Покоряване на Балканите от османските турци


Категория на документа: История




Реферат по учебната дисциплина "История на Османската империя"

Тема: Покоряване на Балканите от османските турци.

Изготвила : Мариела Веселинова Гърдева ,II курс , задочна форма на обучение

Предистория
През XI в. от изток в Мала Азия нахлува нова вълна на тюркски племена, номади, принадлежащи към огузко- туркменския клон на тюрките, от който се отличажат селджуките, които са част от племенната общост кънък. Селджукската орда, наречена на името на предводителя си Селджук, който е и родоначалник на династията на Селджуките. Те създават свое държавно обединение пред втората половина на X в. В края на същия век приемат исляма, който става идейно оръжие срещу борбата им срещу немюсюлманите. През 1040г. започват завоевателните походи на тюрките към Близкия изток, в резултат на които са покорени отначало Иран, Багдад, който е резиденция на халифа, Ирак, Азербайджан и част от Армения. Създадена е огромната държава на "Великите селджуки". Първите набези на селджукските турци към Мала Азия са през първата половина на XI в, като в началото на 60-те години на същия век те преминават към системно завладяване на Анадола. За кратко време селджуките, водени от Сюлейман, завладяват по-голямата част от Мала Азия, достигайки до бреговете не Мраморно и Черно море. През 1080г. превземат гр.Никея и го превръщат в своя столица. През следващите години селджуките превземат много градове по Егейското крайбрежие. Създадената в Мала Азия селджукска държава до 1153г. е полунезависима от държавата на "Великите селджуки". Тя се нарича Селджукски, или Румски, султанат. През 1097г. рицарите от Първия Кръстоносен поход завземат гр.Никея и отблъскват селджуките на изток, в централен Анадол, където през 1116г. те превземат гр.Коня и го превръщат в своя столица. В началото на XIII в. селджуките отново излизат по морските граници на Мала Азия, с което се приключва оформянето на обширната тюркска държава, включваща почти цяла Мала Азия и по- голямата част от Арменското плато. Могъществото на Конийския султанат, обаче, е краткотрайно. На 1 юли 1243г. , при Къоседак, монголите побеждават селджуките. По-голямата част от теритриите на селджукския султан минава под непосредсвената власт на монголите, а селджукските султани стават васали на монголските ханове.
Навечерие на Османската империя
В края на XIII в. Селджукския султанат се разпада на 12 независими бейлика. Големите, силни бейлици са Караманският, Айдънският, Гермиянският. Ядро на новата тюркска държава, обаче става Османският бейлик. който е с по-малка територия и по-слабо социално - икономически развит. Бейликът е разположен в Северозападната част на Мала Азия, близо до гр. Ескишехир. Основател на бейлика е Ертогрул, водач на един клон от огузкото племе кайъ. Бейликът на Ертогрул има статутът на удж, т.е. гранична област. Около 1281г. Ертогрул умира и е наследен от сина си Осман, по името на когото е наречена новата държава. През 1289г. конийския султанат назначава Осман за уджбей и присъединчва към неговите владения Ескишехир. През 1299г. в гр.Коня избухва въстание и последният селджукски султан - Алаеддин Кейкубад III е принуден да бяга от столицата. От този момент, Осман бей действа напълно самостоятелно. 1299г. се приема условно за начално на независимата османска държава, въпреки че Осман и синът му Орхан, продължават да са васали на монголските ханове.
Завладяване на Балканския полуостров от османските турци
Балканският полуостров е територия, на която от векове си дават среща Изтокът и Западът, Ориентът и Европа. Особено място заема османската инвазия на Балканите, започнала през средата на XIV век и постигнала блестящ успех през следващите два века. А това значи ликвидиране на средновековните балкански държави, значително разместване на човешки маси, промени в държавно-политическия статут, в живота, бита и културата на балканските народи.И не само това, а непосредствено пряко съприкосновение наОсманската империя, идваща от Изтока, с Европа отвъд Балканите.

Османските завоевания на Балканите продължават век и половина.Времето на османските завоевания на Балканския полуостров съвпада с Късното средновековие. Народите защитават независимостта си, но в крайна сметка биват завладени. Османските турци осъществяват своите завоевания през призмата на исляма, ръководени от неговата догма за "джихад", която означава водене на постоянна борба с "неверниците" християни. Османската държава е със силно военизиран характер, на който се дължат успешните завоевания. И все пак, основна причина за налагане на османската власт на Балканите е слабостта на държавите от полуострова. Водят се непрестанни феодални войни, не само между управляващите, но и често с османска помощ. Много често до тяхната помощ прибягват династичните групировки на Кантакузините и Палеолозите, воюващи за престола на Византия. Феодалните междуособици изключват възможността за обединение за защита от османските нападения.
Първите инфилтрации на тюрките на Балканите датират още от началото на XIV в. , походите не са дело на Османския бейлик, а на племената от бейлиците Айдън и Кареси. Те са поканени за съюзници на Кантакузините в междуособната им война с Палеолозите. В периода между 1330 и 1345 г . тюркските отряди, плячкосват и ограбват югоизточните райони на Балканския полуостров. Най-дълго в династическата борба участват наемниците от бейлика Айдън,ръководени от Обур бей. През 1344г. латинците превземат пристанището Измир и цитаделата на града, които са владения на бея, и той е принуден да се върне на азиатския бряг. Нов съюзник на Йоан Кантакузин става Орхан бей. През зимата на 1344 - 5 г. той съдейства на византийците за покоряване на южните черноморски градове, с изключение на Созопол.Военното сътрудничестео е скрепено с династичен брак между Теодора,дъщеря на Йоан Кантакузин и Орхан бей. На два пъти - през 1347г. и през 1349 г. , войските на Орхан бей, предвождани от сина му Сюлейман, помагат на Йоан Кантакузин да победи свойте противници. На 13.02.1352г. в Босфора се води битка между генуезци и венецианци, османците помагат на генуезците ,като им изпращат 9 кораба и провизии. През същата година Орхан бей откликва позитивно на поканата на Йоан V Палеолог, който започва поредната междуособна война в съюз с българите и сърбите. В битката край Димотика в края на 1352г. Сюлейман разбива съюзниците на Йоан V Палеолог. Отново с османска помощ, Йоан Кантакузин временно стабилизира властта си. През 1352г. , по време на похода си на полуострова, османците превземат малката крепост Цимпе,разположена на Галиполския полуостров и там създават своя база. Сюлейман,син на Орхан бей , настоява за компенсация от страна на Йоан Кантакузин за оказаната от османците помощ. Йоан Кантакузин изпраща 10 000 златни номизми.На 1 срещу 2 март 1354г. силно земетресение разрушава крепостните стени на Галиполи и османците завладяват крепостта.
В периода от 1352г. до 1354г. османската завоевателна политика се променя коренно. От епизодични грабителски набези османците преминават към системно, планирано покоряване на Балканския полуостров. Новозавзетите по-късно земи са обособени в отделен санджак, наречен Пашасанджак. По-късно той става ядрото на османската провинция Румелия. Създаване на новата балканска административно - териториална единица на османската държава е продължение на османската политика за създаване на уджове в Мала Азия. Организирана е и първата целенасочена колонизация на тюркско - огузко население от Мала Азия към Балканите. В централно направление военните действия са оглавени от престолонаследника Сюлейман и имат за цел да освободят път от Константинопол към Европа, като бъдат завзети ред балкански градове, между който Одрин, Пловдив, София и др. Вляво от Сюлейман действа Евренос бей, който произхожда от бейлика Кареси и според традицията се съгласява да служи на Сюлейман, но вероятно на равнопоставена основа. Евренос бей се насочва с военни действия към Беломорското крайбрежие и на запад. Дясното крило на османската армия развива настъпление на север по линията Стара Загора - Карнобат - Добруджа. Византийската империя няма достатъчно силна армия, за да се съпротивлява на османците. През 1355г. Сюлейман паша покорява Източна Тракия. След кратко затишие след смъртта на Сюлейман, през 1359г. са подети нови военни действия от престолонаследника Мурад и военноначалника Лала Шахин. Хронологията на ранните османски завоевания не се датира точно, а по две линии - на османските хронисти и друга,базирана на фрагментарни данни от летописи на византийски и славянски автори.
От особено значение за балканските държави е превземането на Одрин, датирано между 1361г. и 1371г. Условно е прието, че през 1362г. резиденцията на османските владетели е преместена от Бурса в Одрин. През същата година Мурад I приема титлата "султан". През 1363г. е превзет Пловдив , което предизвиква тревога у Йоан V Палеолог и той прави предложение за обща борба срещу османците, на генуезци, венецианци и на българския цар Иван Александър. Нито една от държавите обаче , не откликва положително. Българите дори поддържат съюзни антивизантийски връзки. През 1364г. се води българо-византийска война и на страната на българите участват османски наемници. Войната завършва с победа за византийците, които превземат Месемврия и задължават българския цар да им плаща контрибуции. Йоан V Палеолог се опитва да привлече към общохристиянската кауза унгарския владетел Людовик Анжуйски.Пролетта на 1366г. Йоан V Палеолог пристига в гр. Буда,но съюзът не се осъществява поради отдалечеността на османската опастност от Унгария. Йоан V Палеолог тръгва към Константинопол, но във Видин е задържан от българите.
Папа Урбан V организирва морска експедиция,имаща за цел да освободи византийския император от Видин.През юни 1366г. от Венеция отплува голяма флотилия, водена от савойския граф Амедей. На 23 август 1366г. граф Амедей Савойски разбива османците при Галиполи. Временно Южна Тракия не е под османска власт. През септември 1366г. граф Амедей минава през Босфора и започва военни действия по Българското Черноморско крайбрежие. Превзети са всички селища, с изключение на Варна, и са предадени под византийско управление. Българския цар освобождава Йоан V Палеолог. Османските завоевания временно спират, заради липсата на османски флот, а и заради последствията от военните действия на Амедей Савойски. Последиците обаче са преодоляни бързи и османците преминават в настъпление, за да завладеят останалата част от Тракия. С превземането на Кавала, Гюмюрджина и други градове османската армия заплашва пряко владенията на деспот Углеша в Югоизточна Македония със средище Сяр и на неговия брат - крал Вълкашин, който владее Прилеп, Скопие и Призрен. Двамата братя правят първата миниантиосманска християнославянска коалиция. С многобройна войска те тръгват срещу Одрин. На 26 септември 1371г. край Черномен (Чирмен), на южния бряг на р. Марица се осъществява решителната битка между Углеша и Вълкашин и османската армия,командвана от Евренос бей. Християнската армия е разбира, в боя загиват и двамата братя. Под непосредствена османска власт останат владенията на Углеша. Осмаски васали стават наследникът на Вълкашин- крал Марко, който управлява Прилеп, деспот Константин, под чиято власт са Кюстендил, Петрич, Струмица, Щип и др. и Богдан Жупан, владеещ земите северно от Солун. Чирменската битка е с фатални последствия за Византия и за Българското царство, които приемат сюзеренитета на османския султан.
Към 1386г. османците вече владеят София, Ниш, Югозападна Македония и нахлуват в Албания,директно заплашвайки земите на сръбския княз. На юг османското настъпление приключва с превземането на Солун в началото на април 1387г. Сръбския крал Лазар и босненския крал Твърдко ,създават поредната антиосманска коалиция. Към нея има амерение да се присъедини и българския цар Иван Шишман. Княз Лазар се уговаря с Унгария за спиране на сръбско - унгарския конфликт , като обещава да плаща ежегоден данък и да помага при нужда с войски. Съюзническите войски започват превантивен поход за спиране на османското нашествие на запад. Битката се състой при с. Плочник, на р. Топлица. Годината е спорна - 1386 , 1387 или 1388г. Обединените християнски сили нанасят поражение на османците. Иван Шишман отхърля васалната си зависимост. Мурад I оранизира наказателна операция, като изпраща своя велик везир и военоначалник Джандарлъ али паша срещу Шишмановите владения. Иван Шишман е обраден при Никопол и е принуден да моли за прошка султана. Отново признава османския сюзеренитет и се задължава редовно да плаща годишния трибут. Заедно с това под пряка османска власт минават владенията на Добротица и Иван Шишман,северно от Стара планина и източно от Силистра,включително Добруджа. На следващата година Мурад I , заедно със синовете си Якуб и Баязид повежда огромна османска армия към съюзената сръбско - босненска войска. Решителното сражение се състой на 15 юни 1389г. при Косово поле . В началото на битката привес имат съюзническите войски , сръбския велможа Милош Обилич се вмъква в шатрата на султана под предлог, че е дезертъор и убива султан Мурад I. Начело на османската армия застава синът на султана , Баязид , получил прозвището Йълдъръм ( Светкавицата ) . Поведени от Баязид I османците поразяват противника. Княз Лазар е заловен и посечен. Княз Стефан Лазаревич ,син на княз Лазар и съпругата му Милица са принудени да се признаят за васали на султана ,задължавайки се да го подпомогнат с войски. След битката при Косово поле, Баязид I отива в Бруса, където започва събирането на войски. Към османската армия се присъединяват византийски и сръбски контингенти, предвождани съответно от Йоан V и Мануил II Палеолог и Стефан Лазаревич. С тази значителна сила под османска власт , с изключение на Измир , попада цялото западно крайбрежие на Мала Азия за периода от края на 1389 до края на 1390г. Докато Баязид е зает в Мала Азия, военоначалниците му разширяват и утвърждават границите на формиращата се империя на Балканския полуостров. През 1391г. османците завладяват Скопие. Лала Шахин и подчинените му военни организират рейдове в Албания. В същото време Евренос бей завладява Тесалия.
Влашкият войвода Мирчо Стари приема унгарския сюзеренитет и през 1390г. Силистра и Добруджа. В същото време унгарците се готвят да се настанят във Видин.Всичко това кара Баязид да действа бързо.Първа цел на неговите военни операции е Търновското царство,като след продължителна обсада на 17 юни 1393г. пада столицата Търново. Цар Иван Шишман като османски васал се настанява в Никопол. След това Баязид I отнема от Мирчо Стари Силистра и Добруджа. На следващата година е предприет османски поход през Тесалия в Беотия.След Беотия Баязид I тръгва срещу Мирчо Стари. Той води със себе си войските на своите васали- крал Марко, деспот Константин и княз Стефан Лазаревич. През земите на Видинското царство те се прехвърлят отвъд р. Дунав. На 17 май 1395г. край Ровине се състой битка, при която османците постигат завидни бойни резултати, но все пак Мирчо Стари е принуден да се признае за османски васал и да плаща ежегоден данък. В боя загиват крал Марко и деспот Константин. Във владенията им е въведена тимарската система и те вече са под османска власт.
Завладяването на Сърбия, Босна , България и появата на османците отвъд р.Дунав притеснява средноевропейските държави,като особено силни са тревогите в Унгария. Унгарския крал Сигизмунд ,който е едновременно и германски император, се заема с организирането на кръстоносен поход срещу османците,потърсвайки помощ от останалите еврпейски държави. Венеция ,поради тесните си търговски връзки с османците не изявява категорично желание за участие в коалиция, но поема ангажимента да въоръжи флот и да затвори Проливите. Франция подкрепя кръстоносния поход и изпраща френски рицари, начело с бургундски дук. По-незначителна помощ изпращат Полша, Германия и Англия. Към съюза се присъединява и византийския император Мануил II Палеолог,но участието му е по-скоро символично. Пролетта на 1396г. В Унгария се събира около 60 - хилядна войска, от много националности, която потегля по течението на р. Дунав. През август 1396г. минават през р. Дунав при гр. Оршова и навлизат в територията на Видинското царство. Град Видин попада в ръцете на кръстоносците и едва тогава се присъединява към антиосманската коалиция. След падането на Оряхово, кръстоносците се отправят на изток, в началото на септември са в Никопол.Баязид I , заедно със Стефан Лазаревич, негов васал, се отправят към кръстоносците,които имат противоречия относно военната политика спрямо осмаците.Унгарския крал Сигизмунд настоява за продължителни неголеми битки, но предложението на френските рицари за незабавна атака срещу османците, взема превес. На 25 септември 1396г. край Никопол на кръстоносците е нанесено поражение. Сигизмунд едва успява да се спаси на една малка галера, с която по р. Дунав и Черно море достига Константинопол и от там по море се връща в Унгария. След тази битка Баязид I превзема Видин.Иван Страцимир е пленен и отведен в Мала Азия.
Към източните граници на османската държава напират ордите на монгослия завоевател Тамерлан като през 1400г. завземат Сивас. От пролетта на 1402г. започват открития военен конфликт между османци и монголи.На 28 юли 1402г. край Анкара се състой битка, при която войските на Баязид I са напълно разгромени, а той, с двама от синовете си , е пленен. Тамерлан започва военна кампания в две направления - на юг към Коня и на запад към Бурса. Нашествието на Тамерлан има тежки последици за османската държава. За четирите години, в който се намира в Мала Азия, той разрушава политическата и стопанска мощ на османската държава.Тамерлан откъсва бившите бейлици и им връща самостоятелността. Останала под османска власт територия разделш между тримата синове на Баязид - Сюлейман, Муса и Мохамед. Най -големият син - Мусфа Челеби, получава европейските земи с Одрин, който продължава да е приеман за столица на османската държава. По тази причина Сюлейман е носител на султанските прерогативи. Наследените от него територии са незасегнати от политическата криза в следствие на раздробяването. В края на 1409г. брат му Муса,заедно със социално мотивирана войска, състояща се от безимотни гърци и мюсюлмани минава в Румелия и тръгва срещу Сюлейман.На 13 февруари 1410г. Муса печели значителна победа срещу Сюлейман. За да си помогне политически , Сюлейман се жени за една от принцесите на Палеолозите.Династичния брак води до политически съюз между Сюлейман и Мануил II . Сюлейман връща на Византийската империя град Солун и Халкидическия полуостров. Мануил представа да плаща годишен трибут на османската държава. Обединените османо-византийски войски разгромяват армията на Муса на 15 юни 1410 г. край Константинопол и на 11 юли 1410г. край Одрин. Муса се връща в Мала Азия, където събира войска и в началото на 1411г. се връща в Румелия, хваща брат си Сюлейман и го убива. Бившите васали на османската империя - Стефан Лазаревич и византийския император Мануил II подкрепят третия претендент за престола - Мехмед Челеби, който след като събира достатъчно войска ,през юни 1413г. минава Проливите и на 5 юли 1413г. край с. Чамурли , Самоковско спечелва битката,благодарение на сръбско - босненската помощ. Мехмед I (1413- 1421) става султан. Той потвръждава и консолидира всички отстъпки направени на Византийската империя по време на гражданската война.Възнаграждава Стефан Лазаревич за помощта му,присъединявайки някой земи към Сръбското деспотство, забранява грабителските походи на неговата територия, но деспотството остава във васална зависимост на османската империя. Мехмед I влиза във военни отношения с Венеция, като междрувременно омиротворява Анадола. На 29 май 1416г. край Галиполи се състой морска битка между Османската държава и Венеция ,която завършва с тотално поражение за османците.Сключен е мирен договор, който потвърждава превъзходството на Венеция и господството по море.
През лятото на 1415г. във Влахия се появява Дюзме Мустафа , т.е. Лъже- Мустафа,към проявява претенции към престола.Около него се присъединяват значителен брой противници на Мехмед Челеби- Мирчо Стари, никополския санджакбей Джунейт и др.През същата година Дюзме Мустафа установява контакти с Венеция и Константинол.В края на есента на 1416г. той се премества в Македония, където започва открита война между него и Мехмед Челеби, който се намира с войска в Серес .Дюзме Мустафа и Джунейт са сразени и бягат в Солун, където търсят помощ от византийския император , но са арестувани и в замяна за тях османския султан плаща ежегодна компенсация.
В резултат на нашествието на Тамерлан и династичните войни между синовете на Баязид изключително се задълбочава социалната криза в Западен Анадол и европейската част на османската държава. Това обяснява защо точно в тези райони започва мощна социална война,оглавявана от Бедредин Симави. През пролетта на 1416г. той изпраща свойте ученици - мюрюди , по родните им места да организирват и подбуждат за въстание. Източниците дават сведения за двама от учениците му - Мустафа Бъорклюдже и Торлак Кемал.За кратко време те събират под своите знамена около 17-хилядна войска.Центърът на въстание на Бъорклюдже се намира в горите на Чешменския полуостров, а на Торлак Кемал - в Маниса. Султанът нарежда на областните управители за бързо потушаване на въстаническото движение. Има два опита за потушаване ,но те са неуспешни. Тогава е изпратена армия ,водена от великия везир Баязид паша.След продължителни битки въстанието е потушено.
Южните албански земи са поставени под османски контрол,обособени в самостоятелен санджак ,наречен Арванид. Феодалите от Средна и Северна Албания са принудени да призначт сюзеренитета на османския султан.
На 21 май 1421г в Одрин умира Мехмед I Челеби.Според завещанието му 12 - годишния Мустафа е определен за управител на провинция Хамидили, а братята му Юсуф и Махмуд трябва да бъдат поверени на византийския император Мануил II .Великия везир Якшъорлу Джеляледдин Баязид не изпълнява волята на султана и между Византия и османската държава възниква конфликт. Византийците използват Дюзме Мустафа и Джунейт,освобождават ги от заточение и подпомогнати от Византийската империя ,дебаркират в Румелия и след това веднага обсаждат Галиполи.Междувременно в Анадола протича тенденция на политически сепаратизъм, но султан Мурад II отдава по - голямо значение на събитията в Румелия.Срещу узурпарора-самозванец незабавно е изпратена войска ,начело с великия везир ,но е победен. След това пада Одрин, а Галиполи се предава на Дюзме Мустафа, който вече е господар на европейската част на османската империя и на Проливите.
Мурад II сключва с деспота на Сърбия и с унгарския крал Сигизмунд 5-годишно примирие. С генуезците сключва споразумение за военна помощ и кораби, поради липсата на османски флот, който тогава е в ръцете на Дюзме Мустафа.От 20 януари 1422г. Дюзме Мустафа е в Анадола и все още има някакво предимство пред централната власт.Султанът заповядва преследване и строй лагер край р. Улубад , Дюзме Мустафа губи подкрепата на бейлиците , губи подкрепа и в Румелия, опитва се да избяга във Влахия, но е хванат и екзекутиран в Одрин през зимата на 1422г.
Мурад II обявява война на византийците и през юни 1422г. обсажда Константинопол. В същото време Евреносоглу Барак атакува Солун.Въпреки масираната атака през август 1422г. , крепостните стени остават непокътнати. Султанът снема обсадата поради отново усложнената ситуация в Анадол. Подстрекаван от Византия и от 2 бейлика в Анадол братът на Мурад - Мустафа, предявява претенции за престола.Временно се установява в Изник. После , получил подкрепа и от останалите бейлици , обсажда Бруса. Мурад потегля за Анадола, а брат му Мустафа, изплашен бяга във византийската столица, където е приет от императора на 30 септември 1422г. По всяка вероятност съществува съюз между Мустафа и византийския император. Мустафа се връща в Анадола , но този път не получава подкрепата на размирните бейлици. Разгромена е и армията му,а той е заловен и убит.
През зимата на 1422 -1423г. около р. Дунав влашкия войвода Дан започва военни действия с османците. Срещу него е изпратен Фируз бей ,бейлербей на Румелия, който принуждава размирния васал да сложи оръжие и като гаранция да изпрати синовете си в Одрин. Като османски васал и протеже започва управлението на следващия влашку войвода - Влад III Дракул. До 1441г той многократно подпомага османците в борбата им за нови придобивки на Балканите.
При Мурад II натъпва нова политика към деспотство Сърбия, поради смъртта на Стефан Лазаревич, който няма преки наследници, наследен е от племенника си Георги Бранкович, който управлява до 1456г. Освен Османската империя , към деспотство Сърбия се устремяват и Унгария и Венеция. През 1427г. войските на Мурад II превземат Ниш и Крушевац. По-късно , завладяват и областта Браничево.
През лятото на 1423г. , управителят на Солун, Андроник ,осъзнавайки невъзможността си да го защити, го предава под венецианско управление срещу 50 хиляди дуката. През пролетта на 1430г. Мурад II тръгва срещу Солун. След 3- дневни атаки на 29 март градът е превзет. Османците се превземат трайно в Солун до 1912г. Венециано- османския конфликт за Солун дава куража на някои албански феодали да отхвълят зависимостта си от османците. Един от тях е Гъон Кастриоти.Сключванто на мир с Венеция обаче освобождава османските войски и те нахлуват в Средна Албания и потушават въстанието на Гъон Кастриоти. Владенията му стават интегрална част от Османската империя и в тях е въведена тимарската система. Най-голямото антиосманско движение в Албания започва през 1432г., оглавено от Георги Арианити. В продължение на 3 години той успява да отблъсква изпращаните срещу него османски войски. Едва през 1435г. е сложен край на негото въстание. След смъртта на унгарския император Сигизмунд през 1438г. Сърбия вече не може да разчита на унгарска подкрепа, което става повод османски войски да нахлуят в Сърбия, да разграбят и разорят страната. На 27 август 1439г. след 3-месечна обсада , столицата Смердево е покорена, също и богатото на сребърни руди Ново бърдо. Деспотството вече не съществува дори и като васално. В същото време уджбея на Скопие , принуждава босненския крал Твърдко да признае отново василитета си към султана и да му изплаща годишен трибут. Османските войски многократно нахлуват в Унгария и Трансилвания., не успяват да ги покорят ,но им нанасят големи материални щети. През април 1440г. Мурад II обсажда Белград, но през септември инициативата му завършва без успех. В боевете с османците при Мохач през 1440г. се отличава трансилванския войвода Ян Хуниади , който през 1441 - 1442г. , използвайки трансилвано - унгарското опълчение нанася на османците поредица от поражения. През юни 1442г. в гр. Сегедин султанът сключва мирен договор за период от 10 години с Унгария. Според договора се признава независимостта на граничните с Унгария сръбски земи, които стават защитна , буферна зона срещу непосредствените османски набези към Унгария.
Отново се заражда идеята за кръстоносен поход,от който най-голям интерен имат владетелите на Унгария, Сърбия, а също войводите на Влахия и Трансилвания, чиито земи са обект на непрестанни османски набези. Формално препядствие е мирният договор между Унгария и Османската империя. Папския нунций в Буда - Юлий Цезарини успява да постъпи така,че да на наруши договора от унгарска страна. Организирана е нова антиосманска коалиция, на чело на която застава полско - унгарския крал Янислав III Ягело. В коалицията взимат участие Ян Хуниади, сръбския деспот Георги Бранкович и влашкият войвода Влад III Дракул. В края на септември 1443г. кръстоносната армия потегля към Балканите , докато междувременно Мурад II отново е в Анадола с наказателна операция. На 1 октомври кръстоносната армия минава р. Дунав и се насочва към Одрин. От Сърбия, армията на Владислав Ягело потегля към България и край Ниш е посрещната от Мурадовите войски. В битката на 3 ноември османците са разбити. Ощев началото на сражението ,албанския кавалерийски отряд от 300 човека , рководени от Георги Кастриоти, наречен Скендербег , напуска османския лагер и се връща в Албания , където на 28 ноември 1443г. вдига антиосманско въстание. След битката при Ниш войските на Владислав III Ягело продължават настъплението си и завземат София. При Траянови врата ( Момин проход) са посрещнати от многобройни османски войски, ръководени лично от Мурад II. Кръстоносците се връщат обратно, където в Буда са посрещнати триумфално на 2 февруари 1444г. Наред с Георги Кастриоти сполучливи действия срещу османците предприема и Константин Палеолог, деспот на Пелопонес, който е брат на византийския император. След като укрепва позициите си в Морея, През 1443г.той води успешни военни операции в Атика.Местния херцог Нерио II Ачиоти ,дотогава османски васал , признава сюзеренитета на пелопонеския деспот и се задължава да му плаща годишен данък. На 12 юни 1444г. в Одрин е сключен договор между Мурад II и Янислав III Ягело, с посредник деспот Георги Бранкович,който се надява да възстанови властта си в Сърбия. Договора е ратифициран от унгарския владетел през юли. Предвижда се спиране на военните действия между Османската империя и Унгария за период от 10 години. И двете страни се задължават да не преминават р. Дунав. Според договора се признава османското господство над България и Влахия. Възстановява се властта на Георги Бранкович в Сърбия. Този договор е необходим на Османската империя,защото и се налага да освободи войски срещо поредното антиосманско начинание на караманския емир в Анадола.Османския сюзеренитет е възстановен. В края на юли , началото на август султанът оставя престола на сина си Мехмед. В резултат на това, кръстоносната война е възстановена. Отново активна роля играе папския нунций в Буда - Юлий Цезарини, който успява да убеди унгарския крал да денонсира сключения през юли 1444г. мирен договор с Османската империя. Създава се нова антиосманска коалиция , начело с Владислав Ягело. Самия Юлий Цезарини участва във военните действия на коалицията. Венеция подкрепя коалицията, като изпраща флот към Проливите, с цел да прегради пътя за завръщане в Румелия на Мурад II , който през август 1444г се оттеглил в Мала Азия. През есента на 1444г полско- унгарския крал потегля с армията си към р. Дунав. Този път армията е по -малкобройна , не взима участие сръбския деспот Георги Бранкович ,а дори попречва на Георги Кастриоти- Скендербег , да настигне навреме кръстоносната армия и да участва в антиосманската армия. Единствено Ян Хуниади и Влад III Дракул помагат с войски на Владислав III Ягело. След преминаването на р. Дунав, кръстоносците се движат към Черно море през Видин и Никопол. Владислав Ягело се придвижда към Варна.Намерението на кръстоносците е да достигнат Константинопол и оттам да започнат войната за изгонване на османците от Европа. Предизвестен , Мурад успява да превози 40 - хилядна армия от Мала Азия във Варна , спомощта на генуезката флотилия срещу 40 хиляди дуката. На 10 ноември едва 16 -хилядната кръстоносна армия е разгромена край Варна. Загива Юлий Цезарини, а Ян Хуниади едва успява да се добере до Унгария. Владислав Ягело получава прозвището "Варненски". Мурад II се връща в Мала Азия и оставя престола на сина си , който управлява от есента на 1444г. Деспот Константин ,заплашва османските интереси в Гърция, но Мехмед не предприема контрадействия.Този факт, а и други , стават причина Джандарлъ Халил паша да покани Мурад обратно. През Бруса Мурад пристига в Одрин, където Джандарлъ Халил паша инспирира бунт на еничерите,връждебно настроени към Мехмед. След като установява ред ,Мурад II решава да се противопостави на всички,които успорват османската власт на Балканите. Пръв обект на наказателните походи на Мурад става Константин , деспот на Морея, който вдига на бунт жителите не само на Пелопонед, но и в континентална Гърция. След опустошителни действия на османците в Средна Гърция , те се насочват на юг към Пелопонес. При Итмоса, гърците се защитават ,но османците вкарват в боя ново оръжие - топовете и гърците панически отстъпват. Османците нахлуват в Пелопонес и разграбват полуострова. Деспот Константин признава османския сюзеренитет и се задължава да плаща годишен данък. Султанът не покорява напълно полуострова, въпреки благоприятните условия.
Мурад прекарва лятото на 1446г. в Одрин, по това време Георги Кастриоти - Скендербег разширява своите антиосмански действия. През пролетта на 1448г. султанът със сина си Мехмед се насочва към Албания. Кампанията им обаче е краткотрайна,защото е организирана нова християнска антиосманска коалиция. На 28 септември 1448г. Ян Хунуади , вече реален унгарски владетел от 1446г., навлиза с войски в Сърбия и подлага страната на грабеж. Кръстоносците се насочват към Албания, но са изненадани на Косово поле, където на 18 и 19 октомври 1448г. войските на Ян Хуниади са разгромени.
В края на управлението на Мурад II империята е възстановена в границите си от 1402г.Мурад II умира на 3 февруари 1451г. Султанския престол е зает от сина му Мехмед II (1451- 1481) . На 10 септември 1451г. той подписва договор с Венеция за мирни отношения .Новият византийски император Константин XI получава през 1451г. тържествено обещание на султана ,че договорите между техните предшественици ще се спазват. Мехмед II сломява съпротивата на караманския емир. След завръщането си в Одрин , Мехмед започва подготовката на обсадата на Константинопол,въпреки опозицията на великия везир Джандарлъ Халил паша. На трима везира е поверено стройтелството за собствена сметка на система от укрепления на европейския бряг на Босфора. Новата крепост е наречена Румелихирас.Завършването на крепостта затваря достъпа на плаватени съдове от Черно море до Константинопол. Преминаването на всички кораби , става само с позволението на командващия крепостите и след заплащането на определена такса. Византийския император Константин IX протестива срещу изграждането на Румелихисар и нарежда запасяването на столицата с провизии и ремонта на крепостни стени. Императорът изпраща своя брат Йоан да търси помощ от западните сили и римския папа. Венеция и Генуа обаче предпочитат да поддържат добри търговски отношения с Османската империя и да не участват в конфликта. Неаполитанското кралство изпраща в Егейско море флотилия, но след време тя е изтеглена. На 12 декември е подписана новата уния между римския папа и византийския император.Римския папа обаче не е в състояние да организира нов кръстоносен поход. Населението на Константинопол реагира остро негативно срещу подписването на новата уния.През февруари- март 1453г. азиатските и европейски контингенти на османската армия, между които има и сръбски подразделения,са концентрирани около византийската столица. Тежкобойните далекобойни топове, заедно с обсадните машини също са разположени на съответните позиции. На 2 април пристига и султан Мехмед , с което приключват обсадните действия на османците около Константинопол. След започване на обсадата Венеция изпраща малка флотилия, натоварена с войници и провизии , но тя не може да проникне през османската обсада. В края на март 1453г. папата за своя сметка наема три генуезки кораба, натоварени с провизии и муниции. Помощ на византийците оказва генуезкия отряд от 700 души, командван от смелия Джовани Джустиниани, който пристига в Константинопол на 29 януари 1453г. На него е поверена защитата на крепостните стени. Положението на града се усложнява от силната вражда на генуезци и венецианци. Византийците използват т. нар. желязна верига , която прегражда устието на залива. Основната грижа на защитниците на града е да не позволяват на османските кораби да достигнат до Златния рог и от там да атакуват градските стени, където са най-слабо защитени. Разположените по укрепленията на Румелихисар тежки топове разрушават непристъпните до тогава крепостни стени на византийската столица.Първата атака на Константинопол от османците е на 18 април. Тя завършва с нейспех и със значителни загуби за османците. На 22 април през нощта на предварително подготвена дървена пързалка , за която генуезците доставят свинска мас и масло ,около 70 военни съда са спуснати в Златния рог. Те започват обстрел на градските стени. Османците се опитват с две масирани атаки - на 7 и на 12 май , да завземат столицата, но неуспешно и отново с големи загуби. Султанът свиква военен съвет, на който великия везир Джандарлъ Халил паша предлага да се снеме обсадата, а везирът Саган паша убеждава султанът да не се отказва от щурма. Мехмед решава да не прекратява обсадата на града. Решителния щурм е определен на 29 май 1453г. .Тежките гюлета пробиват крепостната стена, сухопътната армия навлиза в града . В битката загива императорът , а Джовани Джустиниани е тежко ранен. Унищожени са ценни книги, паметници на изкуството. Превземането на Константинопол на 29 май 1453г. слага край на съшествуването на Византийската империя. Отсега нататък градът ще носи името Истанбул и ще бъде новата столица на Османската империя. Мехмед II получва прозвището"Фатих" ( Завоевател ) . На османските войници е предоставен 3- дневен шанс за грабеж, след което Мехмед II дава амнистия за отцелелите жители на града. Към гърците той демонстрира великодушие, с което цели връщането на гръцките занаятчии и търговци в Истанбул. Мехмед II заселва в своята столица гърци от Егейските острови , Морея и Черноморското крайбрежие., както и арменци от Бруса. По заповед на султана започва грандиозна строителна дейност - възстановени са разрушените крепостни градски стени, строи се цитаделата със седемте кули и един дворец в центъра на града.През 1459г султанът издава ферман, с който задължава видните османски сановници, всеки за собствена сметка да построй университетски, медицински или търговски център, както и благотворителни учреждения, които имат за цел възстановяването и процъфтяването на икономическия и интелектуалния живот в столицата.
На 28 ноември 1443г. в Круя Скендербег обявява въстание . За кратко време е изграден съюз на албанските феодални князе. Официалното му съществуване започва на 2 март 1444г. , когато в Леши князете Георги Арканти, Андрей Топиа, Никола Дукагини, Теодор Музаки и др. подписват споразумение за създаване на антиосманска временна политическа лига , наречена " Албанска лига" . Тази лига не само запазва независимостта на Албания , но и успява да разбие първите походи на Мурад II срещу албанците.През 1450г. Мурад II се насочва към Круя , центъра на въстанието. Обсадата на града продължава четири и половина месеца, от 14 май до 26 октомври 1450г.Мурад губи около 20 хиляди войници и се завръща в Одрин. Победата на албанците привлича вниманието на антиосманските европейски сили.Албания установява дипломатически отношения с Унгария, Рагуза , Папската курия , Неапол и др. На 26 март 1451г. е подписан договор , според който неаполитанския крал Алфонс V обещава на Скендербег военна подкрепа и ежегодна финансова помощ в размер на 1500 дуката. Скендербег обещава да признае сюзеренитета на Алфонс V върху всички албански земи, който ще бъдат освободени с помощта на неаполитанските сили.В периода 1452- 1453 г. Скендербег успява да отблъсне само със свои сили три османски експедиции срещу Албания. Някои от феодалните княжески фамилии , влизащи в състава на "Албанската лига" минават на страната на османците. През пролетта на 1457г. Мехмед изпраща срещу албанците 80-хилядна армия, командвана от известния пълководец Исхак бей Евренозоглу, към която се присъединява и ренегата Хазма Кастриоти. В течение на 3 и половина месеца Скендербей, без да влиза в някое по -мащабно сражение, изтощава османските сили. Когато на 7 септември 1457г. в падината, близо до Круя, османците са разбити от отрядите на Скендербег. През 1460г. Скендербег приема предложението на султана за 3-годишно примирие. През ноември 1463г. Папската курия обявява начало на нов кръстоносен поход , което става повод в края на годината Скендербег да възобнови военните действия срещи османците.През август 1464г. умира папа Пий II и кръстоносния поход се проваля. Албания остава сама срещу Османската империя. В тази ситуация султанът организира срещу Албания пет похода под командването на Балабан паша, албанец по произход , с цел стопанско опустошение и деморализиране на населението й . След това е предвиден съкрушителен удар срещу Албания, който завършва както и другите пъти, с провал.Османската империя предпиема походите си по време на житва и албанския народ е заплашен от стопанска разруха и глад, едва преживява зимата на 1466г.В навечерието на новата жъва, султанът и Балабан паша , заедно стс 150- хилядна армия се връщат в Албания. Основният удар е насочен към Круя. Опитът със стремителна атака се проваля. Тогава султанът оставя Балабан паша със 80-хилядна армия да обсажда столицата , а той се връща в предварително построената крепост Елбасан, в долината на р. Шкумбини. Опитите на Скендербег да дебаркира Круя и да завземе Елбасан са неуспешни, затова през декември 1466г. той заминава за Рим и Неапол, да търси помощ. Предлаганата помощ от папата и неаполитанския крал обаче е по -скоро символична. След завръщането си в Албания през 1467г. Скендербег разбива обсадата на Круя. В битката е убит Балабан паша. През юли 1467г. султанът отново обсажда Круя., но след 3- седмични опити да превземе крепостта, султанът се оттегля. Скендербег умира на 17 януари 1468г., но въпреки това албанците не капитулират.Те продължават борбата до лятото на 1478г., когато е предната мащабна обсада на Круя. Обсаждащите османски войски са ръководени лично от султана. След изчерпване на хранителните запаси и боеприпаси , защитниците предават Круя на 16 юни 1678г. Падат и останалите обсадени крепости. Окончателното превземане на албания от османците е узаконено с венециано-османския договор от 25 януари 1479г. След този документ , цялата албанска териотиря, с изключение на Дурас, Улчин и Тивар , които временно остават под властта на Венеция , попадат под османска власт. След завладяването на Константинопол, генуезкия квартал Галата е поставен под османски сюверенитет.С венецианците е сключен договор за мир и приятелство на 18 април 1454г. Неуредени остават отношенията с рицарския орден на о.Родос, който системно отказва да плаща годишен трибут на султана. Три основни части на Византийската империя - Пелопонес, Енос и Трапезунд продължават съществуването си като трибутарни владения.В новата ситуация , те заедно със Сръбското деспотство са задължени да плащат по-голям годишен данък. През 1451г. Мехмед разширява териториите на Георги Бранкович,който след падането на Константинопол прозорливо се отказва от някои от териториите си в полза на Османската империя.Султанът обаче предявява претенции за Смердево и Голубац, разположени на брега на р. Дунав , Белград ,смятан за врата към Унгария и Ново Бърдо,богато на сребърни рудни залежи. Всичко това означава ,че Османската империя е решила да ликвидира Сръбското деспотство. Първите военни операции срещу сърбите започват пролетта на 1454г. , но са неуспешни. Помощ на деспотството оказва Унгария.През 1455г. са възобновени атаките и османците превземат Ново Бърдо. Освен това между Османската империя и Сръбското деспотство е подписан договор,според който Сърбия е задължена да плаща трибут и е задължена да укрепи връзките си с Османската иперия в ущърб с Унгария. През декември 1456г. Георги Бранкович е наследен от сина си Лазар , който управлява 1 година- до 20 януари 1458г. и умира. Поради липсата на мъжки наследници , започва междуособна династична борба, която прераства в проосманско и проунгарско движения. Отправена е покана към султана да подкрепи проосманската група. През март 1458г. Махмуд паша се насочва към Смердево, но в края на същия месец в града избухва бунт и връх взема проунгарската група. Вследствие на това събитие великия везир влиза в Сърбия като враг. Той завзема редица незначителни селища,но се отказва продължително да атакува Смердево.Пуснат е слух,че новият унгарски крал Матияш Хуниади ще помогне на защитниците на града и Махмуд паша се оттегля в Скопие,където през октомври 1458г. се среща със султана и го информира за обстановката на Балканите. Унгарците съдействат за стабилизиране на деспотската власт.През януари 1459г. те признават като деспот на Сърбия Стефан Томашевич,син на босненския крал Стефан Томаш. Официалното заеане на трона става на 21 март 1459г. Стефан Томашевич се оженва за Елена, дъщеря на Лазар Бранкович.Династичния брак трябва да легализира управлението му.В знак на благодарност,той приема унгарския сюзеренитет.Османската реакция е нахлуването на султана в Сърбия , където без никаква съпротива напредва към Смердево. Сключено е споразумение ,според което Смердево е предадено на османците, в замяна на което Босна получава някои облаги на сръбско-босненската граница. На 20 юни 1459г. без съпротива на османците е предадена столицата на Сръбското деспотство, което слага край на сръбската държава. Към средата на XV в. Босненското кралство се разпада на 2 части.Северна Босна е управлявана от крале, произхождащи от динасическата фамилия Твърдко, а южната част на страната се отцепва през 1448г. под управлението на Стефан Вукич, който се обявява за херцог , откъдето и областта получава наименованието Херцеговина. През втората половина на XV в. ,когато в Босна се засилват междуособните войни, започва активна османска намеса във вътрешните работи на страната. Постепенно Истанбул успява да наложи на Босна плащането на годишен данък. Последният босненски крал Стефан Томашевич , отказва да плаща годишен трибут на Османската империя през 1462г., в отговор на което султанът през 1463г. нахлува в Босна,където без съпротива превзема една от най-големите крепости в страната - гр.Бобовац. В гр. Ключ е пленен босненския крал Стефан Томашевич.Една след друга босненските крепости се предават на османските войски. Така за по-малко от месец и полвина Босна е завладяна от османците. В псоледния период от съществуването на Херцеговина, започва остра борба между херцог Стефан и сина му Владислав.Като използват враждата, през 1465г. османците завладяват по-голямата част от херцеговина. Последните територии на херцогството са покорени през 1482г.През 1496г. е покорена и Черна гора. През 1456г. султанът превзема останалото от Византийската империя - Енос, Тасос, Самотраки и Имврос. В същотот време двамата братя Димитри и Тома, деспоти на Морея отказват да плащат годишен трибут,султанът хавлува в Пелопонес и въпреки съпротивата превзема северната част на Морея.През 1458г. деспот Тома започва антиосмански действия, като иска помощ от папата. През юли 1459г папата му изпраща 300 войници , с които Тома,заедно със подкрепящите го феодали напада областите,преминали под османска власт.Едновременно с това ,напада владенията на брат си Димитри и присъединява някои градове в Месения. При тези обстоятелства, Димитри търси помощ от османския управител на Атика - Омар бей , който разбива войските на Тома и опистошава цяла Морея. През май 1460г. султанът нахлува в Морея.На 30 май 1460г. деспот Димитри се подчинява на османците без съпротива, за което е възнаграден - получава като ленно владение Енос и о-в Лемнос. Брат му Тома избягва с кораб на о-в Корфи и оттам се прехвърля в Рим.През лятото на 1460г. Морея е окончателно покорена от османците.

Библиография :
Садулов, Ахмед , История на османската империя , издателство Faber , 2000
Манчев, Кръстъо, История на балканските народи , Том 1 1352 - 1878, Издателство Парадигма , 2012
http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Ottoman_Empire#Expansion_and_apogee_.281453.E2.80.931566.29





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Покоряване на Балканите от османските турци 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.