Петият конгрес на БРП комунисти през декември 1948 г. и утвърждаването на съветския политически и стопански модел в България


Категория на документа: История


Югозападен университет "Неофит Рилски"

Природоматематически факултет

Курсова работа

Петия конгрес на БРП комунисти през декември 1948 и утвърждаване на съветския ,политически и стопански модел в България

Изготвил:Ивона Иванова Проверил:(................)

ас.Вучков

Фак.номер:10250521025

През 18-25 декември 1948 г в София се провежда Петия конгрес на БРП (к).Около 1000 делегати,представители на близо половин милион организирани партийни членове,участват в помпозното събитие.Основен е политическия отчет направен от Георги Димитров,втори основен доклад по въпросите на идеологическата работа изнася Вълко Червенков.Долълва се партийния устав и се приемат основните показатели за първата трудова петилетка.Георги Димитров произнася и заключително слово.

В думите на Георги Димитров ,че за 10-15 г България трябва да постигне това,което други народи са постигнали за столетия,е концентрирана същността на този процес-догонване на развитите европейски държави чрез ускояване на модернизацията.На конгреса са посочени и конкретните пътища за това ,които плътно следват съветския модел :форсирана индустриализация и колективизация на селското стопанство .За прилагането на на този модел в България през 1948 г вече съществуват необходимите условия -властта е монопол на БКП и нейните партийни органи се срастват с държавните структури и ги подчиняват .Това създава възможност за субективизъм,волунтаризъм и пренебрегване на икономическите закономерности.

През 1948 г се засилва съветското икономическо проникване.Само през тази година със СССР са сключени над 28 стопански договори,по силата на които в България идват "съветници".Опитите на няколко партийни и стопански дейци за известна самостоятелност в икономическата сфера бързо са пресечени.През 1949 г Москва инспирира съдебния процес срещуу Трайчо Костов .обвинен в антисъветизъм,включително и до отказа му да даде пълен достъп на съветските "съветници" до информация за търговските преговори с Запада.В процеса са въвлечени министри и висши функционери от стопанския апарат на партията.

В историографията се счита,че с това се оформя почти завършения вид на Партията-държава от сталинския тип.Особеният "преходен" период на българското общество е завършил и започва следващия му етап -времето на класическия български комунизъм.Ознаменувайки това ново състояние,ръководната политическа сила променя името си и си възвръща

наименованието от 1918 г-Българска комунистическа партия(БКП).На конгреса партията се преименува от БРП на БКП.

Петия конгрес приема няколко важни решения.Основен теоретичен въпрос на решаващия V партиен конгрес е въпроса за същината на т.нар. "народна демокрация".Познавайки капризите на кремълския диктатор ,Димитров дълго очаква отговор на писмено зададени от него въпроси.Официален отговор той получава на съвместно съвещание във вилата на Сталин в Кунцево на 6.XII.1948 г в присъствието и на полски комунистически водачи.Сталиновия отговор на въпроса бил "...при вас народнодемократическият строй е достатъчен за да обеспечите преход от капитализъм към социализъм.На този строй ще осъществява функциите на диктатура на пролетариата...Народната демокрация и съветският режим са двете форми на диктатурата на пролетариата".

В какво са теоритичните разлики?Димитров ,а заедно с него и други източноевропейски комунистически лидери ( в Полша и Чехословакия),поради по високото ниво на развитие на съответните страни в срв. със СССР,съвършено справедливо считали че така наречената "народна демокрация" с демократическите си атрибути,по самата си същност е обществено и политическо устроиство ,което не прилича напълно на съветския строй.Тази демокрация според тях запазва многопартийната политическа система, макар и в твърде ограничен вариант,традиционното парламентарно присъствие,някои контролирани форми на идеен плурализъм.В този си европейски и "човечен" вид, традиционно установен в европейското общество мислене и пространство ,източноевропейските комунистически водачи смятат

,че могат да достигнат подобни крайни резултати ,близки до съветските ,както изисква и задължителната теория.Но самото тълкуване ,различно от съветското ,означава вече ,че те променят теоретичните постулати ,определени от Сталин. Наистина навремето сам Ленин променя марксизма със свои допълнения и отклонението получава името "ленинизъм".Но на сателитните държави и партии това не се позволява.Сталин не може да допусне разнобои в теоретичното наследство,а вследствие и неизбежното практическо тълкуване на марксизма.Ако приеме това,означава че е съгласен с теоретичното отстъпление ,продукт на различното цивилизационно развитие на новите му сателитни държави в Източна Европа.Така той бил признал че

марксизмът може да се доравива не единствено от него самия,но още и от други.Би признал че самата действителност подсказва други ,различни от съветските обществено политически модели в следвоенна Източна Европа,от тук следва че и самият СССР ще престане да бъде окуражаващ пример за следване.Най-сетне той би признал ,дори и мълчаливо ,и възможността за нчкакво самостоятелно поведение на подчинените му партии и техните дейци.За да не се случва всичко това ,той може да се съгласи само на някакви строго определени и несъществени формални отлики от същината на учението -в страгнирания му вид ,както сам го е моделирал.Никой обаче по никакъв повод не би могъл да се откаже от осъществяването на диктатурата на пролетариата,макар и не в онзи именно сталински вариант ,който вече се е осъществил в самия Съветски съюз.Затова тези две на пръв поглед макар идентични идеологеми всъщност може да се разгледат като две принципно различни мнения за развитие на обществото

Още там на съвещанието в Москва ,всички освен Димитров приели внушенията.На пленум в София,на 16.XII.1948г.,Димитров информирал на ЦК на Сталиновата позиция.На самия конгрес ,няколко дни по- късно,Димитров обяснява надълго и на широко какво всъщност е "народна деммокрация" и как тя в специфично българските условия изпълнява успешно функциите на диктатурата на пролетариата.Димитров не споменава изрично,но това се подразбира ,че поради тази причина и България не е съветски тип държава,т.е. тя може и да прескочи етапа "диктатура на пролетариата".В уводната му реч липсва дори самата дума "диктатура".

Oценката му за народната демокрация се изразява в нейните 4 особености:

"...1)Народнодемократичната държава представлява от себе си власт на трудещите се -на огромното мнозинство от народа под ръководната роля на работническата класа;

2)Народнодемократична държава се явява държава на преходния период призвана да осигури развитието на страната по пътя на социализма;

3)Народнодемократичната държава се изгражда в сътрудничество и дружба със Съветския съюз ,със страните на социализма;

4)Народнодемократичната държава принадлежи към демократичния ,антиимпериалистически лагер ..."

Подозрителните съветски представители на V конгрес,начело с младия за времето идеолог М.Исусов ,обаче веднага забелязват отсъствието на сталинската формулировка и след последвалата размяна на шифрограми между София и Москва върху Димитров бил упражнен сериозен натиск .В заключителното си слово Димитров отстъпва на натиска и се прину

ждава да обяви ,че народната демокрация ,както и съветския строй са две различни форми на едно и също нещо-диктатурата на пролетариата,т.е да повтори думите на Сталин от съвещанието в Кунцево.

Днешните руски изследователи считат,че той по този начин желаел в бъдеще да има две ,все пак различни формулировки -една в политическия отчет в началото и друга в заключителното слово в края на партийния конгрес.

Обяснението на този забележителен феномен може да потърсим в много посоки ,но не може да буди съмнения ,че е набор от случайности .Според нас роденият отрасъл ,възпитан и живял в свободна ,демократична България,борил се на свободни парламентарни избори ,губил и печелил мандати на парламентарист ,формирал се като синдикален и политически деец Георги Дмитров не забравил това си обществено минало.Ако и да се е опитвал да го стори това трудно му се е отдавало .Включително и когато е принуден да се превърне в послушен изпълнител и критично да реагира на злободневните въпроси.Волно или неволно ,да изразява публично мнението си ,което при все и прикрито зад официалните лозунги и фразеология,по същество понякога е различно от кремълското.Тези противоречия засега недообяснени докрай,в бъдеще могат да хвърлят нова светлина и върху личността на Димитров ,и върху историческите процеси,протичащи с неговото активно участие



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Петият конгрес на БРП комунисти през декември 1948 г. и утвърждаването на съветския политически и стопански модел в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.