Последствия от Първата световна война


Категория на документа: История


1914-1939
ПСВ - последствия:

- във военните действия участват около 80 млн. войници; 10 млн. умират по бойните полета; 10 млн. умират от глад и епидемии; 20 млн. са ранени и осакатени

- 1-та война след ИП - за 1 път използвани нови видове военна техника като автоматично оръжие, далекобойна артилерия, танкове, подводници, самолети; за 1 път използвано оръжие за масово унищожение, каквото са отровните вещества

- в страните от Антантата за нуждите на войната работят 40 хил. Предприятия с 13 млн. работници; за страните от германския блок - 10 хил. предпр. и 6 млн. работници. Произведени и използвани във войната са 30 млн.винтовки, 150 хил. Оръдия, 10 хил. Танка, 1 млн. пушки.

- военните разходи на воюващите страни се увеличават 20 пъти, което надвишава 12 пъти златните запаси на европейските страни. Войната поглъща 1/3 от материалните ценности на човечеството. С изразходваните средства, свързани с воденето на войната, би могло да се повиши 6 пъти благосъстоянието на работниците от цял свят.

- само две страни повишават националните си богатства в хода на войната - САЩ /40%/ и Япония / 25%/

- загуби за победените страни: Германия - 67 275 кв.км + население 6150 хил. души; Австро-Унгария 592 600 кв.км. + 43 410 хил. Души; България 9000 кв.км. 400 хил. Д.; Турция - 1219000 кв.км + 10250 хил. Д.

- една от най-големите последици от ПСВ е разделянето на света на 2 социално - икономически системи

- като цяло най-характерно за разглеждания п-д е установяването и активното развитие на системата на държавно регулирания капитализъм. Това се изразява в повсеместно ограничаване на либералния режим на пазарните отношения, който господства в повечето от развитите страни в продължение на ХІХ в. този процес се означава с термина "етатизация", а режима на икономически отношения съответно се определя като етатизъм.

Конюнктурният цикъл включва няколко вътрешни етапа:
1914-1918 - военновременна икономика: във воюващите страни се приемат законодателни мерки за провеждане на специализирани мероприятия във всички важни области - производство, търговия (вътрешна и външна), финанси, кредит и парично обръщение, транспортна инфраструктура, социална сфера. Силно и подчертано навлизане на държавата с регулативни и контролни функции чрез съществуващите и новосъздадени военновременни институции.
1919 - 1923 - следвоенна криза. Характерна е нестабилност на стопанството в световен и национален мащаб като последица от тежките загуби през ПСВ. За степента на нестабилност влияние оказват и редица фактори - мащабът от понесените загуби или резултатите от победата на съответната страна,степента на етатизация и милитаризация на икономиката от военния период, общото социално-икономическо и политическо равнище, националните особености;
1924 - 1928 - период на стабилизация и икономическо оживление. Ограничена е намесата на д-та, но без да се достигне до предишната система на свободни пазарни отношения. 20-те години практически във всички страни се наблюдава процес на монополизация, срастване на монополите и държавата, задълбочаване на вътрешностопанските пропорции. Версайлската с-ма, установила новия политически порядък, като цяло не разрешава острите европейски и световни противоречия, а напротив създава условия за съхраняване на милитаристките тенденции. В крайна сметка това служи за политическо обосноваване да се запазят достатъчно силни елементите на етатизъм и в периода на стабилизация.

1929 - 1933 - световна икономическа криза. За твърде краткото време, но сега в мирни условия световната криза предизвиква особено бързо нарастване ролята на държавата в стопанския живот. Отличителна черта на този етап от развитието на системата на държавно регулиране. Феноменът етатизация получава достатъчно сериозно теоретично обосноваване с кейнсианската теория. В по-друг аспект се интерпретира неизбежността от системата на държавно регулиране от също популярни по това време доктрини на италианския корпоративизъм, немския национал-социализъм, социалистическата концепция и пр., което е едно свидетелство за повсеместността на този процес.
1934 - 1939 - предвоенна икономическа конюнктура - нарастване производството на въоръжения, запасяване на страните със стратегически суровини. Някои от страните имат подчертана милитаризирана икономика.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
- ПСВ разрушава икономическото единство на Европа.В хода на войната не само е дезорганизиран обмена на стоки, услуги, капитали и хора, но и възникват 2 различни икономически системи капиталистическа и социалистическа / след 1917 г. и болшевишката революция в Русия, а след 1922 - СССР/.
Войната едновременно оказва две противоположни въздействия. От една страна тя стимулира ръста на инвестициите, производството и дохода, т.е. води до икономически ръст. От друга страна, тя подлага на унищожение ресурсите : хора, земя, инфраструктура, здания, машини. За неутралните страни войната въздейства повече за постигане на висок икономически ръст, за други страни /главно източноевропейските/ е тъкмо обратното. Но като цяло дългосрочните последствия от войната безусловно са негативни.
- В цялостната картина се оказва, че различията в икономическото развитие на европейските страни, които до 1914 г. по-скоро намаляват, то във военния и междувоенен период се засилват.За 15 европейски страни коефициентът се движи от 30% /до 1913/ ,а след войната на 37%.
- Промишлеността 1919-1939 г.
В общата картина настъпва разместване на страните в отделни ключови отрасли на производството, както и по отношение на специализацията в рамките на световното стопанство.
В областта на тежката промишленост:
- запазва значението си въгледобивна промишленост /преди ПСВ водещи са Англия, Белгия, Франция, Германия и Русия/; още по време на войната позиции в този бранш заемат неутрални държави, каквито са Холандия и Испания, а през периода между 2-те войни в резултат от разкриването и разработката на нови въгледобивни залежи се появяват промишлени зони в Швеция и в европейските части на Русия; до ПСВ лидер във въгледобива е Англия, през периода тя е изместена от Германия, която реализира над 308 млн. т. Въглища през 30-те год.
- основен конкурент на въглищата като енергиен източник сега стават нефта и природния газ. Преди войната сред големите производители са Русия и Румъния, през 20-те и 40-те год. към тях се присъединяват Полша, Австрия и Унгария. Германия също значително увеличава производството си на нефт в навечерието на ВСВ.
- По производство на електроенергия през 30-те год. водеща е Германия - над 37 млд. Кв.ч.; следвана от Англия - 25,6 млд.кв.ч.; СССР - 24,7 млд.; Франция - 17,9 млд. ; България - 0,16 млд.; Югославия - 0,85 млд.
- металургичната промишленост в Европа се развива на основата на залежите на различни руди, но те са несравнимо по-скромни от богатите природни ресурси на Америка, Азия, Австралия и отчасти Африка. И все пак, ако силата на Европа не се дължи на природните ресурси, то тя е в многообразието на промишлената преработка на суровините. Като цяло за европейската металургия въздействие продължава да оказва географския ф-р - разположението на рудните находища, обезпечеността с работната сила
Преди войната Германия е водеща в добива на желязна руда /29 млн.т. годишно /, но след края й е изпреварена от Англия, а 20-те год. напред излиза Франция /51 млн.т., спада през кризата, стабилизира се на 33 млн.т./; през 1929 г. Швеция достига равнището на Англия, но спада през кризата/; висок ръст в добива на желязна руда бележи СССР, което съответства на Сталинските приоритети за развитие на тежката промишленост, увеличен е 4-пъти и добива на чугун, но за този вид производство и стомана Германия запазва лидерската си позиция , каквато има в предвоенния п-д.
- Европейските страни като цяло остават един от най-големите световни производители в областта на морското съдостроене - водеща Англия /58% от световното произв. През 1913 г./, но през периода има колебания и особено силно е засегната от свет. криза. Своя дял увеличават Италия, Холандия, Швеция, Дания, Белгия, Норвегия и Испания, които през 30-те г. реализират 25% от световното съдостроене.
- Автомобилостроене - през междувоенния период американците запазват лидерските си позиции. Още през 1913 г. там има над 1 млн. автомобила, докато европейските страни са произведени 0,5 млн. Към 1929 г. Франция, Англия и Германия пускали едва 11% от обема на производството на САЩ. За всички страни в този бранш световната криза води до сериозен спад. Като цяло към 1937 - 38 г. Франция, Англия, Германия и Италия имат дял 23% , а САЩ - 44 % от световното автомобилостроене.
- Машиностроене - в този традиционен отрасъл европейските страни остават силни - Англия, Германия, Белгия, Швейцария, Франция, Италия, Швейцария през 1938 г. дават 19,9 % от световното производство, извън Европа най-големият производител и износител на машиностроителна продукция е САЩ.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Последствия от Първата световна война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.