Политически упадък при приемниците на Иван Асен II


Категория на документа: История


Политически упадък на България при приемниците на Иван Асен 2

След победата при Клокотница на 9.март.1230г. политическото влияние и хегемония на българския владетел се разпростира над целия Балкански полуостров,България е решаващ фактор в сложните взаимоотношения м/у Сърбия,остатъците от Епирското деспотство,Никейската империя,Папството и Латинската империя.Възхоящото развитие на българската държава и общество в продължение на няколко десетилетия е последвано от вътрешна дестабилизация при приемниците на Иван Асен2,политическа криза и татарска хегемония в българските земи през втората половина на 13в.

След смъртта на Иван Асен 2 на престола е поставен 7 годишния му син с унгарката Ана-Мария-Калиман 1 Асен.Отн негово име управлява регентство,което прави опит да следва водената до момента политика,подновени са договорите с всички съседи,въстановен е мирът с Никея,а с латинците е сключено 2 годишно примирие,запазват се мирните взаимоотношения с Унгария и Сърбия.Още през 1242г. Солунското деспотство,управлявано от Теодор Комнин,отхвърля българското покровителство.През 1240-41г. ордите на хан Бахту,на връщане от Унгария,нахлуват за пръв път в цтраната и превземат Дръстър и Килия в Северна България,победите водят до заплащането на ежегоден данък.По същото време сръбския крал Стефан Урош променя сръбската политика,като сключва съюз с византийските владетели.Никея,незасегната от татарските нападения,остава главен претендент за възстановяване на Византийската империя,а това води до сблъсък с България.Тези събития и промени поставят началото на политическия упадък на българската държава,накърнявайки м/ународния и авторитет.

През 1246г. ненавършилия 12години Коломан става жертва на заговор,той е отровен а на мястото му заема друго дете 8годишния Михаил,син на Иван Асен 2 от Ирина,като тя става регентка на сина си.Създалата се нестабилност дава повод на никейския император Йоан 3 Дука да наруши мирния договор с България,завладявайки Сяр,Мелник и голяма част от Източна и Средна Македония,нашествието води до откъсването на цялата Родопска област от българската държава.По същото време унгарския крал Бела 4,под предлог,че Коломан е убит,присъединява Белградска и Браничевска област.Регентството реагира остро и започва военни действия за спорните територии-м/у 1247 и 1250г.,но в крайна сметка не постига нищо съществено.В началото на 50те години регентството поема точно обратен курс на сближение.Младия цар е оженен за дъщерята на руснак на унгарска служба,роднина на краля,по този начин България се отказва от Белградска и Браничевска област и т.нар. Северински банат на север от Дунав.След неуспеха с/у Унгария и Никея,Михаил2Асен решава да потърси компенсация за сметка на Сърбия,привличайки за съюзник република Дубровник,която е враждебно настроена към сръбския крал.Договора е сключен през юни 1253г.,в клаузите му се обсъждат търговските взаимоотношения,освобождавайки българските и дубровнишките търговци от митнически и други правни ограничения,и военни клаузи с настъпателен и отбранителен характер с/у Урош,предвижда се и подялба на сръбските земи в случай на успех.През1253г. българските войски навлизат в Сърбия,достигайки до р.Лим,под натиска на Никея войната е скоро прекратена,без последствия за двете воюващи страни,но Михаил 2 е принуден да денонсира договора с Дубровник.Смъртта на никейския император е повод да бъдат обратно отвоювани изгубените територии в Тракия и Македония,българите навлизат в окупираните земи и въстановяват властта си,тъй като населението минава на страната на българите,заради етническия си произход.Успехът се оказва краткотраен,новия император Теодор 2 Ласкарис предприема контраудар и изтласква българите от завзетите градове,единствено Патмос и Цепина остават под българска власт.През 1256г. започват мирни преговори,Ростислав Михайлович е подкупен от византийците и договорът е сключен с крайно неблагоприятни за България условия,лишавайки я от Северна Македония и Родопска област.

Сред търновското болярство избухва брожение,което коства короната на българския цар.През1257г. той е убит от Калиман,син на севастократор Александър,започват размирици,които придобиват характер на гражданска война.Претенденти за престола в нея са Каломан 2,боляринът Мицо и княз Ростислав. През1257г. тържествено е коронясан Константин Тих,за да утвърди и узакони властта си сключва брак с дъщерята на никейския император Ирина,внучка на Иван Асен 2.

През 1261г. Византийската империя се възстановява,император Михаил 8 през 1262г. обявява война на България,като първоначални успехи имат българите.Скоро византийската империя превзема важни градове и крепости в Тракия по Черноморското крайбрежие,главната причина е помощта на болярите претендиращи за престола,сред тях се откроява Мицо,предава Месемврия на византийците и се отегля в Константинопол.Опитите на неаполитанския крал Карл Анжуйски да организира силна коалиция с/у Византия дават надежди за възстановяването на старото статукво на Балканите.Тази реална опасност кара Византия да потърси сближение с България през 1268г. Михаил 6 предлага на българския цар брак с племенницата му Мария,според постановленията на договора Византия обещава да предаде на България Месемврия и Анхиало,след като става ясно,че клаузите няма да бъдат изпълнени,Константин Асен започва преговори с Карл Анжуйски,но татарската заплаха не му позволява да започне война с Византия.

Вътрешната нестабилност и външнополитическите неуспехи през 3та четвърт на 13в. задълбочават социалната и политическа криза в българското общество,болярските размирици не престават,което допълнително дестабилизира властта на Константин Асен.След нещастен случай той окуцява и властта преминава в ръцете на жена му Мария.Положението особено се влушава поради постоянните татарски набези в северните български земи.Недоволството от държавното управление намира израз в въстанието на Ивайло.

Водачът на въстанието принадлежал към ниските слоеве на обществото.Въстанието избухва през 1277г. в Североизточна България,успехът на въстаниците с/у татарска дружина допълнително допринасят за нарастването на популярността му.Ивайло разбива армията на царя и си поправя път към Търново.Императора вика в Константинопол сина на Мицо,който сключва брак с дъщеря му и е провъзгласена за български цар,но царица Мария,която поема властта след смъртта на съпруга си,решава да не допусне византийската армия в Търново и предпочита да сключи брак с Ивайло,като целите и са да укрепи властта си с/у противниците си сред болярството и да запази трона за сина си.Византийската заплаха принуждава Ивайло да приеме условията на царицата,през 1278г. е провъзгласен за цар.

Скоро след коронясването си се среща с византийската армия,защитниците на крепостите окасзват ожесточен отпор на византийската армия,но успяват да превземат редица крепости,тъй като византийското нахлуване съвпада с татарските набези в северните български територии и Ивайло се оказва изправен пред военни действия на два фронта.От тази затруднения се възползва търновското болярство ,което започва преговори с императора,през зимата на 1279г. Войските му достигат в Търново,на престола застава Иван Асен 3.След решителните действия с/у татарите,Ивайло се отправя към Търново,настъплението му притеснява византийците и те изпращат войска,която е разбита напълно,подобна е участта и на следващата войска,изплашен Иван Асен 3 напуска тайно столицата.Търновското болярство се обединява около Георги Тертер и не допуска Ивайло,поради това той търси спасение при татарите.

Краят на въстанието е предопределено от многобройните противници на Ивайло-Византия,татарите,търновското болярство.

Цар Георги 1 Тертер насочва усилията си към укрепване на м/ународното положение на страната,като последователно урежда отношенията със Сърбия и Византия,той не успява да стабилизира авторитета на централната власт и това води до сепаратистки действия.Редица български боляри правят опити за обособяване на владенията си от централната власт,като една от първите независими формации става Браничевското княжество на братята Дърман и Куделин,в нач. На 80години възниква Видинското княжество на деспот Шишман.България продължава да бъде обект на постоянни татарски нападения,макар да плаща ежегоден данък,това принуждава Георги Тертер да изпрати сина си като заложник в Златната орда,а дъщеря си-в харема на сина на татарския владетел.Нараства ролята на татарите и във вътрешния живот на страната,умело подклаждайки болярските м/уособици,за да запазят властта си.В резултат на това Георги Тертер бяг във Византия,като мястото му се заема от болярина Смилец,покровителстван от Ногай.Сърбия завзема Браничево,като се намесват Ногай и видинския управител на страната на българите.След смъртта на Смилец,съпругата му поема регенството.Опитвайки да се сближи със Сърбия,тя омъжва дъщеря си за Стефан Дечански.През 1300 сина на Георги Тертер-Светослав успява да избяга от татарите,със себе си води Чака,сина на Ногай,който напуска ордата заради вътрешни м/уособици.Чака заема за кратко престола,но противникът му хан Токту изпраща с/у него татарски войски,в тази обстановка Светослав организира заговор с/у Чака и го сваля от престола,а главата му изпраща на Токту,което слага край на татарската хегемония в страната.В замяна получава земите по долното течение на р.Дунав.Управлението на Теодор Светослав води до отслабване на татарското влияние и византийската намеса,парира сепаратичните прояви,като отстранява деспот Елтимир и преминаване на деспот Шишман под върховенството на Търновския цар.Отвоюва южното Черноморие от Византия,каето е скрепено от брака на Теодор Светослав с внучката на императора и поддържа добри взаимоотношения със Сърбия.

Вътрешната стабилизация и уреждането на м/ународното положение на българската държава е частично,постигната посредством редица компромиси.В създалата се нова обстановка на Балканите и последвалите проблеми в управлението на Византия,България никога не успява да си възвърне позициите,които има по времето на Иван Асен 2.Политическата раздробеност,наложила се като отличителна черта в развитието на балканските държави и постоянните м/уособици,предопределят успеха на османското завоевание.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политически упадък при приемниците на Иван Асен II 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.