Положителните страни в ролята на българската църква през Средновековието


Категория на документа: История


Очертайте положителните страни в ролята на църквата през българското средновековие
І. Увод
Българската църква безспорно играе много важна роля в развитието на българската държава през средновековието.
ІІ. Покръстването
Още през периода на езичеството българските владетели получавали титли от Византия, приемайки християнството (титлата "патриций" на Кубрат или "кесар" на Тервел). България била една от последните държави, която през 864 г. приела официално Христовата вяра. Неслучайно този акт бил сред една от главните задачи на канонизирания за светец княз Борис. Сред причините за извършването му било именно обединението на пребългари и славяни в една обща и силна държава. Това е може би първият положителен аспект на християнството, а в последствие и на българската църква.
ІІІ. Смяна на варварството с християнските ценности
Още със създаването си през 870 година, институцията на църквата навлязла като водеща в живота на българския народ. Старите варварски обичаи постепенно били забравени, отстъпвайки на християнските традиции и ценности, които били коренно противоположни на варварския модел, с който българите били известни в Европа. Християнизацията придала нов, по-добър облик на българския народ. Затова години след 864 българските владетели правели всичко по силите си да консолидират църковната институция. Налице били множество бунтове, чиито предводители искали връщане към езичеството. Дори самият борисов син Владимир Расате се опитал още в началото на управлението си да стори това.
ІV. Цезаропапизъм
Когато княз Симеон се самопровъзгласяваа за цар през 918 година, той автоматично обявява и българския архиепископ за патриарх. Години по-късно, в началото на освободителното въстание на Асен и Петър, веднага след "коронясването" на Петър последвало и ръкополагането на обикновения свещеник Василий за епископ. Още по-късно пък, през 1199 г, повреме на преговорите между цар Калоян и папа Инокентий ІІІ, от курията било поискано освен признаване на възобновената българска държава, а и автокефална църква. Тази поредица от събития доказва съществуването на явлението цезаропапизъм, а именно- единодействие между владетеля и църквата. Точно това явление и последиците му (обединена и единна държава със собствени ценности и устои) следва да се счита като положителен ефект върху укрехпването на българската държава. Църквата сякаш била неразделна част от царската власт- атрибут, без който държавата нямало как да съществува.
VІІ. Културен живот
Друг проблем на ранната българска държава бил липсата на писменост. Със създаването на българската църква възникнало едно чисто ново културно поприще, което поставило основите на българската книжнина и култура. Пристигането на учиниците на Кирил и Методий в България, създаването на славянската азбука, богослужението на български език са все фактори на културното развитие на държавата. Църквите и манастирите, монасите и богослужителите станали носители на българския език и вече към този момент и писменост. Най-известните книжовници по онова време- Презвитер Козма, Константин Преславски, Йоан Екзарх,Наум и Климент са все божи служители, които правят огромен принос към българската култура. Благодарение на Църквата, започнало развитието на българската литература, която векове по-късно се превърнала от строго християнска в светска.
VІІ. Църковни движения и ереси
Като във всяка правослвна църква, разбира се, и в българската възникнали множество еретични движения. Появяването им било продиктувано от различни причини, най-вече свързани с държавното устройство и социалната несправедливост (богомилство). Две християнски течения обаче, които съвсем не били ерес се откроили през средновековието. Първото било отшелничеството. То се появило в следствие на църковна криза, настъпила в държавата по онова време- покварата сред духовенството. Учението проповядвало аскетизъм и постнически живот. Неговият създател- св. Иван Рилски- основал Рилската обител и създал свой собствен Завет, в който проповядвал отказ от богатство и алчност, скромност и придържане към християнските норми... Подобен на това, бил и исихазмът- мистично, аскетично монашеско учение. То се основавало отново на аскетичния и праведен живот, до момента, в който последоветелите му не достигнат до екстаз, зървайки Божията светлина.
ІХ. Заключение
Всички по-горе изброени явления, са следствие на Покръстването, а в после и на българската църква. През най-страшните и тъмни периоди от историята ни тя е била нещото, което ни е крепяло, събирало и обединявало в идеята за свобода и автономия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Положителните страни в ролята на българската църква през Средновековието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.