения изглеждат по този начин.
В случая рекламата е на цигари "Джаз банд" от вестник "Винарско-земеделчески вестник". Тютюневите изделия по онова време са едно от нещата, които се рекламират най-скъпо (на най-челно място и на голямо пространство). И то без никакви предупреждения, забрани или цензури.

Друга реклама на цигари "Картел" гласи следното:
"Папироси! Папироси! Картел екстра. Първо качество бели кутии, второ качество червени кутии, трето качество "Падишах". Задоволяват вкуса на всеки пушач, моля опитайте още веднъж."

Тази реклама на вестник "Плевенска поща" е оформена като диалог между млада жена и малко момче. В нея се изтъква фактът, че вестникът излиза сутрин заедно със софийските сутрешни вестници.
"... когато софиянци четат своите утрешни вестници вие ще четете същите новини в "Плевенска поща" едновременно със софиянци".
Приликата на тези и други реклами (макар и представени по този начин) със съвременните такива е безспорна.
На 17 август 1919 г. БКП печели изборите в Плевен и поема управлението на общината. Няколко месеца по-късно (март 1920 г.) започва излизането на вестник "Плевенските общински вестник" като орган на плевенската градска комуна (по-късно следва политическия курс на партията, която управлява общината). Печата се в новооткритата кооперативна печатница "Изгрев", снабдена със съвременни печатарски машини, обслужвани от добре подготвен персонал. "Плевенски общински вестник" е сред най-дълго просъществувалите издания в града - излиза до 1940 г.
Първите две годишнини, освен официални материали, вестникът публикува и статии на обществени теми. Примери за такива могат да се видят в брой 2 (год. III) от август 1922 г. На първата страница е поместена статия със заглавие "Общината и осветлението на града". От нея става ясно, че две години по-рано (1919) "Общината, в желанието си да осигури едно сравнително добро осветление на градските улици, а също и да даде възможност на гражданите, в известни поне квартали, да получат в домовете и заведенията си едно сравнително евтино осветление, прие, след обстойно проучване, предложението на Стоян Д. Коларов и му разреши при известни условия да преведе електрическа мрежа за осветление на градските улици и да продава на гражданите електрическа енергия за осветление на сградите им".
По силата на това решение Стоян Д. Коларов построява електрическа мрежа в града, и от началото на 1920 г. "започва да осветлява улиците и да продава електрическа енергия на гражданите за осветление на сградите им".
Това положение продължава до януари 1922 г. Тогава въпросният господин Коларов започва да иска от гражданите да му плащат за осветлението на сградите им такси, по-високи от тези, които са били уговорени между него и общинското управление. Мотивира искането си с това, че цените на материалите необходими за производството на електрическото осветление сега, били много по-високи от тези през 1919 г.
"Същевременно Стоян Д. Коларов заяви на гражданите, че тези от тях, които не желаят да му плащат повишени такси, трябва да поискат да им бъде прекъснато осветлението. Нещо повече, в общината се получиха оплаквания, че Коларов си е позволил и е прекъснал осветлението на граждани без да е поискано от тях, а само защото не са съгласни веднага да му платят исканите повишени такси".
Общинският съвет, разбира се, не може да остане безучастен зрител на това което Коларов прави, затова свиква заседание и констатира това нарушение на условията от страна на Коларов.

В последствие съветът променя условията и добавя нови клаузи, гарантиращи както редовността на осветлението, така и правата на гражданите.
"След внимателно проучване на даденото през 1919 година Коларову разрешение, Общинския Съвет в заседанието си на 3 май и 2 юний удобри новите условия, приети и от Коларова, при които на Стоян Д. Коларов се разрешава да продължава да осветлява градските улици и да продава електрическа енергия на гражданите".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Периодичният печат в Плевен в началото на XX в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.