Япония - от разрухата до "Икономическото чудо"


Категория на документа: История


 Япония - от разрухата

до "икономическото чудо" (1945-1990)
Новата политическа система

През първите десет години след капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г. се формира следвоенната политическа система. Тогава се създават, обединяват и коалират основните политически партии, мнозинството от които продължават предвоенната политическа традиция.

Образуваните през 1945 г. Либерална и Прогресивна партия наследяват предшественичките си. Възобновява се Японската социалистическа партия, обединила многобройните социалдемократически партии и групи преди тяхното разпускане през 1940 г., както и Японската комунистическа партия. Създава се и Японската партия на сътрудничеството.

Първите парламентарни избори са насрочени от окупационните власти на 10 април 1946 г. В тях Либералната партия печели 140 места. Лидерът й Йошида формира новото японско правителство.

Изборите не успокояват общественото недоволство. Мощната стачна вълна на традиционно силните японски профсъюзи води до падането на правителството и насрочването на нови парламентарни избори. В тяхното навечерие някои политически партии се сливат. Прогресивната партия и част от Либералната партия се наричат Демократическа партия, а партията на министър-председателя Йошида - Либералнодемократическа.

На парламентарните избори от април 1947 г. силите се изравняват. Резултатът е краткотрайни правителства.

След 1955 г. се формира политически устойчивата многопартийна система на следвоенна Япония. В продължение на 37 години преустроената Либералнодемократическа партия е единствената управляваща партия, която печели последователно дванадесет парламентарни избора. Характерно за управляващата партия е наличието на мощни вътрешни фракции.

През този период най-голямата опозиционна партия - Японската социалистическа партия, запазва влиянието си над 1/3 от избирателите. По-слабо е влиянието на Японската комунистическа партия.

Новата японска конституция

Подготовката на новата японска конституция след безусловната капитулация отнема около една година. Тя е приета от новоизбрания парламент и влиза в сила на 3 май 1947 г. С нея се отменя конституцията от 1889 г. За императора е определено да бъде "символ на държавата и единството на народа", а цялата власт е предадена в ръцете на парламента - Държавното събрание. Висшият законодателен орган на страната се избира на основата на всеобщото избирателно право и се състои от Долна камара и Палата на съветниците.

От парламентарното мнозинство се съставя Министерски съвет. Краен арбитър на приетите от парламента закони е Върховният съд, който гарантира стабилността на изградената политическа система. Огромно морално влияние върху събитията оказват император Хирохито, държавен глава на Япония от 1925 до 1989 г. (периода "Шьова"), и наследилият го император Акихито.

Към икономическа стабилизация

Военното поражение на Япония е съпроводено с огромна икономическа разруха. Съществуват административен хаос, остър дефицит на суровини и оборудване.
В тези условия правителствата на либерала Йошида и на демократа Асида приемат няколко стабилизационни програми за преодоляване на икономическата криза. Те предвиждат замразяване на цените и работните заплати, национализация на някои сектори на добивната промишленост. През 1949 г. Японският парламент приема план за "стабилизация и самостоятелност", предложен от американския банкер Джоузеф Додж. Той предвижда финансиране на дългосрочните инвестиции и се набира от средствата на американската помощ. През 1949 г. е реформирана и данъчната система, като с жестоки мерки за обуздаване на инфлацията, стабилизиране на паричното обращение и стимулиран износ се форсира възстановяването на унищожената японска промишленост.

Японското "икономическо чудо'

През 50-те години благодарение на "корейския бум" и нарасналите поръчки за японската промишленост темповете на растеж достигат 10-14% годишно. През 60-те и 70-те години се извършва технологичното обновление на водещите сектори - металургия, електроника, корабостроене, машиностроене, химическа промишленост. Най-бурно се развиват новите отрасли като автомобилостроене, инструментално и оптическо приборостроене, производство на електронна апаратура. Технологичната верига: закупуване на лицензи - изключително качество на местното производство - стимулиран от държавата износ, стои в основата на "икономическото чудо", довело в края на 60-те години до излизането на Япония на второ място по темпове и размер на брутния национален продукт.

От средата на 70-те и през 80-те години се извършва нов процес на замяна на остарялата технологична база, намаляване на дела на производства, които застрашават екологичното равновесие или изискват вече поскъпналите енергоносители - нефт и природен газ. Япония постига най-голямото активно салдо във външната си търговия с останалия свят (през 1990-1994 г. - над 110 млрд. долара годишно), което я прави и най-предпочитания чужд инвеститор в много страни на света.

В резултат на японската икономическа експанзия през 80-те години възникват гигантските японски корпорации, които разполагат с капитали и световна стратегия за производство и продажби. "Сони", "Нисан", "Тойота" и "Хитачи" са сред тридесет и четирите най-големи многонационални акционерни дружества.

Днес японецът притежава много по-висок стандарт на живот от мнозинството европейци, най-високата продължителност на живота в света, висока покупателна способност, целенасочена и централизирана образователна система.

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Япония - от разрухата до "Икономическото чудо" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.