Първа Балканска война


Категория на документа: История


От български патриоти, бивши четници и войводи на ВМРО, са формирани над 50 чети, които действат в тила на турската армия. Те водят партизански действия, нападат и вършат саботажи, събират разузнавателни сведения и защитават местното население от изстъпленията на башибозука. (Прил. 4) Според плана на съюзниците техните войски трябва да настъпват в две стратегическо оперативни направления- източнотракийско и македонско. Основните сили на Турция са съсредоточени в Източна Тракия. Тук тя разполага със силни крепости при Одрин и Лозенград. В Македония турското командване оставя по- малобройни и слаби военни части. Това улеснява задачите на сръбските и гръцките войски.
След началото на войната българските войски устремно настъпват в Източна Тракия. Първите големи сражения закипяват на линията Одрин Лозенград. Турската армия претърпява поражение при селата Гечкенли, Селиолу и Ески полос, Петра, Ериклер и др. С неудържими нощни атаки храбрата българска пехота обръща противника в бягство. В боевете се отличава с точния си огън и артилерията. Турските войски панически отстъпват. На бойното поле те изоставят голямо количество оръдия, муниции и дават много пленници. Одринската крепост е обсадена, Лозенград пада без бой на 11 октомври 1912г., изоставен под напора на легендарната трета армия на ген. Радко Димитриев. (Прил. 5)
Българското командване забавя преследването с няколко дни. Това дава възможност на турските войски да заемат позиции на линията Люлебургаз- Бунархисар. Решителните боеве започват на 15 октомври и продължават няколко дни. Първа и Трета армии на тези позиции турски войски, които възлизат на близо 130 000 души. Започва безредно отстъпление на югоизток. Турското командване успява да спре бягството едва на укрепената Чаталджанска позиция.
Разгромът на турската армия на линията Люлебургаз- Бунархисар е забележителен успех за българската войска. Нейните устремени на юг части излизат на Мраморно море и достигат на 40 км от Цариград. По същото време Втора армия на ген. Иванов стяга обръча около Одрин. Устремно настъпва в източните Родопи и Македоно-одринското опълчение. След ожесточени сражения е освободена Западна Тракия. При с. Мерхамли, ференско, се предава в плен Явер паша заедно с целия си корпус, който наброява повече от 10 000 души. Прил. 6

В Македония, по долината на р. Струма, настъпва усилената Седма рилска дивизия на ген. Тодоров. След устремни атаки още през първия ден на войната е освободен гр. Горна Джумая. След товя тя се насочва към Рупелското дифиле и Солун.
Успешно се развиват и бойните действия по море. Малкият български флот предприема енергични и смели действия и успява да парализира турските бойни кораби. Най- голям успех е постигнат на 8 ноември 1912 г. Торпедоносецът "Дръзки", който торпилира турския крайцер "Хамидие" и го вади от строя. Свой принос във войната дава и младата българска авиация. Тя извършва бойни и разузнавателни полети. Появата на българските самолети всява паника сред турците. Победи постигат и съюзниците на България, които имат пред себе си слаби противникови войски.

Поражение на турската армия нанасят и войските на Гърция и Черна гора. Към края на октомври в Епир и Албания остават непревзети само Янина и Шкодра.
На македонския боен фронт военните действия също се развиват в полза на съюзниците. Сръбската армия,в състав от 175 хил. души, нанася поражение на османските войски при Куманово и Битоля, в резултат на това превземат цяла Северна и Средна Македония.
Гръцката армия, околко 90 хил. бойци, след като преодолява съпротивата на отделни части от османската войска, окупира Солун, след това се отправя на север към Битоля, с надежда да окупира по-голяма територия. Другата гръцка армия тръгва към Епир, блокира Янинската крепост.
Черногорските войски, около 30-40 хилядна войска, заедно със сръбските части влизат в Новопазарския санджак и Косово, като разгромяват намиращите се там турски гарнизони. Същевременно черногорците действат в Северна Албания и обсаждат крепостта. Българската войска пък държи под обсада Одрин.

Изправена пред пълен разгром, Турция иска мир. На 28 септември Великият везир Кямил паша изпраща телеграма до цар Фердинанд, в която изказва желание за сключване на примирие. България може да приключи войната при много благоприятни условия, но Фердинанд има други намерения. На 4 ноември по негова заповед българските войски атакуват укрепената Чаталджанска позиция. Благоприятният момент обаче е изпуснат. Турците вече разполагат със свежи постъпления от Мала Азия. Сред българските войски вилнее холера, която коси хората. След два дни упорити боеве и тежки жертви атаката завършва без успех. България трябва да приеме преговорите за мир, но вече при понеблагоприятни условия.

4. Примирие и преговори за мир
Веднага след неуспешната атака войната се прекратява. На 20 ноември край Чаталджа се подписва протокол за примирие, според който армиите на воюващите страни остават на позициите си, а правителствата се задължават в рамките на десет дни да започнат преговори за мир (Прил. 7). Мирните преговори се провеждат през декември 1912г. в Лондон, при активното участие на представителите на великите сили. Още в началото се очертават сериозни разногласия. Съюзниците искат Османската империя да се откаже от европейските си владения и да се изтегли зад линията Мидия-Енос, както и да отстъпи от Егейските острови. Високата порта обаче иска да задържи Одринска Тракия, както и да се запази върховната власт на султана над Македония и Албания, въпросът за принадлежността на остров Крит да се реши от Великите сили, а островите, намиращи се в близост до Мала Азия, да останат под османска власт.
Положението се влошава поради противоречивите интереси на великите сили и тяхната непосредствена намеса при решаването на балканските проблеми. Австро- Унгария е недоволна от разширяването на Сърбия и Черна гора. Особено остро реагира тя на искането на сръбското правителство за излаз на Адриатическо море. Във взаимодействие с австро- унгарската дипломация в това отношение се оказва Италия. Русия, както и другите две сили от Антантата пък настояват за отстъпчивост на Портата и се изказват против каквото и да било възвръщане на балканските държави на завоюваните от тях територии.
По време на Лондонските преговори за мир, младотурците временно не са на власт в империята. Още преди избухването на Балканската война, през юли 1912г., срещу тях е извършен преврат, в резултат на което на власт идва партията "Свобода и съгласие". За разлика от младотурците, новото правителство се ориентира не към Германия, а към Англия. Проводник на тази политика става великият везир Кямил паша. Неговото правителство проявява склонност да се вслуша в препоръките на Англия да отстъпят балканските си владения на балканските държави. На това обаче се противопоставят младотурските лидери. Подтиквани от Германия и Австро- Унгария, на 10 януари 1913г. младотурците извършват преврат и идват на власт, те образуват ново правителство, което отхвърля исканията на балканските държави и прекратява преговорите за мир.

5. Подновяване на войната
С прекратяването на мирните преговори в Лондон всъщност започва втория етап от Първата балканска война. Военните действия се развиват главно при Чаталджа. Тук Турция прави опит да пробие българската линия и да мине в настъпление. Извършва се същевременно десант при Шаркьой на брега на Мраморно море с цел да се застраши българската армия при Чаталджа откъм югозапад. Други османски части правят опит да настъпят откъм Галиполския полуостров и да минат откъм североизток в гръб на българските войски. Българската армия обаче спира турското настъпление. След упорити атаки на 13 март 1913г. тя превзема Одринската крепост. Падат също така Янина и Шкодра като са превзети от гърците и черногорците. Османската флота в Бяло море също търпи поражение.Това принуждава Високата порта да поиска да се възобновят преговорите за мир.

6. Лондонски мирен договор
Така в Лондон започва вторият етап от мирните преговори, които отново се направляват от великите сили. (Прил. 8) Те се заемат с изработването на условията за сключване на мира. Предлагат мирът да се сключи на следната основа: Османската империя да се откаже от всичките си владения на запад от линията Мидос-Енос, да предаде о.Крит на Гърция и да даде право на великите сели да решат въпроса за съдбата на Егейските острови. Османската империя да приеме въпросът за обезщетенията, свързани с войната, да се решат от европейската финансова комисия със седалище в Париж. Султанското правителство и правителствата на балканските държави по принцип изявяват съгласие с тези условия.
Преди да се пристъпи към подписване на мира, Румъния, подтиквана от Германия и Австро- Унгария, изразява своите претенции за Южна Добруджа като компенсация за своя неутралитет във войната. С уреждането на този въпрос се заема Русия. Благодарение на посредничеството и застъпничеството на Русия на 26 април ( 9 май) с Петербургският протокол (Санктпетербургският протокол), е решен спора между България и Румъния за Южна Добруджа: България е принудена да отстъпи на Румъния гр.Силистра с малка част от негова околност и поема да даде известна автономия на куцовласите в Македония.
С това пречките не са преодолени. На дневен ред излиза въпросът за съдбата на Албания. Сърбия, Гърция и Черна гора отдавна имат интерес към тези области и се готвят да я делят помежду си. Но Австро-Унгария и Италия имат свои планове и отстояват идеята за създаване на независима албанска държава. Пред изгледите да бъдат лишени от придобивки за сметка на Албания, Сърбия и Гърция увеличават претенциите си в Македония. Това довежда до изостряне на противоречията им с България и става предпоставка за разпадане на Балканския съюз. Тъкмо такива са целите на австро- германския блок.
Така още в хода на мирните преговори в Лондон назрява конфликт между балканските съюзници относно разпределението на завоюваните територии във войната с Османската империя. Интересите на България към Македония са известни още преди началото на войната. Въпреки това, под натиска на великите сили на 17/30 май 1913г. е подписан мирен договор. Единственият съществен резултат от войната е създаването на независима албанска държава, чиито граници следва да се определят допълнително от великите сили. Всички дотогавашни владения на Османската империя на Балканите на запад от линията Мидия-Енос, се отстъпват на съюзниците. Остров Крит се присъединява към Гърция, а отностно принадлежността на другите острови в Егейско море, заети по време на войната от гръцката армия, както и подялбата на Македония, решение ще вземат великите сили. Финансовите въпроси и обезщетенията, свързани с войната, се поверяват на европейска финансова комисия със седалище в Париж.
По този начин завършва Първата балканска война. Османската империя губи балканските си владение, османския феодализъм на Балканите окончателно се премахва. С тази война обаче балканските национални и държавнотериториални проблеми не се изчерпват,а само придобиват нова плоскост на решаване като борбите на балканските държави и Османската империя отстъпват място на борбите между самите балкански държави. Довчерашните съюзници веднага се нахвърлят едни срещу други, балканския съюз се разпада и избухва Втората балканска война.

7. Заключение
Балканският съюз е изграден на основата на двустранни договори, подписани между България и другите участници. Сърбия, Гърция и Черна гора не сключват помежду си никакви допълнителни споразумения. Те са обвързани взаимно по силата на ангажиментите, поети спрямо България. Последната се превръща в основна, носеща страна на създадения съюз.
Подписаните договори имат сериозни недостатъци и крият в себе си опасности, които са лесно предвидими. С договорите България застава пред тревожни въпросителни, които по късно се превръщат в съдбовни исторически грешки. За пръви път България се съгласява Македония да бъде делена. Неясни и неуредени остават най сериозните проблеми- териториалните. Българското правителство поема най- тежките военни ангажименти, но не осигурява сериозни гаранции за реализиране на политическите си цели в подготвяната война. Според изработения план на бойните действия почти цялата войска на България трябва да се сражава в Източна Тракия, пред стените на турската столица Цариград. Естествено е, че именно тук Турция съсредоточава главните сили на своята армия.
Сърбия и Гърция имат много по леки задачи. Техните войски трябва да настъпват в периферни области на империята, където има сравнително слаби турски части. Тук обаче са основните територии, към които те предявяват претенции. Така в подписаните договори се откроява едно важно противоречие: България желае да освободи Македония, но в тази област са изпратени да воюват армиите на нейните съюзници и потенциални противници при разпределението на отвоюваните от Турция земи.
И така, от една страна отстъплението от патриотичната линия за автономия или неделимост на Македония прави българската позиция силно уязвима срещу атаките на сръбската дипломация. От друга страна, заряд на бъдеща война съдържат и неуредените териториални въпроси с Гърция.

Използвана литература:

1.Димитров, Стр., Манчев, Кр. "История на балканските народи (1879 1918)" изд. Наука и изкуство, 1975г.

2.Манчев, Кр. "История на балканските народи (XIV- XXв.)" Изд.Парадигма , 2001.

3.Кастелан, Жорж " История на Балканите 14.-20. век ", изд. Хермес, 2002г.

4.Балканската война през погледа на един французин. Сб. Документи, военно изд., 1977.

5. В. Гюзелев "Кратка история на България" изд. "Наука и изкуство", С. 1983.

6.Димитров ,Божидар "Истинската история на Балканската война", изд. 168 часа, 2009г

7.Въчков, А. "Балканската война 1912-1913 г.", изд.: Анжела, 2005г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Първа Балканска война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.