Политическо могъщество на България при управлението на Симеон


Категория на документа: История


Политическо могъщество и културен разцвет на България през управлението на цар Симеон Велики

Промените настъпили през втората половина на 9ти век,при управлението на княз Борис 1 Михаил,имат важни последици за по-нататъшното развитие на българската държавност и са основата на Симеоновия Златен век.За разцвета на българската култура свидетелстват произведенията на Константин Преславски("Учително евангелие"),Черноризец Храбър"За буквите",Йоан Екзарх"Шестоднев",и много други съчинения.

С покръстването и започнала християнизация на българското общество,въвеждането на славянска писменост и книжнина,и изключително радушния прием на Кирило-Методиевите ученици,той не само ускорява процеса на интеграция на българите и славяните,и формирането на българска народност,но и приобщава ранносредновековната българска култура към европейската християнска цивилизация.По този начин той поставя основите за последвалия политически и културен разцвет на българската държава.Пътят на Симеон към престола е прокаран от политическите неуспехи на престолонаследника Владимир-Расате.Той възстановява езичеството и подновява враждебната политика към Византия.Расата променя и наложения от Борис политически курс,подобрявайки отношенията с Немското кралство,намесвайки се във възникналия конфликт м/у Немското кралство и Великоморавия през 892г.Решителните мерки от страна на Борис не закъснели,княза го сваля от престола и го ослепява.

През 893г се провежда Преславски събор,като приема 3 решения:Симеон е освободен от монашески обет и одобрен за нов владетел на българската държава ,столицата се мести от Плиска в Преслав,гръцкия език се заменя със славянски в богослужението и администрацията.След събор Борис се връща отново в манастир,където умира на 2.май.907г.

Решенията на събора и приложението им като краен резултат водят до чувствително намаляване на византийското влияние в българската държава.Византийското духовенство се сменя с българско,официалните държавни документи започват да се издават на български.

Симеон е роден през 864г,около 877 е изпратен да учи в Магнаурската школа,под ръководството на патриарх Фотий.Наричат го "полугрък" заради интелегентността му.Най-вероятно е подготвян за духовен глава на българската църква.Ярката византийска образованост и всестранните му познания оформят неговите политически възгледи и идеологията му и тойй успява да реализира започналата с голям успех,реформаторска културна и религиозна политика на своя баща.Началото на управлението му е свързано с война с Византия,поставила началото на дългогодишния българо-византийски двубой.

През 894г. отношенията с Византия внезапно се изострят,тига се до т.нар "икономическа война".Поводът е самоволното премстване на тържището на български търговци от Константинопол в Солун,чрез интригите на василеопатор Стилян Зауцес.Това накърнява не само икономическите интререси на българската държава,но и нейния международен авторитет.Вследствие на това Симеон нахлува в Източна Тракия и разгромява византийската армия.Подбудени от Лъв 6ти Филисоф маджарите атакуват българите,Симеон е принуден да воюва на 2 фронта.В тази първа война владетеля показва дипломатическите си умения като протаква преговорите с императора,докато сключва договор с печенегите.Българо-печенежкия удар принуждава маджарите да се изселят в Панония,където след век създават държавата си.Маджарската опасност е отстранена.След последвалото влошаване на положението ромейте,водени от Лъв Катаколон,отново са победени при Булгарофикон.императора моли за мир,с който се задължава да плаща годишен трибут,а тържището е върнато в столицата.Към края на века Симеон,без формално да нарушава мира,присъединява земи по посока на Драч,а 904г. постига териториално разширение и на юг-към Солун,който туко-що е разграбен от арабите.

В резултат от успешните военни действия в началото на 10ти век България получава излаз до Адриатическо море и постига най-голямото си териториално разширение до момента.Към 904г. България граничи с 3 морета-Черно,Егейско и Адриатическо море.През последвалия десетгодишен мирен период формира новата стратегия за българска външна политика на Балканите.

Целта на Симеон е официално признаване на българския владетел за василевс и император,а на българския духовен глава-за патриарх.

През 912г. политическата ситуация във Византия се променят-умира Лъв 6ти,а брат му Александър скъсва мирните отношения с България.Но неочаквано следващата година той умира,а Симеон предприема поход към Константинопол и се среща с патриарх Николай Мистик.Август 913г. е договорен династичен брак м/у малолетния византийски василевс и една от Симеоновите дъщери,с цел като негов тъст да стане василеоператор.Но в края на 913г. императрицата извършва преврат и анулира споразуменията със Симеон.Византия опитва да формира антибългарска коалиция от сърби,печенеги и маджари за да може политически и дипломатически да противодействат на Симеон.Така на 20август917г. ромейте нападат българите и са напълно разгромени след провелата се битка при р.Ахелой.Събитията последвали тази победа не са по-малко важни за България,води се битката при Катасирти,където византииците са за пореден път разгромени,отстранява сръбската опасност,като заменя нелоялния княз Петър с Павел Бранович,през 918г. българите достигат до Пелопонес,Тива и Елада.Стига се до пълна хегемония на България в Югоизточна Европа.Въпреки това патриарх Николай Мистик отказва да поднови споразумението от 913г.

След възкачването на престола на император Роман Лакапин,Симеон омъжва дъщеря си за Константин през 919г. и става василеоператор,кесар,съимператор.Скоро след това съвладетели стават Романовите синове,което прави невъзможно изпълнението на Симеоновата програма.В отговор на това 921-924 владетеля поставя под свой контрол почти целия Балкански полуостров,византийците правят безрезултатни опити да противопоставят на България някои от съседите й.Симеон обвързва вождовете на печенегите с българската политика,чрез династични бракове,а сърбите са безпомощни с/у неговите военноначалници.Споразумява се с египетския халиф Ал Махди за съвместни дейности по море и суша,с цел превземане на Константинопол,като обещава териториални придобивки и плячка,но е осуетено от Роман Лакапин.Императора се среща с българския владетел през септември 923г. край брега на Златния рог,като сина на Борис демонстрира както лично,така и дипломатическо превъзходство,дава неопределени обещания за мир и се завръща в Преслав.

В хода на войната си във Византия владетеля засилва позициите си в Сърбия.Измяната на княз Захарий,води до успешни военни действия с/у него,при което той бяга в Хърватско през 924г..Симеон превръща сръбските земи в българска провинция,като отвежда сръбските жупани оковани в Преслав.На 27май927 Симеон умира като велик владетел,създател на реално осъществима политическа докторина.

Възприетата християнска философия от славяни и българи,преобръща ценностната система на цялото общество.Въвеждането на славянска писменост и книжнина в България поставят началото на нова култура,която още в зародиш носи гена на различието от вековната римо-византийска политико-културна общност.

Предпоставка за разцвета на българската култура е ролята на формираните просветно-книжовни средища в Охрид,Плиска и Преслав.Симеон взема активно участие в адаптирането на достиженията на византийската цивилизация към българските условия.Причина също е и формирането на единен духовен ръководен център след провъзгласяването на самостоятелна българска патриаршия.

Славянската писменост е най-ефективния способ за противодействие на Византия,разграничаване от нея,за отстояване на българската културно-историческа идентичност и държавен суверенитет.Учениците на Кирил и Методий пренасят глаголическата графична система в България,която е съвършена,но трудна за усвояване,затова Климент поставя началото на нейното продължително реформиране.Книжовното дело на Наум и Климент съдържа "народно просвещение",поучителни слова,"висока"литература-похвални слова.Налице са забележителни след в химнографията.Наум оглавява княжеския скрипториум.

Безспорно е личното участие на владетеля в книжовната дейност,съществуват хипотези за идентичността му с книжовника Черноризец Храбър.Място в средновековната литература има и Йоан Екзарх-преводач,учен и творец,който пише "Шестоднев"и "Небеса",те са основните съчинения,изграждащи теоретичния слой на българския език.Блестяща защита на славянската писменост е "За буквите" на Черноризец Храбър,което е единственото му оцеляло съчинение.Константин Преславски написва "Учително евангелие",включващо 51 неделни беседи за църковната година без Великден,като са поместени произведенията "Проглас към евангелието","Азбучна молитва",а в края е поместена малка хроника от сътворението на света до негово време "Историкии"

Управлението на Симеон е свързано и с разцвет в архитектурата,строителството,монументалната пластика,живописта,художествено-декоративните занаяти.Ненадминато през цялото Средновековие архитектурно постижение е тронната зала в двореца,"Кръглата църква",изградена по заповед на Симеон,която съперничи по композиция и изящество на "Св.София" в Константинопол,доказателство за достиженията е и Преславското съкровище,което е великолепна колекция от дамски бижута и сребро с позлата и скъпоценни камъни,създадена от изкусните Преславски ювелири.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политическо могъщество на България при управлението на Симеон 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.