Проституцията в Средновековна Европа


Категория на документа: История



Великотърновски университет "Свети свети Кирил и Методий"

Исторически факултет

Реферат

На тема: Проституцията в Средновековна Европа

Изготвили: Петя Маноилова и Зорница Маркова
Етнология, ІІI курс
Фак. номер: 00099-Е, 00095-Е

Коя е най-древната професия на света? Всеки, на когото му бъде зададен този въпрос, без колебание ще отговори, че това е проституцията. Хетери, кокотки, куртизанки, жрици на любовта - това са все труженичките на занаята.

Според една от версиите думата "проститутка" произтича от латинския глагол prostituere, който се превежда буквално като "излагам (себе си или друг) на улицата". Римският юрист Улпиан дава следната дефиниция - човек, който се занимава със сексуална дейност с голям брой клиенти за пари или друго материално заплащане. Според авторката на книгата "Проституцията в средновековното общество", Лия Лидия Отис, проституцията е феномен, при който една социално идентифицирана група жени се препитават предимно или изключително от търговията с телата си.

В Древността ритуалът "секс срещу пари" е бил тясно свързан с мистицизма и религиозните култoве. Според закона на цар Хамурапи всички млади жени били задължени да се отдадат поне веднъж на мъж за пари и да дадат получената сума на храма. Т. нар. "храмова проституция" е съществувала не само във Вавилон, но и в Асирия, Египет, Царството на хетите и Персия. Половият акт с жрица осигурявал благосклонността на боговете към хората и плодородие за земята и стопанските животни.

Покровителка и кумир на проститутките е древногръцката богиня на любовта Афродита, която според първите гръцки митове се появила от морската пяна и станала жена на бога на огъня Хефест - син на Зевс. Тя изневерявала на съпруга си с красивия Арес - бог на войната, но била заловена в момент на прелюбодеяние. Впоследствие заминала за остров Кипър, където родила Ерос - бог на любовта. Гръцката богиня на любовта и красотата Афродита е свързана и заимствана с Инана - богинята на плодородието на древните шумери, както и с Ищар - вавилонската богиня на любовта. Култът към Афродита е особено разпространен на остров Кипър. В град Пафос е бил изграден специален храм, посветен на богинята, в околностите на който "дъщерите на Афродита" - проститутките, посвещавали в тайнствата на секса желаещи посетители от целия древен свят.

В Гърция леките жени са били наричани "кипри на столичните канавки", а римляните са ги окачествявали като "вълчици" или "кожи". Най-известните хетери са Аспасия - приятелката и по-късно жена на управляващия Атина Перикъл (Сократ често се отбивал да си поговори с нея). И Таис - любимата на Александър Македонски. И двете били много красиви, образовани и умни жени.

Приветствало се младите мъже да ходят на проститутка - това се смятало дори за полезно за здравето.

Но докато в Древността проституцията е толерирана и дори поощтрявана, в Средновековието нещата стоят по-различно. Тя се смята за грехопадение. Не само самите проститутки, но и тяхните клиенти са грешници и са морално или обществено осъждани. Но от друга страна никой не я забранявал със закон. Основната причина за тази неприязън към проституцията е християнството, което вече е фактор в Европа.

Също като всяка велика културна сила, то било основавано върху съществуващи основи. Обединява в себе си много езически нагласи и идеали, въпреки че те били видоизменени частично или променени. Може би една от най-важните промени била наблягането върху аскетизма и сексуалното безбрачие. Моралът започнал да се идентифицира със сексуалната чистота, дефиниция, която не се е изгубила и до наши дни. Св. Атанасий дори твърди, че оценяването на девствеността и на целомъдреността, нещо, което преди не е смятано като особено похвално, било върховното откровение и благословия, донесена на света от Иисус. Сексуалното въздържание станало една от главните добродетели и една от главните доктрини на християнската вяра, първото и задължително условие на правдата. Тертулиан твърди, че петно върху нечия непорочност било дори по-страшно "от всяко наказание или всяка смърт". Някои от ранните християни, като Ориген, се кастрирали, за да избегнат изкушението, докато други търсели лекари, които да извършат подобна операция. Изглежда в перфектното християнско общество проституцията е била напълно осъждана, потъпкана и премахната, ако не от лицето на земята, то поне от всекидневния живот на всички добри християни.

Исторически християнството не било монолитна вяра. То изобилствало от парадокси на вълнения и становища. Съществували и конфликтни парадокси за проституцията. Това се дължало отчасти на значението на Мария Магдалена, която била проститутка в един от градовете на Галилея. Тя е големия пример за покръстен грешник в Новия завет. Евангелията ни разказват доста малко за произхода на Мария, освен това, че преди да срещне Иисус, "тя била жена в града, който бил грешен". Може би тя е била незабележима проститутка или важна хетера. Или пък е била фризьорка. Последното твърдение се обосновава на факта, че филолозите обясняват произхода на гръцката дума Магдалена не от място, Магдала, а от дума, определяща нейното занимание. Поради това, че има толкова малко информация за нейното минало, по-късно легендата измислилa интересна история за нея. Тя била съпруга на богат земевладелец в Магдала, но след като преждевременно останала вдовица и прахосала парите си за лекомислени удоволствия, тя постепенно потънала в проституцията. Тази версия била развита през IX век, но има малко доказателства за подобна история при по-ранните писатели.

Иисус учел, че жените, които били проститутки, били грешници, но точно тези жени били сред най-бедните и експлоатираните. Следователно те са по-добри от наистина големите грешници. В хода на диспута с фарисеите Иисус им казал, че "проститутките ще отиват в царството Божие преди тях." Това естествено не означава, че проститутките могат да постигнат вечно щастие докато все още са в лошия път. Но вероятно техният случай не е толкова безнадежден, както този на фарисеите, откакто те могат да бъдат поучавани и променени. Те са способни на разкаяние и подобрение.

В проповедта си на Хълма Иисус твърдял, че "всеки, който гледа жена, за да я прелъсти, то той вече извършва прелюбодеяние с нея в неговото сърце". Това е ясно осъждане на похотливите мисли също както проституцията. Специалистите по Библията обикновено подчертават, че самият Иисус, поне в своите съществуващи поучения, не съобщава нов код на сексуално поведение или нова идея на сексуални връзки, а се опира на еврейския кодекс по това време. Още видоизменения се появяват в писанията, приписвани на Св. Пол, въпреки че дори тук няма пълен кодекс, а само случайни връзки, особено в Първо послание до коритяни.

Пол набляга на значението на коитус, отричайки, че това е, както коритяните казват, просто отделна и периферна полова функция, включваща малко повече от упражнение на гениталните органи. Дори той настоява, че това е акт, който поради своята природа, възбужда и изразява цялата индивидуалност по такъв начин, че представлява уникална форма на себеразкриване и себезадължаване. Докато набляга на този повече мистичен аспект на сексуално общуване, Св. Пол отъждествява себе си с по-строги сексуални нрави, както повечето писатели на ранната църква. За Св. Пол целомъдрието било идеал, идея, основаваща се може би на литературно тълкуване на Иисусовата похвала за тези, които "се направили евнуси за Небесното царство". Макар че Св. Пол разбира, че Бог приканва някои към безбрачие и други към брак, бракосъчетанието за него било само начин, чрез който тези, ненадарени с дарбата на въздържание, могат да избегнат греха на разврата.

В послание до Ефесианци, което вероятно е дало отражение върху мислите на Св. Пол, писателят издига брака, отнасяйки се към него като "най-великата мистерия", чрез която е означен християнския съюз с църквата. Пол очевидно е сравнително широко скроен човек. Той предпочита безбрачието за него, но разбира че брака също е път към Бога. Това е доста различен подход от този автор. Св. Пол не можел нито да потвърди натурализма на брака, нито да осъди самия брак. Затова избрал среден път. Одобрява въздържанието на тези, които имат способността да се въздържат, но предупреждава останалите, че е по-добре да сключат брак, отколкото да горят. Какво има в предвид с "горят" не е ясно. Някои учени предполагат, че е горене в сексуални желания.

Ако Св. Пол е някакси неясен за мястото на секса в християнството, той не е толкова противоречив относно позицията на жените. Жената била създадена да бъде в помощ на мъжа и тя трябвало да му отстъпва, тъй като той бил нейна божествено поставена глава. На жените им било забранено да поучават в църквата, трябвало да пазят тишина и трябвало да култивират кротък и тих характер. Жена измамила и вкарала човека в грях и жената била скрития изкусител, въпреки че не е ясно защо по-силният мъж е толкова слаб. Гледната точка на Св. Пол относно жената и нейния статус станала главна тема в християнството. Въпреки че не успяла да надделее над библейското твърдение, че в очите на Бога мъжът и жената са равни. Като резултат от това се отслабило въздействието на жените в делата на църквата и се променило положението на жената, но въпреки това жените не можели да бъдат подтискани изцяло. Дори и най-отявлените женомразци вероятно ще се съгласят с Методий, владика на Олимп. Той считал, че макар и жените да са дъщери на Сатаната, християнско задължение на човека е да ги избави от греховните капани и да ги поведе в правия път, за предпочитане този на девствеността.

Главно писателите на патристичния период наблягат на аскетизма, който включва сексуалното въздържание. По-голямата част от патристичната литература, занимаваща се със сексуални теми, е посветена на застъпничеството на безбрачието срещу брака и вдовството срещу повторния брак.

Ранните християнски легенди изобилстват от истории за добри светци, устояли на всички видове сексуални изкушения. Св. Жером разказва историята на млад християнин, който бил наказан за неговата вяра по време на Диоклециановите гонения на християни. Младежът бил поставен в средата на прекрасна градина и бил изкушаван от красива куртизантка. За да устои на нейните ласки и да запази своята девственост, той отхапал езика си и го изплюл в лицето на изкусителката. Има и истории за християнски мъже, които, за да занесат посланието на Иисус към проститутките, се сдобивали с облекло и маниери на успяващи клиенти. Ако проститутките искали да се променят, то младите мъже често сменяли одеждите си с тях, позволявайки им да напуснат незабавно. Друга история разказва как една куртизантка имала възможността да обвини Св. Грегори Тауматургус, защото след като се възползвал от услугите и, той отказал да и плати обещаната сума. Добрият светец платил на жената, каквото искала, а неговата невинност била скоро демонстрирана с факта, че проститутката била незабавно завладяна от демон.

Една история, свързана с един благочестив мъж и проститутка, е историята за Аврам и Света Мария Проститутката. Историята е разказана от Ефраем от Едеса. Тя разказва как един отшелник трябвало да бъде настойник и защитник на своята седем годишна племенница. Добрият човек не искал да предаде отдадения си на Бога живот, но не искал и да игнорира неговите семейни отговорностти. Като компромис той добавил стая към неговата килия, в която младото момиче можело да живее. Той научил детето на редица пасажи от Светото писание. То се опитало да подражава на своя чичо във всяко едно отношение на аскетичния живот. Момичето живяло с добрия човек около двадесет години, преди секса да се появи на преден план. Аврам бил периодично посещаван от монах, който обръщал повече внимание на подрастващата млада дама, отколкото на отшелника. Недостойният монах започнал съзнателна кампания, за да хване в клопка невинната Мария. След дълги усилия от негова страна, тя отворила прозореца на своята килия и го последвала. Когато усетила своите сетива, осъзнала, че вече не е девствена. Натежала от мъка от предателството, тя почувствала, че не може вече да погледне в очите свещения си чичо. Затова тръгнала към града, където станала обитателка на бордей.

Непорочният отшелник първоначално не забелязал липсата на своята племенница, защото не контактували често. Но когато най-накрая разбрал, че я няма, започнал да разпитва редките си посетители дали знаят нейното местонахождение. След двугодишно търсене, той разбрал къде е тя и незабавно решил да я посети. Облякъл се с военни дрехи, взел парче злато със себе си и поел към града. Когато се срещнали, тя не го познала. Но когато започнала да го целува и гали, тя доловила определена аскетична миризма. Това я накарало със сълзи на очи да си спомни за добрите стари дни, когато била отшелник заедно с чичо си. Отшелникът, все още неразпознат, решил да я ободри като поръчал вечеря, въпреки, че през неговите петдесет години въздържание не бил вкусвал хляб. След вечерята той я придружил в нейната стая, където и се разкрил. Той я молел и умолявал да се върне заедно с него, уверявайки я, че Бог ще приеме нейното изкупление ако тя се покае. Мария така и направила. Нейните молитви били толкова посветени върху нейното завръщане, че тя добила способността да прави чудеса. Тълпи се събирали около нея, откакто тя чрез молбите си осъществявала лечебни чуда. Толкова голяма била нейната лечителна сила, че тя скоро станала светица.

Има и друга история, подобна на тази за Мария Магдалена, разказваща за преобразяването на една проститутка. Тя се казвала Мария Египтянката. Достигнала светостта, въпреки че била твърде дълго проститутка в Александрия, около седемнадесет години. След това тя се усамотила за още седемнадесет години, за да се прочисти от греховете си. През този период като по чудо живеела само на три парчета хляб и диви билки. Светостта на Мария се появила, когато правейки кръст, монахът Зосимус можел да ходи по вода. Когато тя починала, нейното тяло било поставено в пещера на лъв и след като последния охотно напуснал пещерата, тя станала последния дом на светицата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проституцията в Средновековна Европа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.