Политиката на БКП към мюсюлманското население в страната през 40-те – 60 –те години. Изселническият проблем в българо-турските отношения.


Категория на документа: История



Натискът на режима предизвиква най-сериозна реакция в Гоцеделчевско и Разложко. Особено остро недоволстват жените. Така в с. Елешница, Разложко, са проведени агитационни събрания за паспортизацията отделно за мъжете и за жените. По сведения на ДС второто събрание се провалило, тъй като жените се нахвърлили върху изпратените комунистки агитаторки, които избягали. По подобен начин протичат събитилта и в едно от най-големите и консервативни българо-мюсюлмански селища в района на Чеч - Вълкосел. Тук жените с камъни и колове се нахвърлят върху пропагандатора, изпратен от Благоевградския окръжен комитет. Един от партийните членове в селото, който е разрешил жена му де се снима за паспорт, също е нападнат и ранен. В отговор ДС задържа ходжата на селото, обвинен като организатор на протестите.

Bсе още македонизмът продължава да бъде част от официалната политическа линия на БКП, поради което объркването като какви да бъдат определени мюсюлманите в района е огромно. На места те са записвани като "българи мохамедани", което представлява частично признание, че тук живеят и българи християни, на други места обаче и като "македонци".

През април 1953 г. в с. Сърница Велинградско, се стига дори до протестна демонстрация на жени пред общината. За драматичното разминаване между намеренията на властта и представите на българо-мюсюлманското население свидетелства информация от с. Цветино в същия район. Тук се разпространява слухът, че ще бъде национализирано дори личното имущество на тези, които не са си извадили паспорти. Това според споменатия доклад е накарало голяма част от населението да зарови покъщнината си в земята. Силна е съпротивата и в Тетевенско. До Президиума на НС е изпратена делегация от селата: Галата, Градешница и Кирчево, която заявява пред председателя му Георги Дамянов, че жителите им се чувстват турци и желаят да бъдат записани като такива. Липсата на политическо решение в този смисъл кара тетевенските помаци да се обърнат този път към В. Червенков, предлагайки да се направи анкета в селата им. След като партийният лидер възлага да се проучи случаят, нему е докладвано, че дори местният актив и членовете на партийната организация в Градешница поддържат убедено тезата, че са турци. Това забавя процеса на паспортизация и в района тя се проточва чак до 1955 г. И тук както и на останалите места, резултатът от конфликта с властта е предопределен. Кат цяло кампанията от 1953 г. води до засилване на натиска не само по отношение на тези, които не желаят да се извадят паспорти, но и срещу цялото население на определени селища. От тук нататък предимно принудителни и насилствени мерки оформят модела за въздействие и вмешателство в живота на общността. Той ще се прилага и при другите подобни кампании през следващите десетилетия.

Борбата срещу исляма и традиционните символи, свързани с тази религия, се води паралелно с кампанията за ликвидиране на неграмотността и за обхващане на всички деца в училищата. От 1947 г. НК на ОФ обявява тази задача за национална. През 1950 г. ПБ на ЦК на БКП обсъжда въпроса и взема решение неграмотността в страната да бъде ликвидирана до 1953 г. Създаден е и Централен акционен комитет за общо ръководство на кампанията по ограмотяването, председателстван от министъра на просветата К. Драмалиев. На практика това не се осъществява в предвидените кратки срокове, но с цената на административни и принудителни мерки през следващите години постепенно е преодоляна съпротивата на по-консервативните българи мюсюлмани да изпращат децата си (и най-вече момичетата) на училище.

Все пак към 1959 г. около 90% от българо-мюсюлманското население между 7 и 50-годишна възраст получава поне елементарна грамотност. За успеха на тази кампания свидетелства фактът, че по същото време само в новосъздадения Смолянски окръг има около 1000 помашки деца, които учат в средни училища, а около 350 вече са завършили средно и висше образование. Това всъщност е и първата генерация местна интелигенция, която дължи издигането си изцяло на комунистическия режим. Поради характера на политическата система тези първи образовани българи мюсюлмани са подбрани чрез всесилния по това време "класово-партиен подход". След завършването си повечето от тях бързо се превръщат в управленски кадри. Налице е своеобразна дихотомия - по своите функции тази нова интелигенция е същевременно и номенклатура, а самите кадри изпълняват ролята на местен образован елит.

Краят на преходния етап във вижданията и политиката на Комунистическата партия към помаците настъпва с приетите на 17 ноември 1956 г. от Политбюро на ЦК на БКП "Мероприятия за издигане политическото и културно равнище на българите с мохамеданска вяра". Все повече застъпваният "социалистически патриотизъм" става неразделна част от пътя на Тодор Живков към абсолютната власт. "Мероприятията" всъщност са първият официален акт на най-висшия орган на БКП по проблема. Той предвижда прилагането на поредица от мерки във всички области на икономическата, социалната и културната сфера, в съответните звена на самата Комунистическа партия, които да доведат до "преодоляване на наслоените в миналото верски предразсъдъци и средновековни суеверия".

Поради всеобхватността на предвидените в решението на Политбюро "мероприятия" реализацията им се забавя за известно време. Първоначално акцентът се поставя върху икономическите и социалните аспекти. Едва през 1959 г. се пристъпва към "културна революция" - евфемизъм за т. нар. "разфереджаване" (считаните за назрели силови действия за налагане на въшните белези на комунистическата модерност). Затова може да се счита, че решението от 1956 г. подготвя почвата за следващия етап в политиката на режима към българите мюсюлмани, започнал през 1959 г. Първите опити за насилствено премахване на традиционното мюсюлманско облекло датират от 1958 г., но те са инцидентни - във връзка с честванията на 9-ти септември и 7-ми ноември, след което носенето на фесове и кюляфи от мъжете и на фереджета, шалвари и шамии, закриващи голяма част от лицето на жените, негласно се позволява. Всъщност това е едно от първите проявления на обичайната тактика на редуване на брутални и масови кампании с временни и частични отстъпления, създаващи у различните групи постоянно объркване и напразни надежди.

От 1959 г. е въведено ново административно-териториално деление на страната, при което тя е разделена на 30 окръга (намалени в последствие на 28).

КОМУНИСТИЧЕСКАТА МОДЕРНИЗАЦИЯ И МЮСЮЛМАНСКАТА РЕЛИГИЯ: НАТИСК И ОЦЕЛЯВАНЕ ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ

60-те години на ХХ в. са може би най-интересното и ключово за разбирането на природата на комунизма десетилетие след ВСВ. Това е времето, в което необятният хоризонт на утопията постепенно се свива до т. нар. реален социализъм (впоследствие "развитото соц. общество"). Режимът в България е далеч от дистанцираната позиция, заета от Югославия или Румъния спрямо СССР, но именно продължената от Живков линия на сервилност към Москва му осигурява известна самостоятелност във вътрешната политика. Така всъщност ръководството на БКП създава парадоксалната ситуация на "пълно сближаване със СССР".

Ориентацията на управляващия елит към цялостно заличаване на мюсюлманската религиозна идентичност е логично следствие от настъпилите промени. Една от първите стъпки е кампанията по така нареченото "разфереджаване", започнала през 1959 г. и проточила се през първата половина на 60-те години. Обхванати са не само българите мюсюлмани, но също турците и по-малките общности, изповядващи исляма. В отделните селища тя протича по различно време, а през по-късните десетилетия става перманентна мярка. Това се дължи на обстоятелството, че всяко временно отслабване на натиска води до частично възстановяване на носенето на определени елементи на облеклото (фередже, яшмак, шалвари, специфично забраждане и пр.). Съответно стават наложителни нови демонстрации на сила за възстановяване на "статуквото". Тези мерки се превръщат в неизменно проявление на политиката на режима към мюсюлманското население и оставят траен отпечатък в неговата колективна памет. От друга страна, постигат точно обратния ефект. Вместо "пълното приобщаване" затварянето и самоизолацията се задълбочават.

За самите мюсюлмани дрехата е важен идентификационен код. Индивидът легитимира себе си като част от групата, социалната си роля и позиция в нея. Затова режимът осмисля "разфереджаването" като борба на "новото" срещу "старото", а мюсюлманите - като заплаха за тяхната идентичност. Силовите мерки са опит за конструиране и налагане на нова, привидно "външна" и "утилитарна" символика, но за тях имат много дълбоко значение. Това добре се схваща и от идеолозите на кампанията, които виждат в нея първа стъпка към "опитомяване" на тези хора, към превръщането им в редови "строители на социализма". Показателно е едно изказване на Пенчо Кубадински от 1959 г.: "Ниe трябва да почнем да сваляме отличителните белези, които отличават българите мохамедани от българите. Първо, това е мохамеданската религия, която трябва да я щурмуваме и да й смъкнем авторитета. Ние не мажем да я махнем изведнъж. На второ място трябва да водим борба против обрязването. [...] На трето място, отличителни белези са фесовете и фереджетата. Хвърлянето на фереджетата от страна на жените - това е революционен акт, който освобождава жената и има голямо символично значение".

Отново в чест на 9-ти септември, отбелязван тогава особено тържествено заради навършващия се полукръгъл юбилей от преврата, започва кампанията по "разфереджаването". Така петнадесет години след идването си на власт отрицателите на Дружба "Родина" се връщат към същите методи и средства, срещу които по-рано упорито са се борили. Настъпва периодът на "културната революция", чийто логичен завършек е смяната на турско-арабските имена през 1970-1974 г. Този път трайно на мюсюлманите и най-вече на жените е отнето правото да носят традиционното си облекло. От този момент българо-мюсюлманската общност започва да съществува в условия на постоянен натиск и насилие от страна на режима.

В Гоцеделчевско "разфереджаването" е проведено с изключителна последователност и твърдост, най-вече поради съпротивата на местното население. В информация на ОК на БКП - Благоевград се съобщава за повсеместни арести или задържане в сградите на местните кметства на мъже, които още не са купили рокли на жените си. Характерен епизод, свидетелстващ за психологическата нагласа на местните представители на властта, е едно сведение от с. Туховище. Тук спазващите Рамазана са арестувани и държани гладни през нощта, като с "възпитателна цел" пред тях са устройвани угощения. В споменатото селище, както и в други в района на Чеч в Югозападните Родопи, селските управници най-спокойно играели карти, без да обяснят на задържаните по каква причина са арестувани.

По подобен начин се развиват събитията и в Смолянско. Според доклад на първия секретар на ОК на БКП Н. Палагачев в периода 1969-1962 г. най-тежки нарушения на "социалистическата законност" са извършени в района на Доспат. Тук на жените "без нова носия", а също и на мъжете и децата е забранено да пазаруват в магазините. Същевременно ежедневно в общината се привикват нежелаещите да свалят старата си носия жени с цел да бъдат "агитирани". Скоро част от тях престават да се явяват и властта започва да им налага глоби за неизпълнение на разпорежданията. Жените просто отказват да плащат наложените им парични санкции, поради което се преминава към конфискации на имущество. Тъй като това създава брожение в целия район, след намеса на Окръжния народен съвет отнетото имущество е върнато. В съседното на Доспат село Касъка натискът е още по-брутален. Тук всички жени са събрани в двора на училището. В едно от училищните помещения е инсценирано "съдебно заседание", а съседната стая е превърната в нещо средно между магазин за дрехи и съблекалня. "Агитацията" се провежда чрез привидно съдебно решение за промяна на облеклото. След това "осъдената" преминава в съседната стая, където две учителки комунистки я преобличат, описвайки дадените й нови дрехи с тяхната цена. Накрая тя се подписва, удостоверявайки "съгласието си" парите за "закупените" по този начин дрехи да бъдат удържани от надниците й в ТКЗС. Блокадата на селото продължава два дни, като през нощта периодично се чува автоматична стрелба, за да бъдат "убедени" по-упоритите.

В с. Неделино, Златоградско, мерките са драстични. Тук е създадена "централна комисия по внедряването на културната революция" с подразделения за трите махали на селото. Комисиите започват обхождане - вечер на седенките, а през деня по домовете, като изземват фереджета, шалвари и биниши (гащи). Следят се дори най-дребните детайли, сред които е начинът на забраждане. На комисиите се разпорежда да се обръща внимание забрадките. Същевременно на ръководителите на учреждения и предприятия се възлага да правят проверки по всяко време в домовете на подчинените си и да отстраняват от работа жените със "стара носия" и дори мъжете им, допуснали това. Преустановява се и всякакво обслужване на жени със "стара носия" в магазините, здравната служба, пощата, не се допускат и в междуселските автобуси. Там са поставени съответните табели, информиращи, че "жени с несъвременно облекло не се обслужват".

Отделни местни функционери на Комунистическата партия предприемат подобни драконовски мерки и на други места в окръга - Змейца, Върбина, Буково, Лъджа (дн. Баните), Барутин, Аламовци, Златоград и др. В Смилян се стига дори до забрана за носене на традиционните многоцветни миндили (престилки) - неразделна част от носията и на християнките, която иначе би могла да бъде свидетелство за общия произход на двете религиозни групи. Още по-любопитно е разпореждането на местния партиен секретар в Давидково, който след като задължава жените да свалят шалварите, налага забрана и върху носенето на анцузи (използвани като заместител), без вероятно да знае, че по това време в Съветския съюз тази дреха се налага като особено популярна. В селата Върбина и Букова поляна, Маданско, "активът" взема решение дрехите на по-упоритите жени да бъдат взети и съхранявани в съвета. Мъжете, работещи в системата на Горубсо, са задължавани да представят бележки, че жените им са хвърлили фереджетата, за да бъдат допуснати до работните си места.

Така към началото на 60-те години натискът за промяна на традиционното облекло се засилва и се превръща в основно проявление на държавната политика към българите мюсюлмани. Откровената бруталност обаче става причина за засилване на проявите на съпротива. Според цитирания вече доклад на първия секретар на ОК на БКП - Смолян Н. Палагачев, редица жени правят изявления, че ще се самоубият, ако им снемат фереджетата. Много хора декларират открито, че ще избягат в Гърция със семействата си, ако бъде посегнато на традиционното облекло на жените им. В Доспат дори надигат брадви срещу "агитаторите".

Не навсякъде кампанията протича единствено с насилие. Режимът се стреми да покаже и другото си лице на онези, които доброволно хвърлят белезите на мюсюлманската идентичност. Такъв например е случаят в споменатото вече с. Церово, Благоевградско.

В усилията си да премахне фереджето, яшмака, шалварите и другите външни белези на религиозните различия режимът несъзнателно стимулира нова унификация чрез внедряване на типови заместители. Така фереджето е заменено с кафяв (или тъмен) шлифер, а в ежедневието - от работна манта (престилка). Шалварите са наследени от панталони и много често от анцузи. Придружено от неизменната бяла кърпа, това облекло се налага като своеобразна нова носия. При мъжете чалмите и фесовете са заместени от такета. Така дори един банално стандартен артикул от социалистическата търговска мрежа се преосмисля като идентификационен знак. Старите кодове намират нови проявления.

В "новите дрехи" помаците и турците продължават да изглеждат достатъчно различни от християните, а отделните мюсюлмани - достатъчно "еднакви" външно. Този процес обективно е подпомогнат и от липсата на избор в селските магазини. Така се стига до формирането на нова, "социалистическа" ширпотребна мюсюлманска носия, която без особени промени се запазва и през следващите десетилетия. Отпадат сплитането на женските коси, представлявало в миналото ясен идентификационен белег.

Продължилата през първата половина на 60-те години кампания по промяна на традиционното мюсюлманско облекло е само едно от измеренията на така наречената "културна революция". Под този термин режимът разбира поредица от взаимно свързани мерки, които да доведат до обща модернизация на бита, но и до заличаване на всички възможни различия в новото, безкласово и атеистично общество.

Известно е, че така наречният "сюннет" представлява символично жертвоприношение, заместващо Ибрахимовата жертва. Същевременно ритуалът е инициация на младия мюсюлманин във вярата и общността, начална магическа и символична връзка с нея. Смисълът на този акт именно като белязване е закодиран и в запазената ритуална практика на поставяне точка на челото на детето от кръвта, имаща апотропейна сила.

При повечето българи мюсюлмани сюннетът (обрязване) е семеен и донякъде родов празник. В Западните Родопи обаче той се отбелязва като централно общоселско, а в определени случаи и междуселско събитие. Изнасянето на обреда извън дома и семейното пространство обаче, превръщането му в изява на колективната идентичност фокусира вниманието на властта върху него в контекста на силния антимюсюлмански патос на 60-те години.

В края на 1959 г. Министерството на народното здраве и социалните грижи издава специално окръжно, в което се заключава, че обрязването на момчетата се извършва по изключително примитивен и нехигиеничен начин, който често води до усложнения. Същевременно се прави изводът, че той е ненужен и вреден. Следва разпореждане до медицинските органи стриктно да следят за бъдещото му извършване само от лекари и фелдшери в съответните здравни заведения. За така наречените "сюнетчии" се предвиждат строги наказателни мерки. На тях се отнемат издадените до този момент разрешителни и се постановява: "Здравните органи да преследват нарушителите и ги предават на съдебните власти за дирене на наказателна отговорност."




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политиката на БКП към мюсюлманското население в страната през 40-те – 60 –те години. Изселническият проблем в българо-турските отношения. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.